Марк Еванс от за "Проект за Общество на участието - Великобритания (PPS - UK) разказва в интервю за U.K. Watch (1) какви са идеите, довели до създаването на проекта, какви са основните му концепции, с какво се занимава групата и какво мислят за бъдещето.

Ppsuklogo1

U.K.W: Какво е това Общество на участието-Великобритания? Как се стигна до тук?

Еванс: Проект за Общество на участието е базирана във Великобритания инициатива, която стартира през 2006, с цел да улесни комуникацията на активистите за социална справедливост в Обединеното кралство, които заедно с други активисти от различни части на света се интересуват от това да се развиват и да се организират около една визия и стратегия за участие.

Когато казвам "стартира през 2006" имам предвид, че тогава беше заявен съзнателен ангажимент за започване на нещо. От първоначалната идея насам имаше много работа за осъществяването ѝ. Постигнахме бавен, но стабилен напредък през последната година, може да се каже, че сравнително поставихме основата на организацията.

Първото нещо, което трябваше да направим, беше да създадем "Нашата основна организираща рамка" (2). Този документ описва целта ни, ценностите ни, вътрешната ни култура и структура, без които никоя организация не може да бъде създадена. След това този документ беше изпратен за мнение на различни хора, работещи по изграждането на визия и стратегия за участие.

U.K.W: PPS-U.K. изглежда основно се вдъхновява от трудовете на Майкъл Аблърт и Робин Ханел... по-конкретно от теорията за "допълващия холизъм" (complementary holism), изложена за пръв път в Освободителната теория (Liberating theory) (3). Кое от техния подход ви е толкова полезно? Как работата им помогна за формирането на PPS-UK?

Еванс: Както много други хора и аз съм доста недоволен от начина, по който е организирано и ръководено обществото. Исках да се опитам и да направя нещо по този въпрос и така в продължение на много години участвах в различни кампании, заедно с различни организации. От това научих много - най-вече в отрицателен смисъл - как да не се правят нещата. Скоро осъзнах недостатъците на кампаниите по единичен въпрос и трудностите на работата в традиционните коалиции, и може би най-вече догматичната култура на старата Левица, която сякаш води до стагнация и клики (интересно, че това е точно обратно на това, за което те се представят).

Недоволството от съществуващите възможности ме накара да потърся концептуална организираща рамка, която да реши тези проблеми. Изглеждаше ми, че ако не се намери, развие и приложи нова радикално-прогресивна организираща рамка, това ще обрече Левицата на продължителен упадък в бъдеще. Оказа се, че тази рамка е така нареченият "допълващ холизъм" (complimentary holism), който както казвате за първи път се появява в Освободителната теория.

Тази рамка е сравнително проста за разбиране, което е важно, ако интересът ви е насочен към създаване на общество на участието (Participatory Society), както е при мен. Тя е разработена и от практическото и от теоретичното разбиране на Лявата история. Трябва да кажа, че това е повече от рамка за организиране - тя се предлага и като средство за разбиране на историческата приемственост и промени, както и на съвсеменната социална динамика.

Тя определя четири социални сфери, които формират обществото – семейство (kinship), общност (community), икономика (economics) и политика (politics). Една от ключовите идеи, представени в Освободителна теория, е, че никоя от тези сфери не трябва да се възприема като по-важна от останалите. Обикновено различните съставки на съставната Левица, заемат противоположна позиция, организират се така, сякаш само една сфера има изключителна важност. Например, анархистите обикновено поставят акцент върху политическата сфера, феминист(к)ите на семейната, за националистите приоритет е общността, за марксистите - икономическата сфера. Това е така наречената монистична теория, и въпреки че и четирите съставки имат чувството, че искрено допринасят за солидарността, не е трудно да се види, че този подход води до разделение в движението.

Малко по-сложен е плуралистичния подход, при който един анархо-синдикалист ще постави ударение както на политическата, така и на икономическата сфера или пък за един социалист-феминист ще имат приоритет икономическата и семейната сфера. Този подход, обаче, все още поставя едни сфери пред други, което отново води към напрежение в движението.

В тон с мрежата, предложена от Освободителна теория, PPS-UK се формира около всичките четири сфери със съзнателно усилие да преодолее тези проблеми, да се надяваме, че това ще допринесе за изграждането на една много по-здрава култура на солидарност в Левицата, а по този начин и за едно много по-ефективно движение.

U.K.W: Разкажете ни за проектите, в които PPS-UK участва?

Еванс: Първо, проектите и другите дейности са инициирани или ръководени от активисти на PPS-UK - няма ръководство, което да захранва идеи за кампании или да раздава задачи. Активистите, които започват и/или участват в проекти и други дейности в рамките на PPS-UK трябва да уважават "Нашата основна организираща рамка".

В момента имаме пет проекта, описани на сайта - "Солидарността работи" е прост, но важен проект, който предоставя връзки към организации, към които активисти на PPS-UK биха искали да изразят чувство на солидарност, както и да дадат възможност на други за съвместна работа. "Интелектуална самозащита" е онлайн източник, който въвежда идеята за "демокрация, ръководена от пропаганда". Този проект включва списък от  препоръчителна литература, както и връзки към подходящи организации. "Проект за синдикално движение на участието" (Participatory Trade Union Movement) улеснява връзката между синдикални активисти, които искат да се обединят за разпространението и организирането на икономика на участието (ПарЕкон). Стартира и "Проект за кредитен съюз на участието", който трябва да изследва възможността за основаване на кредитен съюз, като средство за създаване на финансова система за финансиране на ПарЕкон предприятия. Ще организираме и Форум на PPS-UK, който ще включва лекции и дебати за визията и стратегията на участието, сесии за разработване на проекти, курсове по интелектуална самозащита и семинари за медийна продукция.

U.K.W: PPS-UK иска да бъдат разработени сравнително подробни планове на модели за бъдещо общество - например Икономически модел на участието. Има ли опасност, ако се разработват толкова определени цели? Възможно ли е различни движения да постигнат съгласие по толкова конкретни цели? И още нещо, има ли опасност хора, живеещи в една затъпяваща социална реалност, която пречи на рационалността и състраданието, да започнат да разпространяват цели, които да повтарят различните болести на съвременното общество?


Еванс: Много хора от ляво са загрижени за разработката на визия и някои са много враждебни към всички опити да бъде предложено нещо, което движението за социална справедливост да приеме за своя дългосрочна цел. Смятам, че тази загриженост е изцяло смислена, но мисля, че враждебността е неоснователна. Тази загриженост има смисъл поради очевидната причина, че може да изготвим погрешна визия, и затова има наистина реална опасност. Но тя не се крие само в разработването на визия. Тя съществува и при стратегията относно всяка друга дейност, в която участваме. Признаването на опасността не трябва да ни кара да спираме усилията си, а трябва да бъдем по-внимателни какво проповядваме и как се организираме.

Има и хора, които смятат, че разработването на визия е някак си недемократично и елитарно. Това изобщо не го разбирам - те реално казват, че ако например някой има идея за различно от корпоративното разделение на труда или пазари, то на него не му е позволено да я обсъжда. Това е много странна позиция. Не може да не зададеш въпроса, тогава кой всъщност е недемократичен?

Има два основни пътя напред. Единият е да се организираме като използваме широки ръководни принципи. Другият е да помислим за възможни алтернативни институционални аспекти. Въпреки загрижеността от разработването на подробни алтернативни институции, като ПарЕкон, проблемът с общите принцити е, че е трудно да се вдъхновят хора, единствено с толкова мъгляви идеи като свобода и справедливост. Като се има предвид историята на Левицата (която трудно вдъхва доверие) и в днешния свят на промени (в който думи като свобода и демокрация са реално лишени от смисъл) хората изискват много повече от мъгляви идеи. Те имат нужда от внушителна визия, която е обсъдена и приета, но винаги да е отворена за още подобрения.

Дали е възможно хората да постигнат съгласие за толкова конкретни цели - само времето ще покаже. Но си струва да се спомене, че нямаме от какво толкова да избираме. Да вземем икономическата сфера например - какви са реалните възможности за антикапиталистическото движение? Какви са опциите ни за алтернатива на частната собственост? На ръководството от върха към основата? На корпоративното деление на труда? На пазарите? Както излиза основните ни опции са доста ограничени. Чувствам се доста уверен, че ако ясно дефинираме нашите основни възможности и просто се запитаме кои от тях най-точно отразяват нашите ценности, тогава можем да постигнем съгласие. Ако стигнем толкова далеч, мисля, че ще сме на половината път към изграждането на масово движение. Работата е много, но е сравнително проста.

Колкото до "хората, които живеят в затъпяваща социална реалност, която убива на рационалността" - моят опит показва, че хората не са толкова ирационални, колкото си мисли Левицата. Повечето хора правят абсолютно рационални избори според собственото си положение и на основата на информацията, с която разполагат. Лично аз смятам, че хората знаят, че нещата не са както трябва. Знаят, че ги лъжат. Знаят, че ги експлоатират. Работата е там, че не виждат алтернатива. Затова и създаването на убедителна визия е толкова важно. Да, ние живеем в затъпяваща социална реалност, но тя основно убива надеждата.

Бележки:
1. Сайт на U.K. Watch: http://www.ukwatch.net
2. Сайт на PPS-U.K.: http://www.ppsuk.org.uk
3. Michael Albert, Leslie Cagan, Noam Chomsky, Robin Hahnel, Mel King, Lydia Sargent, and Holly Sklar: "Liberating Theory" (South End Press, 1986); Повече информация за "complimentary holism" има във въведението на книгата.

Превод: Веселка

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline