Хоризонталността е дума, която се появи по време на масовите бунтове в Аржентина. Бунтове, които започнаха на 19 и 20 декември 2001 г. и в някои отношения продължават и до днес. Това е жива дума, отразяваща постоянно изменящо се преживяване. Хоризонталността е по-скоро анти-изъм. Тя не е идеология, а по-скоро социална връзка, начин на живот и взаимодействие. Хоризонталността идва от една нова практика в Аржентина, практика, която нямаме на английски език... поне засега.

Grassroots Хоризонталността е дума, която обгръща най-директно новите идеи, върху които бяха изградени новите социални взаимоотношения в Аржентина. Това е дума, която преди нямаше политическо значение. Това е ново значение, което се роди от практика, от нов начин на взаимодействие, който се превърна в критерий за автономните движения. Хоризонталността е социална връзка, която предполага (както звучи) плоскост, върху която да общуваме. Тя изисква употребата на пряка демокрация и предполага нейерархичност и неавторитарност вместо реакция. Това е скъсване с вертикалните начини на организация и взаимодействие, скъсване, което в същото време е отваряне. Когато се обясняваше как функционира една асамблея на Движението на безработните по време на бунтовете (и дори след това) често хората описват с ръцете си хоризонтална повърхност във въздуха, свързвайки върховете на пръстите си, за да направят нещо като триъгълник или пирамида. Хоризонталността в много отношения са тези жестове с ръце, със знанието, че те истински представляват един нов и могъщ набор от социални отношения.

Масовите бунтове от 19 и 20 декември бяха съставени от работници и безработни, от средната класа и тези, които наскоро бяха изпаднали от нея. Това беше бунт без лидери, които не беше воден нито от установени партии, нито от новопоявили се елити. Неговата сила се изрази в падането на 5 последователни правителства за две седмици. От тези бунтове се родиха стотици квартални асамблеи, включващи десетки хиляди активни участници. Той също така заздрави съществуващите движения на безработни и вдъхнови създаването на десетки такива само през първата година. Подобно на тях и възвърнатите (окупираните) фабрики – тези няколко, които съществуваха по време на бунтовете – се разпространиха и станаха стотици, които съществуват и днес, само след няколко години. От ключово значение за всички тези движения е хоризонталността, като средство за вземане на решения и всеобхватното създаване на нови социални взаимоотношения и хора. Хоризонталността е необходима част от това създаване.

Хоризонталността като средство и цел за нова субективност

Хоризонталността е жива дума, отразяваща постоянно изменящо се преживяване. Месеци след масовите бунтове много хора започват да описват взаимоотношенията си като хоризонтални, обяснявайки по този начин употребата на пряка демокрация и консенсус в стремежа им за достойнство и свобода. Сега, 9 години след бунтовете, тези, които продължават да изграждат ново и революционно движение говорят за хоризонталността едновременно като за цел и средство. Тя е цел в смисъла, че сега има по-ясно разбиране за това, че всички наши взаимоотношения са дълбоко засегнати от капитализма и следователно от типа властови динамики, които той насърчава във всички наши колективи и креативни пространства, в това как се отнасяме един към друг, когато стане дума за пол и раса, информация и опит и т.н. Хоризонталността е средство, от друга страна, в смисъла, че опасността сега е по-ясно разпознаваема, че езикът може да се превърне в политики и взаимоотношения, вместо в отражение на жив процес. Това е активно общуване.

През 2003 г. Езекиел, тогава участник в асамблея Сид кампеадор, сподели мнението си за корените и значението на хоризонталността:

"Първо искам да кажа, че не знам откъде идва идеята за хоризонталността. Мога да заявя, че преди 19 и 20 декември тази дума не беше постоянна част от политическия ни речник, съвсем не. Може би някои хора и малки групи я използваха, но като цяло не беше често срещана, и след това бързо се превърна в концепция, която всички използват, знаят, дебатират, защитават или атакуват...

Аз вярвам, че част от импулса към хоризонталност имаше връзка с невъзможността да вярваме на политици, това усещане, че всички лидери, които са съществували, са корумпирани от самия факт, че са лидери. Независимо кой е заемал каквато и да е формална позиция, неизбежно се е корумпирал, изоставял те е, и е бил напълно отдалечен от проблемите и нуждите ти. Тази реакция изглежда специфична и дефанзивна, но мисля, че на практика, по-късно се трансформира в нещо друго. Съществува един израз, използван от работниците, който гласи: "извеждане на добродетели от необходимост". Тук необходимост бе да излезем и да се питаме един друг какво става, тъй като съседът бе единствения, който щеше да ти отговори.

В Аржентина имахме до скоро политическа култура, която е много йерархична, особено през годините на Перонизма, който е движение, основано на силната лидерска фигура. Също така, като цяло и в по-еманципаторните групи от ляво, техните организационни структури винаги са се базирали на ролята на силния лидер и жестоката йерархия. Например през 70-те в Аржентина всяка лява група беше йерархична, от въоръжените, до пацифистите, всички имаха йерархия, лидери и т.н. Мисля, че една от промените, които виждаме днес е, че вече има много по-малко доверие към този тип организационни структури.

