международни отношения

За да осмислим неистовите, ирационални и абсолютно неоправдани спешни мерки, приети заради предполагаемата епидемия от коронавирус, трябва да започнем от декларацията на Италианския национален изследователски съвет (NRC), според която "няма епидемия от COVID-19 в Италия."

И продължава: във всеки случай „инфекцията, според наличните днес епидемиологични данни и въз основа на десетки хиляди случаи, причинява леки / умерени симптоми (вариант на грип) в 80-90% от случаите. При 10-15% има вероятност от пневмония, но която също има доброкачествен изход в голяма част от случаите. Оценяваме, че само 4% от пациентите се нуждаят от интензивно лечение."

Живеем в свят, който е с главата надолу. Както гласи едно широкоразпространено меме, "всичко, от което се страхувахме при комунизма, – че ще загубим домовете и спестяванията си и ще бъдем принудени да работим вечно за мизерни заплати без право на глас в системата, – стана истина при капитализма." Вместо да доведе до по-големи икономически и политически свободи, както винаги твърдяха адептите му и интелигенцията, крайният триумф на неолибералния проект върви ръка за ръка с драматична експанзия на държавния контрол и наблюдение. В момента повече хора са под поправителен надзор в САЩ отколкото са били в Гулаг в пика на сталинисткия терор. Сървърите на Националната служба за сигурност на САЩ могат да съхраняват 1 милиард пъти повече данни от Щази. Когато Берлинската стена падна през 1989 г., в света имаше 15 огради и стени по границите. Днес те са 70. В много отношения антиутопичното бъдеще от новелите и филмите вече е тук.

Бих искал да добавя към дневния ред на днешната ни среща някои разсъждения относно понятието „държавен расизъм”. Тези разсъждения се движат срещу общоприетата интерпретация на мерките, приети наскоро от нашето правителство, от закона за бурките до изселванията на роми. Тази интерпретация съдържа един опортюнизъм, който използва расизма и ксенофобията за изборна изгода. Тази т.нар. критика подхранва схващането, че расизмът е обществена страст, уплашената и нерационална реакция на ретроградни слоеве от обществото, които не могат да се приспособят към новия мобилен и космополитен свят. Държавата бива обвинена в провал да изпълни дълга си, като демонстрира безразличие към тези слоеве. Но това обвинение само подсилва ролята на държавата, представяйки я като лицето на рационалното срещу обществената нерационалност.

Общата организация-черупка на кюрдското движение, Изпълнителния председателски съвет на Обединението на кюрдските общности, излезе с декларация за снощния опит за преврат в Турция.

В декларацията се казва: "Има опит за преврат от хора, чиято самоличност и цел все още не са ясни. Този опит се случва точно преди срещата на Военния съвет, където Ердоган възнамеряваше да даде на близките до него генерали висшите постове в армията. Друго поразително измерение на опита за преврат е, че той се случва по време на засилващи се дискусии относно външната политика на фашисткото правителство на Партията на справедливостта и развитието (ПСР)."

Революцията в Рожава осигурява историческа възможност за осъществяването на общностния модел на демократичен конфедерализъм на практика.

"Когато хората дойдоха за пръв път в къщата ни преди няколко години, за да попитат дали семейството ни би искало да участва в комуните, аз хвърлях камъни по тях за да ги прогоня ", смее се Бушра, млада жена от Тирбеспи, Рожава. Майка на две деца, тя принадлежи към ултра-консервативна религиозна секта. Преди на нея никога не ѝ е било позволено да напуска дома си и е трябвало да покрива цялото си тяло с изключение на очите.

"Сега участвам активно в изграждането на собствената си комуна", казва тя с гордост и сияйна усмивка. "Хората идват при мен, за да потърсят помощ в решаването на социалните проблеми. Но преди, ако някой ме беше попитал, аз дори не знаех какво е 'съвет', нито знаех какво правят хората на асамблеите."

Ако елитите, които ръководят Крепостта Европа успеят да ни подчинят и сегрегират, то ние определено ще се избием едни други: разделяй и владей. Единствената ни надежда е да създадем обща кауза срещу владетелите ни, изграждайки мостове отвъд разделенията по националност и религия преди целият свят да бъде поставен на дръвника на войната.

На 13 ноември 129 души бяха убити в координирани бомбени атентати и стрелба в Париж, за чието изпълнение пое отговорност „Ислямска държава”. Въпреки че това е само последната от серия подобни атаки, тя провокира особено внимание в сравнение с кланетата в Суруч и Анкара, в които загинаха 135 души. Животите на младите активисти, които подкрепят кюрдската борба срещу джихадистите — досега единственият опит на терен да се блокира експанзията на „Ислямска държава” — се измерват с различен аршин от животите на западноевропейците.

Същото се отнася за животите на милионите, които са били избити или насилствено са напуснали своите домове в Сирия. Европейските националисти не губят време да намерят връзка между атаките в Париж и така наречената мигрантска криза. Заглавията в британската преса смело обявиха ”Джихадисти се промъкнаха в Европа, дегизирани като сирийски бежанци,” твърдейки, че паспорта намерен в един от атентаторите принадлежи на бежанец, който е преминал през Гърция. Така тези опортюнисти се надяват да използват все още лепнещите от кръв улици, за да завършат своя проект по заключването на портите на Крепостта Европа.

Интервю на Кансу Чамлибел с известния лингвист и политически коментатор Ноам Чомски за турския ежедневник „Хюриет“.

Как виждате Турция през 2015 г.?

Виждаме поразителна промяна през последните няколко години. През 90-те години на XX век турската държава беше замесена в ужасяващи зверства на югоизток. Това беше един ужасен период. В ранните години на този век видяхме някои неща да се подобряват. Аз посетих страната неколкократно. До към 2005 г. ситуацията значително се подобряваше и имаше признаци за положителни развития в Турция, която притежаваше реалния потенциал да стане мост между Изтока и Запада... Но след това всичко започна да се обръща, турският режим ставаше все по-авторитарен вътре в страната и все по-репресивен към Кюрдския въпрос. В момента турската държава действа по начини, които аз намирам за изключително негативни към народа на Турция, към надеждите за турска свобода и демокрация, както и към кюрдите в тяхната справедлива борба за основни права и нещо повече. И това става на международно ниво, не само вътре в Турция. Турската роля в Сирия е изключително вредна.

През последния месец сирийският град Кобане (известен и като Айн ал Араб) е център на събитията. Медиите отразяват (повечето пъти повърхностно), доколкото могат, битките между кюрдските бойци, подкрепени от Свободната сирийска армия и групировката Ислямска държава, отбелязваща офанзива в Североизточна Сирия в посока Алепо. Тези битки породиха множество въпроси, отнасящи се за събитията в Ирак и Сирия като цяло, случващи се от 2011 насам. Не можем да говорим за Кобане като изолирано събитие, нито можем да коментираме без да засегнем темата за режима в Сирия и гражданската война.

Какво може да направи Турция в случая? Анкара понесе множество критики поради липсата на военна подкрепа за кюрдите в Кобане, въпреки че градът се намира на един хвърлей от границата. Какво може да се очаква в Ирак? Събитията не могат да бъдат обсъдени черно или бяло. Ислямска държава не се роди вчера или преди седмица. Всичко онова, което достига до заглавията във вестници, има своята история, процеси, развиващи се вече с десетилетия.

Поглед към случващото се в Близкия Изток като цяло и особено в Сирия, Ирак и Турция от последните дни с презентации в социален център "Аделанте" на 15 октомври 2014 г. направиха  Руслан Трад (председател на Арабския форум за култура, блогър и журналист на свободна практика), Александър Ангелов (социолог) и Ивайло Стефанов (журналист).

{mp3}2014-10-15-kakvo-stava-v-kobane-adelante{/mp3}

Файл за сваляне

На 13 октомври 2014 г. започва дирижираната от Европейския съюз мащабна полицейска операция, насочена срещу имигрантите без документи. Това е поредното криминализиране на мигранти.

На фона на сирийската военна зона, един демократичен експеримент бива стъпкван в земятаот Ислямска държава. Това, че светът не знае, е скандал. Вдъхновен от визията на социалния еколог и анархист Мъри Букчин, този експеримент взаимства идеята за "либертарен мунисипализъм" и призовава кюрдите да създадат свободни, самоуправляващи се общности, базирани на принципите на пряката демокрация, които след това да се обединят през и въпреки националните граници.

Какво означава да си „антиимпериалист“ в днешно време? Преди години това най-вече се свързваше с борбата срещу външната политика на Щатите и тяхната разрушаваща роля в редица страни от Латинска Америка до Близкия изток и Филипините. За това си има и причина: САЩ са държавата, която е изманипулирала най-много революции в други държави, няколко пъти навлиза с военна сила във Филипините, а всички знаем какво се случва в Ирак и Афганистан през 2001 и 2003 година. Новите антиимпериалисти – самопровъзгласили се за такива - се бият в гърдите, че се борят срещу злото, тъй като подкрепят „по-малкото зло“. Иронично, малко от тях знаят, че антиимпериализмът възниква в САЩ в края на 19 век като реакция срещу Испано-американската война. През 1898 година Марк Твен основава Антиимпериалистическата лига на Съединените щати в резултат на американската анексия във Филипините.