sub-galeano

"Хей, много е тъмно, трябва ми светлина"

След това той спря да говори и разпъна листата записки на масата. Светлините изгаснаха. В полумрака, осветен само от слабата светлина на камерата, той се изправи. Направи няколко крачки към задната част на подиума.

Ходейки бавно, пресече прага.
Слезе надолу по дървените стълби.
И бавно се сля с тъмнината.
И престана да съществува.

След това тишината проговори, заредена с благодарност и още какво ли не, идваща от хиляди пляскащи в унисон ръце, лица едва задържащи сълзите и сърца, повтарящи: Сбогом, Субкоманданте. "Едно, две, три" , гласът на Субкоманданте Тачо се чу по радиото. Светлините засияха отново. Субкоманданте Моисес, военен ръководител и говорител на Сапатистката армия за национално освобождение, каза: "Сега ще чуете гласа на един друг наш другар."

От говорителите се чу глас, който до преди няколо минути, и за последните 20 години, принадлежеше на Субкоманданте Маркос, връщайки се отново, измамил смъртта. "Добро зазоряване! Казвам се Галеано. Субкоманданте Галеано. Някой друг от вас да се нарича Галеано?“

Хиляди мъже и жени отговориха заедно: "Казвам се Галеано!", "Всички ние сме Галеано!", "Всички сме Галеано!"

"Значи затова ми казаха, че когато се преродя, ще бъде колективно. Тогава нека бъде така. Приятно пътуване. Грижете се за себе си, грижете се за всички нас." От планините на Югоизточно Мексико, Субкоманданте Галеано.

***

milicianos

Точно преди един час, когато Субкоманданте Маркос започна да говори, ние чухме тези думи:

"Бих искал да помоля съратниците ни от Шестата декларация, дошли от различни места, особено тези от свободната медия, да бъдат спокойни, толерантни и разбрани към това, което ще кажа, защото това ще бъдат последните ми думи, преди да престана да съществувам.“

Бяхме към хиляда жени и мъже, съмишленици на Шестата декларация от Лакандонската джунгла, идващи от различни краища на Мексико и други географски ширини, които след дълги премеждия най-накрая бяхме дошли в Реалността, за да отдадем почит в организираното от EZLN шествие в чест на Хосе Луис Солис Лопес, маестро Галеано, убит с невъобразима жестокост на 2 май по време на паравоенна атака, проведена вероятно от членове на селската организация CIOAC-H, членове на Зелената партия и PAN в тази общност и дирижирана от мексиканското правителство. Там също бяха и близо три хиляди сапатисти и техни поддръжници, които с впечатляваща организация пътуваха от петте области на обширната сапатистка територия. Всички ние пристигнахме, изпълнени с болка и гняв, търсещи, оповавайки се на яда и калиграфията на достойнството, точното изражение на истинската справедливост.

Но как да се формулира тази справедливост? Как да се обясни справедливостта без да вземем буквалното и значение (от испански: "ajusticiar", екзекутирам), придавайки и нюансите на отмъщение? Ясно е, че правната система на нашите "демократи" няма нищо общо със справедливостта, нито е заинтересована от нея. И е повече от ясно, че в Мексико, както и на много други места, тази правна система е в услуга на злоупотребата и грабежа. Но тогава, какво е справедливост?

SubMoiНа време на похода, на този паметен 24 май, Субкоманданте Моисес съобщи, че сапатисткото разследване вече е идентифицирало конкретните извършители на престъплението. Също така той описа подробно връзките между ръководството на CIOAH-H и различните нива на щатски и федерални власти. Освен това заяви, че ще бъде въздадена справедливост, но ни помоли да не насочваме нашия достоен и оправдан гняв срещу тези, които в своята слепота и алчност са се превърнали в убийци, служещи на властта на капитала. Трябва да насочим този гняв срещу самата система, каза той.

В търсене на истината по въпроса, последните думи на Субкоманданте Маркос преди да престане на съществува, се опитаха да изяснят това неясно пространство между светлината и мрака. През 1994 г., каза той, сапатистите са се надигнали, за да упражнят правото си да изобличат насилието над онези долу, упражнявано от привилегированите. "Но с първото запъване на думите ние разбрахме, че нашата дилема не е между това да преговаряме или да се бием, а между смъртта и живота." Затова след като първите боеве приключиха, вместо да засилят партизанската армия, сапатистите се посветиха на живота, градейки образование, здравоопазване, лично достойнство, справедливост, надежда, автонимия и правителство принадлежащо на хората, което да управлява подчинявайки се. Наред с всичко това, противопоставяйки се на насилието на елита без оръжия, изправени с високо вдигнати глави казваме: "ние, абсолютно същите мъртви както е било винаги, сме тук за да умрем отново, но вече за да живеем" .

През цялото време нещо фундаментално се променяше в EZLN, случиха се промени, които бяха незабелязани от много хора.

Относно класите: от просветлената средна класа, до местното население.
Относно движението: от метиско ръководство до истинско местно ръководство.
И най-вече: промяна в мисленето: от революционерски авангардизъм към ръководене чрез изслушване; от взимането на властта на елита към създаване на власт на онези отдолу; от професионалнa политика към ежедневна политика; от водачите към народа; от марганизация на пола до директно участия на жените; от осмиване на другите, до почитане на различието.

В този ред на мисли, кой всъщност е Маркос?
Има едно нещо, което не спира да изненадва тези от вас, които сапатистите са научили да гледат на света по различен начин: фактът, че за по-голямата част от хората извън сапатистките общности, EZLN е единствено Маркос, повечето хора нямат възможност да видят коренното население.

Няколко дни по-късно (след въстанието), когато кръвта на погубените беше все още прясна по улиците, ние разбрахме, че хората отвън не ни виждат.

Свикнали да гледат на местните от високо, те не отправяха поглед към нас
Свикнали да ни гледат унижени, сърцата им не разбираха достойния ни бунт.
Техния поглед беше насочен към единствения метис с маска, това ще рече, този в когото така и не се вгледаха.
"Те гледат единствено собствената си незначителност, да направим някой незначителен колкото тях, така че да го видят и чрез него да видят и нас."
След това започна сложна маневра за отвличане на вниманието, страшно удивителен трик, злонамерена игра, породена от местните ни сърца, вътрешно знание, променящо действителността в една от нейните бастиони: медията.
Тогава започна изграждане на образа, наречен Маркос.

la-salud-compaОбразът служеше за запознаване с движението, което продължаваше да се бори и ще се бори завинаги. Но служеше също и за "объркване", общо взето, докато привилегированите и медиите са заети да градят и разрушават образа, сапатистите продължаваха техния ход в изграждането на живота.

В своя стремеж сапатизмът винаги достигаше до останалите, по пътеки, търсещи такъв живот не само за местните сапатистки общности. Но с това търсене се губеше време и отново: "Тези, на които попаднахме, или искат да ни водят, или да бъдат водени от нас."

Това беше така до Шестата декларация на Лакандонската джунгла, включваща най-смелите и най-сапатистки инициативи, които бяхме пуснали в ход до сега. Чрез Шестата декларация най-сетне открихме тези, които биха се изправили лице в лице с нас, поздравяват ни, прегръщат ни и показват как трябва да се приветства. Чрез Шестата декларация най-накрая те намерихме. Най-накрая някой, който разбира, че ние не търсим пастири, които да ни водят, нито пастори, които да ни заведат до Обетованата земя. Без господари, без роби. Без шефове и безмозъчни маси.
Но оставаше да се разбере дали е възможно за теб да погледнеш и чуеш същността, която представляваме. Вътрешно, напредъкът на нашите хора беше впечатляващ. После започна курсът "Свобода според сапатистите". За три цикъла на курса разбрахме, че там вече имаше генерация, която може да се изправи лице в лице, да ни изслуша и говори с нас без да търси водач или лидер, нито да признае подчинение или подражание.
Образът на Маркос вече не беше нужен.

GaleanoJusticiaТака че ние се върнахме на въпроса за справедливостта. Заради болката и гнева, заради граматиката на възмущението и калиграфията на достойнство. Заради главното командване и военното ръководство на EZLN, които дойдоха в Реалността с тази болка и ярост, с желание за справедливост. Но както Маркос заяви, съществуват и други мъки и вълнения в много други области:

Сега по други краища на Мексико и по света, мъж, жена, някой различен, момиче, възрастен, спомен биват пребити до смърт, заобиколени от система на ненаситна престъпност, натикани в кутийка, нарязани с мачете, застреляни, влачени сред подигравки, изоставени, телата им едва се възстановяват и биват оплаквани, животите им са погребани.

И ако това не е достатъчно, най-голямата подигравка от всички е пантонимата на "справедливост", която по никакъв начин не застрашава, наказва или накърнява интересите на властта, която изгаря и потъпква животи. Сблъскайки се с това, какво ще кажем на нашите мъртви? Достатъчен ли е безсилният вопъл на болка и гняв? "Нашите вопли", каза Маркос, "не са само за да оплачат несправедливото падение на нашите мъртви. Те ни позволяват да чуем чуждите страдания, да приемем чуждия гняв и да продължим да следваме сложния, дълъг и мъчителен път към превръщане на всичко това в един рев, които да се преобрази в борба за освобождение."

Дребната справедливост много прилича на отмъщението. Дребната справедливост е тази, която не раздава справедливост; като наказва едни, освобождава от отговорност други. Истинската справедливост, която ние търсим, за която се борим, не приключва с това да намерим убийците на другаря ни Галеано и да видим, че несъмнено ще получат наказанието си (те ще го получат, няма никакво съмнение). Търпеливото и непреклонно търсене следва истината, а не успокоението от примирие. Голямата справедливост трябва да се въздаде за погребания наш другар Галеано. Защото ние се питаме не как да се отнесем към смъртта му, а какво трябва да направим с неговия живот.

По-рано същия ден главното командване на EZLN съобщи, че са пристигнали, за да върнат обратно от гроба маестро Галеано. Но за да живее той, каза Маркос, някой друг трябва да умре.

Няма по-добър избор от някой, който никога не е съществувал и без това. Така че, за да задоволим тази нахалница смъртта, на мястото на Галеано ще поставим друго име, така че Галеано ще може да живее и смъртта му ще отнесене не един живот, а само едно име, думи лишени от всякакъв смисъл, без история в тях, мъртви.
Така ние решихме, че днес Маркос престава да съществува.

***

Когато гласът на Субкоманданте Галеано престана да се чува и ръкоплясканията спряха, в това неясно пространство между светлината и мрака, под ситния дъжд на ранната утрин в реалността на сапатистите, бяхме завладяни от тишината, наситена с увереност, че току що се е случило нещо "плашещо и удивително". Нещо, което все още не разбираме и може би ще отнеме дни, месеци, години, цял живот, за да се проумее. Нещо, което за нас и тези, които имат щастието да са свидетели на това, ще бъде вечен източник на търсене и на убеждението никога да не бъдем неуверени.

tumbaGaleano

Автор: Алехандро Рейес
Превод от испански на английски: Хенри Гейлс
Превод от английски на български: Антилена Андромирия
Снимки: (CC) Medios libres, alternativos, autónomos o como se llamen
За да чуете последните думи на Маркос преди да престане да съшествува: Between light and shadow

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop