Защо точно "манифест", не звучи ли това "помпозно" и "комунистически"?

Текстът на един "манифест" е публична декларация на принципи и намерения и на латински manifestum значи "ясен" или "явен". Нищо повече и нищо по-малко от това. Манифести не се пишат само от партии или видни политици, а и от най-обикновени хора и малки групи. В Англия и САЩ манифести се пишат от ученици, които участват в младежки организации. Също така много популярни са личните манифести, които се пишат, за да мотивираш самия себе си. Манифести обикновено се пишат в сферите на политиката, изкуството и технологиите. Известни манифести от различни течения в изкуството са: Манифест на футуризма (1909), Манифест на сюрреализма (1924), Филмов манифест "Догма 95" (1995), Филмов манифест на ремодернистите (2008). "Комунистическият манифест" (1848) и "Моята борба" (1925) на Хитлер са познати примери на политически манифести, но по-известните манифести от последните 40 години са консервативни и либертариански: "Нов либертариански манифест" (1980) на Конкин, "Контракт с Америка" (1994) на републиканците, "Революцията – манифест" (2009) на Рон Пол.

Защо манифестът е написан от името на 99% от хората, когато едва ли е възможно такъв висок процент да споделят общи възгледи?

val todorov"Ние сме 99%" е най-популярният лозунг на глобалното движение "Окупирай". Става дума за огромната концентрация на богатство в ръцете на 1% от обществото, докато останалите 99% плащат цената за този дълбоко несправедлив световен ред, измамени от банките и едрия бизнес и отчуждени от властта. Естествено не можем да знаем в какво точно вярват в огромното си многообразие тези 99%. Обаче с много голяма точност знаем идеологическите императиви на новите господари на света, така че оттам сравнително лесно можем да изведем противоположните общи ценности и стремежи на тези, които са множеството на света. Между другото, още през 1947 г. писателят визионер Олдъс Хъксли пише във връзка с Общата декларация на човешките права на UNESCO: "Помисли какво 99% от човечеството искат – храна, покрив, сигурност в живота и да бъдат оставени на мира от шефове и политикани."

Защо манифестът е базиран на 3 общи ценности, а не на 2 или 7 например?

Триадата е традиционен похват в политически речи и лозунги още от античността. Не случайно има и толкова много знамена, включително българското, които са трикольори. Най-известните триади са "Veni, vidi, vici" на Гай Юлий Цезар  и "Liberté, Égalité, Fraternité" на Френската република. Томас Джеферсън в манифеста "Декларация на независимостта" също използва триада ценности "Живот, свобода и стремеж към щастие", която става американски еквивалент на френския лозунг. Лозунгът на Октомврийската революция "Мир, земя и хляб", както и на фашистка Германия "Един народ, една държава, един фюрер" също са триади. А лозунгът на съвременна Германия е "Единство, справедливост и свобода", което отново е вариация на френския лозунг.

Защо трите общи ценности са именно справедливост, солидарност, самоуправление, а не нещо друго?

Особено нежелателните характеристики на глобалната система, в която живеем, могат да се групират в три основни кръга: несправедливост (експлоатация, бедност, финансова робия, йерархичност), конкуренция (омраза, насилие, алиенация, война, егоизъм, ненавист, разединение) и контрол (безсилие, апатия, класово деление, държавна и финансова власт). Само управляващият 1% елит има полза от тази система, останалите 99% биха искали свят, в който се насърчават противоположните ценности: справедливост (егалитарност, честност, безкласовост, многообразие), солидарност (взаимопомощ, сътрудничеството, алтруизъм, толерантност), самоуправление (свобода, независимост, реална демокрация). Не случайно тези ценности са отново версия на френското "свобода, равенство, братство" или германското  "единство, справедливост, свобода", защото в крайна сметка това са жалоните и неизпълнените обещания на Епохата на хуманизма. Други важни съвременни ценности като многообразие и толерантност могат да бъдат добавени, но могат и да бъдат изведени от основната триада.

Защо манифестът предлага утопична визия, когато е известно, че няма алтернатива на сегашната система, добра или лоша?

"Няма алтернатива!" – There is no alternative (TINA) – е лозунг на Маргарет Тачър от 80-те години, който настоява, че няма алтернатива на икономическия неолиберализъм и капиталистическата глобализация. Сходна е и централната теза в "Краят на историята" (1992) на неолибералния идеолог Франсис Фукуяма. Оказва се, че сега, 20 години по-късно, има хиляди автономни общности, кооперативи и екоселища в 70 страни, които показват на живо как може да се живее устойчиво, справедливо и щастливо, напук на мантрата "Няма алтернатива". Три от по-известните са Мондрагон, Twin Oaks и Финдхорн. Главата "Експерименти по сътрудничество" от книгата "Икономическа справедливост и демокрация" (Economic Justice and Democracy: from Competition to Cooperation) на Робин Ханел е добро начало за интересуващите се от алтернативни икономически експерименти в тъканта на глобализирания капитализъм: местни парични системи, работническо участие и собственост, работнически окупации и асамблеи в Аржентина, световно кооперативно движение, пряко демократично бюджетиране в Керала, Индия и Порто Алегре, Бразилия, и егалитарни и автономни общности по света. Главата "Посткапиталистически визии" пък прави преглед на теоретични икономически модели като Икономика на участието (Парекон). Други два добри източника по въпроса са Живот след капитализма (на български) и Мрежа за икономика на солидарността.

Откъде накъде този манифест претендира, че предлага най-доброто решение за проблемите на системата?

Този манифест не предлага най-добрата или единствено възможната, а някаква алтернатива на системната криза, в която ни е наложено да живеем. Да си представим, че сме на Титаник, който започва да потъва, и ни предлагат да се качим на една от спасителните лодки. Изведнъж някой започва да пита: Това ли е наистина най-добрата лодка? Не е ли много малка в сравнение с Титаник? Ще има ли зала с кристални полилеи и симфоничен оркестър? Какви други екстри ни предлагат? Не е ли в крайна сметка по-лесно да си стоим на Титаник? Такъв човек явно не схваща размера на вече започналата катастрофа около нас и от там най-важната характеристика на лодката – спасителна. Както стана ясно, съществуват огромен брой теоретични и реално съществуващи социалноикономически модели. Централната идея на манифеста е, че "алтернатива има" и най-вероятните опорни стълбове, на които тя е базирана, а не конкретните строителни детайли, които могат да бъдат многообразни и зависими от началните условия. Това не е партийна програма или платформа, която се разпростира на стотици страници. Текстът е кратък и призовава към консенсус, затова езикът е по-скоро поетичен, отколкото политически.

Не е ли по-лесно да приемеш синьото, а не червеното хапче, и да останеш и се адаптираш в системата, такава каквато е?

Всъщност не. Неолибералната ценностна парадигма абстрахира хората като егоистични социопати, мотивирани от ненаситен стремеж за натрупване и консумиране за сметка на другите и природната среда. Тя насърчава лъжата, манипулацията, неравенството, страха, отчуждението, йерархичността, насилието, неразрешими антагонизми, омразата и страха, и в крайна сметка вкостенява участниците във влудяваща социална система с непрестанно намаляващи степени на свобода. Тази мирогледна рамка е, и винаги е била, дълбоко противоестествена, но парадоксално именно тази противоестественост я прави толкова натрапчива и заразна – както телето с две глави, от което не можеш да откъснеш очи, или божественото дете, родено от девственица. И за съжаление точно сега тази епидемия е стигнал апогея си и глобална нормализация в съзнанието на толкова много вирусоносители, които са дълбоко нещастни, но в същото време примирени с привидната неизбежност на отчужденото си мизерно съществуване.

Защо тези, които поддържат статуквото и служещите им медии, хвърлят толкова усилия да клеймят и громят алтернативни идеи, като изказаните в този манифест, ако те действително са за "свобода" и "демокрация"?

Както е известено "изключителни твърдения изискват изключителни доказателства". Тъй като мирогледната рамка на неолибералния капитализъм е дълбоко противоестествена и съдържа контраинтуитивни постулати като "липсата на алтернатива", вездесъщата "невидима ръка на пазара" и непоправимата социопатия на хомо економикус, тя изисква мощна пропагандна машина, за да се поддържа нормализирана в общественото съзнание. "Вярвам защото е абсурдно" може да бъде кредото на неолибералния фидеизъм, който дава приоритет на вярата пред здравия смисъл. Но това е и неговата слабост, защото извънредно трудно се поддържат твърдения за уникална истинност. За да бъде подкопано изключителното твърдение "Титаник няма алтернатива", е необходимо да бъде показана само една спасителна лодка, а не всички други възможни плавателни съдове, големи или малки, които са порили, порят или ще порят вълните на световния океан.

Ако принципите на справедливост, солидарност и самоуправление са естествени и лесно достижими, защо мнозинството хора са толкава цинично и песимистично настроени?

Това е въпрос на мащаб на разглеждания феномен. Да си представим селище в Африка, където повечето жители са болни от СПИН. Млад човек, който наблюдава по-възрастните си роднини, а също и много други хора в съседни селища, съсипвани от болестта, най-вероятно ще заключи, че това е фатална неизбежност, на която той и неговото поколение са също обречени, защото винаги и навсякъде е така. Но този песимизъм е всъщност продукт на неправомерна екстраполация. Да, болестта върлува в този район в последните 30 години, но стотици, хиляди и десетки хиляди години преди това, тази вирусна мутация не е съществувала. Тази зараза е всъщност ограничена не само във времето, но и в пространството, тъй като в други райони и континенти не е такава тотална и неизбежна реалност, каквото изглежда тук и сега. Тук и сега тези, които съзнателно отхвърлят или имат вродена защита срещу вируса на егоистичната социопатия, паричната фетишизация и метастазите на алчността, могат да изглеждат малцинство или аномалия, но на фона човешката история през последните 60 хиляди години, откакто хомо сапиенс излезе от Африка, те са нормата и гаранцията за оцеляването на човещината.

Какво общо има този манифест с протестното движение срещу промените в закона за горите?

Тези конкретни протести са само поводът. Целта на манифеста е именно да говори за големите системни проблеми, чиято проява са закони и разпоредби, прокарвани от корумпирани политици в изгода на корпоративните лобисти. Законът за горите, за шистовия газ, ACTA, ГМО и прочее, това са клапаните на недоволството, което е нагнетявано в продължение на десетилетия от систематичната национална и глобална неолиберална политика с общ вектор – обогатяването на 1% световен елит за сметка на останалите 99%.

Мога ли аз работя, ползвам или разпространявам този манифест?

Да. Този текст е от проект "отворен код". Визиите за по-добро бъдеще не могат и не трябва да се заключват с лицензи и патенти. Ако искате можем да работим заедно в работна група за изграждане на единна позитивна визия за по-човешки живот след капитализма. А ако искате можете да използвате манифеста за собствени проекти, доколкото се придържате към основните принципи в текста. Солидарност!

Още: Манифест на недоволството и надеждата

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop