Предоставаме за интересуващите се от темата, с малко закъснение, запис и репортаж от събитието, провело се в социален център Хаспел.

На 01 септември Джед Брандт гостува на социален център Хаспел с лекция и беседа на тема:

„Капитализмът в криза, алтернативни модели в 21ви век”.
Джед Брандт е учил философия на правото и социална философия. Работи като журналист и медиен консултант за социални движения и работнически организации. Често говори за международни социални движения и народен социализъм като акцентира върху взаимоотношенията между масовите движения и социалистическите политики. Бил е редактор на Ню Йоркския Индипендънт и на печатния проект на международния Незвисим Медиен Център. Джед Брандт е директор на Биг Керъктър Мидия, компания основана в град Ню Йорк, която произвежда медийни материали за профсъюзи и социални движения. Правил е журналистически репортажи от Мексико, Непал и Куба. През 2011 чете лекции във Вашингтонския Университет, Университетът на Луизиана, Колежа Рийд и Левия Форум.
Началото се състоеше в представяне на кризата на капиталистическата система в САЩ. Преди да премине към съществената част от лекцията Джед поясни, че споделя лични виждания, изградени от пътуванията по света, не претендира да е „последна инстанция”. Фокусът беше съпоставка на различни пост- СССР алтернативи: автономизма от Чиапас, Кубинския модел и развитието на революционен комунизъм в Непал и Индия.
Къде точно се обърква социализма и по какво това си прилича на различните места, къде са разликите?! Посочени бяха силните и слабите страни на движението в Чиапас, вдъхновяващото народно обединение / на работници и селяни/ в Непал, и успешната революция в Куба, въпреки недостатъците и икономическите трудности, предизвикани от края на основния й партньор СССР.
Интересен акцент беше как антикомунистическата пропаганда свежда големи периоди и политически концепции под един знаменател, докато те са изпълнени с различни положителни и отрицателни моменти, със значителни разлики.
Основна концепция беше, че универсален модел няма, всяко място и време има своите специфики, това трябва да отчитат както активистите, така и анализаторите.
Обширният обзор ни показа, че когато говорим за социална справедливост, комунизъм или социализъм – всъщност не става дума просто за сантимент към миналото в Източна Европа, нито е някаква символика или култ. Всичко има истинско измерение в реални народни борби, които се случват до ден днешен по света.
Тъй като записът приключва с лекция ви предоставяме кратък преразказ на основните моменти от неформалния разговор с присъстващите, който я последва. В началото на разговора Джед разказа накратко своята история с активизма в САЩ, разочарованието си от консервативните тенденции в марксистко-ленинистки групи, в които е участвал като ученик, опита си в студентското движение, решението да се посвети на движението, на комунистическите / и социалистически/ идеи и работа.
Един от горещите въпроси в беседата беше "Какво е съветския модел?" ключово понятие в лекцията на Джед, чийто смисъл, обаче, не беше станал съвсем ясен на слушателите. СССР е самостоятелна голяма тема, по тази причина не навлязохме в нея. Въпросът се конкретизира най-общо, че под „съветски модел” / въпреки разликите в отделни периоди/ в случая се има пред вид централизацията на властта до толкова, че продължава да има пролетариат, тъй като производителните средства преминават от ръцете на частния едър капитал в тези на държавата собственик. Лекторът изказа предположение, че при напълно успешен комунизъм пролетариатът трябва да бъде унищожен т.е. да няма подтиснати. Споделено бе мнение, че класовата борба, работата по проблемите завещани от капитализма следва да продължат и след промяна на системата.
Друга тема, която излезе като водеща беше: вътрешните проблеми, които генерира социализма, как могат да бъдат разрешени или избегнати те. Предпоставките за възобновяване на лявото движение в адекватност със съвременната ситуация в Европа. Проблемите произтекли от прехода и антисоциалистическите настроения. Като една от пречките за изграждане на силна левица се отчете бягството от реалността и поляризираното до крайност отношение към изминалия социалистически период. Или липсата на критична и обективна оценка на опита със социализма, а не бягство, нито отрицание или идеализиране.

„Капитализмът в криза, алтернативни модели в XXI век”.

Джед Брандт е учил философия на правото и социална философия. Работи като журналист и медиен консултант за социални движения и работнически организации. Често говори за международни социални движения и народен социализъм като акцентира върху взаимоотношенията между масовите движения и социалистическите политики. Бил е редактор на Ню Йоркския Индипендънт и на печатния проект на международния Незвисим Медиен Център. Джед Брандт е директор на Биг Керъктър Мидия, компания основана в град Ню Йорк, която произвежда медийни материали за профсъюзи и социални движения. Правил е журналистически репортажи от Мексико, Непал и Куба. През 2011 чете лекции във Вашингтонския Университет, Университетът на Луизиана, Колежа Рийд и Левия Форум.

xaspel_image_04Началото се състоеше в представяне на кризата на капиталистическата система в САЩ. Преди да премине към съществената част от лекцията Джед поясни, че споделя лични виждания, изградени от пътуванията по света, не претендира да е „последна инстанция”. Фокусът беше съпоставка на различни пост- СССР алтернативи: автономизма от Чиапас, Кубинския модел и развитието на революционен комунизъм в Непал и Индия.

Къде точно се обърква социализма и по какво това си прилича на различните места, къде са разликите? Посочени бяха силните и слабите страни на движението в Чиапас, вдъхновяващото народно обединение /на работници и селяни/ в Непал, и успешната революция в Куба, въпреки недостатъците и икономическите трудности, предизвикани от края на основния ѝ партньор СССР.

Интересен акцент беше как антикомунистическата пропаганда свежда големи периоди и политически концепции под един знаменател, докато те са изпълнени с различни положителни и отрицателни моменти, със значителни разлики.

Основна концепция беше, че универсален модел няма, всяко място и време има своите специфики, това трябва да отчитат както активистите, така и анализаторите.

Обширният обзор ни показа, че когато говорим за социална справедливост, комунизъм или социализъм – всъщност не става дума просто за сантимент към миналото в Източна Европа, нито е някаква символика или култ. Всичко има истинско измерение в реални народни борби, които се случват до ден днешен по света.

Запис от лекцията:

Свали аудио-файла

Тъй като записът приключва с лекция ви предоставяме кратък преразказ на основните моменти от неформалния разговор с присъстващите, който я последва. В началото на разговора Джед разказа накратко своята история с активизма в САЩ, разочарованието си от консервативните тенденции в марксистко-ленинистки групи, в които е участвал като ученик, опита си в студентското движение, решението да се посвети на движението, на комунистическите / и социалистически/ идеи и работа.

Един от горещите въпроси в беседата беше "Какво е съветския модел?" ключово понятие в лекцията на Джед, чийто смисъл, обаче, не беше станал съвсем ясен на слушателите. СССР е самостоятелна голяма тема, по тази причина не навлязохме в нея. Въпросът се конкретизира най-общо, че под „съветски модел” / въпреки разликите в отделни периоди/ в случая се има пред вид централизацията на властта до толкова, че продължава да има пролетариат, тъй като производителните средства преминават от ръцете на частния едър капитал в тези на държавата собственик. Лекторът изказа предположение, че при напълно успешен комунизъм пролетариатът трябва да бъде унищожен т.е. да няма подтиснати. Споделено бе мнение, че класовата борба, работата по проблемите завещани от капитализма следва да продължат и след промяна на системата.

Друга тема, която излезе като водеща беше: вътрешните проблеми, които генерира социализма, как могат да бъдат разрешени или избегнати те. Предпоставките за възобновяване на лявото движение в адекватност със съвременната ситуация в Европа. Проблемите произтекли от прехода и антисоциалистическите настроения. Като една от пречките за изграждане на силна левица се отчете бягството от реалността и поляризираното до крайност отношение към изминалия социалистически период. Или липсата на критична и обективна оценка на опита със социализма, а не бягство, нито отрицание или идеализиране.

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline