maagdenhuis-small.jpg

Студентската окупация в Амстердамския университет говори за задълбочаваща се криза във висшето образование не само в Холандия, но и по целия свят.

Вече три седмици Амстердамския университет (АУ) е разстърсван от студентски протести срещу неолиберализацията на висшето образование и липсата на демократичност във вътрешното вземане на решения. През изминалата седмица персоналът на университета се присъедини към окупацията, заявявайки своята солидарност със студентите и заплашва йки с още действия ако исканията не бъдат изпълнени. С окупацията на основната административна сграда, Маагденхуис, управителния съвет на университета е поставен в неловка ситуация: да уважи исканията на академичната общност за повече демократизация или да продължи да се подчинява на неолибералната логика на бюрократична финансиализация.

Въпреки че студентската борба в АУ е основно локална по своя характер, мащабите на посочените от студентите и университетския персонал проблеми се простират отвъд границите на Холандия. Висшето образование е в криза в целия развит свят. Структурно недосубсидирани, свръх-комерсиализирани и дълбоко недемократични, университетите навсякъде изоставят своята най-важна социална функция – да произвеждат висококачествени проучвания и да образоват следващите поколения опитни, съзнателни граждани. Вместо това те се превръщат в квази-частни компании, управлявани от напълно откъснати мениджърски елити.

И, за да станат нещата още по-лошо, тези мениджъри не се фокусират върху подобряването на качеството на образованието или да рационализират вътрешните процеси за взимане на решения, за да освободят колкото се може повече време и ресурси за обмяна на знания. Те получават шести цифрени суми, за да раздуват безсмислената администрация, да притискат все по-прекарийния персонал, да третират студентите като глуповати консуматори и безлична статистика и да изстискват огромни усилия от много талантливи изследователи като ги карат да бълват умопомръчителни количества от безсмислени изследвания, само за да запълват квотите, които напълно пренебрегват социалните и качествени измерения на научния труд.

Протестиращите в АУ са на фронтовата линия на нещо, което по своята същност е глобална съпротива срещу комерсиализацията на висшето образование и постепенното превръщане на знанието във все по-скъп продукт. Във много страни тази неолиберална логика води до бюджетни съкращения, налагане на култура на вертикален мениджъриализъм, пълзяща бюрократизация и системна прекариатизация на академичния труд - с всички съпътстващи последици от повишаването на студентската задлъжнялост, разпространението на тормоза, възникващ от конкуренцията и задълбочаването на неспокойствието, депресията и прегарянето сред университетския персонал.

Интересен факт е, че точно в страните, в които тази неолиберализация на висшето образование е най-напреднала, възникнаха най-впечатляващите студентски протести през последните години: революцията на пингвините в Чили, студентското движение в Квебек, окупацията на кампуси в Калифорния, стачките срещу студентските дългове в Еверест Колидж и студентските бунтове във Великобритания. Холандия все още с 10 години зад въпросните неолиберални първенци, но отдавна се опитва да ги настигне. Виждайки студентските бунтове в тези страни, може би не е трябвало да налага толкова крайно тази логика. Както гласи известния аргумент на Полани, съществуват граници пред това колко далеч можеш да стигнеш с комерсиализацията на общите блага. В даден момент, потребителите на общите блага ще се разбунтуват.

В този ред на мисли, надигащото се днес движение в Амстердам е може би носител на нещо по-голямо, което тепърва предстои. Евал Енгелен, професор по финансова география в АУ и известен критик на финансиализацията, само отчасти преувеличи, когато описа централната административна сграда на университета като „най-интересното място в Западна Европа точно в този момент”. След години на мълчаливо страдание, академичната общност тук най-накрая надигна глава, за да си върне университета, с персонал и студенти, обединяващи усилия не само за да изискат радикална промяна в начина на провеждане на изследвания, преподаване и субсидиране, но и да развият вълнуващи нови методи на самоуправление.

До този момент администрацията отказва да предприеме каквито и да е конкретни стъпки в посока задоволяване на исканията на окупаторите, но вече е очевидно, че тя понася звучна идеологическа загуба. Изведнъж критиките срещу комерсиализацията, бюрократизацията, вертикалният мениджълиаризъм и липсата на демократични процеси за взимане на решения изплуваха на повърхността на централните новинарски емисии и на заглавните вестникарски страници – нещо, което не е за подценяване в страна, толкова неолиберализирана и деполитизирана като Холандия. Една шепа бунтовни студенти успяха да подтикнат своите преподаватели към действие и академичната общност, някога атомизирана и апатична, бързо прие състояние на колективна самоорганизация. Изведнъж се появи съпротива.

Тези, които съставляват университета, поеха неговото управление. Голям транспарант, призоваващ за пряка демокрация сега, е разпънат пред офиса на ректора – мениджърският елит не може да бъде видян никъде. С разрастването на това социално движение и неговото разпространяване в други университети в страната, бързо се отварят нови хоризонти за по-нататъшни протести и на други места. Докато идните седмици ще бъдат решаващи за това колко дълеч ще стигне това движение, на тези, които са имали късмета да участват в този вятър на промяната отдолу в АУ, може да им бъде простено за това, че са изпълнени с надежда. През всичките тези години неолибералният университет тихомълком роди своя най-голям враг. А сега нека ликуваме докато се включваме в бунта.

Превод: Mechanic955

maagdenhuis-main

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline