Солун е раздвижен, жив метрополис, разположен в Северна Гърция. Заедно с останалата част от страната той е засегнат от нарастващата безработица и бедност, резултат от диктуваната от Тройката политика, която води икономиката на страната до дълбока рецесия.
В Гърция, както и в много други страни, разрушителният капитализъм използва официализираната дългова криза – която също помага на производството – като извинение за засилване на неолибералното плячкосване. Атака срещу социалните, политически и трудови права, разрушаване на здравната и образователна система, масирано отнемане на собственост чрез големи минни проекти и приватизация на всичко, което означава обществена собственост. Отново, както и в много други случаи, правителството повтаря до безсмислие любимата неолиберална мантра „Няма друга алтернатива.“
В този контекст като част от условият на нежелания „меморандум“, наложен от МВФ, през 2011 правителството обяви своите планове да приватизира EYATH, държавно управляваната компания, осигуряваща вода и санитарни услуги на милион и половината жители на града. „Суез“, гигантът във водния сектор, побърза да изрази своето желание да купи EYATH. Сега, през май 2014, приватизационният процес е вече в ход и двата големи купувача, френската компания „Суез“ и израелската „Мекорот“ заявиха своето желание да участват във втората фаза на публичният търг.
Въпреки шантажа и пропагандата, гражданите на Солун и техните организации се противопоставят на правитествените планове за продаване на компанията от 3 години насам. Те успяха да поставят проблема в обществения дневен ред и да предоставят конкретни доказателства как приватизацията на водни ресурси на световно равнище води неизменно до нарастване на таксите, унищожение на инфраструктурата, намаляване качеството на водата и изключване на населението от достъп до тази жизнено важна обществена нужда.
Чрез тяхното глобално и европейско движение за защита на водата, организациите на гръцкото гражданско общество разбраха как моделът на приватизация, което правителството се опитва сега насилствено да наложи, води до упадък на много градове навсякъде по света, създавайки списък на такива, които се опитват да си възвърнат или вече са възвърнали общественото управление на водните ресурси като част от световното движение.
В действителност, гражданите на Европейския съюз се съуждат и разбират факта, че управлението на водните ресурси трябва да бъде обществено, демократично и прозрачно. Близо 2 милиона души в 28 страни подписаха Гражданската инициатива срещу приватизацията на водата, Right 2 Water. Резултатите от тази инициатива бяха представени пред Европейския парламент на 17 февруари 2014 г., натискайки депутатите от всички политически организации да признаят, че приватизацията на водата е абсолютно непопулярна в Европейския съюз и задължавайки Европейската комисия да я изключи от директивите за даване на частни концесии.
С тази вълна, която се отдалечава от приватизационният процес, гръцкото правителство остава изолирано и с много трудната задача да убеди „своите“ граждани,че „друга алтернатива няма“. Вместо това има многообразие от алтернативи, свързани с управлението на водата в Солун, всяка от тях, свързана с идеята да запази тази жизнена нужда и да осигури социална справедливост и равен достъп до тези блага за всички.
Много граждани и организации искат да подкрепят държавно управление на водните ресурси, което досега, според тях, работеше добре и предлагаше разумни такси. Някои други смятат, че управлението на водните ресурси трябва да е в ръцете на общинските власти. Регионалналният съюз на общините вече обяви, че е заинтересован в създаването на международно общински контролирано управление на водните ресурси. Трето и новаторско предложение идва от Инициатива 136, базирано отдолу нагоре, което се стреми да организира гражданите на Солун в местни, не-базирани на печалба кооперативи, които ще се обединят и ще могат да управляват водната компания на принципите на пряката демокрация, социалната справедливост, участието и отгворността.
Но за да се опитат да отворят демократичен диалог, на който се градят най-важните части от социално и екологично отговорните модели за управление на водата, гражданите на Солун трябва да се изправят срещу общата заплаха от приватизация. Има огромен обществен, политически и легален натиск срещу продажбата на компанията и дори местните и национални статистически резултати показват, че около 75% от населението на града е против приватизацията на водната компания. И заедно със Съвета на Държавата (гръцкия Върховен административен съд) решението относно законността на приватизационният процес виси и процесът засега е замразен, въпреки най-добрите опити на неолибералното правителство.
В този политически контекст най-различни колективи и институции, които защитават водата като обществена необходимост и човешко право (SOSte To Nero, Инициативата 136, Работническият съюз на водната компания EYATH, Работнически съюз, Воини на водата, Отворено събрание на гражданите за водата и Регионален съюз на общините, за да назовем само някои) решиха да направят крачка напред срещу политическия натиск чрез организирането на широк обществен референдум в Солун относно приватизирането на EYATH. Референдумът не е официален, доколкото гръцката законова система не позволява консултирането относно правителствената политика, освен ако не е ратифициран от президента или не е увеличен от мнозинството в парламента. Въпреки това, организаторите на този референдум са сигурни, че той ще бъде едно сигурно доказателство на преобладаващата позиция на населението на града срещу приватизацията и ще послужи като манифестация на народното желание.
Датата за провеждане на този народен референдум беше обявена за тази неделя, 18 май 2014 година, в същият момент, в който се провежда първият тур на общинските и местни избори и седмица преди европейските избори. Това е огромно усилие за всички хора, базирани отдолу нагоре/ grassroots/, в което са ангажирани хиляди доброволци, които ще поставят своите изборни кутии извън изборните центрове на солунският междуградски район. Въпреки ограничените ресурси и абсолютно враждебното отношение на корпоративните медии, хората, които организират тази кампания успяха да пробият отчаянието, примирението и апатията, донесени им през времето, когато са имали право на „избор“ само вденъж на 4 години и са посрещали само атаки срещу своя живот. Чувствайки топлотата на международната солидарност, организаторите на кампанията информираха и ангажираха населението на Солун и те сега са в творчески възторг за да покажат, че организацията на референдума е ефективна и прозрачна.
Дотолкова доколкото правителствената политика се отдалечава все повече и повече от интересите на населението, което твърди, че представлява, задачата сега лежи на гражданите, които изискват своите основни права, преоткриват демокрацията и предпазват своите обществени права чрез народни инициативи. Гърция, един от последните експерименти на глобалния капитализъм за натрупване на лишаване от собственост изпитва сега пустото бъдеще, което корпоративните елити инсталират в складовете на европейското население. Но гръцките социални движения и организации нямат намерение да бъдат пасивни наблюдатели на корпоративния грабеж. На глупавото повтаряне, че „Няма друга алтернатива“ те крещят, че „има множество от алтернативи“ докато организираното общество разпалва своята съзидателност и се изправя да се бори за своите права и своите обществени блага.