Екофашизъм и екодемокрация (Серж Латуш)

Детайли

Публикувана на Четвъртък, 08 Май 2014 11:00

Проектът за изграждане на едно автономно и пестеливо общество се посреща с широко одобрение, макар привържениците му да са обединени около различни каузи: отрицателен икономически растеж, отказ от продуктивност, преквалифицирано и дори устойчиво развитие. Лозунгът на Зелените против продуктивността например съответства напълно на това, което "противниците на растежа", членове на Мрежата на противниците на растежа за постразвитие (ROCAD) [1], разбират под отрицателен икономически растеж. Същото съвпадение се наблюдава и с позицията на движението Attac, което в една от брошурите си пледира за преминаване към постепенно и разумно забавяне на материалния растеж, при конкретни социални условия, като първи етап към отрицателен растеж на всички опустошителни и грабителски форми на производство [2].

Прочети още...

Общите блага: алтернатива на пазара и държавата (Дейвид Болиър)

Детайли

Публикувана на Сряда, 02 Октомври 2013 11:56

Докато неолибералната визия за икономика и управление започва да се разклаща (а на някои места дори да се сгромолясва) е напълно разбираемо, че хората търсят практически алтернативи. Днес е достатъчно ясно, че никога няма да се върнем към "старата нормалност" и въпреки това сме далеч от това какви различни системи за задоволяване на нуждите ни наистина ще проработят. В това кратко есе ще опитам да разгледам привлекателните възможности, предложени от общите блага - една много стара и едновременно много нова, наскоро преоткрита парадигма, описваща как можем да управляваме себе си и нашите ресурси.

Нека предварително кажа, че общите блага не са нито тотализираща идеология, нито ребрандиране на "обществения интерес". Това е общ шаблон за управление, който има дълбоки корени в човешката история като система на самопровизиране и взаимопомощ. Въпросът на нашето време е дали той може да бъде преправен и адаптиран, за да задоволи съвременните ни нужди. Според мен отговорът определено е ДА. Поддръжниците на тази идея са успели да накарат общите блага да заработят в някои от най-необичайните и трудни условия, които можем да си представим.

Прочети още...

Правата на животните и Новото просвещение (Стив Бест)

Детайли

Публикувана на Вторник, 17 Септември 2013 14:02

Преди 5 милиона години нашите предци започват да кръстосват по земята; през следващите два милиона години, човешките линии на еволюция претърпяват огромни промени в преход към вид, който не само ходи на два крака, но също така има голям мозък, може да развие и да си служи с език и технология.

През последните няколко хиляди години човешките същества се променят незначително в биологичен аспект, но еволюират рязко в своите социални и технологични капацитети. За съжаление, нашата технологична еволюция значително се отдалечава от нашата морална еволюция. По думите на д-р Мартин Лутър Кинг, “Живеем във времена, когато ненасочени хора използват самонасочващи се ракети.”

Човешките същества вървят към морален прогрес, но бавно. В Западната култура са нужни повече от 2 хиляди години, за да се освободят от невежеството, предразсъдъците и предубедеността, създаващи митовете, че легитимираното неравенство, йерархия, малоценност се коренят някак си в човешката природа или естественото развитие на нещата.

Прочети още...

Технологиите на новото общество (Никос Раптис)

Детайли

Публикувана на Сряда, 01 Май 2013 16:12

През 1829 г. в поредица от лекции в Харвард доктор Джейкъб Бигълоу отбелязва:

Вероятно никога не е имало епоха, през която практическите приложения на науката да са въвличали такава голяма доза талант и инициатива от обществото както през настоящата. За да обединя различните тематики, принадлежащи към едно такова начинание, съм използвал общото наименование "технология“ – достатъчно изразителна дума, която се среща и в някои по-стари речници… Чрез това наименование е направен опит да се назоват… принципите, процесите и номенклатурите на някои по-характерни занаяти, особено онези, включващи приложението на науката... [1]

Прочети още...

Екология на свободата в демократичния град (Джанет Биъл)

Детайли

Публикувана на Четвъртък, 10 Януари 2013 14:23

В средновековна Европа непокорни крепостници понякога бягали от начина си на живот, наложен от феодални господари и намирали убежище в градовете. Построени около древноримски руини, тези средновековни градове позволявали на бежанците да започнат нов живот. Престоят само за година в град защитавал човек от това да бъде отново заловен от бившите си господари. Лозунгът „Градският въздух освобождава” (Stadtluft macht frei) придобил широка популярност.

Днес също градовете могат да бъдат арени на освобождение от ограничаващи култури и начини на живот. Но ако вдишването на градски въздух ни прави свободни, то днес също ни разболява.

Индустриалният капитализъм унищожава околната среда със скоростта на едно поемане на дъх. Замърсяването не афектира само въздуха, но и водата, храната и дори нашите тела. Хора и животни умират от необясними заболявания. Може да не разбираме напълно защо климатичната промяна протича толкова бързо или как точно техници могат да променят гени, които са същността на живота, но едно е ясно: причикоято е насочена към реализиране на печалби, и която не изпитва угризения от отравяне на хора и природа в преследването на печалба. С принизяването на сложността на естествените процеси, с превръщането на почвата в пясък, твърди Мъри Букчин в книгата си „Екология на свободата” (1982 г.), щетите на околната среда, причинени от индустриалния капитализъм дори преобръщат посоката на естествената еволюция.

