Смъртта на Мачото (Рейхан Салам)

Мъжествените мъже винаги са управлявали света. Но Голямата рецесия променя всичко това и ще смени курса на историята. Ерата на мъжкото господство свършва. Сериозно.

Вече години светът е свидетел на тихо, но монументално прехвърляне на власт от мъжете към жените. Днес Голямата рецесия превърна тази еволюционна смяна, в революционна. Последиците ще бъдат не само смъртен удар срещу мачисткия мъжки клуб, наречен финансов капитализъм, който вкара света в настоящата икономическа катастрофа; те ще доведат до обща криза за милиони и милиони работещи мъже по целия свят.

Смъртните спазми на мачото лесно се забелязват, ако знаеш къде да гледаш. Вземете, за начало, почти невероятно диспропорционалното влияние, което сегашната криза има върху мъжете – дотолкова, че някои икономисти и по-активните ъгли на блогосферата я наричат "той-цесия”. Повече от 80 процента от загубите на работни места в САЩ от ноември ощетяват мъже, показват данни от американското Bureau of Labor Statistics. Числата са много подобни и в Европа, като безработните мъже са се увеличили със 7 милиона от началото на рецесията само в САЩ и Европа, тъй като икономическите сектори, традиционно доминирани от мъже (строителство и тежка промишленост) се свиват повече и по-бързо от тези, традиционно доминирани от жени (публичен сектор, здравеопазване и образование). Като се вземе предвид всичко това, до края на 2009 г. се очаква глобалната рецесия да отнеме работата на 28 милиона мъже по целия свят.

Нещата само ще се влошат за мъжете, тъй като рецесията увеличава болката, която глобализацията вече причинява. Между 28 и 42 милиона работни места в САЩ са заплашени да бъдат изнесени в чужбина, отчита икономистът от Принстън Алан Блиндър. Дори по-лошо, мъжете изостават още повече в получаването на документите за образование, необходими за успех в икономиките на знанието, които ще управляват света след рецесията. Скоро в САЩ на три жени с университетска диплома ще има двама мъже и в останалата част на развития свят разпределението ще бъде също толкова неравно.

Естествено мачизмът е състояние на ума, не само въпрос на служебен статус. И тъй като мъжете ще пострадат повече от "той-цесията", те ще бъдат още по-малко подготвени за цялостната и дългосрочна цена на липсата на работа за ума. Според American Journal of Public Health, "финансовият натиск на безработицата” има значително повече последици за психическото здраве на мъжете, отколкото за жените. С други думи, подгответе се за много нещастни мъже – с всички негативни последици, които това носи.

С развитието си кризата все повече ще се премества в полето на силовата политика. Помислете за реакциите на електората на тази глобална катастрофа, която започва да се очертава. Когато исландската икономика се взриви, гласоподавателите в страната направиха нещо, което не беше правено в никоя страна досега – не само че изхвърлиха изцяло мъжкия елит, който ръководеше създаването на кризата, но и за първи път в света избраха за премиер открита лесбийка. Това беше, твърди Халла Томасдотир – жената, която управлява една от малкото останали платежоспособни банки на Исландия – абсолютно разумен отговор на "състезанието на пениса” на доминираното от мъже инвестиционно банкиране. "Деветдесет и девет процента от тях са ходили в едно и също училище, карат еднакви коли, носят еднакви костюми и имат еднакво отношение. Те ни докараха до това състояние – и доста се забавляваха, докато го правят”, казва Томасдотир пред Der Spiegel. Малко след това малката, затрупана от дългове Литва пое по подобен път и избра първата си жена президент – икономист с опит и черен колан по карате – Далия Грибаускаите. В деня, в който тя победи, най-големият вестник във Вилнюс излезе със заглавие: "Литва реши: страната ще бъде спасена от жена.”

И въпреки че не всички страни ще изхвърлят некадърните си мъже в отговор, враждебната реакция е истинска и глобална. Голямото преместване на властта от мъжете към жените вероятно ще бъде драматично ускорено от икономическата криза с увеличаването на броя на хората, които осъзнават, че агресивното поведение, търсещо риска и дало възможност на мъжете да окопаят властта си – култът към мачото – вече е доказало разрушителността си и неустойчивостта си в глобализирания свят.

Наистина, сега можем да кажем, че най-трайното наследство на Голямата рецесия ще бъде не смъртта на Уол Стрийт. Няма да бъде смъртта на финансите. И няма да бъде смъртта на капитализма. Тези идеи и институции ще продължат да съществуват. Това, което няма да оцелее, е мачото. И изборът, който мъжете трябва да направят – дали да приемат или да се борят срещу този нов исторически факт – ще има сеизмични последици за цялото човечество – за жените, както и за мъжете.

Вече в продължение на няколко години се знае (както показаха през 2001 година бихейвиористите финансови икономисти Брад Барбър и Терънс Одиън), че от всички фактори, които могат да се свържат със свръхсамонадеяното инвестиране на финансовите пазари – възраст, семейно положение и други – най-очевидна връзка има Y хромозомата. И сега излиза, че не само мачовците от крайно доминирания от мъже финансов сектор създават условия за глобален икономически колапс, но се ползват и с подкрепата и насърчението на изключителното мъжко присъствие в управлението, чиято политика, съзнателно или не, е насочена към изкуствената поддръжка на мачото.

Един такъв пример е балонът с недвижимото имущество, който избухна най-силно в западните страни. Този балон всъщност представлява икономическа политика, прикриваща свиващите се възможности за мъжете от работническата класа. В САЩ преуспяващият строителен сектор предоставяше работни места със сравнително високо заплащане за сравнително по-малко квалифицирани мъже, съставляващи 97,5% от персонала – със заплата 814 долара на седмица. За сравнение, предимно женските работни места в здравеопазването предлагат заплата от 510 долара на седмица, а работа в търговски обекти носи около 690 долара на седмица. Балонът с имотите създаде още почти 3 милиона работни места за строеж на жилища, които иначе нямаше да съществуват, според американското Bureau of Labor Statistics. При други, доминирани предимно от мъже индустрии като търговията с недвижими имоти, производството на цимент, транспортни услуги с камиони и архитектура, също имаше големи приходи. Тези хубави заплати в строителството позволиха на мъжете да имат икономическо преимущество над жените. Когато хора от администрацията бяха попитани защо не са взели мерки срещу инфлацията, предизвикана от имотния балон, те винаги цитираха факта, че секторът е силен поддържащ механизъм на заетостта. И настина, субсидиите за мачото носят всякакъв тип ползи и да бъде спукан този балон щеше да бъде политическо самоубийство.

Също така, балонът с жилищата е само последното от дълга редица усилия в подкрепа на мачото, най-мощното от които беше Новата сделка, както твърди историкът Гвендолин Минк. В пика на Голямата депресия през 1933г., 15 милиона американци са без работа като 75% от работната ръка са мъже. Това разклати семейния модел, в който мъжът печели хляба, и имаше огромен натиск той да бъде върнат. Новата сделка направи точно това като съсредоточи усилията върху откриване на работни места за мъже. Изолирането на жените от пазара, задържайки ги у дома, се превърна в белег за статус на мъжа – цел, постигната най-пълно в най-тясното семейство след войната (Rosie the Riveter беше кратко прекъсване). По този начин, според историка Стефани Кунц, Голямата депресия и Новата сделка подсилиха традиционните полови роли – на жените беше обещана икономическа сигурност в замяна на укрепването на мъжката икономическа сила от страна на държавата.

Днес тази стара сделка е разрушена и никаква държавна намеса няма да я върне. Наистина, американският икономически пакет от стимули вече не прилича много на обществена програма в стил Нова сделка. Въпреки преждевременните твърдения, че стимулите ще наблегнат на готови за започване инфраструктурни проекти, високоскоростни железопътни линии и други усилия, които биха подкрепили силно мъжки сектори на икономиката, много повече пари отиват – директно или не – за образование, здравеопазване и други социални услуги. В САЩ жените вече съставляват почти половината от биолозите и медиците и почти три четвърти от работниците в здравната индустрия. Дори властимащ като американския президент Барак Обама добави тежест на изместването на властта от мъжете към жените като каза пред New York Times, че въпреки че работните места в строителството и производството няма да изчезнат напълно, "те ще представляват по-малък процент от икономиката като цяло”. В резултат, каза той, "жените е поне толкова вероятно да печелят хляба, колкото и мъжете, ако не и по-вероятно”.

Това означава, че проблемът с побеснелия мачо, получаващ огромни доходи, ще отстъпи пред проблема с безработния мачо без посока – различен, но може би също толкова разрушителен феномен. Дълги периоди на безработица могат да доведат до големи проблеми с алкохола, особено при мъже между 27 и 35 години, показва проучване, публикувано в Social Science & Medicine миналата година. И мачовците, пострадали от глобализацията, могат да забравят за брак: "Между работниците, чиито работни места прекомерно се изместват в чужбина или изчезват в компютърните чипове”, казва социологът Андрю Чърлин (Andrew Cherlin), "ще виждаме все по-малко млади хора, които смятат, че могат да се оженят.” Така че дисциплиниращият ефект на брака върху младите мъже ще продължава да намалява.

