Ново изследване на Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ) показва, че хората, принадлежащи към по-високите социални слоеве (пари и власт), са по-склонни към неетично поведение, подчинено на максимата "алчността е нещо хубаво" – фундамент на пазарната икономика.

В седем отделни проучвания, проведени от университета на национално ниво, изследователите са открили последователна тенденция, че по-богатите участници по-честно лъжат и мамят при хазартни игри и преговори, като шофьори не дават предимство на пешеходци и одобряват и практикуват неетично поведение на работното място. Когато хората бъдат поставени в условия на йерархични взаимоотношения (характерни за пазарната икономика, централизираното планиране и представителната демокрация и държавата) и им се предоставят пари и власт, те много по-честно са склонни към деструктивно поведение, включително кражба на сладки, предназначени за деца.

monopoly_dude1.jpg"Високата степен на неетично поведение сред по-богатите отчасти се дължи на одобрението им към алчността", казва Пол Пиф, докторант по психология в Университета на Калифорния и водещ автор на изследването, публикувано през февруари 2012 г. в научния журнал "Proceedings of the National Academy of Sciences".

Изследването на Пиф е най-новото от серия такива за връзката между социо-икономическото положение в обществото и про и анти-социалните емоции и поведение на хората. То дава нова информация за класовите различия във времена на нарастващо икономическо напрежение.

"Изследването ни, както и доста други подобни, ни помага да разберем по-добре ролята на неравенството при формирането на определени модели на етично или егоистично поведение. То също ни дава идеи как бихме могли да променим тези модели", казва Пиф.

За да изследват как принадлежността към определени социални класи се съотнася към типове поведение, учените са изследвали етичните тенденции на над 1000 души, принадлежащи към по-бедни, средни и по-богати социални слоеве. Участниците са определили и изразили принадлежността си към дадена група чрез скалата на МакАртър за субективен социо-икономически статус и са попълнили анкетни карти, разкриващи отношението им към неетични типове поведение и алчност. Освен попълване на анкетни карти, изследванията са включвали и определени задачи и модели, конструирани за реално измерване на неетичното поведение на участниците.

В две от изследванията, посветени на поведение при шофиране, по-богатите шофьори са отнемали предимство по непозволен начин на други автомобили 4 пъти повече от останалите и са отнемали предимство на пешеходци на пешеходни пътеки 3 пъти повече.

В друго изследване учените са открили, че когато на по-богатите индивиди им е представено определено безскрупулно поведение, те са по-склонни да го възпроизведат, а не да го осъдят като неприемливо.

В четвъртото изследване на участниците е поставена определена задача, която трябва да изпълнят сами в стая, в която има оставена купа с бонбони, предназначена за деца, като им е казано, че ако желаят могат да се почерпят с 1-2 бомбона. Принадлежащите към по-високите социални слоеве са взимали 2 пъти повече бомбони от останалите участници, крадейки по този начин лакомства от деца.

В петото изследване на участниците е дадена ролята на работодател, интервюиращ кандидатстващ за работа. "Работодателите" са уведомени предварително, че работното място скоро ще бъде закрито и те са свободни да преценят дали да споделят тази информация с кандидатстващите. По-богатите участници в изследването по-често са заблуждавали кандидатите, премълчавайки този факт.

В шестото изследване участниците е трябвало да играят компютъризирана игра на зарове, в която са имали право на пет "хвърляния", след което е трябвало да попълнят резултатите си. Участниците с най-висок резултат получавали реална парична награда. Те обаче не са знаели, че играта е контролирана и никой не може да получи повече от 12 точки за петте "хвърляния". По-богатите по-често са попълвали невъзможно високи резултати в анкетните карти, т.е. са лъгали.

Последното изследване е разкрило, че отношението към алчността (т.е. печалбата като основен мотив) е най-важният измерител на неетичното поведение. Участниците са били накарани да разсъждават за предимствата на алчността, след което са им представяни различни сценарии за лошо поведение на работното място (кражба на пари, приемане на подкупи, надписване на сметки). Оказало се, че дори и не толкова богатите са също толкова склонни да проявяват неетично поведение, след като са накарани да мислят, че алчността е нещо хубаво.

"Тези открития имат много ясни изводи за това как по-голямото богатство и власт оформят поведенческите модели. Различните ценности между по-богати и по-бедни формират тези тенденции", заключва Пиф след проведените изследвания.

Така става ясно как индивидите са склонни към анти-хуманно поведение, просто защото подобно поведение е толерирано от условията ("правилата на играта", както обичат да казват икономистите), в които са поставени и поради властта (икономическа и/или политическа), която им е дадена. Оказва се, че това поведение не е продукт на някаква статична "зла и алчна човешка природа", а по-скоро на модели на поведение, в които хората са накарани да вярват и да практикуват всекидневно като нормални. Вярата, че пазарната икономика и държвата са "нормални", "естествени" или "най-добри" е мит.

Изследванията на екипа учени от Бъркли са насочени и към по-общите проблеми на бедността и неравенството. "Всекидневно при нас постъпват нови данни от множество топ изследователски центрове, които показват, че без значение какво мислим ние, ефектите от неравенството са пагубни за неща като хулиганството в училище, здравословното състояние, способността за възстановяване след заболявания и други", казва Дейхър Келтнър, професор по психология в Бъркли. "Богатството и парите идват с определени ценности. По-дълбоката идеология зад тях е 'благородството и щедростта са за загубеняците' и 'алчността е нещо хубаво'. Но в действителност много нови данни показват, че ако си щедър, благороден и алтруистичен, ще живееше по-дълго, ще се чувстваш по-щастлив и удовлетворен. Твърде вероятно ще имаш и по-голям контрол и свобода в живота си."

Самото изследване можете да намерите тук:
"Higher Social Class Predicts Increased Unethical Behavior" Paul K. Piff, Daniel M. Stancata, Stéphane Côté, Rodolfo Mendoza-Denton and Dacher Keltner, Proceedings of the National Academy of Sciences (27 февруари 2012 г.)

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop