веган

Винаги ще вярвам в "Революцията". Но ставам все по-разочарована от модерната "активистка" култура.

На първо място, уморена съм да гледам как хората се превръщат в претенциозни задници, които си мислят, че активизмът им ги прави по-добри от всички останали, дори от онези потиснати и маргинализирани групи, с които твърдят, че са "съюзници".

Преди седмица веган колективът Act!on Food посети едно от местата оттатък българската граница, където доброволци от различни европейски страни оказват помощ на преминаващите бежанци. Активистите от София приготвиха топла супа, чай и дариха медицински принадлежности, дрехи и други належащи неща на мигрантите в граничния лагер.

След като прочетохме апел за набиране на доброволци, които да дойдат то този граничен пункт* да готвят за мигрантите по своя път към Европа, успяхме да съберем група от петима души, с които да отидем за няколко дни до там. В седмиците преди нашето отпътуване направихме призив за дарения и успяхме да съберем 250 лева, няколко чувала с дарени дрехи и по-малки количества чай, бисквити и медицински принадлежности.

Планирахме какво ще сготвим (супа от леща, картофи, моркови и лук с много чесън) и отидохме да се снабдим с всички съставки, които ни трябваха. Трябваше да вземем и някои допълнителни: кухненска хартия, гъба, веро, пластмасови чаши и лъжици за сервиране, захар за сервиране с чая, вакумни торби за компактно опаковане на дрехите, белачка за картофи, бензин за колата. Взехме назаем от приятели допълнителни ножове, белачки и дъски за рязане. Прекарахме доста време в сортирането на даренията, за жалост много от нещата не бяха полезни там където отивахме. Дарените неща, които не взехме, дарихме на Съвета на жените бежанки в България, които те ще разпределят в бежанските центрове тук.

В слънчевия четвъртък на 5 ноември 2015 г. млади активисти в София проведоха първата от дълго време насам акция „Храна, не война“ в нашата столица. Мястото, което избрахме беше градинката пред Централна минерална баня в София, която е традиционно място за събиране на пенсионери, бедни и непривилегировани хора от различни малцинствени и етнически групи.

Групата ни се събра там точно по пладне и започна да приготвя на място продуктите, които бяха необходими да направим голяма зеленчукова супа – картофи, моркови, леща, лук и чесън, които бяхме купили предния ден с пари, събрани от дарения месеци по-рано. Докато кълцахме продуктите и приготвяхме полевия газов котлон и казан, с който да сготвим храната, привлякохме вниманието на много хора, които дойдоха да ни подкрепят и да разберат за идеята на „Храна, не война“.