Кисели, самотни, впиянчени мъже, които се чувстват като отживелица и тъгуват по изгубената самоличност на мачото, такива вече често се срещат в разорените пост-индустриални части на целия свят, от американския Ръждив колан до пост-съветските останки на Владимир Путиновата Русия до мегаполисите на Близкия изток. Ако рецесията се задържи, а повечето хора смятат, че тя ще се задържи, огромната психическа травма ще се разпространи като мастилено петно.

Как ще се развие тази промяна към пост-мачистки свят? Това зависи от изборите на мъжете, а те са само два.

Първият е адаптация: мъжете да приемат жените като равностойни партньори и да се приспособят към новата културна чувствителност, институции и егалитарни споразумения, които ще произтекат от това. Това не значи, че всички западни мъже ще станат метросексуални, докато същевременно футболните рейтинги и продажбите на бира главоломно падат. Но със смъртта на мачото ще се появи нов модел мъжественост, особено в средите на някои образовани мъже в благоденстващия Запад.

Икономистът Бетси Стивънсън (Betsey Stevenson) описва упадъка на един по-стар тип брак, в който мъжете се специализират в пазара на труда, а жените се грижат за децата, в полза на "брак на консумацията”, в който "и двамата допринасят еднакво за продукцията, но си подхождат повече по общи желания как да консумират и как да живеят живота си”. Тези бракове издържат по-дълго и имат тенденция към по-равно разделение на домашните задължения.

Не е съвпадение, че по-голямата адаптивност на образованите мъже в семейния живот продължава също и в икономическия живот. Икономистът Ерик Д. Гулд (Eric D. Gould) открива през 2004 година, че бракът прави мъжете (особено тези с по-ниска заплата) по-сериозни към кариерата им – по-вероятно е да учат повече, да работят повече и да искат по-скоро административна, отколкото производствена работа. Тази адаптация на мъжете може и да е оптимистичен сценарии, но не е напълно невероятен.

Има обаче и друг избор: съпротива. Мъжете може да решат да се борят срещу смъртта на мачото и да жертват собствените си перспективи в опит да спрат или да отложат една мощна историческа тенденция. Има много подобни прецеденти. Наистина, мъже, които нямат конструктивни средства да изпуснат яда си могат да станат източник на неприятен екстремизъм; вижте хората, които страдат от носталгия по КГБ в Русия, или наемниците за джихад, търсещи загубена чест, и това са само два примера. Има още много мъже в Запада, които искат да "стоят на пътя на историята и да крещят Стоп”. Но въпреки тези хора, развитите западни страни в по-голямата си част не се опитват да запазят старите дисбаланси между половете в мачовския ред.

Вместо това, изборът между адаптация и съпротива може да получи геополитическа граница: докато северноамериканските и западноевропейските мъже най-общо – ако и не винаги с удоволствие – се адаптират към новия егалитарен ред, мъжете в новите гиганти от източна и южна Азия, без да споменаваме и Русия и всички места, където жените все още са изправени пред брутално домашно потисничество, може би са се насочили към едно още по-преувеличено полово неравенство. В тези общества силата на държавата ще бъде използвана не в интерес на жените, а за поддържане на мачото на системи.

Вижте Русия, където точно това се случва през последното десетилетие. Въпреки, че жените са с 10,4 милиона повече от мъжете, това не се отразява в политическа и икономическа сила. След падането на Съветския съюз идеалът за равенство между мъжете и жените беше изоставен почти изцяло и много руснаци съживиха култа към домакинята на пълен работен ден (управлението на Путин дори предложи бонуси за жените, които раждат деца). Но руснаците, победени от разместванията на пластовете след падането на системата и от едно десетилетие на икономическа криза, просто не можаха да се адаптират. "Често срещано беше мъжете да изпаднат в депресия и да прекарват дните си в пиене и лежане и пушене на дивана”, казва писателката Маша Липман (Masha Lipman) от Москва. Между огромните нива на смъртност, арести и алкохолизъм и ниските нива на образование само малка част от руснаците имаха дори и малка възможност (или желание) да печелят хляба на семейството сами.

Това остави работата на издръжливите рускини, които също бяха принудени да приемат безгранично увеличаващите се нива на сексуален тормоз на работа и огромно лицемерие вкъщи. В Русия има повече заети жени в работоспособна възраст, отколкото във всяка друга страна, твърди Елена Мезенцева от московския Център за изследване на пола, но от 2000г. насам те заработват само половината от заплатите на руснаците за една и съща работа. През цялото време Путин подкрепяше и насърчаваше тези мъже, превръщайки носталгията им за изгубения мачо от съветските времена в цяла идеология.

И ако това е кошмарен сценарии за последствията от смъртта на мачото, в Китай се развива друг тип заплашителна ситуация. Икономическият пакет от стимули на страната е 596 милиарда долара и има много по-голяма прилика с обществените програми тип Нова сделка, отколкото всички изобретения на американската Демократическа партия. Докато здравеопазването и образованието привличат голяма част от американските стимулиращи долари, повече от 90% от китайските стимули отива за строителство: домове за хора с ниски доходи, магистрали, железопътни линии, язовири, пречиствателни станции, електропроводни мрежи, летища и много други.

Тази треска за харчене има за цел да удържи катастрофалните щети, нанесени от загубата на работни места в производството за износ в Китай. Китайската комунистическа партия дълго време смята 230-те милиона мигриращи работници в страната, от които грубо две трети са мъже, за потенциален източник на политически размирици. Десетки милиони вече са загубили работата си в производството и до момента показват, че не желаят или не могат да се върнат в родните си провинции.

Точно както балонът с недвижимите имоти в САЩ беше про-мъжка политика, така и китайската икономическа траектория през последните две десетилетия е тясно свързана с усилията да се овладее заплахата, която огромното мигрантско мъжко население представлява за страната. Икономистът от масачузецкия Технологичен институт Яшенг Хуанг (Yasheng Huang) твърди, че докато първото десетилетие след икономическите реформи на Дън Сяопин носи огромен икономически растеж и предприемачество в провинциални китайски региони, двете следващи десетилетия са белязани от очевиден упадък в икономическите перспективи за селските райони на Китай, съчетан със съгласувани усилия за подкрепа на развитието на китайските крайбрежни градове. Държавни фирми и многонационални корпорации получават щедри субсидии, данъчни отстъпки и други вътрешни сделки, а в замяна наемат милиони мигранти. Тази размяна изостря вътрешните миграции в Китай, тъй като милиони мъже бягат от бедността в селата в търсене на краткосрочна заетост в градовете, а след въстанието на площад Тянънмън китайският елит прие това като начин за предотвратяване на размирици в селските региони.

Днес обаче е трудно да се види как китайските лидери могат безопасно да развалят тази сделка. Нещата се влошават от несъразмерността на китайското население – за всеки 100 новородени момичета има 119 момчета – и страната вече стана свидетел на насилствени демонстрации на все по-изолираните млади мъже. Разбира се, възможно е Китай конструктивно да канализира това излишество на мачистка енергия в посока на предприемачество и да направи страната глобален източник на радикални иновации, с всички военни последици от това. Но е по-вероятно, ако същността на китайските стимули могат да бъдат някакъв признак, Пекин да продължи с опитите да подкрепя градската индустриална икономика – тъй като ако този изход за мачизма рухне, имаме добри основания да вярваме, че Комунистическата партия ще рухне с него.

Може би е примамливо да мислим, че смъртта на мачото е само циклична корекция и че алфа мъжете от финансовия свят скоро пак ще бъдат на работа. Примамливо, но погрешно. "Състезанието на пениса”, възможно с помощта на безкрайните лостове, мистериозни финансови инструменти и чист, неподправен капитализъм, сега ще бъде опитомено дълготрайно.

"Той-цесията" създава точки на разбирателство между хора, които обикновено не се смятат за сродни души, от икономистите-бихейвиористи до феминистки историци. Но докато много хора хвърлят вината на мъжете за сегашната икономическа каша, много от говоренето до момента се съсредоточаваше върху последиците от рецесията за жените. И те са реални. Безработицата при жените в целия свят беше по-висока преди настоящата криза, и все още е. Това кара много хора да се съгласят с доклада на ООН, излязъл по-рано тази година: "Икономическата и финансова криза непропорционално натоварва жените, които често са съсредоточени на уязвими работни места и често имат по-ниски работни и социално-осигурителни придобивки, както и неравен достъп и контрол над икономическите и финансовите ресурси. ”

Това е основателна загриженост и не е несъвместима с факта, че милиарди мъже по света, не само няколко дискредитирани банкери, все повече ще губят в новия свят, който се оформя от сегашните икономически руини. Когато жените започнат да придобиват повече социална, икономическа и политическа сила, от която дълго време са били лишавани, това ще бъде равностойно на пълна революция, каквато досега не се е случвала на човечеството.

Това не означава, че жените и мъжете ще се бият от двете страни на въоръжени барикади. Конфликтът ще приеме по-неуловима форма и основното бойно поле ще бъдат сърцата и умовете. Но не се обърквайте: оста на глобалния конфликт на този век няма да бъдат враждуващи идеологии или съревноваващи се геополитики или сблъсъци между цивилизации. Няма да бъде расата и етноса. Това ще бъде полът. Нямаме прецедент какъв ще бъде светът след смъртта на мачото. Но можем да очакваме, че преходът ще бъде болезнен, неравен и възможно е дори насилствен.

Превод: Веселка