Прочети още...

Какво е Автономия? (Група Автономия или Варваризъм)

Детайли

Публикувана на Неделя, 09 Декември 2012 15:03

Заявявайки нашата твърда и дълбока вяра в креативните възможности на хората, както и убедеността ни в човешките същества, които, ако решат, са способни на велики дела, ние съзнателно избягваме да описваме как би изглеждало едно автономно общество. Ние също така смятаме за унизително да казваме на другите човешки същества точно какво да правят, тъй като това не е целта на автономията, а фундаментална черта на евтин морализъм. Тези наблюдения са необходими, защото ни позволяват да адресираме проблемът от правилна перспектива: докато от една страна ние имаме нужда да подкрепяме проекта ни и неговите присъщи стремежи за обществото, към което се стреми, в същото време трябва да признаем креативната, а не определима същност на социо-политическото поле и да избягваме да даваме предварително специфични насоки и рецепти за това какво трябва да се прави.

Прочети още...

За институцията на общото благо (Антонио Негри и Жудит Ревел)

Детайли

Публикувана на Събота, 05 Май 2012 18:36

1. Искаме да започнем като дадем представа за една скорошна рефлекция върху определението за „институция на автономните работници“ (ИАР) – определение, което сме обсъждали, в опит да развием историографски очерк на институционалността на работническите комитети в Порто Маргера и техните дейности в края на 60-те и 70-те години. При този случай чрез ИАР ние имахме предвид организация, характеризирана от

(а) независим капацитет да изявява теми за борбата, заедно с последващото и координирано указание за инструментални действия, и следователно е във владение на собствения си нормативен капацитет;

(б) автономен капацитет да се организират и провеждат политически и наднични борби в значими индустриални и/или социални сектори и, следователно, автономен капацитет да се упражнява легалната сила в подкрепа на организираното действие;

(в) действителното признаване от други институции (профсъюзи, политически институции, работници, шефове), съсъществуващи в същите индустриални и/или социални сектори и, следователно, определено социално легитимиране на нейния нормативен капацитет и употреба на сила.

Прочети още...

Социокрация - алтернативен модел за вземане на решения

Детайли

Публикувана на Сряда, 18 Април 2012 12:38

Социокрация е система на управление, използваща съгласие за вземане на решения между равностойни индивиди.

Социокрацията е разработена специално, за да задоволява човешки потребности. Системата е разработена така, че да имитира живите организми, а не е механичен модел. Живите организми се саморегулират. Социокрацията също е модел за саморегулация.

Прочети още...

Кой ще построи Ноевия ковчег? (Майк Дейвис)

Детайли

Публикувана на Четвъртък, 09 Февруари 2012 14:44

Следващите редове доста напомнят на прословутата сцена в кралския двор в "Дамата от Шанхай" (1947 г.)[1] на Орсън Уелс. В мрачната алегория за добродетелите на пролетариата, прегърнати от упадъчната управляваща класа Уелс играе моряк с леви убеждения на име Майкъл О’Хара, който се търкулва в сеното с фаталната жена Рита Хейуърт, след което бива набеден за убиец. Съпругът на Рита, Артър Банистър, най-прочутият криминален адвокат в Америка – изигран от Евърет Слоун, – убеждава О'Хара да го назначи за свой защитник, за да подсигури присъда и екзекуция на своя съперник. В решаващия момент на процеса, заклеймен от прокурора като "поредния от прочутите номера на Банистър“, адвокатът Банистър призовава опечаления съпруг Банистър на свидетелската скамейка и за забава на заседателите разпитва сам себе си в канонада от бързи, шизоидни реплики. Това есе е структурирано в духа на "Дамата от Шанхай“ – като дебат със самия себе си, умствен турнир между аналитичното отчаяние и утопичната възможност, който е субективно – а вероятно и обективно – неразрешим.

Прочети още...

Литературата като оръжие във век на поквара (Франс-Вилем Корстен)

Детайли

Публикувана на Понеделник, 05 Декември 2011 13:59

1. През 21 век границата между така нареченото нормално общество и подземния свят ще се разпадне. Макови полета ще разцъфтят сред милитаризирани зони, а биотехнологиите ще се развият по свои пътища, независимо от това какво съдиите намират за допустимо. Градски райони ще се прострат отвъд граници и повече и повече области ще се превърнат в места, които трябва да се избягват. Полицията няма да влиза в най-високите етажи на небостъргачите, защото така й е наредено. На всякакви нива, лицето на размирно престъпното и покварено общество ни се усмихва.

2. През 20 век, холандският икономист Ян Тинберген предсказа, че системите на тоталитарния комунизъм и демократичния капитализъм ще се слеят. Това, което е било определяно като разпад на тоталитарния комунизъм и абсолютната победа на демократичния капитализъм не е нищо повече (или по-малко) от чудовището, което е резултат от това сливане: тоталитарен капитализъм.

Прочети още...