etiennechouard

Когато човек проучи въпроса, си дава сметка с изненада, че изборите не са идеалното средство, което ни представят и че могат даже да бъдат едно идеално средство за манипулация. Установяването на изборите преди двеста години е наложено... от избраници... и никога от тогава не е било разисквано наново. Не е ли тегленето на жребий захвърлено твърде бързо в трънака, при положение че представя неоценими качества за огромното мнозинство?

Забравата на една оригинална възможност

Американските (Мадисън през 1776) и френски (Сиейес през 1789) революционери осъществяват един решителен избор, който продължава да се налага все още в наши дни от двете страни на Атлантическия океан: те изрично се отказват от демокрацията за сметка на това, което назовават "представителното правителство"(1). Тогава гражданите биват превърнати в избиратели, без да са били питани за това, без да запазват каквато и да е власт между две избирания, в общи линии това, което вече опровергаваха Русо и Мара(2) относно английския парламент. Този цивилизационен избор не е обсъждан от съвкупността на гражданите навремето, нито признаван оттогава-насам за валиден от народа: той бива наложен от самите бъдещи избраници, при това с лекота, поради прогреса, който представлявали изборите спрямо наследствената система на стария режим. Идеята за теглене на жребий занапред изпада в забрава, съвсем изгодно за някои!

В труда си Принципи на прдставителното правителство, публикуван през 1995 г., по повода на един цялостен анализ на представителната демокрация, политологът Бернар Манен се позовава на противопоставянето между теглене на жребий и избори: "Каквито и да са от друга страна неговите заслуги и свойства, тегленето на жребий представя действително тази неоспорима характеристика, че не намесва човешката воля и не може да мине за израз на съгласието [...]. Изборите за сметка на това осъществяват едновременно две неща: те селекционират натоварените с длъжностите, но същевременно и легитимират тяхната власт и създават у тези, които са избирали, чувство за задълженост и за ангажираност спрямо тези, които са избрали. Напълно оправдано е да се мисли, че именно това схващане за основите на политическите легитимност и задълженост е причинила изчезването на тегленето на жребий и триумфа на изборите."(3)

Тази идея за съгласието на управляваните като извор на легитимност на управляващите е основателна, така че тук не става въпрос да се бичува правото на избор, а да се изобличат недостатъците на изборите, които всеки може да констатира ежедневно.(4)

В днешно време вече никой не мисли за възможността за тегленето на жребий и при това до такава степен, че тя ни изглежда нелепа. При все това, ако наистина желаем да надминем обикновената първична реакция и вземем предвид какво е било предлагано по въпроса от 2500 години, ние бързо биваме съблазнени от решенията давани на цял куп основни проблеми и то без това да предоставя непреодолими недостатъци.

Правото на избор не удържа обещанията си.

Изборите дават надежда за известна еманципация, но в противовес на това ограничената възможност до тесен кръг кандидати въвежда една затворена аристокрация, заедно с прилежащите ѝ нечесности и злоупотреба с властта.

И действително, изборите благоприятстват лъжата: за да се доберат до властта и да останат в нея, кандидатите могат да бъдат избирани и после преизбирани само, ако техният имидж е добър, което механически ги тласка да лъжат, както за бъдещето, така и за миналото. Също така изборите пораждат корупцията, имайки пред вид, че избраниците са длъжни да "върнат услугата" на тези, които са финансирали избирателната им кампания (която е недостъпна за един самостоятелен кандидат). Освен това групирането в линии подлага политическото действие на кланове и особено на техните главатари, предпоставяки всичките мерзости свързани с апаратната логика и гонитбата на властта. Те също лишават повечето от изолираните, свободни и без партийни обвързаности индивиди от всякаква възможност за участие в управлението на Полиса, благоприятствайки политическата апатия и дори отхвърлянето, от страна на гражданите. Във вътрешното си функциониране изборната система осигурява само легитимността на избраниците, без да гарантира никаква справедливост в разпределението на длъжностите: едно подборно събрание не може да обхване общия интерес така, както би го направило събрание теглено на жребий. Парадоксално тя задушава съпротивите срещу злоупотребите с властта, ограничавайки нашето скъпо свободно слово до един епизодичен избор, изопачен от един фасаден двупартизъм, предоставящ само илюзорни възможности. Предписанието за "полезното гласуване" е една съвсем емблематична политическа запушвалка за усти. Тази процедура селекционира по дефиниция тези, които изглеждат (и сами се считат) по-висши от останалите и отрича по този начин принципа на равенство. По-скоро биват избирани главатари, търсещи власт (доминативни), отколкото представители, приемащи тази власт (посредници, слушащи и обслужващи гражданите).

Не е случайност, че в латинските езици думите елит и "елекция" (избори) имат един и същи корен. Изборите са аристократични по своята същност и ни най-малкото демократични (впрочем изразът "демократични избори" е оксиморон, противоречие). Ако направим равносметката за 200 години конкретен опит, то констатираме, че изборите предоставят систематично властта на богатите и никога на най-бедните (примерно последните парламентарни избори все още не са довели нито един работник в Народното събрание). Този елит, който непредпазливо оставяме да хване корен, добива чувство за мощ, което се развива до такава степен, че в крайна сметка избраниците си позволяват каквото и да било, та чак и да променят сами конституцията, която въпреки това би трябвало да изпълняват.

Въпреки всичките тези дефекти - дефекти, които, с голямо количество добра воля, бихме могли да считаме като един вид "цената, струваща селекционираната компетенция" - изборите не доставят очакваните резултати и най-малкото, което бихме могли да кажем, е че те не водят на власт само компететнтни хора...

Тегленето на жребий е справедливо и некорумпируемо.

Преди 2500 години първоначалната демокрация е била основана от всички граждани, без писана теория(5), така че да предпазва огромното мнозинство от злоупотребите с властта. Тегленето на жребии, установено чрез плебисцит (решение на народа) навремето, матариализира перфектно демократичния постулат на политическото равенство, изиокрацията; то е даже единственото, което прави действителни защитите, очаквани от големите демократични принципи:

· Принципа на индивидуалната свобода на кандидатура(6): всеки гражданин би трябвало да може, без никога да бъде заставян за това, да заема ред по ред позициите на управляващ и на управляван. Тази перспектива би освободила енергиите, би развила доверието и вкуса към политическата ангажираност.

· Принципа на ротация на длъжностите, за който тегленето на жребий е едно рационално решение и обратното, изборите са антипродуктивни с оглед на големия брой на хора, които трябва да бъдат посочени(7), и който предпазва освен това от формирането на политикански касти.

· Основния предпазен принцип: управляващите са по-внимателни към управляваните, знаейки, че скоро ще се върнат и самите те в нормалното условие(8).

· Некорумпируемост и безпристрастност: тегленето на жребий е единствената процедура, която позволява едно разпределяне на длъжностите "без вмешателството на никаква частна воля"(9). Всеки може да разбере помиряващата доблест на външността за разделянето на фракциите: случайността е безпристрастна.

Случайността е безпристрастна

Следователно тегленето на жребий е идеалния, безпристрастен и некорумпируем съдия, който защитава свободата на изказване и на действие на всеки. Невъзможността да се мами, разубеждава участващите от това да бъдат нечестни, вместо да ги тласка към лъжата, както го правят изборите, които винаги благоприятстват най-добрия лъжец. Тегленето на жребий е упреквано, че рискува да доведе до власт някой некомпетентен или някой мошеник, но то не избира главатар, а говорители, което е съвсем различно: един главатар решава вместо нас и ни пречи да обсъждаме. Говорителите пък, що се отнася до тях, участват в базовите дискусии по съществените въпроси заедно с всички, които искат да се въвличат в тях и после няколко заедно представляват идеите, които се раждат там, по времето на един къс и невъзобновим мандат. Те са длъжни да предават предано това, което избират гражданите, работят под техен постоянен контрол и имат задължението да дават сметка на края на мандата.

Нищо не е перфектно, нека дръзнем смесените системи.

Бернар Манен добре обяснява как италианските републиканци, около 15-и век, изобретяват сложни смесени системи, съчетаващи избори и тегления на жребий, така че да "направят почти невъзможно влиянието на интригантството върху общия процес"(10): не липсват остроумните идеи, във Флоренция, във Венеция. В наши дни бихме могли без вреда, да се вдъхновим от тях и да инжектираме наново малко теглене на жребий в нашите институции, без да се отказваме от изборите, но за да ги оздравим, взимайки най-доброто от всяка процедура и ограничавайки съответните им недостатъци.

Гражданите би трябвало да могат да предлагат свободно представителите, които предпочитат, по повод на ИЗБОРИ БЕЗ КАНДИДАТИ. Това е съществено. Освен това, бихме могли да приложим теглене на жребий на 15 човека от 10% на най-поддържаните доброволни граждани (или на следващите 10%, за да намалим медийния уклон) и селекцията би се приключила чрез избор сред тези 15. Това би подсилило принципа на предварително съгласие на гражданите и би предотвратило всякаква корупция.

Що се отнася до организирането на дебатите в Парламента, бихме могли да предвидим едно избрано Народно събрание, натоварено да списва законите, но което, да е длъжно да убеди едно Събрание на Гражданите за тяхната полза. Това събрание би било установено чрез теглене на жребий сред доброволни граждани и би представлявало всичките класи от населението. Гражданските делегати биха могли да заседават само част от времето, по тяхна угода, така че да запазят живот извън, а също би било възможно за тях да призовават колкото си искат експерти, за да изяснят техните разсъждения. Би ги защитавал специален статут и би улеснявал завръщането им към неполитическия живот. Това събрание, което ни събира, би разполагало с право на вето, с право на инициатива и с мощно право на контрол на всички институции (без да може да санкционира самото то), с възможността винаги да свиква народно отсъждане чрез референдум в случай на криза.

Благодарение на Интернет, избирателите започват да разбират сами, че тегленето на жребий, под граждански контрол, би било далеч по-малко вредно от настоящата ни система; то е функционирало в продължение на 200 години в Атина, преди олигарсите да вземат отново властта. Залогът за институции, които най-накрая връщат на народите политическото ръководство на икономическите механизми е чисто и просто оцеляването на вида. По този въпрос можем да се обърнем към отличната книга на Ерве Кемф, Как богатите разрушават планетата(11), която перфектно разкодира взаимовръзките между социалното и екологичното. На всеки от нас принадлежи да продължи този размисъл: идеите принадлежат на тези, които ги направят свои.

Етиен Шуар е преподавател по икономика и право в гимназия. През 2005 г. критичният му анализ на проекта за европейски конституционен договор, публикуван на междумрежовите му страници, го превръща в блогър с влияние.

Превод от френски: Солар
По-пълна, но и по-стара (2012/2007 г.) версия на статията

Бележки:

1. Виж отличната книга „Principes du gouvernement représentatif“ от Bernard Manin (Изд. Flammarion)
2. "Обръщение към избирателите на Великобритания" от Мара
3. Бернар Манен, стр. 116 и следващи
4. Виж две силно разтърсващи книги, предлагащи някои много интересни точки: Изборите срещу демокрацията „Le suffrage universel contre la démocratie“ от Philippe Braud (PUF) и Премахване на политическите партии „Abolir les partis politiques“ от Jacques Lazure (Libre Pensée).
5. Правилата на демокрацията са писани от философите враждебни на демокрацията, а не демократичния народ, който е живял демокрацията и я е налагал на олигарсите без милост, далеч от теориите. Виж Moses I. Finley, Древна демокрация и модерна демокрация „Démocratie antique et démocratie moderne“ (Payot), стр. 43-75.
6. Бернар Манен, стр. 44
7. Бернар Манен, стр. 48
8. Бернар Манен, стр. 44-47
9. Бернар Манен, стр. 104-105
10. Бернар Манен, стр. 74 и следващи, 89.
11. Ерве Кемф, Как богатите разрушават планетата

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline