20 основни предпоставки за края на цивилизацията

В двата дебели тома на своя бестселър от 2006 г. "Endgame" (Краят на играта) Дерик Дженсен разгръща 20 предпоставки, според които светът ни се е насочил към неизбежен колапс и е необходимо незабавно действие, което да сложи спирачка на унищожителните ефекти от индустриалната цивилизация.

1. Цивилизацията не е и никога не може да бъде устойчива. Това е особено валидно за индустриалната цивилизация.

2. Традиционните общности не предоставят доброволно и не се отказват или продават ресурсите си. За да бъдат заграбени техните ресурси, тези общности биват претопени или унищожени. Те също така не биха желали тяхната земя да бъде увредена, за да бъдат извлечени други ресурси — злато, петрол, шистов газ и т.н. Това означава, че онези, които искат да извличат ресурсите не биха се спрели пред унищожаването на местните и традиционни общности, за да постигнат целите си.

3. Тъй като се крепи на него, нашият начин на живот в индустриалната цивилизация е невъзможен без непрестанното и широко разпространено насилие. Затова този начин на живот трябва да и ще претърпи колапс много скоро.

4. Цивилизацията се крепи на ясно дефинирана и напълно приета, но понякога не добре артикулирана, йерархия. Насилието, извършено от тези по-високо в йерархията към онези по-надолу в нея остава почти винаги невидимо, т.е. незабелязано. Когато бъде забелязано, то винаги бива рационализирано. Насилието, извършено от тези по-ниско в йерархията към онези по-високо е немислимо. Когато то се случва, това е представено с шок, ужас и фетишизация на жертвите.

5. Собствеността на тези по-високо в йерархията е по-важна от тази на онези долу. Прието е тези на върха да увеличават своята собственост и контрол върху всекидневния език, за да увеличават своите пари и власт, унищожавайки или отнемайки животите на онези долу. Това се нарича производство. Ако хората долу унищожат собственост на онези горе, е прието тези горе да отнемат или съсипят животите на онези долу. Това се нарича справедливост.

6. Цивилизацията не е възобновяема. Тази култура няма да предприеме някакъв вид доброволна трансформация към разумен и устойчив начин на живот. Ако не ударим спирачка, цивилизацията ще продължи да ускорението си към упадъка на повечето от човешките същества и планетата докато тя (цивилизацията и вероятно планетата) достигне своя колапс. Ефектите от тази деградация ще продължат да нараняват човешки и нечовешки същества много дълго време.

7. Колкото повече чакаме катастрофата на цивилизацията (или колкото повече се бавим докато натиснем спирачката), толкова по-силен ще бъде сблъсъкът и ще са се случили по-лоши неща за всички човешки и нечовешки същества, които са го изпитали, както и онези, които ще дойдат след това.

8. Нуждите на естествения свят са много по-важни от нуждите на икономическата система.

Друг начин да изкажем предпоставка 8: Всяка икономическа или обществена система, която не работи в услуга на естествените общности е неустойчива, аморална и глупава. За постигане на устойчивост, морал и интелигентност (както и справедливост) се изисква разпадането на всяка подобна икономическа и обществена система или най-малкото непозволяването ѝ да унищожава естествената среда на живот.

9. Въпреки че със сигурност някой ден ще има много по-малко хора от сега, има много начини това намаление на популацията да се случи (или постигне, в зависимост от пасивността или активността, с които изберем да подходим към тази трансформация). Някои от тези начини биха могли да бъдат характеризирани с екстремно насилие и лишение: ядреното самоунищожение например би намалило и населението, и консумацията по ужасен начин; същото би било валидно и за излизане извън траекторията, последвано от катастрофа. Други начини биха могли да се отличат с по-малко насилие. Предвид текущите нива на насилие в тази култура, срещу хора и природа, не можем да говорим за намаление в населението и консумацията без да включим насилието и лишенията, не защото самото намаляване задължително означава и насилие, а защото насилието и лишението са станали нормата. Все пак някои начини да се намали населението и консумацията. Дори и насилствени, те биха включвали намаляване на текущите нива на насилие и причинени от (често форсирано) движение на ресурси от бедни към богати. Това би намалило и настоящите издевателства над природата. И личностно, и колективно можем своевременно да намалим размера и смекчим характера на налисието, което се проявява през настоящата и навярно дълготрайна промяна. А може би не. Но едно е сигурно: ако не подходим активно – ако не говорим за трудностите на положението ни и какво бихме направили – насилието ще бъде несъмнено много по-сурово, а лишенията - много по-екстремни.

