Джон Холоуей

Имаме нужда от опит да интегрираме движението в огромната инертна маса от люшкащо се недоволство.

Движението за пряка демокрация у нас се разрасна през последните години. Време е да пристъпи напред. За да се случи това обаче, то трябва да навлезе в нови пространства.

Пряката демокрация може да бъде неудобна, бодлива. Всяко прякодемократично решение по икономическите въпроси би било разрушително за статуквото. А все още повечето хора са част от статуквото.

Репортаж от три-дневната конференция в Хамбург – „Противопоставяне на капиталистическата модерност")

През 2012 г. Хамбург, вторият по големина град в Германия, беше домакин на конференция под наслов „Оспорване на капиталистическата съвременност“. Инициативата идва от Мрежата за алтернативно търсене, зад която стоят кюрдски и немски организации, въвлечени и в каузата на кюрдското освободително движение. Тази година, по време на великденските празници в Германия (3-5 април), имах късмета да присъствам на второто издание на конференцията, с подзаглавие „Анализ на капиталистическата съвременност – изграждане на демократичен конфедерализъм“. Препратката към революционния проект в Рожава е очевидна.

Във времена на възход на левите партии в Испания и Гърция, Джон Холоуей обръща поглед към влиятелната си теза от 2002 г.: можем ли да променим света без да вземаме властта?

През 2002 г. Джон Холоуей издава забележителна книга – "Промени света без да вземеш властта" [1]. Вдъхновен от "Ya basta!" ("Стига!") на сапатистите, от движението от 2001-2002 г. в Аржентина и от анти-глобалисткото движение, Холоуей поставя следната хипотеза: кошмарът на авторитарния комунизъм не опровергава идеята за революция или трансформация, а само идеята за революцията чрез вземане на властта и за партията като най-добро практическо средство.

Холоуей съзира друга концепция за социална промяна в тези движения, а в по-общ план и във всяка практика (независимо колко видима е тя), където съществува различна логика от тази на печалбата – логиката "пропукай капитализма" [2].

Разговор на Петър Волгин с Петър Пиперков от проект "Живот след капитализма" и издателство "Анарес" за новата книга "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей в предаването "12 плюс 3" по БНР на 8 май 2013 г.

{mp3}20130508_12-plus-3_Peter-Piperkov_Crack-Capitalism{/mp3}

Файл за сваляне

Разговор на Ирина Недева с Петър Пиперков от проект "Живот след капитализма" и издателство "Анарес" за новата книга "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей в предаването "Хоризонт до обед" в БНР  на 17 април 2013 г.

{mp3}20130417_Horizont-do-obed_Peter-Piperkov_Crack-Capitalism{/mp3}

Файл за сваляне

Джон Холоуей, автор на "Пропукай капитализма" и "Промени света без да взимаш властта", твърди, че нашият отговор на глобалната икономическа криза трябва да е създаването на пространства извън капитализма, а не искания да ни експлоатира по-добре.

Ние сме кризата на капитала и сме горди от това. Стига сме обвинявали капиталистите за тази криза! Самата представа е не само абсурдна, но опасна. Тя ни превръща в жертви.

Капиталът е отношение на господство. Кризата на капитала е криза на господството. Господарите не съумяват да подчиняват ефикасно. А после излизаме на улицата и им казваме, че вината е тяхна! Да не би да казваме, че трябва да ни доминират по-ефективно?

По-добре е да възприемем по-простото обяснение и кажем, че ако отношението на господство е в криза, то това е защото подчинените не се унижават достатъчно. Несъответността на нашето подчинение е причината за кризата.

Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството ни както със самия Джон Холоуей (който ни предостави безвъзмездно авторските си права и написа специален предговор за българските читатели), така и с Автономния университет на Пуебла, Мексико (които ни помогнаха за отпечатването).

Към част 1

V. Достойнствата обединяват.

Сапатистите се надигнаха в първия ден на 1994-та година, за да променят Мексико и да създадат света наново.Тяхната база беше в Лакандонската джунгла, далеч от всякакъв важен градски център. Те не бяха част от някаква интернационална или дори национална организация.⁶⁰ От декларацията за прекратяване на огъня на 12-ти януари, 1994-та, те останаха физически заградени в Лакандонската джунгла.

Откъснати в джунглата, как можеха EZLN да трансформират Мексико, или да променят света? Сами можеха да направят съвсем малко за промяна на света или дори да успеят да защитят себе си. „Не ни оставяйте сами” (“no nos dejen solos”) беше често повтарян призив по време на първите месеци от прекратяването на огъня. Ефективността на EZLN зависеше (и зависи) неизбежно от тяхната способност да пробият загражденията и превъзмогнат своята изолираност. Бунтът на достойнството взима своята сила от обединяването на достойнства.

I. Достойнството се надигна в първия ден на януари, 1994 година.

"Достатъчно" (¡Ya Basta!), заявено от сапатистите в първия ден на 1994-та, беше вик на достойнство. Когато в същия ден те окупираха Сан Кристобал де лас Касас и шест други града в Чиапас, вятърът, който повяха по света, "този вятър отдолу, вятърът на въстанието, вятърът на достойнството", носеше "надежда за превръщането на достойнството и въстанието в свобода и достойнство".¹ Когато вятърът утихне, "когато бурята свърши, когато дъждът и огънят оставят земята в мир отново, светът няма вече да бъде същия, а нещо по-добро"²

Благодаря ви, благодаря ви много. Трябва да кажа, че е много мило да бъда поканен „в устата на лъва“. Оценявам го.

Защо сме тук, защо аз съм тук? Тук съм на първо място, защото смятам, че е важно да дискутирам между другари. Смятам, че ако знаем, че имаме обща дългосрочна цел, която е премахването на капитализма и създаването на едно по-добро общество, но ако не сме се съгласили как да стигнем до него, то тогава е важно да дискутираме. И мисля, че този въпрос – за това защо сме тук, защо всички ние сме тук, защо искаме да говорим за стратегии за промяна на света – е по-основен и предполагам, че отговорът е или би трябвало да е, че сме хванати в капан. Хванати сме в капана на този ужасен свят, на капитализма. Знаем, че капитализмът е пълна разруха за човечеството и искаме да намерим изход, искаме да намерим пътя навън. Искаме нещо повече от кампании срещу Браун, кампании срещу Буш, кампании срещу расизма, срещу замразяването на заплатите и т. н., и т. н., и т. н. В действителност искаме да променим света, да намерим изход, искаме отговор, искаме стратегия.

В началото беше крясъкът (крясък на отрицанието на сегашния свят, но и на мечтите за един по-добър такъв - бел. прев.).

А после какво?

Крясъкът допуска съществуването на един изстрадан стремеж за промяна в света. Но как да я постигнем? Какво можем да направим, че светът да стане едно по-добро, по-човечно място. Какво можем да направим, че да премахнем цялата нищета и експлоатация?

I

Има един дежурен отговор. Направи го чрез държавата. Присъедини се към някоя политическа партия, помогни и да вземе дъравната власт и по този начин промени страната. Или ако си по-гневна/ен или нетърпелив/а, ако имаш съмнения относно постижимото чрез парламентаризма, то тогава присъедини се към революционна организация и ѝ помогни да вземе държавната власт, било по мирен или войнствен начин, а след това използвай революционната държава да промениш обществото.

Промени света чрез държавата: това е парадигмата, доминирала революционната мисъл за повече от век.