early-men-and-women-thumb.jpg

Проучване показва, че животът на съвременните първобитни племена се основава на егалитарни принципи, което предполага, че неравенството между мъжа и жената е отклонение, появило се със зараждането на земеделието.

Праисторическите ни предшественици често са представяни като диваци-копиеносци, но според учени най-ранните човешки общества вероятно са съществували на просветени, егатилатарни принципи.

Изследване показва, че в съвременните първобитни племена мъжът и жената имат еднакво влияние върху избора с кого и къде да живее тяхната група. Данните подлагат под съмнение идеята, че равенството между двата пола е нов феномен и сочат, че това всъщност е било нормата за голяма част от еволюционната история на човека.

Марк Дайбъл, антрополог, провел проучването в University College London, споделя: "Все още е широко разпространено схващането, че първобитните племена са по-мачистки и биват доминирани от мъжкия пол. Ние обаче твърдим, че неравенството между мъжа и жената възниква с появата на селското стопанство, именно тогава, когато хората започват да трупат средства".

Дайбъл казва още, че по последни данни равенството между двата пола може да е било предимство за оцеляването на човешкия вид и може да е изиграло важна роля във формирането на човешкото общество и еволюция. "Равенството между мъжа и жената е една от важните промени, довели до социална организация, заедно с формирането на двойки, език и социално мислене, отличителни за човешкия вид. Това е един наистина ключов еволюционен фактор, който никога досега не е бил изтъкван".

Проучването, публикувано в списание Сайънс, има за цел да изследва парадокса, че докато хората в първобитните племена имат силно предпочитание да съжителстват с роднини, на практика групите, в които те живеят, се състоят само от няколко много близки индивида.

Чрез провеждането на стотици интервюта, учените успели да съберат генеалогични данни от две първобитни популации, намиращи се в Конго и Филипините. Данните включват родствени връзки, преселване, както и други характеристики, свързани с местообитанието на хората от племената. И в двете популации хората живеят в групи, съставени приблизително от по двайсет индивида, преселващи се на почти всеки десет дена, и се изхранват чрез лов на дивеч и риба, събиране на плодове, зеленчуци и мед.

Изследователите създали компютърен модел, симулиращ изборa на местообитание, базирайки се на предположението, че хората биха избрали да се заселят на необитавано досега от друга човешка група място заедно с близки роднини: братя, сестри, родители и деца.

В случая, в който има само един доминиращ пол, който влияе върху процеса (както в повечето пасторални и градинарски общества, в които това е мъжът), симулацията показва образуване на тесни кръгове от близки индивиди. От друга страна, когато и двата пола участват в процеса на създаването на общност, симулацията предвижда средния брой от близки индивиди да бъде много по-малък – което съвпада с данните от наблюдението върху двете първобитни популации в изследването.

Дайбъл казва, че "Когато само мъжът е този, който избира обкръжението, ядрото на всяка общност се състои от плътна мрежа от близки мъже, а техните съпруги са в периферията. Ако обаче и мъжът и жената правят избора, образуващите се групи изключват съжителстване с четири или пет братя на едно място".

Авторите твърдят, че равенството между половете се доказва като еволюционно преимущество на по-ранните човешки общества, тъй като се предполага че тази форма е водела до създаването на по-разнородни социални мрежи и е била предпоставка за обвързване и сътрудничество с индивиди от други родове. "Равенството между мъжа и жената в едно общество създава условия за развитието на широка социална мрежа, с по-голям избор от индивиди, където проблемът с кръвосмешение между близки роднини е много по-малък. Влизаш в контакт с повече хора, и споделяш различни новости, което е присъщо за хората."

Д-р Тамас Дейвид Барет, бихейвиорист в Оксфордския университет, се съгласява с твърденията от проучването: "Това са много ясни резултати. Ако можем да проследим родословието си по-надалеч, всъщност ще се окаже, че то е много по-разклонено. Това би могло да се постигне дори събирайки се единствено от време на време за какъвто и да е повод."

Изследването показва, че с появата на селското стопанство хората за пръв път започват да трупат средства, в следствие на което започва да се развива и неравенство между половете. "Мъжете имат право да имат по няколко жени и повече деца, от колкото жените", казва Дайбъл. "За мъжа е изключително важно да разполага със средства, тъй като това го прави предпочитан и би му позволило да формира съюзи с представители от мъжкия пол."

Дайбъл казва, че равенството дори би могло да се окаже един от основните фактори, различаващ нашите предци от приматите. "Шимпанзетата живеят в сравнително агресивни, доминирани от мъжкия пол общества, с ясно обусловена йерархия. В резултат на това, те не успяват да срещнат през живота си достатъчен брой извънродствени индивиди, за да могат да бъдат създавани и развивани нови технологии."

Заключенията са подкрепени от качествени наблюдения върху двете първобитни групи от проучването. В популацията от Филипините жените участват в ловния процес и събирането на мед, и въпреки че все пак има някакво разделение на труда, мъжът и жената допринасят по равно за изхранването на групата им. И в двете популации, моногамността е стандартна форма, а мъжът участва активно в отглеждането на децата.

Андреа Миглиано от University College London и главен автор на изследването казва: "Равенството между половете предполага сценарий, в който уникални човешки характеристики като сътрудничеството с извънродствени индивиди вероятно са се появили в еволюционното ни минало."

Превод: Албена Петкова

early-men-and-women

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline