Политики за общите блага (Майкъл Хард)

Детайли

Публикувана на Сряда, 16 Ноември 2011 13:56

Основна задача при създаването на нова представа за обществото днес е развиването на алтернативно управление на общите блага, които споделяме. В това есе искам да изследвам два отделни, но свързани аспекта на общото. От една страна, общото се отнася до Земята и всички нейни екосистеми, включително атмосферата, океаните и реките, горите, както и всички форми на живот, които взаимодействат с тях. Общото, от друга страна, се отнася също и до продуктите от човешкия труд и съзидателност, които споделяме – например идеи, знание, образи, кодове, чувства, социални отношения и други подобни. Твърдя, че те стават все по-централни за капиталистическото производство – факт, от който следват серия важни последствия за усилията да се поддържа или реформира капиталистическата система, както и за проектите за съпротива срещу нея или премахването ѝ. Приблизително можем да наречем тези две сфери екологично общо и социално и икономическо общо или природно и изкуствено общо, въпреки че тези категории бързо ще се превърнат в недостатъчни.

В това есе ще се фокусирам на отношението между тези два аспекта или образа на общите блага, особено от гледна точка на съпротивата и активизма.

Прочети още...

Правото върху града (Дейвид Харви)

Детайли

Публикувана на Понеделник, 05 Септември 2011 13:37

„Промени света" казва Маркс; „Промени живота" казва Рембо; за нас, тези две задачи са идентични" - Андре Бретон"

- Лозунг в „Плаза де лас Трес Културас" в Мексико Сити, издигнат по повод погрома над студентите през 1968, януари 2008 г.

Ние живеем в епоха, в която идеалите за човешки права са издигнати - и политически, и етически - на централно място. Много от политическите усилия се влагат в насърчаване, защита и отчленяване на значимостта им спрямо конструирането (препратка към конструктивизма, който е про-либералистко направление в социологията, както и една от формите на нео-либералистките теории за социално инженерство - б.пр.) на един по-добър свят. В следствие на това голяма част от пуснатите в обращение концепти са индивидуалистични и положени върху основата на собствеността, и като такива не са способни да се изправят като фундаментално предизвикателство срещу хегемонистичната либералистка и неолибералистка логика на пазара, както и пред неолибералистките способи за упражняване на законност и държавно поведение. Живеем, в края на краищата, в свят, в който правата на частна собственост и лична изгода имат преимущественото право на решаващ фактор спрямо всички други схващания за правата, за които изобщо може да се мисли. А съществуват обстоятелства, при които идеала за човешките права приема облика на колективистична насоченост, също както правата за упражняване на труд, правата на жените, гей-правата и тези на малцинствата го направиха, като изведоха подобна тенденция на най-преден план в отношенията и действията на хората (това е последица от движението за извоюване на право на постоянна и дълговременна работа, както и движението от 60-те за установяване на гражданските права в САЩ, като това бяха наестина колективни движения, които се отразиха глобално и върху целия свят). Тези борби за колективни права, по силата на обективните обстоятелства, произвеждат определени последствия (подобно на тези, при които жени и чернокожи се превърнаха в реални съперници за президентския пост на щатското правителство). Тук, обаче, искам да разгледам една друга форма на колективното право - тази на правото върху града.

Прочети още...

Не мрънкай, балканизирай! (Андрей Грубачич)

Детайли

Публикувана на Събота, 26 Февруари 2011 16:15

Преди около десетилетие, по време на европейската хуманитарна авантюра на Балканите, Майкъл Никълсън, изтъкнат британски журналист, написа в своята "Историята на Наташа", че "Свирепостта на хората от Балканите беше на моменти толкова примитивна, че антрополозите ги оприличиха на племето Янамамо в Амазонка, едно от най-дивите и примитивни племена на света. До началото на настоящия век все още имаше съобщения за отрязани глави на врагове. На победителите били дарявани като трофеи глави в сребърни подноси на банкети в чест на победата, а вкусът на сърцата и дробовете на загубилия не им бил непознат..."

Аз бях роден в добро комунистическо балканско семейство, където никога не са ни се услаждали подобни деликатеси. Може би от наивност, но подозирам, че повечето от племенните ми другари, също не са ги опитвали. И така, появява се въпрос: как е възможно такъв изявен британски джентълмен да е способен да създаде подобно ужасяващо и обезпокоително описание?

Прочети още...

Безвластна алтернатива на държавата (Николай Теллалов)

Детайли

Публикувана на Сряда, 01 Декември 2010 10:21

Осмелявайки се в това футурологично есе да скицирам облика на обществото, избавено от капитализма (икономиката на печалбата) и държавата (апарата за принуда, който съществува от данъчни приходи), си давам сметка, че подробното описание рискува да заприлича на директива, задължителен план за изпълнение. Не, нямам такава цел. Творческата инициатива на хората със сигурност ще породи други схеми, кои по-добри, кои просто по-различни от моето предложение. Ако те се придържат към духа на свободата, значи ще са съвместими помежду си и практическото им прилагане ще доведе до синтеза на форми, отпадане на части и цели умозрителни модели, но така или иначе всяко теоретично предложение ще изиграе ролята на ориентир, към който да се върви. И в процеса на движение задължително се правят корекции, уточнява се и крайната цел. А тя е постигането на лична свобода, за която Рудолф Рокер е писал:

“Само в обединението на чувството за солидарност с вътрешния импулс в името на справедливостта – свободата се превръща във връзка за единство; и само при това условие личната свобода на ближния престава да бъде преграда и става гаранция за собствената ни свобода.”

Затова не схеми и структури трябва да бъдат целта на будните хора, защото те са само средство за постигането и опазването на свободата.

Дължим го на загиналите за нея наши предшественици, дължим го на себе си, дължим го на потомците си.

Прочети още...

Новото общество (Николай Теллалов)

Детайли

Публикувана на Понеделник, 16 Август 2010 14:25

Една цивилизация се развива, когато генерира предизвикателства, на които реагира адекватно. Съвременният свят поражда огромен брой малки и големи предизвикателства, поставя въпроси, на които обществото, ако не даде перспективен отговор, изпада в застой или тръгва по пътеката на упадъка. Днешните предизвикателства, социални, културни, технически, свързани с околната среда, не са принципно нови, защото пречки и проблеми винаги е имало. Новото днес е тяхната концентрация и взаимна свързаност поради скъсяване на каналите за пренасяне на информация. Всяка нова обществена практика, всяка нова технология, всеки нов ефект от взаимодействието с околната среда стават достояние на цялата планета. Търсенето на адекватен отговор, който не потиска проблема, а го решава от корена му, придобива характер на спешно реагиране. Но съвременните йерархични структури на взаимодействие и управление са твърде тромави, имат множество звена, затова решенията, които се вземат, закъсняват или не са адекватни от гледна точка на "обикновения" човек. Освен това, решенията са повлияни, да не кажем определени, не от същинските потребности на хората, а от интересите на определени малцинствени групи с определени привилегии (които ги правят доминиращи малцинства).

Прочети още...

ПарЕкон и международните отношения (Майкъл Албърт)

Детайли

Публикувана на Вторник, 15 Юни 2010 16:14

Настоящият текст е откъс от книгата "Realizing Hope" на Майкъл Албърт

В тази глава, за да тръгнем от друг ъгъл, нека започнем с това какво търпим в момента на международно ниво и след това да се запитаме какви промени бихме искали да спечелим с нашия активизъм в краткосрочен и средносрочен план. Тогава можем да видим това, което нашите стремежи по отношение на международните отношения предполагат за икономиката сама по себе си и на свой ред какво предполага предложената икономическа визия (ПарЕкон) по отношение не международните отношения.

Прочети още...

ПарЕкон и екология (Майкъл Албърт)

Детайли

Публикувана на Вторник, 04 Май 2010 21:22

Икономиката и околната среда

Икономиката въздейства върху околната среда по разнообразни начини. Тя добавя нови „съставки“ към околната среда, каквито са замърсителите. Тя извлича „съставки“ от нея, каквито са природните ресурси. Тя променя реда и композицията  на характеристиките на околната среда или начина, по който човек си взаимодейства с нея, като строят язовирни стени или променя човешкия хабитат, както и по безброй други начини. И всеки един от тези и други възможни начини на икономически ефект върху околната среда може да има допълнителен ефект върху природата и живота на хората.

Прочети още...

Свят без война (Крис Спанос)

Детайли

Публикувана на Събота, 17 Април 2010 15:17

Първо искам да коментирам причините за написването на тази статия. Под война имам предвид тази война, водена между народи и държави, които започват военна кампания едни срещу други. В тази статия е залегнала предпоставката, че войните между народите са нанесли много повече вреда, отколкото полза; че истински цивилизованите народи ще открият други начини, за да разрешат проблемите си с чужда страна; че макар воюването да е избор на националния елит, войната има свойството да покварява всички; че всички войни са лоши и е време да се мисли за свят без война. Но за начало ще се опитам да обясня логиката и разума, използвани в аргументите за свят без война.

Прочети още...

ПарЕкон, координатори и изкуство (Майкъл Албърт)

Детайли

Публикувана на Събота, 10 Април 2010 19:51

Настоящият текст е откъс от книгата “Realizing Hope” на Майкъл Албърт

Човек лесно може да предвиди, че хората, които притежават фабрики и имат огромни богатства, биха имали негативна първоначална (а и дългосрочна) реакция към безкласовостта на Икономиката на участието. Собствениците на фабрики все пак са спечелили от най-агресивните неравенства на капитализма и се чувстват сякаш те лично заслужават своето огромно богатство и власт, а не го получават заради институционалната икономическа несправедливост. Когато капиталистите се погледнат в огледалото, те не се отвращават от това, че виждат облагодетелствано от монополизирането на производствени активи лице, а се надуват и самовъзхваляват, защото виждат една изключителна категория човек, заслужаващ голямото влияние и лукса на своето обществено значимо предприемачество.

Прочети още...

Живот след расизма? (Джъстин Подур)

Детайли

Публикувана на Събота, 27 Февруари 2010 13:00

Тежестта на Историята

Америките са построени чрез убиването на местните обитатели на земята и чрез "внасянето" на роби от Африка, които да обработват тази земя. Тази история е на 510 години. Причината, поради която има расизъм в Америките и това, което наричаме "бяло превъзходство" в Северна Америка, е, че тежестта на тази история никога не е била снета от плещите на тези, които са били принудени да я изтърпяват.

Прочети още...