Изглежда две неща се обединяват в асамблеята: отхвърлянето на представителството като цяло, каквато и да била форма на представителство, и търсенето на нов начин за вземане на решения от нас самите, чрез пряка демокрация и хоризонтални процеси, т.е. с всички аспекти на равенството. Тези неща се сляха по такъв начин, че не мисля, че вече могат да бъдат разделени. Може би концепцията за хоризонталност е равенство, всички да бъдат на едно ниво, във всичко."

Нека, от Движението на безработните работници от Солано, сподели през 2004:

"Първо започнахме да учим нещо заедно, в известен смисъл се пробудихме за едно колективно знание, което се отнася до колективното самосъзнание, за това, което се случваше вътре във всички нас. Започнахме първо да задаваме въпроси един на друг и на нас самите и от там започнахме да разрешаваме проблемите си заедно. Всеки ден продължаваме да откриваме и създаваме, докато вървим. Сякаш всеки ден е хоризонт, който се открива пред нас и този хоризонт няма никаква рецепта или програма, започваме тук, без това, което е било в миналото. Това, което имахме беше живот, нашия живот всеки ден, нашите трудности, проблеми, кризи, а това, което имахме в нашите ръце по това време, беше това, с което търсехме решения. Началото на практикуването на хоризонталност може да бъде открито в този процес. Това е вървенето, процесът на задаване на въпроси докато вървим, който обогати израстването ни и ни помогна да открием, че силата е различна, когато стоим рамо до рамо, когато няма кой да ни казва какво трябва да правим, а вместо това ние решаваме кои сме. Не мисля, че има дефиниция за това, което правим, ние знаем как се прави, но няма да се натъкнем на никаква дефиниция. Най-близка до това е хоризонталността. Повече от отговор или практика, тя е една ежедневна практика.

Моята лична перспектива е свързана с идеята за свобода, тази идея, с която откриваме, че имаме колективно знание, което ни обединява, което ни дава сила, което ни води през процеси на откриване. Това е отвъд революционните теории, които всички познаваме и за които сме слушали толкова много; теории, които често се обръщат в средства за потисничество и подчинение. Практикуването на хоризонталността може да ни предостави възможност да скъсаме с това и да създадем нещо, което ни дава сигурност, че може да се самоорганизираме и да го правим добре и далеч от тези, които опитват да ни казват, че политиките трябва да се правят по определен начин.

Създаването на свобода е процес на учене, който може да се случи само чрез практика. За мен хоризонталността, автономията, свободата, креативността и щастието са концепции, които вървят заедно и всички те трябва едновременно да бъдат практикувани и учени в процеса на практика. Когато си мисля за предишните ми преживявания като активист си спомням за силното чувство на подчинение. Това включва дори и собственото ми поведение, което често беше наистина догматично и ми беше трудно да се забавлявам, което е нещо смислено и което те подсилва и ако се забавляваш колективно е дори още повече такова. Ние изоставяхме възможността да се забавляваме и да бъдем щастливи. Трябва постоянно да късаме с тази идея, имаме живот и трябва да го живеем днес, а не да чакаме да завземем някаква власт, за да можем тогава да се забавляваме. Вярвам, че това е органичен процес.

Хоризонталността е това, което ни позволява да контактуваме с реалността, с която си влияем, но може да се чуят и гласове, които гледат на реалността от отдалечени места и необходимости. Формалната левица, или левите партии, опитват да анулират тези разлики, опитвайки да ни направят едно цяло и от там да създават власт. Тази власт разбира се би била сюреалистична и противоестествена и би принудила целия свят да се подчини на един шеф, който може да бъде капиталист или някакъв вид троцкист. Но тук също се появява възможността за започване на търсене на истината в тази ситуация и от там предлагането на отговори, които са реални. От тук, в малък мащаб, защото това е нашия свят и започваме да го променяме."

Кандидо от възвърнатия (окупирания) през 2003 г. магазин за принтиране в Чилаверт си спомня:

"В Чилаверт сме в постоянна асамблея... Това е една от малките разлики с възвърнатите (окупираните) фабрики и друг тип работни места. Ние се грижим един за друг и всички заедно взимаме решения.

Тук винаги се опитваме да бъдем колкото се може по-хоризонтални, с всички работници участващи наравно. Хоризонталността означава връщане към основното, когато се върнеш там и кажеш 'всички работим заедно или всички заедно отиваме по дяволите, няма друг вариант'. И за да се махнем от дъното всички започваме да гребем към върха и така плуваме." (1)

Превод: Mechanic955

Бележки:
(1) Цитатите са взети от книгата "Horizontalism: Voices of Popular Power in Argentina"

Марина Ситрин е писател, адвокат, учител, организатор и мечтател.
Тя е съставител на сборника „Хоризонталност: Гласове на Народната власт в Аржентина”, на испански и преведен на английски и гръцки. Съавтор е на редица книги, а нейни публикации са били помествани в The International Journal of Comparative Sociology, Znet, Yes! Magazine, The Nation, Dissent!, Upping the Anti, Journal of Aesthetics and Protest, alternet.org и Prensa Latina.

Марина вярва в силата на въображението и, че почти всичко е възможно.

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline