пазарен фундаментализъм

Гладът в света вече не е временен проблем, а структурна световна хранителна криза. Тя е резултат от дългогодишното развитие, имащо за цел благосъстоянието на развитите държави. Филмът описва механизмите на световната икономика, които спират развитието на бедните страни като Египет, Бангладеш, Еквадор.

През юни 2000 г. във Франция група студенти по икономика публикуваха в интернет петиция, протестирайки срещу:

• липсата на реализъм в обучението по икономика;
• "неконтролируемото използване" и третиране на математиката като "цел сама по себе си" в икономиката, което води до превръщането на икономиката в "аутистична наука", изгубена в "измислени светове";
• репресивното доминиране на неокласическата теория и подходите, произхождащи от нея в университетските курсове по икономика;
• догматичният стил на обучение по икономика, който не оставя място за критично и задълбочено мислене.

Петицията на френските студенти настояваше за:

• включване на емпиричните и конкретните икономически реалности;
• поставянето на науката пред сциентизмът;
• плурализъм в подходите, адаптиран към комплексността на икономическите обекти и неопределеността, обкръжаваща повечето от големите въпроси в икономиката;
• иницииране на реформи от страна на техните преподаватели за спасяване на икономиката от аутистичното и социално безотговорното ѝ състояние.

Петицията на студентите имаше голяма тежест, тъй като авторите и първите подписали бяха свързани с френската университетска система "Гранд екол", чиито огромен академичен престиж и селективност превъзхожда всички останали висши учебни заведения във Франция. Никой не смееше да каже, че тези студенти, върхът на сладоледа, се противопоставят на формалисткия подход в икономиката, тъй като той е твърде труден за тях. По този начин още от самото начало защитниците на статуквото бяха лишени от любимите им аргументи.

Междувременно някой преподаватели по икономика във Франция отговориха със своя собствена петиция, подкрепяйки исканията на студентите, добавяйки още към анализа им и оплаквайки култа към сциентизма, в каквото се е принизила икономиката. Петицията на преподавателите също така призоваваше за стартирането на публичен дебат за състоянието на икономиката и преподаването ѝ.

Настоящият текст е превод на Глава 5 от книгата "Великата трансформация" на унгарския интелектуалец, професор в Колумбийския университет Карл Полани. Публикувана за пръв път през 1944 година, книгата се занимава със социалните и политическите сътресения, които се случват в Англия по време на възхода на пазарната икономика, описвайки факторите, довели до образуването на капиталистическата държава в средата на ХХ век. Полани твърди, че съвременната пазарна икономика и модерната национална държава не трябва да се разбират като отделни елементи, а като единно човешко изобретение, което той нарича Пазарно общество. Полани твърди, че развитието на модерната национална държава върви ръка за ръка с развитието на модерна пазарна икономика и че тези две промени са свързани неумолимо в историята. Причините за това според него са, че мощната модерна държава е необходима, за да прокара промени в социалната структура, които позволяват съществуването на една конкурентна капиталистическа икономика, както и че капиталистическата икономика изисква силна държава за смекчаване на разрушителните последици от нея.

"The Shock Doctrine" (Шоковата доктрина) е най-новият документален филм на режисьора Майкъл Уинтърботъм, корежисиран от Мат Уайткрос, работили заедно и по филма "The Road to Guantanamo (2006)" (Пътят към Гуантанамо).

Базиран по книгата на Наоми Клайн със същото име и структуриран около публичните лекции на канадската писателка и активистка, "The Shock Doctrine" твърди, че политиката на "свободния пазар" на САЩ успява да доминира света чрез експлоатация на шокирани от бедствия и катастрофи хора и страни.

Сегашният метод за производство на сурови храни е до голяма степен причината за увеличаване броя на заведенията за бързо хранене след 1950 г. Оттогава повсеместното производство на храна се промени значително, отнесено към това отпреди няколко хиляди години. Контролиран главно от шепа мултинационални корпорации, световният бизнес, свързан с производство на храна (поставящ ударението върху думата "бизнес"), има като свои скрити цели производство на огромни количества при оскъдни директни инвестиции (много често под формата на субсидии), което води до огромни печалби, което пък от своя страна - до по-голям контрол върху предлагането на храни, концентрирано между тези няколко компании.

Спечелилата "Пулицър" книга “Пушки, вируси и стомана” на американския професор Джаред Даймънд се опитва да отговори на въпроса на Яли, жител на Нова Гвинея, “Защо вие, белите, произвеждате толкова много неща и ги докарвате с кораби, а ние черните, си имаме толкова малко наши стоки?”

Много от белите предлагат расистки обяснения, но не и Даймънд. Той доказва, че днешните различия носят отпечатъка на далечното минало, когато основна роля за развитието на народите са играли географски и екологични фактори. Разбира се, влиянието на културните разлики и някои исторически личности не се отрича, но не е и обект на изследване от Джаред Даймънд, който по забележителен начин изследва корените на неравенството.

Филм на Джон Пилджър. Един продукт струва на производителя средно 10 долара. От тях китайският, индийският, тайванският, перуанският, индонезийският работник получава не повече от 20 цента, тоест 1/50. Тази сценарий се повтаря, ако погледнем, че над 1 милиард души живеят с по-малко от 1 долар на ден, докато на Запад има хора, които печелят хиляда, 10 хиляди, 100 хиляди пъти повече.

Настоящият текст е превод на Глава 6 от книгата"Великата трансформация"на унгарския интелектуалец, професор в Колумбийския университет Карл Полани. Публикувана за пръв път през 1944 година, книгата се занимава със социалните и политическите сътресения, които се случват в Англия по време на възхода на пазарната икономика, описвайки факторите, довели до образуването на капиталистическата държава в средата на ХХ век. Полани твърди, че съвременната пазарна икономика и модерната национална държава не трябва да се разбират като отделни елементи, а като единно човешко изобретение, което той нарича Пазарно общество. Полани твърди, че развитието на модерната национална държава върви ръка за ръка с развитието на модерна пазарна икономика и че тези две промени са свързани неумолимо в историята. Причините за това според него са, че мощната модерна държава е необходима, за да прокара промени в социалната структура, които позволяват съществуването на една конкурентна капиталистическа икономика, както и че капиталистическата икономика изисква силна държава за смекчаване на разрушителните последици от нея. Превод на Глава 5 от "Великата трансформация" на Карл Полани може да прочетете тук - Еволюция на пазарния модел на поведение.

Икономическата наука – в сеансите на популярните ѝ аватари в медията и политиката – е космологията и теодицеята на съвременната ни култура. Повече от самата религия, повече от литературата, повече от кабелната телевизия, икономиката е тази, която предлага доминиращия наратив на сътворението в нашето общество, обрисувайки отношението на всеки от нас към вселената, която обитаваме, отношението на човешките същества към Бога. И историята, която се разказва, е изумителна. В нея огромното множество от непознати индивиди – всеки сам за себе си, всеки в еднолична борба – въпреки всичко са обвързани заедно в една красива и естествена подредба на битието: Пазарът. Това разбиране на пазарите – не като артефакти на човешката цивилизация, а като природен феномен – сега служи като безспорна база за почти всеки политически или социален дискурс.

Тази статия е адаптирана от моята лекция в памет на Едуард Сед в Американския университет в Бейрут през май 2006 г. Пълният текст е поместен в "Ливан отвътре: Пътуване към една съсипана земя с Ноам Чомски" (2007 г.)

Критикуването на МВФ, един дългогодишен популярен спорт в лявото пространство, най-накрая зае мястото си като мейнстрийм култура. За съжаление, някои нови, мейнстрийм играчи сега присъстват на много по-високи нива, отколкото много други леви ветерани. Тъй като общоприетите критики на новоизлюпените критици не споделят прогресивните ни приоритети, можем да очакваме, че техните виждания няма да съвпаднат с нашите интереси. Тази статия обяснява какво прави МВФ и (1) как да се противопоставим на политиките на МВФ, които са не само неравноправни, но и неефективни от която и да е гледна точка и (2) как да отговорим на разнообразните предложения за реформи или подмяна на тази институция, които вече сериозно се обсъждат.

Всичко, което се произвежда, потребява, инвестира в днешната глобална икономика във всяка една страна е силно детерминирано от логиката на натрупване на богатства в много неравностойна, силно дерегулирана глобална кредитна система. Обикновено кредитната система – и производството, потреблението и инвестициите, които зависят от нея – относително необезпокоявано и със сигурност носят много повече ползи за едни, отколкото за други. Но понякога нещата излизат извън тези релси във всяко едно отношение. Бизнесите се забавят до пълзене. Производствата затварят врати и инвестиционните проекти биват изоставяни по средата. Съкращават се много работници. Богатства изчезват. Всичко това, въпреки че производствените мощности остават също толкова големи и силни като когато всичко се движи оживено. За да разберем как модерната капиталистическа икономика може да потъне в криза, трябва да разбираме нещо от кредит, акумулиране на богатство, валутни курсове, лихвени проценти, внос и износ.

"От много години ме занимават два проблема на човешкото познание. Първият е да се обясни как може да се знае толкова много, след като разполагаме с толкова ограничена фактическа информация. Вторият проблем е да се обясни как може да се знае толкова малко, след като разполагаме с толкова много фактическа информация. Първия проблем бихме могли да наречем „проблем на Платон", а втория – "проблем на Оруел" – аналог в областта на обществения и политически живот на това, което би могло да се нарече "проблем на Фройд".

Представяме Ви книгата на Цветан Иванов "Социалния въпрос (властта на парите)". Тя ни бе изпратена лично от неиния автор с позволение да бъде качена цялата за свободно сваляне, за което му благодарим! Малко по-долу може да прочетете въведението, от което можем да заключим, че книгата обещава да е много интересна и представя една обмислена и добре анализирана и структурирана визия за един нов, по-добър свят. Приятно четене!

Цветан Иванов: "Социалния въпрос (властта на парите)" [bg, pdf] - 112 страници

Съдържание:
Въведение
Първа част: Капиталът
Втора част: Обществото
Трета част: Властта на парите
Четвърта част: Силата на духа
Заключение

Криминализацията, на която в момента са подложени активисти от много социални движения срещу безработицата, бездомността и ксенофобията в цяла Европа – показана в крайна форма в произволните полицейски щурмове срещу антиглобалистите по време на демонстрациите в Геноа по време на срещата на върха на Г8 през 2001г. – не може да се разбере извън по-широката тенденция за криминализиране на бедността, замислена, за да може да се управляват последиците от нео-либералната политика за дъното на социалната структура в напредналите общества. Грубите полицейски практики и увеличената употреба на затвори, възприети днес по целия континент, са наистина част от по-широка трансформация на държавата, трансформация, която сама по себе си е предизвикана от мутацията на платения труд и е ускорена от обръщането на наследения баланс на силите между отделните класи и групи, борещи се едновременно за контрол и над заетостта и над държавата.

Лекция на Ноам Чомски пред Харвардския университет през 2003 година (която звучи актуално и днес) относно Американската война срещу тероризма.

"Важно за вас, момчета и момичета, е да знаете, че ние борим злото с добро"
Джордж У. Буш пред Американския Червен Кръст

"Каквото и да се случва сега и през последните няколко месеца, както и да го обобщавате, харесвате, мразите и каквото и да е друго, съвсем ясно е, че не може да има война срещу тероризма."
Ноам Чомски, "Извратен мореал"

За сваляне: филмът + субтитри на български

Наоми Клейн посещава Университета на Реджина, за да дискутира книгата си "Шоковата доктрина: Възходът на капитализма на катастрофите".

След всяко едно бедствие е съблазнително да си представим, че загубата на живот и производителност най-накрая би изиграло ролята на плесница, която да провокира политическата класа да пусне в ход някакъв нов вид "Нов курс на Рузвелт". Фактически, точно обратното се случва: бедствията са се превърнали в предпочетените моменти за прокарване на виждания за безмилостно разединен свят, такъв в който идеята за обществена сфера няма място. Наречете го капитализъм на катастрофите. Всеки път, когато нова криза удари – даже и когато тази криза сама по себе си е вторичен продукт от идеологията на свободните пазари – страхът и дезориентацията, които настъпват, биват впрегнати за създаването на радикално социално и икономическо преустройство. Всяко ново сътресение играе ролята на акушерка за един нов курс на икономическа шокова терапия. Крайният резултат е същото това необосновано разделение между включените и изключените, защитените и прокълнатите, което е на показ в Багдад.

Не толкова отдавна, кризите бяха времена на социално изравняване, необикновени моменти, когато пулверизирани общества оставяха настрана различията и "гребяха" заедно. Днес, това са моменти, в които още повече се разделяме един от друг и се накланяме към радикално сегрегирано бъдеще, където някои от нас ще изчезнат от картата, а други ще се изкачат в паралелен приватизиран свят, снабден с добре асфалтирани улици и небесни магистрали, безопастни мостове, бутикови училища, бързоскоростни летищни терминали и луксозни метра.

Системата за глобален финансов мениджмънт Бретън Удс започва да се използва в края на II Световна война, за да предпази угасянето на социалните интереси заради капиталистическите в пост-военната демокрация. Aмериканските либерали мразили системата - това са хората, които създадоха банковата криза, пише Ноам Чомски.

Едновременното развитие на кампанията за президентски избори и бъркотията на финансовите борси представя един от тези случаи, в които политическата и икономическа системи непоколебимо разкриват своето лице. Страстите около президенстските избори може да не се споделят от всеки, но почти всеки може да се разтревожи, когато става въпрос за затварянето на милиони домове, да се обезпокои за работата си, спестяванията и здравеопазването си.

10 февруари 2009 г.

Ноам Чомски е изявен лингвист, автор и експерт по международна политика. Самир Досани го интервюира по темата за глобалната икономическа криза и нейните корени.