Настоящият текст е откъс от книгата "Realizing Hope" на Майкъл Албърт

В тази глава, за да тръгнем от друг ъгъл, нека започнем с това какво търпим в момента на международно ниво и след това да се запитаме какви промени бихме искали да спечелим с нашия активизъм в краткосрочен и средносрочен план. Тогава можем да видим това, което нашите стремежи по отношение на международните отношения предполагат за икономиката сама по себе си и на свой ред какво предполага предложената икономическа визия (ПарЕкон) по отношение не международните отношения.

Пълен текст

Икономиката и околната среда

Икономиката въздейства върху околната среда по разнообразни начини. Тя добавя нови „съставки“ към околната среда, каквито са замърсителите. Тя извлича „съставки“ от нея, каквито са природните ресурси. Тя променя реда и композицията  на характеристиките на околната среда или начина, по който човек си взаимодейства с нея, като строят язовирни стени или променя човешкия хабитат, както и по безброй други начини. И всеки един от тези и други възможни начини на икономически ефект върху околната среда може да има допълнителен ефект върху природата и живота на хората.

Пълен текст

Настоящият световен ред се крепи на безмерните неравенства в богатството и властта. В опозиция на настоящия ред стоят различни социални движения - които в по-голямата си част се приближават в мисленето и целите си.

Въпросът пред нас в сесиите на Z-Net е как може да изглежда бъдещият международен ред и как можем да стигнем до там, ако ценностите, които ние, събиращите се заедно тук, споделяме трябва да бъдат изразени както като наши средства, така и като наши цели.

Пълен текст

Растейки, ние видяхме провалилите се реформи на Съветския съюз. Този неуспех беше приветстван от политическите и икономическите лидери като "триумфа на капитализма" и окончателното "поражение на комунизма". В училище той служеше като ясно доказателство защо капиталистическият строй е заключителната и идеална фаза от човешката история. Техните думи и дела внушаваха, отново и отново, че няма алтернатива на капитализма, авторитаризма, патриархалността, расизма и империализма. Но колкото повече научавахме, толкова по-ясно ни ставаше, че това, което целият свят ни казваше – медиите, правителството, корпорациите и семействата ни – просто беше невярно. Системните лъжи станаха правило на нашия живот. Безнадеждността и цинизмът станаха отношението, дефиниращо нашето поколение.

Пълен текст

Историята на изкуството през последните 100 години (не като историята на продукта, творбата, а като история на процеса на вземане на решения в нашата сфера) е историята на инвеститори, които придобиват все по-голям контрол върху дистрибуцията, дефинирането и правенето на произведения на изкуството – а следователно и върху това кои сме ние. Това е история на все по-голямото отделяне на властта от хората, които правят произведенията на изкуството към ръцете на онези, които печелят от тях. Да, има множество единични арт-звезди. Но като работещи в икономичски сектор ние сме стъпкани на земята. Смятам, че наше задължение като артисти е да спомогнем за откриването на институции, които защитават и разширяват възможностите за автономна креативна дейност. Наше задължение, с оглед на сегашната ситуацията, е да спомогнем за изграждането на икономика, симпатизираща  на духа на изкуството като подход към креативен живот във всяка негова област. Имайки предвид това, нека следващият коментар да служи като призив към всички артисти да приемат идеята на Икономиката на участието (ПарЕкон) както е представена в книгата на Майкъл Албърт "Живот след капитализма" (1).

Пълен текст

В началото на ХХ век радикалните активисти-работници предложиха идеята да се изградят организации и обединения, самоуправлявани от обикновени работници и противопоставящи се на шефовете за контрол над продукцията, като по този начин те да "изградят новото общество в черупката на старото". Te предвиждат самоуправлението на профсъюзите и организациите за борба на работните места от самите работници - като предвещание за масови организации, чрез които работниците ще управляват производството в не-пазарно, пост-капиталистическо общество.

Приема се, че самоуправлението, това да имаш конрол над живота си, да имаш право на глас за нещата, които те засягат, ще заема централно място в пост-капиталистическото бъдеще.

Но самоуправление не означава да имаме само контрол над нашата работа, а от там и над производството, но и над консумацията. В какви жилища искаме да живеем? Какви услуги искаме да са достъпни в квартала ни? Какъв да е планът на града ни? Какво искаме да произвеждаме?

Пълен текст