David Graeber Intro

Те засягат всеки аспект от живота ни, често ги наричат коренът на всяко зло, докато анализът на света, какъвто го смятаме за възможен – който анализ наричаме “икономиката” – е толкова важен за нас, че икономистите са се превърнали в първосвещеници на нашето общество. И все пак, странно, сред икономистите няма абсолютно единодушие какво всъщност представляват парите.

Някои гледат на тях предимно като стока, търгувана срещу други стоки, други като обещание, тип “Длъжник съм ти” ("i owe you", IOU - бел. ред.), а трети като държавен указ или вид купон за дажба. За повечето от тях парите са просто един вид хаотична амалгама от всички тези неща взети заедно. Учебниците по икономика, чиято цел е да ни уверят как всичко е под контрол, свеждат парите до три неща: това е „средство за размяна“, „мярка за стойност“ и „запас от стойност“. Проблемът тук обаче е, че икономистите също не могат да се съгласят какво значи „стойност“.

Вероятно това не бива да ни изненадва. Ако икономистите са първосвещеници, не е ли тяхната роля именно да ръководят някакво фундаментално тайнство? Никоя една система на безспорен авторитет не може да проработи, освен ако в основата ѝ няма нещо, което никой не би могъл да разбере. Ефективността на този подход може да се измери с това колко трудно е за критиците на настоящата икономическа система да предложат убедителна алтернатива. Това е от решаващо значение, защото защитниците на капитализма отдавна са се отказали от тезата, че това е особено добра икономическа система, в смисъл на такава, която има каквато и да е възможност да създаде всеобщо човешко щастие, сигурност или дори споделен от мнозинството просперитет. Единственият аргумент, който им остава, е, че всяка друга система би била още по-лоша или, все по-често чуваме, че никоя друга система дори не би била възможна. Предизвикателството е винаги това: кажете ни как точно би работила различна система. Това е особено трудна задача, когато дори не знаем как работи настоящата система. (Ако някой се беше опитал да обясни съвременния капитализъм на някой, който никога не го е изпитвал от първо лице, едва ли изобщо този човек може да си представи, че този модел може да проработи.)

Парите винаги са били особено проблемна тема за революционерите и антикапиталистите. Как ще изглеждат парите „след революцията“? Как ще функционират? Ще съществуват ли изобщо? Трудно е да се отговори на един такъв въпрос, ако не знаеш какво всъщност са парите поначало. Предложението парите да се премахнат изцяло изглежда утопично и наивно. Да предложиш парите да продължат да съществуват обаче, звучи сякаш човек признава неизбежността на някакъв вид пазар. Действителният опит на революционните експерименти е объркващ – нито един държавен социалистически режим дори не се е опитал да елиминира парите (освен Камбоджа на Пол Пот, която обаче определено е невдъхновяващо изключение). Никой, всъщност, никой дори не се е опитал да елиминира наемния труд.

Честно казано, това не е изненада. За Карл Маркс парите са еманацията на стойността на човешкия труд, на онези енергии, чрез които ние създаваме света. Това беше начин за измерване и парцелиране, но в процеса, позволявайки на тези, които контролираха ресурсите, им позволи да играят всякакви трикове и игри. Тъй като социалистическите системи настояваха, че трудът наистина е свещен и източник на всякаква стойност, щеше да им е трудно просто да спрат да плащат на хората за труда им. Обичайната идея беше да се запазят парите, просто да се премахнат игрите. Дори повечето експериментални парични системи като „Локални борсови системи за търговия“ (Local Exchanging Trading Systems - Lets) или аржентинската Trueque система следват същия принцип: читовете, независимо дали са физически или електронни, представляват часове труд и въвеждат различни методи, които да направят невъзможно системата да се играе за печалба: като разрешите например безлихвени кредити или да гарантирате, че читовете изтичат след определено време, за да не могат да се трупат или манипулират.

Но дори няма нужда да започваме от труда. Парите също могат да бъдат замислени като дажба. Ето талон за изкупуване на хляб; ето един за масло; ето един, който може да се търгува за всичко. От това следват много различни последици. Това, което те наричат „свободен пазар“, се оказва такъв, където всичко е вече разпределено. Вероятно е невъзможно да си представим общество, в което нищо не е разпределено на дажби, но не би ли ни се искало да ги сведем до минимум? Така че ние наистина бихме искали да ограничим сферата на парите: може би ще направим основните неща общодостъпни безплатно и ще осигурим купони за по-причудливите неща, така че хората ще могат да играят каквито си искат игри с читове, без да си навлекат сериозни проблеми. Или може би, още по-добре, много различни видове купони.

Кой обаче ги издава? Някакъв централен орган? Това е следващият проблем. В края на краищата, друго определение за пари е “Длъжник съм ти”, обещание – парите са просто начинът, по който даваме обещания, които могат да бъдат точно определени количествено и следователно предадени. Но кой може да дава такива обещания? В сегашната система не правителството, а банките – централните банки като Федералния резерв на САЩ или Банката на Англия. В крайна сметка се предполага, че цялата измишльотина е разрешена от нещо, наречено „хората“. Така правомощието за произвеждане на пари идва от всички нас, но в същото време не ни се дава да разбираме как работи цялата тази шашма, за да се гарантира, че ще продължим да трупаме дългове, които дължим в тези пари, които току-що сме упълномощили на банкерите да превърнат магически в наши свещени задължения, за които никой почтен човек никога не би могъл да си помисли да не изплати. И така, тогава въпросът е: щом се вразумим и взривим всички банки, кой ще може да дава такива обещания? Всички?

Това не е без прецедент. Имало е време, когато дори в Англия повечето пари са били под формата на жетони, издавани от бакалии, търговци и дори вдовици, които са вършили странни услуги. И в едно наистина свободно общество, кой би могъл да попречи на някого да измисли какъвто и да е вид купон или талон, какъвто си пожелае? В някои китайски градове чиповете за маджонг са действали като разменна монета на пазарите. Защо не? Те винаги са били приемливи в местното казино.

Хората винаги ще играят игри. Някой ще каже, че 12 от това струват пет от онова и щом го заяви, вече имаме форма на пари. Може би най-доброто решение би било да се гарантира свободата на всеки да създава какъвто и да е вид игра, каквато може да си представи, което вероятно би означавало да има невъобразимо много видове пари, но също така, че губещите никога няма да спят във възглавници от пера и да имат нещо гурме за ядене.

Превод от английски: колектив Живот след капитализма

graeber money