Социален център Аделанте

Движението на Сапатистите

Щатът Чиапас, в южно Мексико, е един от най-бедните райони в страната. От четирите милиона души около една трета са местни(индианци). Местните от Чиапас са наследници на Маите и Олмеките, цивилизации с хилядогодишна история в централна Америка, преживели и изстрадали пет века на геноцид в началото, а по-късно експлоатация и безпощаден расизъм. Краят на колонизацията в Мексико, в началото на XIX век, не ги засегнала - те останали изгнаници в Мексиканския щат, хора без права и каквато и да е инфраструктура, забравени и невидими.

Заповядайте този четвъртък (11.06) от 20:00 в Социален център "Аделанте" на прожекция на късометражния филм "Пламен".  

В началото на 2013 г., разгневени от непосилно високите сметки за електричество и отопление, хиляди българи излязоха по улиците на страната в най-големите масови протести след 1989 г.

Освен огромните ежедневни демонстрации, блокади на пътища и сблъсъци с полицията, протестите съдържаха и един тревожен елемент, непознат за българската история: самозапалването на седем български граждани. Един от тях беше тридесет и седем годишният височинен работник и фотограф Пламен Горанов, чийто последен и фатален акт на протест бе на 20-ти февруари същата година във Варна.

През последния месец сирийският град Кобане (известен и като Айн ал Араб) е център на събитията. Медиите отразяват (повечето пъти повърхностно), доколкото могат, битките между кюрдските бойци, подкрепени от Свободната сирийска армия и групировката Ислямска държава, отбелязваща офанзива в Североизточна Сирия в посока Алепо. Тези битки породиха множество въпроси, отнасящи се за събитията в Ирак и Сирия като цяло, случващи се от 2011 насам. Не можем да говорим за Кобане като изолирано събитие, нито можем да коментираме без да засегнем темата за режима в Сирия и гражданската война.

Какво може да направи Турция в случая? Анкара понесе множество критики поради липсата на военна подкрепа за кюрдите в Кобане, въпреки че градът се намира на един хвърлей от границата. Какво може да се очаква в Ирак? Събитията не могат да бъдат обсъдени черно или бяло. Ислямска държава не се роди вчера или преди седмица. Всичко онова, което достига до заглавията във вестници, има своята история, процеси, развиващи се вече с десетилетия.

Поглед към случващото се в Близкия Изток като цяло и особено в Сирия, Ирак и Турция от последните дни с презентации в социален център "Аделанте" на 15 октомври 2014 г. направиха  Руслан Трад (председател на Арабския форум за култура, блогър и журналист на свободна практика), Александър Ангелов (социолог) и Ивайло Стефанов (журналист).

{mp3}2014-10-15-kakvo-stava-v-kobane-adelante{/mp3}

Файл за сваляне

Интервюто е направено от Андреа Ферарио и Паоло Модести през януари 2014 г. за сайтовете Crisi globale и Bulgaria-Italia като част от анкета* с различни български групи и инициативи.

1) Как и кога се роди вашата група?

Проект „Живот след капитализма“ стартира през април 2009 г. Идеята за него се зароди от част от колектива на алтернативната активистка Индимедия България може би около година (или дори повече) преди това. В Индимедия, която е с по-новинарска насоченост, липсваха по-задълбочени и аналитични материали – както като критики към системата, така и като алтернативни идеи за организация на обществото. Решихме, че в общественото пространство липсва дебат за фундаменталните проблеми на капитализма, централизираното планиране, държавата и представителната демокрация и е важно той да бъде стартиран – да покажем, че неолибералната мантра на Маргарет Тачър („няма никаква алтернатива“) е лъжа. Важно беше да покажем, че алтернативи не само има, но те съществуват тук и сега и се живеят всекидневно от толкова много хора и общности по целия свят чрез изграждане на алтернативен модел на обществена овластеност извън структурите на наличната система.

Сряда, 11.12.2013, от 19:00 в "Аделанте" (София, ул. Гурко 27, сградата във вътрешния двор). Вход свободен.

С удоволствие Ви каним на премиерна прожекция на един рядък документален филм, преведен за първи път на български – "Корнелиус Касториадис, автономия и провалът на марксизма"(1984) от архива на гръцката национална телевизия.

Филмът разказва за живота и творчеството на Корнелиус Касториадис и неговия завой от марксизма към идеите на автономията.

Централна роля във филма играе концепцията за автономия. Представени са два исторически момента на автономни общества – древната Атинска демокрация и средновековните европейски градове. Демокрацията в Древна Атина оформя идеите на големия философ и неговите дефиниции за пряка демокрация и автономия.

Събота, 30.11.2013, от 18:30 в "Аделанте" (София, ул. Гурко 27, сградата във вътрешния двор). Вход свободен.

"Забраненото образование" е документален филм, който има за цел да постави под въпрос логиката на съвременното училище и начините, по които се възприема образованието.

Филмът представя разнообразни образователни алтернативи и неконвенционални училища в Латинска Америка и Испания, отразяващи необходимостта от нова образователна парадигма. В него се разглеждат самообразованието, системата на Монтесори, прогресивното образование, Валдорфска педагогика, домашно образование и т.н. Филмът е разделен на 10 тематични части, като всяка от тях представя различен поглед върху образованието в рамките на училището и извън него.

Видео от лекцията, провела се на 28.10.12 в Социален център Аделанте. Гръцки активисти говорят за това какво е пряка демокрация.

Звуков запис от събитието може да чуете тук

Лекция на Франко "Бифо" Берарди в Социален център "Аделанте" на 18 май 2012 г.
Берарди говори за историята на автономисткото движение в Италия през 70-те години на двадесети век и анализира световното разпространение на автономистката мисъл през последните 20 години.

На 22.06.12 в Социален Център Аделанте професорът Спирос Маркетос изнесе лекция за самоорганизираните инициативи в Гърция като алтернатива на настоящата криза. Той представи социални центрове, безплатни пазари, солидарни земеделски кооперативи, които прескачат посредниците както и други примери.

Запис от събитието в mp3-формат

Спирос Маркетос е завършил право и история и от 2001 г. преподава история на идеите във факултета по политически науки на университета Аристотел в Солун. Автор на много книги, някои от които са: “Александър Папанастасиу и неговата епоха: противоречията на реформиския социализъм” (1998), “‘Как целунах Мусолини’: Първите стъпки на гръцкия фашизъм” (2006). Със своя статия от 2008 Спирос Маркетос започва обществена дискусия относно отхвърлянето на гръцкия дълг.