Движението "Окупирай", сапатистите и генералните асамблеи. Част 2

Изборите от 2000 г.

Комюнике от EZLN относно президентските избори през юни 2000 г. обсъжда нашироко недостатъците в настоящата система и възможните реформи:

“В Мексико президентството е тежко бреме и пречка за демокрацията. Въпреки че последните 70 години не сме имали президент, непринадлежащ към официалната партия, евентуален президент от опозицията не означава „промяна към демокрация“, ако изпълнителната власт продължи да бъде концентрирана в един човек и законодателството и поддържането на законите са само декоративни елементи, които се сменят всеки 3 или 6 години. Оцеляването на президентската система в Мексико е факт. Каква демокрация е тази, в която фундаменталните решения на народа са в ръцете на един единствен човек в продължение на шест години?

Автономното законодателство, което е независимо от изпълнителните политически структури, е съществено за една демокрация. Въпреки това кампаниите за депутати и сенатори протекоха незабелязани. Нормалната екзалтираност около президентската надпревара успя да прикрие случващото се през последния мандат от 6 години, свършващ сега: законодателна власт, която се бори за своята независимост и автономност.

В допълнение на това, за да се противопостави на изпълнителната, законодателната власт трябва да стане независима от партийни лидери, които нерядко променят водачите на парламентарните крила в онези съгласия и регулации, които принадлежат изцяло на законодателната арена. Законодателството не е приоритет на политическите партии, а на онези, които са демократично избрани за тази цел.

На заден план след президентските кампании, кампаниите на законодателните кандидати не печелят нищо за себе си, нито пък носят облаги на онези, които се стремят към изпълнителна длъжност. Това са различни избори, защото имат различна функция. Законодателните надпревари заслужават внимание, което така и не са получили.

Надяваме се следващата законодателна власт, която беше толкова пренебрегвана на тези избори, да не изпълнява задълженията си, свързани с обещания към партиен лидер или избран представител, а с мексиканските жени и мъже, които гласували или не за кандидатите си, формират мексиканския народ и са единствените, с които трябва да се съобразяват законите.

Днес, в отговор на настоящия избирателен процес, сапатистите декларирахме, че подкрепяме автентичния балан на силите. Не само в изпълняването на задълженията, но и в борбата за места. Еднакво важно е да са ясни предложенията и позицията на тези кандидати, които искат да станат депутати и сенатори, както и тези на президентските кандидати. Краят на президентството е условие за демокрация в Мексико.

... Днес, в отговор на настоящия избирателен процес, сапатистите осъждат, че това не е избор на граждани, отговорни за политическите предложения и тези, които ги представляват, а по-скоро държавни избори, където опозицията не само конфронтира официалната партия, но целия механизъм на мексиканската държава. Нито едни избори не могат да бъдат наречени „демократични“ при тези условия.

За сапатистите, демокрацията е много повече от изборна надпревара или смяна на властта. Но също така е и избирателна битка, ако е ясна, равнопоставена, честна и не еднолична.

Затова казваме, че избирателната демокрация не е достатъчна за наличието на демокрация, но е важна част от нея. Затова не сме против изборите. Вярваме, че политическите партии имат роля. (нито сме срещу партиите, въпреки че имаме критики към някои неща в партийната система)

Вярваме, че изборите представляват място за достойна и почтена борба за милиони хора.

Изборите не са времето на сапатистите. Не само защото покриваме лицата си и заради въоръжената ни съпротива. Преди всичко е нашата отдаденост да намерим нови пътища за правене на политика, която би имала съвсем малко общо или нищо общо със сегашната.

Искаме да намерим такава политика, която да върви отдолу нагоре, в която „управлявай, подчинявайки се “ е повече от лозунг; такава, в която властта не е цел; такава, в която „референдум“ и „плебесцит“ са повече от просто думи, трудни за произнасяне; такава, в която длъжностно лице може да бъде премахнато от позицията си чрез избори.

Що се отнася до политическите партии, ние не чувстваме нужда да бъдем представлявани от нито една от тях. Ние сме нито PRD или PAN, още по-малко PRI.

Ние критикуваме партийната дистанцираност от обществото, това, че техните дейности са регулирани единствено от изборен календар, че политическия прагматизъм излиза отвъд мандата, циничните жонглирания на някои от членовете, презрението им към различното.

Демокрацията, независимо кой е на власт, е това мнозинството от хора да взимат решения относно проблеми, които ги засягат. В пълномощието на хората е да санкционират онези в правителството, в зависимост от капацитета им, честността и ефективността им.

