izbori

От избори към съзнателно негласуване

buy ambien online us pharmacy In addition to the actions described previously… Hear a new and surprising take on sleep restriction therapy
Процесът на изборите изисква от нас хората да дадем безплатно, чрез пускането на бюлетината, правото на позиция и решение на всякакви политически въпроси, предоставяйки това в ръцете на малцина представители. Това, с няколко думи означава да НЕ решаваме за живота ни, а за това кой ще решава за него. Това е поредният епизод на съвременната трагедия наречена „представителна демокрация”. И наистина е трагедия, защото през предходните режими властта е била въпрос на насилствено изпълнение, докато днес подтиснатите сами избират кой ще ги управлява.

which explains why it may not have worked for you Hear a new and surprising take on sleep restriction therapy
Предложеното въздържане от гласуване не е сантиментална реакция или апатия, а съзнателен избор с логически аргументи. С нашия отказ да гласуваме ние показваме нашата позиция да не делегирането на нашите права никому. С няколко думи, не си представяме свят разделен на управляващи и управлявани. Нека не забравяме, че проблема с йерархията е преди всичко морален. Всичко започва от въпроса: колко участваме при взимането на решения? И по кой начин? Чрез представители? Проблемът не е в избирането на някой, който да свърши нещо конкретно за група хора. Проблемът е абсолютната власт, която се упражнява върху нас.

which explains why it may not have worked for you Dopamine is effectively the brain’s “motivator” and is closely tied to the reward system of the brain. The brain uses dopamine and the reward system to encourage us to continue doing things necessary for survival
Какво имаме предвид: в една свободна организация на нашия социален живот, решенията ще бъдат взимани чрез пряко-демократични процеси. Терминът „представител” в тези случаи означава нещо различно и има поне две различни характеристики от това, което разбираме днес:

  1. Представителят трябва да изрази мнението на групата, която го е упълномощила. Той има определена мисия и след нея той трябва да напусне позицията си заради принципа на отстранимост. Точно обратното се случва в днешната „демокрация”, в която представителите запазват позицията си за поне 4 години! През този период представителя има право да взима всякакви решения, да създава закони и институции. Възможностите, които обществото има, за да го спре, са изключително ограничени.
  2. Втората и най-значима разлика при термина „представител”, е че той няма да има право да решава за всички ни, а само да пренася нашето мнение. Това, за съжаление не се случва днес, тъй като тези, които ни представляват упражняват абсолютната си власт и налагат закони върху цялото общество. Тук е фундаменталната разлика между двете значения на думата „представител”, разликата между пряка и представителна демокрация или по-точно разликата между демокрация и държавна власт (или олигархия, парламентарна диктатура и т.н., в зависимост от това как предпочитате да я наричате).

such as eating
Обществото делегира властта на едно малцинство и определя експерти за решенията на собствените си проблеми. По този начин, кой решава за Европейския Съюз и за т.нар. „икономическо развитие”, винаги срещу обикновения човек? За бедността и за войните? За безработицата и бедното образование? Чий избор е всичко?

drinking and having sex — it provides positive reinforcement and helps us remember the circumstances leading up to these pleasurable experiences. Principal Proposed Natural Treatments
Необходима е нова култура, която ще премине от това, което днес наричаме тяло от гласуващи и данъкоплатци, към активни и свободни хора. Култура, която ще възстанови „преките” човешките отношения на локално ниво и която ще бъде в бъдеще алтернатива на централизирацията на държавата или на другите „свръхестествени” механизми. На местно ниво, структури като автономни социални центрове или квартални асамблеи могат да дадат реалистична алтернатива от днес.

Created: October 1
Също така има нужда от развитието на алтернативни модели на икономика на участието.

2010. buy zolpidem medication 10mg Phenelzine Hypo/Hyperalgesia: Decreased/increased sensitivity to a usually-painful stimulus (e.g. pinprick). Principal Proposed Natural Treatments
Последните години виждаме такива опити по света като самоуправление на работните места от работниците, асамблеи по площадите, създаването на автономни екологични общности. Там хората обръщат гръб на властите и на партиите. Те се занимават с различни социални проблеми като земя, болници, къщи и т.н. Там те осъзнават, че ежедневните лични проблеми са дълбоко свързани с хората до тях и че решенията трябва да идват в координация с всички.

Нека преценим реалното ни участие и дневните ни дейности в нашите градове и квартали, а не в задраскването на някакви кандидати на лист хартия. Тогава ще осъзнаем, че нашето участие в изборите има значение само за онези, които ни управляват или искат да ни управляват!

Пряката демокрация като алтернативно предложение

Syntagma-square-assembly-Greek-Revolution-WorldRevolutionПряката демокрация е непосредствения начин да се взимат решения в едно общество. Това значи от нас за нас, без лидери, представители, инструктори и други такива. Пряката демокрация се формира от обикновените хора/граждани без почести и титли. Както К. Касториадис твърди  „ако една демокрация не е пряка, то тя не е демокрация”.
Тя не е теоретически текст от идеи, а практическа реалност. Тя означава да си върнем свободните публични пространства в кварталите и да създадем публични асамблеи, където всички решават, всички участват, всички контролират.

Къде се появява пряката демокрация? Бихме казали винаги и навсякъде, където хората – обществото – поемат живота си в своите ръце.

Пряко-демократичната структура не е решението на нашите проблеми, а е начина да достигнем и да намерим това решение. В днешната обезценена политическа и партийна система, тя (пряката демокрация) може да бъде изхода, само ако осъзнаем, че кризата не е само икономическа или политическа, а докосва сърцевината на проблема, това е криза на системата. Затова искането за хоризонтална социална структура, в която е включена пряката демокрация не е само критика на съвременната система, а предложение за премахването и.

И защо говорим за структури? Структурите на едно общество не са само организационнен въпрос, а дълбок социален такъв. Това означава, че те отразяват представите на гражданите за тях самите, за техните ценности и ежедневни дейности (например в демократичен или тоталитарен режим социалните връзки се развиват по различен начин). Високия процент на негласуващи в изборите по света и създаването на спонтанни движения в световен мащаб ни показват, че партиините структури повече не могат да вдъхнат доверие у хората. До днес тези структури бяха градени от „вярата” в партията и ролята и като „гений”. Партията знае какво трябва да бъде направено и кой трябва да го направи. Те изпълняват готови решения и идеологии, които трябва да бъдат следвани по почти религиозен начин, точно както Моисей изпълнил 10 божи заповеди. Днес никой не може да повярва в тези „метафизични” сили на партиите и представителите.

И тук идва предложението за пряка демокрация:

Ще се опитаме да организираме основните характеристики на пряката демокрация в следната рамка:

1. Един основен елемент от развитието на пряката демокрация е да осъзнаем, че върви заедно с политическото равенство, което означава, че гражданите участват наравно в диалозите и в решенията. Но това политическо равенство не може да съществува без социално и икономическо такова (например един шеф не може да говори наравно с един работник, заради различните социални и икономически позиции). Така, че пряка демокрация не може да съществува в държава или в авторитарен режим, където от самото начало икономиката, например е в ръцете на малцина или съществуват конкурентни човешки отношения като „твоята загуба е моя победа”. Вече знаем за парадоксалния случай на т.нар. „пряка демокрация” в Швейцария. Също от време на време слушаме за референдуми. Но тези примери са много ограничени версии, които предвиждат отново правителствен контрол и не бива да бъдат бъркани с искането за пряка демокрация. С пряката демокрация (политическо, икономическо и социално равенство), спира да съществува разделението на политиката и икономиката от обществото.

