Политически
Процесът на изборите изисква от нас хората да дадем безплатно, чрез пускането на бюлетината, правото на позиция и решение на всякакви политически въпроси, предоставяйки това в ръцете на малцина представители. Това, с няколко думи означава да НЕ решаваме за живота ни, а за това кой ще решава за него. Това е поредният епизод на съвременната трагедия наречена „представителна демокрация”. И наистина е трагедия, защото през предходните режими властта е била въпрос на насилствено изпълнение, докато днес подтиснатите сами избират кой ще ги управлява.
Предложеното въздържане от гласуване не е сантиментална реакция или апатия, а съзнателен избор с логически аргументи. С нашия отказ да гласуваме ние показваме нашата позиция да не делегирането на нашите права никому. С няколко думи, не си представяме свят разделен на управляващи и управлявани. Нека не забравяме, че проблема с йерархията е преди всичко морален. Всичко започва от въпроса: колко участваме при взимането на решения? И по кой начин? Чрез представители? Проблемът не е в избирането на някой, който да свърши нещо конкретно за група хора. Проблемът е абсолютната власт, която се упражнява върху нас.
Целта на моята статия е да представи някои хипотези относно стратегията на анти-капиталистическите еманципиращи движения. Идеята е да се преосмислят условията за ефективна политика, с капацитет за радикална промяна на обществото, в което живеем. Въпреки че нямам пространство за анализ на конкретни случаи, този размисъл не е чисто "теоретично" упражнение, а напротив, произлиза от наблюдението на група движения, в които имах възможността да участвам - движението на съседските (комунални) събрания в Аржентина, някои от процесите на Световния социален форум, както и други глобални мрежи - или такива, които следях отблизо през последните години - движението на безработните в Аржентина ("пикетеро"), както и Сапатистите в Мексико. По отношение на тяхната стратегия, настоящите еманципиращи движения се намират в две противоположни ситуации (донякъде схематично казано).
Това е проектът за пряка политическа демокрация, икономическа демокрация (отвъд границите на пазарната и централизираната, планова икономика) и също демокрация в социален и екологичен план. На кратко Всеобщата Демокрация е форма на социална организация която обединява отново икономика, политика и природа в обществото.
Идеята за Всеобща демокрация идва от синтез на две големи исторически традиции: класическата демократична и социалистката. Тя също така обхваща радикални зелени, феминистки, движенията на коренните населения и либертарни движения в Юга.
От гледната точка на Всеобщата (инклузивна) демокрация светът е в многоизмерна криза, причинена от концентрацията на власт в ръцете на различни елити, резултат от установяването на системата на пазарна/растежна икономика, представителна демокрация и сродните форми на йерархични структури. Следователно Всеобщата демокрация не се смята за утопия, а вероятно за единственият изход от сегашната криза.
Този доклад е подготвен за Първата от Z Sessions on Vision and Strategy на мрежата Z Net, проведена в периода 1-7 юни 2006 г. в Уудс - Хоул, Масачузетс. Тези сесии събират активисти от целия свят, за да споделят идеи и опити относно социалната визия и стратегия.
Какъв вид политически институции и практики биха били подходящи за едно добро общество? Нека изключа изпълнителните и съдийски институции и да стесня въпроса, за да попитам: Какви видове решаващи институции и практики биха били подходящи за едно добро общество?
През годините Левицата е предлагала множество отговори на този въпрос, като по мое виждане всички те са сериозно сбъркани в едно или друго отношение, въпреки че всеки един притежава ценни прозрения, които да предложи.
[Parpolity (participation polity) – обществен строй на участието]
