В своята книга Зин се опитва да представи историята на САЩ през очите на обикновените работници, а не през погледа на политическите и икономическите елити. Тя е включена в програмата на различни университети и колежи из САЩ и е ревизирана на няколко пъти, като последната редакция обхваща събития до 2003 година.
Аудио: Част 1 | Част 2 | Част 3 | Част 4 | Част 5 | Част 6 | Част 7 | Част 8
В интервю от 1998 г. Зин заявява, че с написването на тази книга си е поставил за цел "тиха революция". "Не революция в класическия смисъл като завземане на властта, а в смисъла, че хората ще започнат да си връщат властта отвътре в самите институции. На работното място работникът ще си възвърне властта да контролира живота си." През 2004 година заедно с Антъни Арноув, Зин издава том с първоначалните източници, озаглавен "Гласове на народна история на Съединените щати" ("Voices of a People's History of the United States").
Хауърд Зин, един от най-почитаните историци в САЩ, почина на 27 януари 2010 г. от сърдечен удар в Санта Моника, Калифорния. Той бе на 87.
Класическата му творба, "A People’s History of the United States", промени начина, по който гледахме на историята на САЩ. Публикувана за пръв път преди четвърт век, книгата успя да продаде над милион копия до момента и продължава.
След като служи като работник на корабостроителница и като пилот на бомбардировач по време на Втората световна война, Зин става дисидент и мирен активист за цял живот. Учи в колеж благодарение на закона за право на обучение за военни ветерани и защитава докторска дисертация в Университета в Колумбия. Активен е в движението за граждански права и много други борби за социална справедливост през изминалия половин век. Преподава в Спелман Колидж, исторически черния за жените колеж в Атланта, от където е уволнен за неподчинение, заставайки на страната на правата на жените. Последно бе Професор Емеритус в Бостънския университет и наскоро бе удостоен от Спелман Колидж.
Зин е получил наградите "Томас Мертън", "Юджийн Ви. Бедс", "Ъптън Синклер", "Ланан Литерари". Автор е на много книги, включително на поредицата "People’s History"; серия от 6 тома за радикалите от 60-те; няколко колекции есета за изкуството, войната, политиката и историята, както и на пиесите "Emma" и "Marx in Soho". През декември 2009 година документалният филм "The People Speak", базиран на книгите "A People’s History of the United States" и "Voices of a People’s History of the United States" беше представен за първи път по "History Channel".
Почивай в мир, Хауърд Зин!
"To be hopeful in bad times is not just foolishly romantic. It is based on the fact that human history is a history not only of cruelty, but also of compassion, sacrifice, courage, kindness. What we choose to emphasize in this complex history will determine our lives. If we see only the worst, it destroys our capacity to do something. If we remember those times and places — and there are so many — where people have behaved magnificently, this gives us the energy to act, and at least the possibility of sending this spinning top of a world in a different direction. And if we do act, in however small a way, we don’t have to wait for some grand utopian future. The future is an infinite succession of presents, and to live now as we think human beings should live, in defiance of all that is bad around us, is itself a marvelous victory."
"Protest beyond the law is not a departure from democracy; it is absolutely essential to it."
"Historically, the most terrible things - war, genocide, and slavery - have resulted not from disobedience, but from obedience."