maagdenhuis-small.jpg

Студентската окупация в Амстердамския университет говори за задълбочаваща се криза във висшето образование не само в Холандия, но и по целия свят.

Вече три седмици Амстердамския университет (АУ) е разстърсван от студентски протести срещу неолиберализацията на висшето образование и липсата на демократичност във вътрешното вземане на решения. През изминалата седмица персоналът на университета се присъедини към окупацията, заявявайки своята солидарност със студентите и заплашва йки с още действия ако исканията не бъдат изпълнени. С окупацията на основната административна сграда, Маагденхуис, управителния съвет на университета е поставен в неловка ситуация: да уважи исканията на академичната общност за повече демократизация или да продължи да се подчинява на неолибералната логика на бюрократична финансиализация.

Въпреки че студентската борба в АУ е основно локална по своя характер, мащабите на посочените от студентите и университетския персонал проблеми се простират отвъд границите на Холандия. Висшето образование е в криза в целия развит свят. Структурно недосубсидирани, свръх-комерсиализирани и дълбоко недемократични, университетите навсякъде изоставят своята най-важна социална функция – да произвеждат висококачествени проучвания и да образоват следващите поколения опитни, съзнателни граждани. Вместо това те се превръщат в квази-частни компании, управлявани от напълно откъснати мениджърски елити.

И, за да станат нещата още по-лошо, тези мениджъри не се фокусират върху подобряването на качеството на образованието или да рационализират вътрешните процеси за взимане на решения, за да освободят колкото се може повече време и ресурси за обмяна на знания. Те получават шести цифрени суми, за да раздуват безсмислената администрация, да притискат все по-прекарийния персонал, да третират студентите като глуповати консуматори и безлична статистика и да изстискват огромни усилия от много талантливи изследователи като ги карат да бълват умопомръчителни количества от безсмислени изследвания, само за да запълват квотите, които напълно пренебрегват социалните и качествени измерения на научния труд.

Протестиращите в АУ са на фронтовата линия на нещо, което по своята същност е глобална съпротива срещу комерсиализацията на висшето образование и постепенното превръщане на знанието във все по-скъп продукт. Във много страни тази неолиберална логика води до бюджетни съкращения, налагане на култура на вертикален мениджъриализъм, пълзяща бюрократизация и системна прекариатизация на академичния труд - с всички съпътстващи последици от повишаването на студентската задлъжнялост, разпространението на тормоза, възникващ от конкуренцията и задълбочаването на неспокойствието, депресията и прегарянето сред университетския персонал.

Интересен факт е, че точно в страните, в които тази неолиберализация на висшето образование е най-напреднала, възникнаха най-впечатляващите студентски протести през последните години: революцията на пингвините в Чили, студентското движение в Квебек, окупацията на кампуси в Калифорния, стачките срещу студентските дългове в Еверест Колидж и студентските бунтове във Великобритания. Холандия все още с 10 години зад въпросните неолиберални първенци, но отдавна се опитва да ги настигне. Виждайки студентските бунтове в тези страни, може би не е трябвало да налага толкова крайно тази логика. Както гласи известния аргумент на Полани, съществуват граници пред това колко далеч можеш да стигнеш с комерсиализацията на общите блага. В даден момент, потребителите на общите блага ще се разбунтуват.

В този ред на мисли, надигащото се днес движение в Амстердам е може би носител на нещо по-голямо, което тепърва предстои. Евал Енгелен, професор по финансова география в АУ и известен критик на финансиализацията, само отчасти преувеличи, когато описа централната административна сграда на университета като „най-интересното място в Западна Европа точно в този момент”. След години на мълчаливо страдание, академичната общност тук най-накрая надигна глава, за да си върне университета, с персонал и студенти, обединяващи усилия не само за да изискат радикална промяна в начина на провеждане на изследвания, преподаване и субсидиране, но и да развият вълнуващи нови методи на самоуправление.

До този момент администрацията отказва да предприеме каквито и да е конкретни стъпки в посока задоволяване на исканията на окупаторите, но вече е очевидно, че тя понася звучна идеологическа загуба. Изведнъж критиките срещу комерсиализацията, бюрократизацията, вертикалният мениджълиаризъм и липсата на демократични процеси за взимане на решения изплуваха на повърхността на централните новинарски емисии и на заглавните вестникарски страници – нещо, което не е за подценяване в страна, толкова неолиберализирана и деполитизирана като Холандия. Една шепа бунтовни студенти успяха да подтикнат своите преподаватели към действие и академичната общност, някога атомизирана и апатична, бързо прие състояние на колективна самоорганизация. Изведнъж се появи съпротива.

Тези, които съставляват университета, поеха неговото управление. Голям транспарант, призоваващ за пряка демокрация сега, е разпънат пред офиса на ректора – мениджърският елит не може да бъде видян никъде. С разрастването на това социално движение и неговото разпространяване в други университети в страната, бързо се отварят нови хоризонти за по-нататъшни протести и на други места. Докато идните седмици ще бъдат решаващи за това колко дълеч ще стигне това движение, на тези, които са имали късмета да участват в този вятър на промяната отдолу в АУ, може да им бъде простено за това, че са изпълнени с надежда. През всичките тези години неолибералният университет тихомълком роди своя най-голям враг. А сега нека ликуваме докато се включваме в бунта.

Превод: Mechanic955

maagdenhuis-main

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop