ПарЕкон и културните общности (Майкъл Албърт)

Хората са склонни да създават различни общности, свързани от общи култури, различаващи се една от друга по артистични, лингвистични и духовни вярвания и предпочитания. Проблемът на културните общности не е това разнообразие само по себе си, а това че тези общности могат да се експлоатират една друга, да се атакуват или дори да се унищожат. Както Ноам Чомски обобщава: "в САЩ ... беше необходимо да се намери оправдание за елиминирането на местното население и задвижването на икономиката на робството (включително икономиката на Севера в по-ранни дни; памукът беше нефта на индустриалната революция от 19ти век). И единственото оправдание за това беше, че вие сте уникално величествени, а те са уникално ужасни".

В едно добро общество вероятно тези големи еднопосочни или понякога и взаимни нападения и унищожения ще бъдат премахнати.

Каква е връзката на икономиката, в частност ПарЕкон, към съществуването на тези културни общности, дали те ще са воюващи или са взаимно уважаващи се?

Прочети още...

Обръщайки света с главата надолу (Милан Рай)

Настоящият световен ред се крепи на безмерните неравенства в богатството и властта. В опозиция на настоящия ред стоят различни социални движения - които в по-голямата си част се приближават в мисленето и целите си.

Въпросът пред нас в сесиите на Z-Net е как може да изглежда бъдещият международен ред и как можем да стигнем до там, ако ценностите, които ние, събиращите се заедно тук, споделяме трябва да бъдат изразени както като наши средства, така и като наши цели.

Прочети още...

ПарЕкон и пол (Майкъл Албърт)

Когато обсъждаме връзките между ПарЕкон и половете имаме предвид оценка на начина, по който Икономиката на участието (ПарЕкон) ще повлияе и ще бъде повлияна от създаването на потомство, родителските грижи, сексуалността и организацията на всекидневния домашен живот на доброто общество, със специален акцент върху трите измерения на последиците – свързани с взаимоотношенията между мъже и жени, между хомо и хетеросексуални и между представители на различни поколения.

 

Прочети още...

Преустройство на градския транспорт (Лестър Р. Браун)

Градовете в света са изправени пред безпрецедентни проблеми. В Мексико Сити, Техеран, Калкута, Банкок, Шанхай и стотици други градове въздухът вече не е безопасен за дишане. Ширят се болести на дихателните пътища. В Съединените щати броят на часовете, които хората прекарват, седейки ядосано в задръстванията по улици и магистрали, расте всяка година. В отговор, напредничавите градоустройствени планове търсят начини да преустроят градовете за хора, а не за коли. Започва да става ясно, че системите за градски транспорт, базирани на комбинация от железопътни и автобусни линии, велоалеи и пешеходни пътеки, предлагат най-добрия от всички възможни светове, осигурявайки мобилност, нискобюджетен транспорт и здравословна градска среда.

Прочети още...

Накъде за новите леви? (Корте и Кели)

Растейки, ние видяхме провалилите се реформи на Съветския съюз. Този неуспех беше приветстван от политическите и икономическите лидери като "триумфа на капитализма" и окончателното "поражение на комунизма". В училище той служеше като ясно доказателство защо капиталистическият строй е заключителната и идеална фаза от човешката история. Техните думи и дела внушаваха, отново и отново, че няма алтернатива на капитализма, авторитаризма, патриархалността, расизма и империализма. Но колкото повече научавахме, толкова по-ясно ни ставаше, че това, което целият свят ни казваше – медиите, правителството, корпорациите и семействата ни – просто беше невярно. Системните лъжи станаха правило на нашия живот. Безнадеждността и цинизмът станаха отношението, дефиниращо нашето поколение.

Прочети още...

Настоящо и бъдещо образование (Майкъл Албърт)

Като говорим за образование изникват две широки рамки към които се отнася то, които от своя страна генерирант два основни подхода за обучение.

Част от образованието е присъщо за определения индивид. Ако мислим за образованието като започваме с ученика, ние изследваме процеса на пренос на информация и умения, и развитието на талант в учениците. Питаме се кой е най-успешния начин да научим учениците давайки им крайния резултат от това което сме научили, атрибутите на учениците, уменията на учителите?

Прочети още...

Призив към артистите: подкрепете ПарЕкон (Джери Фресиа)

Историята на изкуството през последните 100 години (не като историята на продукта, творбата, а като история на процеса на вземане на решения в нашата сфера) е историята на инвеститори, които придобиват все по-голям контрол върху дистрибуцията, дефинирането и правенето на произведения на изкуството – а следователно и върху това кои сме ние. Това е история на все по-голямото отделяне на властта от хората, които правят произведенията на изкуството към ръцете на онези, които печелят от тях. Да, има множество единични арт-звезди. Но като работещи в икономичски сектор ние сме стъпкани на земята. Смятам, че наше задължение като артисти е да спомогнем за откриването на институции, които защитават и разширяват възможностите за автономна креативна дейност. Наше задължение, с оглед на сегашната ситуацията, е да спомогнем за изграждането на икономика, симпатизираща  на духа на изкуството като подход към креативен живот във всяка негова област. Имайки предвид това, нека следващият коментар да служи като призив към всички артисти да приемат идеята на Икономиката на участието (ПарЕкон) както е представена в книгата на Майкъл Албърт "Живот след капитализма" (1).

Прочети още...

Въведение в родствената/семейна визия. (Синтия Питърс)

Каква е сферата на родството? Какво се случва в нея?

В сферата на родството:

  • Хората създават семейство и всички обвързвания и анагажименти, продължаващи цял живот, които са част от семейството. Хората създават интимност, която е, до известна степен, отделена от публичната сфера на работа, политика, култура и т.н., въпреки, че в тези сфери също се създават връзки.
  • Хората отглеждат деца и им предоставят първите преживявания на половата идентичност, езика, расовата/етническата идентичност, географската идентичност, религиозната идентичност.
  • Хората правят секс и се учат как да изразяват сексуалността си (дори и тези активности не винаги да са ограничени в семейството; те също така се случват и в общността/културата/обществото; както и в икономическата сфера - както в производстовото на еротична литература, филми, секс играчки, секс труд и т.н. Но не искам да кажа, че сексът и сексуалността са 100% “заучени" поведения. Те също така имат корени и в биологията.
  • Хората се грижат за децата, възрастните, един за друг, адресират специфични нужди.

От  самите думи “икономика на участието", "политика на участието", участието е крайъгълен камък в тези сфери. Може би същото важи и за сферата на родството. Препрочитайки тази чернова за визията за родството, участието на цялото общество все още е нужно за създаването на сигурни, здрави и процъфтяващи семейства. Въпреки че не всеки ще е част от семейство по същия начин както и останалите, а и не всеки ще избере да стане родител, цялото общество има интерес да работи заедно, за да се подсигури, че сферата на родството е вкоренена в, и възпоризвежда, ценности, които се надяваме да насочват нашето общество – свобода, справедливост, солидарност, участие, разнообразие/толерантност.

Прочети още...

От самоуправлявани движения към самоуправлявани градове (Том Ветцел)

В началото на ХХ век радикалните активисти-работници предложиха идеята да се изградят организации и обединения, самоуправлявани от обикновени работници и противопоставящи се на шефовете за контрол над продукцията, като по този начин те да "изградят новото общество в черупката на старото". Te предвиждат самоуправлението на профсъюзите и организациите за борба на работните места от самите работници - като предвещание за масови организации, чрез които работниците ще управляват производството в не-пазарно, пост-капиталистическо общество.

Приема се, че самоуправлението, това да имаш контрол над живота си, да имаш право на глас за нещата, които те засягат, ще заема централно място в пост-капиталистическото бъдеще.

Но самоуправление не означава да имаме само контрол над нашата работа, а от там и над производството, но и над консумацията. В какви жилища искаме да живеем? Какви услуги искаме да са достъпни в квартала ни? Какъв да е планът на града ни? Какво искаме да произвеждаме?

 

Прочети още...

Поликултурализъм и "добро общество" (Джъстин Подур)

В едно общество със справедлива, кооперативна (основаваща се на взаимопомощта) и свободна икономика, каквото е обществото на Икономиката на участието (ПарЕкон), проблемите свързани с взаимодействието между различните култури и идентичности в съзвучие с принципите на равенството, солидарността и свободата все още биха съществували. Изложените мисли по-долу са адресирани към тези проблеми.

Прочети още...

Общество
Брой статии:
18
Проектът Венера
Брой статии:
2
Образование
Брой статии:
2
Здравеопазване
Брой статии:
1
Екология
Брой статии:
4
Култура и изкуство
Брой статии:
5
Технологии
Брой статии:
1
Градове
Брой статии:
4
Семейство
Брой статии:
2

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.