2. Втора характеристика е отстранимостта. При пряко-демократичните структури участниците, които поемат отговорности често трябва да бъдат отстранявани и редувани. Това означава, че задачите трябва да се разпределят по ротационен начин. Така се избягват неофициалните лидери, бюрокрацията и дисхармонията между говорене и действие. Един пример може да бъде пряката демокрация на работните места, на асамблеите на работниците. За да могат всички работници да участват наистина при вземането на решения, е необходимо да имат обширна представа как работи техния бизнес. Ако няколко работника отговарят за обработката на важна информация свързана с работата им и имат достъп до нея, най-вероятно те ще имат обширно мнение за това как работи бизнеса. Следователно, те ще имат повече информация и ще създадат неформална мениджърска група. От друга страна, останалите работници, които извършват физическа и по-проста работа няма да могат да преценяват и решават толкова добре. Заради тази причина пряката демокрация на работното място означава никой да не работи само неприятна работа или само духовна и полезна такава. Трябва да бъде създадена, от работниците, балансирана и разнообразна програма от отговорности.

3. Свързана с предишната характеристика е също и следващата: достъпът до знанието и информацията. Причините са, очевидно същите като преди. Граждани, които имат правото да решават и да контролират общностите си е необходимо да се информират и образоват свободно. Това ще им помогне да правят сигурни и колективни стъпки и избори.

4. Като четвърта характеристика може да добавим автономията на пряко-демократичния процес. Това означава, че пряката демокрация не е режим, който създава перманентни институции, а непрекъснат процес, непрекъсната възможност за участниците да изграждат техни институции и закони. Хората, в този случай, са свободни да откриват нови начини на създаване и организиране на техния социален живот, на самоуправление. Те експериментират продължително със структурите, които използват и тяхната гъвкавост, така че да могат да ги променят когато им се наложи. Така че, говорим за разнообразие от версии, които социалния живот може да приеме, в зависимост от района, специфичните обстоятелства, опитът, който придобиват и новите ценности и значения, които се появяват. Както Сапатистите в Мексико казват ”да опитаме и ще видим”.

5. При пряка демокрация не съществуват формализирани и институциализирани мнозинства и малцинства. Както казахме по рано, има продължителен процес на създаване на нашите институции. Следователно, решенията могат да бъдат вземани с консенсус, с единодушие или с мнозинство според желанието на участниците (така че, не съществува една готова рецепта, която трябва да бъде следвана).

6. Също, може да кажем, че пряката (незабавна, директна) демокрация изключва посредничеството между обществото и институциите. Затова работи в рамка, извън държавни механизми, партии, бюрокрация и всичко, което може да бъде сметнато като посредник. Представителството, каквото го познаваме днес е също премахнато, не само защото е посредник в начина по който решаваме задачите си, но и защото решенията трябва да бъдат изпълнени от всички. Така че, имаме две значения на думата ”пряка” : незабавността на вземане на решенията без посредници (начина) и незабавността на постигането им без бюрократични структури по средата (действието).

puerta_del_sol_assembly7. Очевидно, пряката демокрация цели политическа справедливост и участие, това не може да означава, че абсолютно всички се събират на асамблеи и решават за абсолютно всичко. Затова, последната важна характеристика е участието в решенията според степента от която си повлиян от тях. Това е единствения критерий, според който някой може да разбере нивото на своето участие в решението (за повече информация вижте: Майкъл Албърт за Парекон). Всички, които са повлияни от решенията трябва да имат правото да им придават форма. Това, очевидно, изключва всички видове дискриминации, с които сме израстнали: българи или цигани, местни или имигранти, хомосексуални или хетеросексуални, мъже или жени, дебели или слаби и т.н. Пряко-демократичният процес изисква лично и социално съзнание свободно от предрасъдаци и стереотипи.

Примерни пряко-демократични структури по света

КУНА

Хората Куна живеят на серия от 50 малки острова, част от архипелагът Comarca Kuna Yala, състоящ се общо от 360 такива. Той се намира в Тихия Океан, между границите на Колумбия и Панама. Те спечелили автономия след кървава съпротива срещу колониалната политика през 1925. Днес 70,000 Куна се справят с ежедневните си работи чрез сложна система от пряка демокрация, която федерира 500 различни автономни общности, които участват в Общ Конгрес на Куна, която се събира веднъж на всеки 6 месеца. Всяка общност и всеки населен остров имат свои вътрешни правила и наредби и е напълно независим от другите; единственото изискване е да пращат четирима делегати на Общият Конгрес, за да координират и изработват решения, които засягат всички в района. Както Ибе, Куна активист отбелязва в едно интервю: „Ако правителството на Панама например иска да осъществи какъвто и да е проект в района, трябва да се обърне към Конгреса. Конгресът трябва да вземе решението – има последната дума.”

Тяхната автономия не е само на теория, или формално признати местни права. Когато правителството на Панама издало на канадска минна компания лиценз за проучване и експлоатация на Куна територия, местните Куна въстанали срещу това. Също така, отказали на същото правителство да построи морска база в територия на Куна.

Куна не са нито локалисти, нито наивни: независимо уговорили поставяне в техни територии на транс-Атлантически фибро-оптичен кабел за подобряване на интернет връзките, както в региона, така и между Латинска Америка и Европа. Също така са активни с местни и регионални групи, част от Народното Глобално Действие, което се съпротивлява срещи План Колумбия – съвместен проект на Колумбия, САЩ и ЕС, който силно милитаризирал региона. Както Ибе казва: ”Нашите организации искат да се борят заедно, когато борбата е необходима, без разделения между различни идеологии, цветове и националности. За нас, практическия ефект от глобализацията се отразява върху всички подтиснати хора и не само Куна или местното население: негрите, арабите, селяните и синдикатите също са подтиснати. Но трябва да действаме с уважение между различните култури, различните мнения и различията между всички хора, които живеят на тази планета.”

ИНДИЯ

В селището Мендха, намиращо се в щата Махаращра, Индия лозунгът е следния: „Mawa mate, mawa Raj” (В нашето село ние сме правителството). Тази автономия започнала с тяхното противопоставяне срещу изсичането на горите им от Ballarpur Paper Mills, които те в последствие победили. При съпротивата си срещу правителството, местните жители развили система за горско и вододелно управление, както и нови методи за производство на мед, до които достигнали благодарение на пряката демокрация и самоорганизацията.

Основните принципи в Мендха са следните:

  1. Отворени и прозрачни дискусии, в отворени асамблеи по всеки местен въпрос
  2. Развиване на чисто и информирано разбиране преди всяко решение
  3. Взимане на решения само след постигане на консенсус
  4. Непозволяване на външна намеса в решенията на селището (външно участие може да бъде прието в дискусиите, но не и при вземането на решенията)
  5. Всички конфликти между местни и външни в селището трябва да се решават на принципа на диалога и ненасилието

Местната асамблея е съставена от поне двама възрастни от всяко домакинство (поне един мъж и една жена). Но всички могат да посетят срещата, независимо от възраст и пол. Асамблеята се провежда поне веднъж месечно и въпросите се дискутират и решават докато се постигне консенсус. Обикновено, около 75 процента от местните посещават асамблеята, като мъжете и жените са равни. Външни (включително представители на правителството, НПО-та и активисти) също могат да посещават асамблеята, да участват в дискусиите, да представят свои планове, но нямат право да участват във вземането на решенията. Асамблеята служи и като уред за уреждане на конфликти на местно ниво. За по-мащабни такива, се свиква съвет от околните 32 селища с представители от всяко. Асамблеята решава какви дейности ще се разпределят на подгрупи от общността според интересите, отговорностите и възможностите.
Около 1, 500 такива селища из цяла Индия са забелязани да поемат такива стъпки. В тези села, правителството официално се бои да влиза.

БРАЗИЛИЯ

Безимотното Работническо Движение (или съкратено от португалски – MST) е социално движение в Бразилия с около 1.5 милиона безимотни членове в 23 от бразилските 26 щата. MST твърдят, че извършват „поземлена реформа” в страна, в която разпределението на територията е много несправедливо. MST се борят за достъп и обработка на земя от безимотните.

Дейностите, които MST извършва, се изразяват в окупация на частна земя и колективното и обработване от безимотни и бедни селяне (не само членове). Както окупацията, така и работата по окупираната земя се извършват чрез система от пряка демокрация и самоорганизация.

MST е организирана изцяло на хоризонтално ниво, чрез колективи, които вземат решения чрез дискусии и консенсус. Основниата организационна единица са асамблеите на всеки 10-15 семейства живеещи в лагер на MST или в нелегално окупирана територия. На нея се повдигат въпроси свързани с ежедневните работи, които срещат членовете й (на асамблеята). На нея се избират по един мъж и една жена, които да представят местната асамблея на общата такава. Важно е да се каже, че всеки член на семейство, част от MST участва в асамблея и това представлява грубо мрежа от 475,000 семейства или 1.5 милиона души.

MST не е политическа партия и няма официални лидери. Това позволява запазване на хоризонталното ниво и децентрализирания организационен модел. Целта на тази организация е да даде сила на хората, като ги насърчава да действат ”по начина, който сметнат за подходящ, според местния контекст.”

АРЖЕНТИНА

Аржентинските предприятия, в които работниците управляват са разнообразни, всяко със свой легален статут и начин за организиране на производството. В повечето случаи работниците завладяват фирми, изоставени или затворени от техните собственици по време на финансовата криза през 2001 г. Обикновено собствениците спират производството, спират изплащането на заплатите и обявяват фалит. Решението на работниците да управляват предприятията е продиктувано от нуждата, като затова не е нужда идеология. Ясният мотив за защита на препитанието води до завземането на фабриките и продължаване на производството без шефове и собственици.

Занон (фабрика за теракот) е част от движението на самоуправляващите се предприятия, които използват демократични алтернативи и принципа на работническото самоопределяне.

Карлос Сааведра, работник в Занон с повече от 10 години стаж в глазиращия цех, заявява че всички работници в предприятието са равни. „Решенията се взимат само от събранието, като единствена власт в предприятието. Това не е като при старата управленска система с мениджъри, профсъюзни лидери или делегати, които сами да решават какво да правят”. В Занон всички работници получават еднаква заплата, с изключение на малка разлика по стаж, но стаж, базиран на това колко време се е борил срещу стария шеф, дали е бил уволняван, участвал ли е в стачки и окупации.

Работниците от Занон си имат своя политика при наемането на нови хора. Днес предприятието има 473 работника, като повече от 230 са били назначени след като предприятието минава под работнически контрол. Тогава са наемани уволнени в миналото работници от фабриката. По-късно работни места се предоставят и на грасруутс активисти от организации на безработни (пикетерос).

Работниците от Занон са въвели система за координиране на производството и другите функции на завода. Всеки цех формира своя комисия. Всяко комисия излъчва координатор на ротационен принцип. Координаторът информира за проблемите, новините и конфликтите в цеха пред събранието на координаторите. После координаторът рапортува пред своето цехово представителство. Самите работници имат свои събрания веднъж седмично по смяна. Фабриката има също и общо събрание всеки месец, по време на което производството временно спира.

Всеки месец координаторът – счетоводител изнася доклад за състоянието на компанията. По време на събранието работниците решават как да използват печалбата. Веднъж те решават да го изплатят като бонус за работниците, след като преизпълняват квотата за месеца надхвърляйки очакванията. Друг път гласуват за наемането на нови 15 работника. Самото назначаване се решава според нуждите на семейството, отношението спрямо борбата и опита в самата работа. Има и предложение работниците да се въртят по различните сектори на мениджмънта, за да получат повече опит.

С приемането на демократични практики в предприятието, много работници откриват, че малките събираниия са по-ефективни за изразяването на специфични проблеми и на доброволчески предложения.

Автор: mechanic955

predstavitelna demokraciya pistolet

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop