savov.jpg

Репортаж от три-дневната конференция в Хамбург – „Противопоставяне на капиталистическата модерност")

През 2012 г. Хамбург, вторият по големина град в Германия, беше домакин на конференция под наслов „Оспорване на капиталистическата съвременност“. Инициативата идва от Мрежата за алтернативно търсене, зад която стоят кюрдски и немски организации, въвлечени и в каузата на кюрдското освободително движение. Тази година, по време на великденските празници в Германия (3-5 април), имах късмета да присъствам на второто издание на конференцията, с подзаглавие „Анализ на капиталистическата съвременност – изграждане на демократичен конфедерализъм“. Препратката към революционния проект в Рожава е очевидна.

Залата на Хамбургския университет, Аудимакс, с капацитет от 1200 места, успя да побере желаещите да слушат и дискутират с имена като Джон Холоуей (познат в България благодарение на издателство Анарес), Дейвид Грейбър и Дейвид Харви. От кюрдска страна обаче също присъстваха много приковаващи интереса говорители, сред които ко-президентът на Партията на демократичния съюз (ПДС), Ася Абдула, както и Хавин Гунешер – преводач на част от книгите на Абдула Йоджалан и говорител на международната инициатива „Свобода за Йоджалан – Мир в Кюрдистан“.

„Йоджалан“ като че ли беше и най-споменаваното име по време на конференцията. Идеологическата промяна на лидера на Кюрдската работническа партия (ПКК) от Северен Кюрдистан (Югоизточна Турция) беше сред акцентите във всеки от дните по време на събитието и особено идеологическото му изложение на демократичния конфедерализъм. Бившият марксист-ленинист е силно повлиян от идеите и анализите на Мъри Букчин, Антонио Грамши и Имануел Валерщайн.

Основите на демократичния конфедерализъм на Йоджалан са демократичния народ, демократичната политика и самозащитата. На практика това представлява един проект за автономия на локално ниво и възможността на различни общности да се обединяват извън границите на определена територия, ако замесените общества го желаят. Всяка общност е самостоятелна политическа единица, която има свободата да се организара както пожелае. Демократичният конфедерализъм цели да приведе централни, локални и регионални формации заедно в равновесие.

Тази идеология е част от една по-широка визия в творчеството на Йоджалан, която също беше предмет на изследване от страна на говорителите на конференцията. В речта си Хавин Гунешер описа концепцията за демократична модерност и фундаменталните ѝ измерение в образа на морално и политическо общество, екологична индустрия и демократичния конфедерализъм. Следният цитат на Йоджалан представлява ясен синтез на понятието за демократична модерност:

Както модернизмът е своеобразно провъзгласен да бъде доминиращата ера от капитализма, който е последните четиристотин години от класическата цивилизация, така демократичната модерност може да бъде мислена като автентичното име на последните четиристотин години от демократичната цивилизация.

Демократичната цивилизация трябва да служи като отражение на живота и борбата на онези, оставени извън системата и извън историята като жените, народите, културите и занаятчиите. Това виждане е опит за напълно противоположен поглед върху света, срещу капиталистическата модерност. Йоджалан вижда основно два различни модела с отношение към социалната сфера, които са се провалили в обяснението си на случващото се (цитат от Гунешер):

Широко известна единица е държавата и най-вече националната държава. В рамките на този модел, историята и обществото са изследвани около проблеми на конструкции, унищожения и обособяващи се държави. Целта ѝ е да играе легитимизираща роля за идеологията на държавата. Вместо да изяснява, тя служи за прикриване на сложни проблеми от историята и обществото.
От друга страна, марксисткият подход избира класа и икономика за начална точка на анализ. Марксизмът искаше да формулира себе си като алтернативен модел срещу държавно-базирания подход. Избирайки работническата класа и капиталистическата икономика като фундаментален модел на изследване, той допринесе за обяснение на историята и обществото по отношение на тяхната икономика и класова структура. Този подход обаче крие няколко основни дефекта, особено в дефиницията си на труд [...].

В хода на конференцията, заключенията от последния параграф станаха по един или друг начин предмет на обсъждания и преразглеждания. Приносът на Маркс, но не толкова на по-широко обсъжданите и интерпретирани елементи от неговото творчество, беше в голяма степен реабилитиран от Дейвид Грейбър, Дейвид Харви и особено Джон Холоуей. Последният акцентира върху борбата „срещу труда и за еманципирането на човешката активност“. Трудът като създаването на капитал, но и трудът, който абстрахира извършителя от дейността му, което се анализира обстойно в творчеството на Холоуей и интерпретацията му на марксовото наблюдение за „двояката природа на труда“. Двамата с Грейбър по своему изразиха мнението, че в крайна сметка ние сме тези, които възпроизвеждат капиталистическата система. Система, която не харесваме, но продължаваме да пресъздаваме. Не може ли просто да се събудим и да започнем да прави нещата другояче?

Холоуей ни призова да живеем свят-който-още-не-е, да действаме префигуративно или с други думи – да правим нещата така, както си представяме, че трябва да бъдат правени, залагайки на едно възможно бъдеще. Според него, за да достигнем до източника на агресията, нашите борби трябва да са базирани на радикално различни форми на организация, примери за които виждаме във вдъхновяващите проекти на сапатистите в Чиапас и кюрдите в Рожава.

Феминистката перспектива също заемаше своето подобаващо и може би водещо място по време на конференцията. Демократичният проект в Рожава беше представен и като революция срещу патриархията, рефлектирайки феминизъм с ясно изразена анти-държавна позиция. Ко-президентът на ПДС, Ася Абдула, заяви че „ние развиваме нова философия и една алтеративна парадигма в Рожава“. Тя беше посрещната на сцената от скандирания „Да живее YPJ [Женски части за защита]“.

Абдула нападна националната държава като потисник на народите в интерес на малка прослойка, и я обвини в клането на милиони в името на тази система. В контраст беше акцентирано върху факта, че хората в Рожава сами вземат решения за своите нужди и комисиите, съставени в комуните се занимават пряко с икономически, дипломатически и защитни въпроси. Всичко това въпреки многобройните атаки от всички страни.

Друг значителен аспект от конференцията бе противопоставянето на индустриализма и пресичането му с множество въпроси, касаещи демокрацията, колониализма, изселването на хора и оковаването на работниците. Това беше широко обсъдено от д-р Рада Д‘Соуза. Тя директно заяви, че индустриализма и демокрацията са несъвместими, тъй като първото зависи от наличието на заповеднически и контролни механизми. Съвременният индустриализъм от друга страна е разширяването на индустриализма към милитаризъм. Де факто днес наблюдаваме точно това, ако се загледаме в основния източник на публични дългове – военния дълг и военните разходи – и, естествено, размера на въпросните дългове.

Всичко описано дотук беше само част от множеството мнения, перспективи и разсъждения, които 1200-та души в залата на Хамбургския университет успяха да чуят от подиума. Кюрдското движение получи своето повече от заслужено внимание на форума, чиято организация също е до голяма степен факт благодарение на участници в движението. В този дух, разсъжденията на Йоджалан и образите от реалността на демократичния конфедерализъм на кантоните в Рожава оформиха едно много силно послание за разнообразната публика от професори, студенти и активисти от Германия и множество други страни.

Във вторият ден на конференцията се състоя и концерт от кюрдски изпълнители, който несъмнено ми напомни, че има време за борба, но трябва да има време за музика и танци, защото за какво иначе ни е борбата? По време на концерта, кюрдите в публиката, а и други присъстващи, спонтанно започнаха да се стичат пред сцената, докато всичко това не се превърна в едно огромно хоро пред екзалтираната публика, където останалите попивахме емоцията на кюрдите и на идеите, които се събрахме да споделим в тези дни.

Автор: Николай Савов

disekciya-kapitalisticheska-modernost

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop