България

През 1855 г. вождът на индианското племе Дувамиш – Сиатъл – пише писмо до президента на САЩ – Франклин, в отговор на предложението му да закупи земята, обитавана от племето тогава:

"Как можете да купувате и продавате небето, топлината на земята, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата. Как можете да ги купите от нас?... Знаем, че белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя, защото той е странник, който идва в нощта, за да открадне от земята каквото му е нужно. Земята за него не е брат, а е враг, когато я завладее я напуска и продължава своя път. Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове, без това да го афектира! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майка си земята и брат си небето като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня!... Земята не принадлежи на човека, а той принадлежи на нея! Той не е създател на живота, а е само една брънка от него! Всичко, което прави срещу природата, го прави срещу себе си... Знаем и че всички неща са свързани, както кръвта, която свързва една фамилия!... Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ, задушени от мръсотията си... Тогава ще попитаме: 'Къде е гъстата гора? Няма я.... Къде е орелът? Няма го, изчезна!' И тук свършва животът и започва борбата за оцеляване!"

Да напишеш анализ на случващото се в българското обществено пространство след тези думи на вожда Сиатъл е трудно... И натъжаващо, защото в действителност цялата тема за пореден път бе рамкирана в логиката на капитализма и експлоатацията на природата от човека с характерния отенък на сблъсък на национални принадлежности и техните права в рамките на пазара и държавата.

Масовите протести през юни в страната могат само да ни изненадат приятно. Те не се ограничават само до реформистките искания и падането на правителството, както и тези от февруари не се ограничаваха само до високите сметки за ток. Тяхната основа е дълго таения хорски гняв, породен от дългите години безгласност. Тези протести поставят под въпрос сърцевината и функционирането на самата система.

От февруарските протести стана ясно, че всеки опит, за създаване на нова партия ще се провали, че няма политическа сила, която може да представлява хората и, че традиционните начини на правене на политика принадлежат на миналото. Това може да бъде обяснено с опита на българите до сега, който им е показал, че всеки, домогнал се до властта се е покварявал и я е използвал за лични облаги. По целия свят устоите на сегашната политическа и икономическа система биват разклащани от бунтуващи се хора и колкото и оставки да хвърлят политиците, колкото и да опитват да манипулират хората чрез корпоративни медии, все по-трудно им е да убеждават обществото, че се нуждае от тях.

Българският социален форум беше сформиран в началото на март 2013 г. след зимните протести, които доведоха до падането на правителството.

Непосредствената цел беше да опровергаем политици, експерти и медии, които настояваха, че хората не знаели какво всъщност искат. Решихме да покажем, че това не е така. Решихме да покажем, че можем не само да викаме по протестите, но и да формулираме смислена алтернатива на корумпираната и несправедлива система, в която живеем.

Разработените документи представляват визия за радикална промяна на системата и засягат всички аспекти на човешката дейност, в чието създаване с текстове, коментари, аргументи и съображения участваха близо 200 души, както в онлайн версията на Форума, така и в асамблеите и работните групи на живо, допринасяйки към този експеримент по пряка демокрация.

Тази публикация съдържа 3 различни документа:

1. Харта на принципите на Българския социален форум - Този съвсем кратък текст беше разискван дума по дума и приет с консенсус от първата обща асамблея на Форума.
2. Политикономическа визия - Този основен документ беше разработен от работните групи за пряка демокрация и солидарна икономика.
3. Социална реализация: приложения и примери - Това допълнение към визията беше разработено от работните групи за социални и екологични проблеми.

Прочети цялата публикация

Нека върнем лентата обратно и видим как започнаха протестите. Поводът бяха високите сметки за ток, отприщили дълго таения анти-системен гняв. Сравнително бързо премиерът Бойко Борисов заяви, че ще изпълни дори и основното искане – от първи март цената на електроенергията ще бъде понижена с 8% и „това ще бъде направено за сметка на увеличаване на закупуваната енергия от АЕЦ “Козлодуй”, която провежда само евтина електроенергия” (1). Протестите обаче не спряха. Може би защото хората вече усещат как високите сметки за тока, унищожаването на природата и превръщането й в бизнес, разгрбването на общи блага от страна на хищни транснационални корпорации и т.н., и т.н. са само симптоми на болестта, а не самата болест. Че каузата срещу монополите (макар и привидно дясна, но в действителност не задължително такава) е кауза срещу симптом. Монополизирането на пазара е нормалата и естествена еволюция на пазарната икономика поради правилата на играта – онзи канибалистичен ритуал на конкурентна борба за пазарен дял и печалба, за изтласкване и унищожаване на конкурентите. Ако трябва да бъдем реалисти, този симптом дори не може да бъде премахнат. Държавата и капиталът са се слели в единна корпоративно-олигархична структура поради съвпапедние на интересите – запазване и увеличаване на властта и богатството.

Повечето хора смятат, че Икономиката на даровете е ограничена само до виртуалното пространство с проекти като Wikipedia, споделянето на файлове и движението за свободен софтуер. В действителност обаче този алтернативен икономически модел има приложение и в реалния живот и то не само в отношенията ни с близките и приятелите ни. Безплатният фестивал (Фрий фестът, Свободният фестивал, Наистина свободният пазар) е едно от възможните практически проявления на Икономиката на даровете. Това събитие вече има няколкогодишна успешна история в България (1). В следващите редове ще се опитаме да покажем как работи той и да разберем дали е ефективен.