Сапатистката концепция за демокрацията е нещо, което е изградено отдолу, с всички, дори онези, които мислят различно от нас. Демокрацията е упражнението на власт за хората през цялото време и навсякъде.

Днес, в отговор за настоящия изборен процес, сапатистите потвърждаваме борбата си за демокрация. Не само за изборната демокрация, но също и за... демокрация“ [24]

Историческият проблем с този подход в Мексико и навсякъде другаде е, че довежда до процес, в който либерални реформистки партии могат да използват революционерите да им помогнат да свалят по-авторитарните правителства, но след като това е постигнато веднъж, те могат внезапно да изолират и неутрализират революционерите. Това се е случило през 1914 г. по време на Мексиканската революция, когато Каранза използва анархосиндикалистите на Каса, за да свали режима на Нуерта. Конституционалистите позволяват на Каса да се организира сред градски работници и използва техните съмнения относно религиозната природа на армиите на Сапата и Виля, за да мобилизира „червените батальони“, които да се бият с тях през 1915 г.

Веднъж победени и след като започват стачки в Мексико, Каранза просто разпуска червените батальони през януари 1916 г. и до февруари започва процес на затваряне на офисите на съюзите и арестуване на водачите. Когато съюзите свикват втора обща стачка през късния юли, правителството реагира с военен закон, включващ смъртни наказания за стачкуване при важни обстоятелства. Лесно може да се твърде, че сходни процеси са съпътствали периодите на радикални промени навсякъде от Ирландската война за независимост до края на расовата сегрегация в Южна Африка. В извършването на промяната, радикалите са изолирани и по-късно потиснати.

Теория на фазите

Остава неясно каква точно е позицията на сапатистите тук. Част от объркването може да възникне от двете различни фази, които сапатистите смятат за необходими. Друга част от него е усещането, че начинът, по който се взимат решения в Чиапас, може би няма да е приложим в останалата част от страната. В интервю от 1995 г. Маркос разисква тези проблеми. Интересно е, че също така е предложена диференциация между политическото лидерство на EZLN и степента на важност на този въпрос.

„Ние планираме революция, която ще направи революцията възможна. Планираме пре-революция. Затова ни обвиняват, че сме въоръжени ревизионисти или реформисти, както Хорхе Кастанеда казва. Става въпрос да направим широко социално движение, насилствено или мирно, което радикално ще промени социалните взаимоотношения, така че финалният продукт ще е ново пространство за политическа взаимосвързаност.

...

Казвах, че общностите промотират демокрация. Концепцията изглежда неясна. Има много видове демокрация. Това им казвам (на индианците). Опитвам се да им обясня: Не може да се стори това (разрешаване чрез консенсус), защото имате комунален живот. Когато се съберат за събрание, всички се познават и идват, за да разрешат общ проблем. Казвам им, че по други места не е така. Хората живеят отделно и използват събранията за други неща, не за разрешаване на проблем. И те казват „не“, но това значи „да“, че това работи при нас. И наистина работи при тях и разрешават проблема. И предлагат този метод за народа като цяло и света. Светът трябва да се организира по същия начин. Това те наричат „да управляваш, докато се подчиняваш“ (“mandar obedeciendo”). И е много трудно да се върви въпреки това, защото по този начин те разрешават проблемите си. Когато някой сбърка нещо, те го освобождават и около това няма голям скандал. Когато главния авторитет на еджидото направи грешка, те го премахват и той става член на събранието.

Настоявали сме относно факта, че това, което EZLN предлага не е представителна демокрация, тази на политическите партии. И ни казват в статии, както и по вестниците, че сме в грешка, че в действителност местните общности са били поразени, защото това, което е значимо е индивидът, а общностите искат да се цени колективната воля. Да. Затова казваме: имаме нужда от друга, не-партизанска политическа сила. Когато предлагаме това, правим го както когато започнахме войната през 1994г. По това време аз им казвах (на общностите, които бяха решили да започнат офанзивата), че ще отидем по дяволите, че ще ни пречукат; че международното съотношение на силите е срещу нас, ще ни раздробят на парчета. И братята, казвайки: Хайде, хайде, нека отидем на война. Сега е „Хайде, хайде“ за този тип демокрация. Как да им кажеш, че не е на добро? Ако са го прилагали с години... какъв по-добър резултат от това, че са устояли на всичките унищожителни кампании! Те казват: Страната трябва да се организира по този начин.“
...братята казват: „Парламентът трябва да се подчинява на онези, които твърди, че представлява.“ Знам, че говоря за нещо ново, което е трудно за разбиране...

Интервюиращ: Това, което казвате е да се превземе властта...

Да се упражни.

Това, което не казвате, е как да се случи това.

Защото нямаме скапана идея как да го направим. Мога да си представя събрание в „канада” (canion), дори измежду етническа група.

Защо? Защото съм го виждал. Знам как се организират и как разрешават проблемите си в микс от представителност и събрание.

И искрено вярвате, че те могат да функционират за цял един народ?

Знам, че другояче не става. Това, което е сега, не работи.” [19]

От EZLN са били доста ясни относно това, че не желаят да стават политическа партия или да промотират създаването на такава. Когато Четвъртата декларация на Лакандонската джунгла обяви формирането на FZLN (Сапатистки национален освободителен фронт), той бе дефиниран като:

„Политическа сила, чиито членове не упражняват, нито се стремят да имат избирателни позиции или правителствени офиси в никое от нивата си. Политическа сила, която не се стреми към завземане на властта. Сила, която не е политическа партия.
Политическа сила, която може да организира исканията и предложенията на гражданите и която е готова да даде насоки чрез подчинение. Политическа сила, която може да организира решение на колективните проблеми без намесата на политическите партии и правителството. Не ни е необходимо разрешение, за да сме свободни. Ролята на правителството  е изключително право на обществото и то е в правото си да упражни тази функция.

Политическа сила, която се бори срещу концентрацията на богатства в ръцете на малцина и срещу централизацията на сила. Политическа сила, чиито членове не притежават други привилегии освен удоволствието, че са изпълнили обещанията си.“[21]

Икономиката

Втори и свързан проблем с изложените идеи (в този случай неизложените) от Сапатистите е сферата на икономиката. От една страна, те отхвърлят нео-либерализма и призовават към окупиране на земята, както е споделено в интервю от януари 1994 г.:

„Неотложната ни цел е нашите агрикултурни закони да започнат да бъдат прилагани в освободените зони, кампесиносите да се организират, взимайки земя, побираща се в малки селски собствености и да работят в колективи, пренебрегвайки всякакви задължения към правителството. Банрурал (Banco de Cre'dito Rural) и всичките взети активи, всичко, от което не разбираме нищо в селските райони, защото където се придвижваме тези закони ще започнат да функционират, т.е. старата конституция преди все още да са я променили.. Това е неотложният план, който трябва, за да се организира селският живот на тази страна според желанието на мнозинството наши другари. Ще има земя, защото има земя и ще бъде разпределена, защото те тъкмо казаха, че няма да отдават повече“ [14]

Както сме забелязали, окупирането на земя е реалност, но реториката зад това е много често основана на това, че окупиращите са законните собственици на земята, отколкото на „земята на тези, които я обработват“. „Ние, които сме подкрепяли EZLN от 1994 г. насам, сме възстановили тази земя, която преди е била наричана Сан Джахинто от собственикът, но сега ние сме истинските собственици.“[12]

Извън въпроса за окупирането на земя в Чиапас, EZLN не споменават икономическия. Докато са подкрепяли някои стачки в градовете, те не са изваждали на преден план никакви идеи относно това как връзките между работниците и фабриките могат да се развият в бъдещето. Тези работници, местни или не, не могат да твърдят, че са автентичните собственици на фабриките (въпреки че могат да посочат това, че работническата класа ги е построила).

Революционните закони, създадени от EZLN на 1 януари 1994 г. [30] не могат да бъдат наречени анти-капиталистически. Те ограничават, но все пак позволяват надниците, наемите и дори мултинационалното инвестиране. Например законът, според който „Чужди компании ще плащат на работниците си почасови надници в националната валута, еквивалентни на това, което би било заплатено в долари извън страната“.[29] дори и голяма крачка напред за много мексикански работници трудно може да се приравнява на отхвърлянето на капитализма.

Може би простата причина е, че сапатистите не искат да бъдат отряд в никакъв смисъл на думата и затова чакат  програмата за градските центрове и заводи да изникне от онези, които живеят и работят там. Или може би са притеснени, че на тази фаза от промяната да се говори за икономическа демокрация в градовете би довело до отчуждаване на някои от поддръжниците им.

Първата от тези две опции е по-приемлива, но също така има своите опасности. По време на Мексиканската революция точно подобна липса на яснота позволи на правителството на Каранза да мобилизира анархо-синдикалистите на Каса срещу провинциалните сапатисти.  Правителството на Фокс, което има предимството да може да твърди, че е приключило с еднопартийната държавност, несъмнено ще опита да използва тази правдоподобност, за да изолира сапатистите от работниците в градовете. Ако приемем, че огромните мобилизации на градските работници и учащите се в общи линии са спрели правителствената контра-офанзива през 1994 г. и офанзивата от февруари 1995 г., опасността от това Фокс да успее става ясна.

Градските работници

Малцината сапатистки комюникета, насочени към работници в тежко положение, подкрепят подобна интерпретация. Маркос, пишейки до стачкуващите работници от Рута 100 например казва: „ Какъвто и да е резултатът от вашето движение, днес вие символизирате какво е най-добро за мексиканските работещи хора, символизирате достойнството на работниците от града, символизирате надеждата на тази велика революционна сила, която е силата на работниците, пробудили се от дълга нощ, в която арогантността на парите, подкупността на лицемерните трудови представители и криминалните действия на правителството са потискали всички мексиканци.
Бъдете добре, работници на Рута 100. В нашата бедност, можем да дадем малко, но го отдаваме с адмирации и уважение“[31]

Сапатистите организираха среща за учители, борещи се срещу ниските заплати и за демократичните сдружения през август 1999 г. Там Маркос декларира, че сапатистите „също са демократични учители и електроинжинери, и студенти, и работници в града и селото, и артисти, и интелектуалци, и религиозни мъже и жени, и съседи, и хомосексуални и лесбийки, и обикновени жени и мъже, и деца, и старци, бунтари, дисиденти, неудобни, мечтатели.

Заради това, най-важното нещо, което сапатистите искаме да ви помолим, е да ни видите като друга секция на демократичен съюз. Не да ни виждате като някой, нуждаещ се от помощ, мизерник, без милост, без милостиня, без щедрост.

Искаме да ни виждате като ваши другари, като хора, както и всички други, желаещи да се мобилизират и подкрепят учителските стачки. Не само защото исканията ви са справедливи и защото сте добри и честни хора, но също, и най-вече, защото те са и нашите искания.

Защото нищо няма да е завършено, нито да приключи, ако учителите продължат да бъдат потискани от про-мениджърските съюзи, ако лошите работни усилия (и ниските заплати) продължат, ако образованието продължи да произвежда потиснати и потисници, ако училището продължи да бъде – за милиони мексиканци – толкова невъзможно, колкото е достойното жилище, честната заплата, частичка земя, достатъчно храна, добро здраве, свобода на мисълта и изразяването, популярната демокрация, автентичната независимост и истинският мир.

Сега, възползвайки се от факта, че сте тук, искаме да ви помолим за нещо специално. Искаме да подкрепите студентското движение в UNAM и борбата на Мексиканските електрически съюзи. Едното е против приватизацията на образованието, другото е срещу приватизацията на електрическата индустрия.“[32]

Най-ясният призив за обединение с работниците се съдържа в изказването на Нелегалния революционен комитет на местното население от първи май 1995 г.: „Работниците, които съставят тази страна кървят от три рани. Силните ги раняват с нечестно заплащане, унижение и заплахи. Главите на централните правителствени съюзи ги раняват с изнудвания, побои и смърт.  Онези, които продават държавата, раняват работниците с присвояването, създавайки закони, диктувани от собствената им измама.

Нека гласовете ви се обединят с нашите... Приемете ръката, която най-малките ви братя и сестри ви предлагат. Три сили трябва да обединят пътищата си: работническата сила, силата на кампесиносите, популярната сила. С тези три сили няма да има какво да ни спре.

...

Макар и отдалеч, нашият глас ще достигне до вас, казвайки: „Поздрави, работници на морето и земята! Сапатистите споделят борбата ви! Благодарение на вас един ден ще има страна и бъдеще за всички! Без вас, нощта ще продължи да владее тези земи!“[33]

Тези изявления показват, че сапатистите разпознават общата борба с градските работници в Мексико (и потиснатите навсякъде). Фактът, че са натрупани сериозни ресурси под формата на дарения за радикалните студенти и учители, както и изграждането на американски и интерконтинентални взаимовръзки, показва, че те приемат подобни връзки много сериозно.

Доста дълга дискусия от автономистка марксистка перспектива относно тези теми бе публикувана в Midnight Notes под заглавие „Към новите общи ресурси: Стратегии на работническата класа и сапатистите”. Те „мислят, че сапатистите обмислят как да обединят 80% и повече при съществуващата и историческа класова подредба в Мексико и в сянката на тяхното разбиране на глобална държава, за да помогнат да се пребори държавата. В този смисъл, и ако е вярно, че капиталът не може сега (или поне няколко идни поколения) да е по-различен от неолиберален, тогава реалната сапатистка практика и стратегия са наистина анти-капиталистически“ [28]

Не е ирелевантно, че имайки предвид ленинистките корени, сапатисткото движение осмисля падането на източните режими през 1989 г. като падане на социализма. Те са се опитвали да останат чисти от традиционната социалистическа реторика. Но е странно как са виждали подобна система като социализъм, когато е било повече от ясно, че е била диктатура. Още повече имайки предвид как през 1918 г. когато Ленин не скрива, че неизменната цел на болшевишкото правителство е било създаването на държавния капитализъм.

Кое управление?

Думата „управление“ има две значения. Първото е, когато човек или организация са в позицията на авторитет над другите и могат да им казват какво да правят. Такова водачество се упражнява от избраните политици. Второто, което често е бъркано с първото, е когато човек или група нямат власт над останалите, но са разпознавани като „авторитет“ върху определена зона и имат желанието да опитат да постигнат това, което предлагат. Анархистите наричат това „ управление на идеи“. Реално, сапатистите вече управляват по този начин (независимо искат или не) не само в Мексико, но и другаде по света.

В този контекст навярно сапатистите имат нужда да преминат от просто подкрепяйки борбата на останалите към предлагайки начини, по които тази борба би могла да бъде организирана, и какви трябва да са целите. До някаква степен те са го постигнали, като например чрез Втората декларация на реалността. Но е донякъде напълно вярно, че ако те трябваше да започн да правят това в Мексико, техните предложения навярно щяха да създадат дебат, в който онези, вече съгласили се с техните методи в градовете, щяха да се организират.

Силата на сапатистите е силата на примера. Техните методи на организация са радикално различни от онова, което се е превърнало в норма в синдикатите, общностните организации и левите групи. Тяхното отхвърляне на завземането на власт е радикално различно от плана на голяма част от лявото; план, който гледа на революционните действия повече като продаване на лозунги и „гласуване без илюзии“ отколкото обикновени хора, които да вземат властта в ръцете си.

Давайки сапатистите за пример, ние трябва да изтъкнем необходимостта да стигнем по-далеч, отколкото те са успели. Солидарността ни с тях трябва да остане критична, конкретно към нещата, които тепърва трябва да изяснят или дори решат. Сапатистите представляват пример за различен начин да се вършат нещата, не цялостен модел, който да бъде следван сляпо.

Превод от английски: Теодора

 

БЕЛЕЖКИ:

Публикуван за първи път от Ирландско-мексиканската група за солидарност в "Chiapas Revealed" през 1997.

* Възможно е някои все още да не са били обявени публично.

[1] See http://www.struggle.ws/mexico/marcos_index.html for English translations of many of these
[2] For letters from observers, pictures and other information about Diez see http://www.struggle.ws/mexico/diez.html
[3] This section summarises extensive notes I took. For other articles making use of these see http://www.struggle.ws/andrew.html
[4] Behind the Balaclavas of South-East Mexico, Sylvie Deneuve, Charles Reeve, Paris, August 1995 , http://www.struggle.ws/mexico/comment/balaclava.html
[5] Making Zapatismo irreversible, Michael McCaughan, 20-8-96, http://www.struggle.ws/mexico/reports/land_se96.html
[6] First interview with EZLN CCRI-CG, La Jornada, 2/4/94 & 2/5/94, Blanche Petrich and Elio Henri’quez, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/ccri_1st_interview.html
[7] How the consultations with the communities was done, CCRI, La Jornada, June 3, 1994, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/ccri_how_consult_june94.html
[8] Tierra y Libertad, One Year Later, Luis Fernando Menendez Medina (Human Rights defender and prisoner in Cerro Hueco), http://www.struggle.ws/mexico/ezln/1999/pris_1year_terr_jun.html
[9] The EZLN and Indigenous Autonomous Municipalities
by Mariana Mora - Apr 1998, http://www.struggle.ws/mexico/comment/auto_munc.html
[10] Enlace Civil, A.C., Autonomous Municipalities:The resistance of the indigenous communities in response to the war in Chiapas, Nov. 1988, html http://www.struggle.ws/mexico/comment/auto_munc_nov98.html
[11] IV. On autonomy an interview of Zapatistas from the Ocosingo region Published in "El Navegante" (Sailors in every port) translated by Beto Del Sereno
[12] San Manuel New Town, Francisco Go’mez Autonomous Municipality, August 3, 2000. http://flag.blackened.net/revolt/mexico/ezln/2000/com_sm_our_lands_aug.html
[13] The company fails to respect the assembly, Nicolas Ruiz, Chiapas; January 20, 2000, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/2000/assNR_corn_conflict_jan.html
[14] Excerpted transcriptions that were published in La Jornada. They were recorded in San Cristo’bal de las Casas just after the EZLN liberated the city on January 1, 1994, and the transcription was published in La Jornada http://www.struggle.ws/mexico/ezln/marcos_interview_jan94.html
[15] Interview with Subcomandante Marcos, May 11, 1994, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/anmarin.html
[16] Don’t Abandon Us!, Interviews with EZLN women, Interview conducted by Matilde Prez and Laura Castellanos, published in La Jornada’s special supplement for International Women’s Day, March 7, 1994. http://www.struggle.ws/mexico/ezln/woint.html
[17] Commadante Javier demands federal army leave Simjovel, By: Jose Gil Olmos and Hermann Bellinghausen, La Jornada, Los Altos Chiapas,December 21, 1994
[18] Interview with Marcos - August 1995, La Jornada August 25, by Carmen Libra, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/inter_marcos_consult_aug95.html
[19] Interview with Marcos about neoliberalism, the national State and democracy. Autumn 1995, by Samuel Blixen and Carlos Fazio, Taken from Uruguay’s "Brecha" newspaper, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/inter_marcos_aut95.html
[20] Second Declaration from the Lacandona Jungle, June 10, 1994, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/ccri_2nd_dec_june94.html
[21] Fourth Declaration of the Lacandon Jungle, January 1, 1996, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/jung4.html
[22] 2nd Declaration of La Realidad, August 3rd 1996, xico/ezln/1996/ccri_encount_aug.html http://www.struggle.ws/mexico/ezln/1996/ccri_encount_aug.html
[23] Don Amado Avendano has acquitted himself well, Communique’ from the Clandestine Revolutionary Indigenous Committee, December 8, 2000.
[24] EZLN communique regarding elections, June 19, 2000. http://www.struggle.ws/mexico/ezln/2000/ccri_elections_june.html
[25] "What makes us different is our political proposal" Marcos, August 30, 1996, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/marc_to_cs_se96.html
[26] EZLN communique "to the soldiers and commanders of the Popular Revolutionary Army, August 29, 1996, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/ezln_epr_se96.html
[27] The ancient Maya, 5th ed, Robert J. Sharer, p585
[28] Toward the New Commons: Working Class Strategies and the Zapatistas by Monty Neill, with George Caffentzis and Johnny Machete
[29] Labour Law & Industry and Commerce Law, Jan 1, 1994, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/law_labour_industry.html
[30] The EZLN Revolutionary laws, Jan 1 1994, http://www.struggle.ws/mexico/revlaw.html
[31] Marcos: To the workers of Ruta 100 - Aug ’95, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/marcos_ruta100_aug95.html
[32] Marcos in ‘ Teachers are a mirror and window’ to Closing Session of the "Democratic Teachers and Zapatista Dream" Encuentro, August 1, 1999, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/1999/marcos_teachers_close_aug.html
[33] CCRI of the EZLN to the Workers of the Republic on May 1st 1994, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/ccri_may1_94.html
[35] See The story of how we learnt to dream at Reality, http://www.struggle.ws/andrew/encounter1_report.html
[36] see for instance James Joll, The Second International, Ch. The struggle with the anarchists
[37] see Where do we come from? Where do we go to? (talk to S26 Prague counter summit), September 2000, http://www.struggle.ws/andrew/prague3.html
[38] For a discussion of Bolshevik policies in the 1918-21 period see Aileen O’Carroll, ‘Freedom and Revolution’, Red & Black Revolution no1, 1994.
[39] Interview conducted by the author in Diez de Abril, Chiapas, September 1997
[40] See Can you have an anarchist army?, WS59, Spring 2000, http://www.struggle.ws/ws/2000/makhno59.html
[41] Although some have issued communiques see About the Zapatista autonomous council’s, http://www.struggle.ws/mexico/councils.html
[42] John M Hart’s "Anarchism and the Mexican Working Class"
[43] La Jornada, May 5, 1995
[44] Mike Gonzalez, The Zapatistas: the challenges of revolution in a new millennium, International Socialism, Winter 2000