10. Културата като цяло и повечето участници в социалните отношения са душевноболни. Културата е задвижвана от порив към смърт, от порив да разрушава живота.

11. От самото си начало тази култура – цивилизацията – е култура на професията/занаята.

12. В света няма богати или бедни хора. Има просто хора. Богатите имат много парченца хартийки с числа, за които се преструват, че имат стойност; техните предполагаеми богатства могат да бъдат и още по-абстрактни: номера на харддискове в банки. Тези „богати” претендират, че притежават тяхна собствена земя, докато правото на същата претенция от „бедните” бива отричано. Основното предназначение на полицията е да налага заблудите на тези с много хартийки. Тези без хартийки като цяло вярват в тези заблуди почти толкова силно, колкото онези със. Заблудите носят със себе си крайни последствия в реалния свят.

13. Тези на власт управляват със сила и колкото по-скоро избягаме от илюзиите, които те създават, толкова по-скоро можем поне да започнем да взимаме разумни решения за това дали, кога и как да се противопоставяме.

14. От раждането нататък – и най-вероятно от зачатието, ние сме индивидуално и колективно инкултурирани (индоктринирани от културата) да мразим живота, да мразим природния свят, да мразим дивото, да мразим дивите животни, да мразим жените, да мразим децата, да мразим телата си, да мразим и да се страхуваме от емоциите си, да мразим себе си. (да мразим, да мразим, да мразим...) Ако не мразехме света, нямаше да позволим разрушението му пред очите ни. Ако не мразехме себе си, нямаше да позволим домовете и телата ни да бъдат отравяни.

15. Любовта не е тъждествена с пацифизъм.

16. Материалният свят е първостепенен. Това не значи, че духовното не съществува, нито че материалният свят е всичко, което съществува. Значи, че духът се смесва с плътта, че реалните действия имат реални последствия. Означава, че не можем да разчитаме на Исус, Дядо Коледа, Богородица или дори на Великденското зайче да ни изкара от бъркотията. Значи, че бъркотията е бъркотия, а не просто движение на веждите на Бог. Означава, че трябва да се изправим пред проблемите си сами. Означава, че за времето, през което сме на Земята – независимо дали ще се озовем някъде другаде след смъртта си или дали сме проклети или привилегировани да живеем тук – важна е Земята. Тя е нашия дом. Тя е всичко. Глупаво е да мислим или действаме сякаш този свят не е реален и първостепенен. Глупаво и жалко е да пренебрегваме животите си сякаш те не съществуват.

17. Грешка е (или по-скоро, отрицание) да базираме решенията си на това дали действията ни биха уплашили и трябва да се съобразяват с претенциите на пасивните хора или масовия американец.

18. Нашият настоящ егоизъм не е много по-устойчив от настоящото ни използване на енергия или технологии.

19. Проблемът на културата лежи във вярването, че контролът и злоупотребата с Природата са оправдани.

20. В тази култура икономиката – не благоденствието на общността, не моралът, не етиката, не справедливостта, не самият живот – задвижва социалните решения.

Модификация на 20: Социалните решения са детерминирани основно (и често изключително) на базата на това дали биха увеличили монетарните богатства на взимащите решения и на тези, на които те служат.

Ре-модификация на 20: Социалните решения са детерминирани основно (и често изключително) на базата на това дали тези решения ще увеличат властта на взимащите решенията и на тези, на които те служат.

Ре-модификация на 20: Социалните решения се основават на почти изцяло неизследваното вярване, че взимащите решенията и тези, на които служат имат право да увеличат правомощията и властта си и/или финансовите си облаги за сметка на тези отдолу.

Ре-модификация на 20: Ако погледнем в корена на проблемите, ще открием че социалните решения са детерминирани основно на базата на това колко добре тези решения биха послужили за разрухата и контрола над дивата природа.