ercan-ayboga.jpg

Интервю на Ивайло Стефанов, излъчено на 25 април в предаването “Аларма” по програма “Христо Ботев” на БНР.

Ерджан Айбога изнесе лекция за развитието на революцията в Рожава и ситуацията с войната в Югоизточна Турция миналата неделя, 24 април, в клуб Neu Berlin, София. Аудиозапис, презентация и снимки от лекцията можете да намерите тук.

В началото да започнем с кратко твое представяне и в какви дейности си въвлечен и участваш?

Казвам се Ерджан Айбога и живея в Амед, който официално се нарича Диарбекир, и е град, разположен в Югоизточна Турция, населен най-вече с кюрди. Счита се също за крепост на кюрдите в Турция. Активен съм в Месопотамското екологично движение - това е мержа от много хора, живеещи в Турски Кюрдистан, които се борим срещу деструктивни големи проекти, срещу джентрификацията и за едно по-екологично, социално общество. Също така сме част от една много голяма структура, нещо като чадър, която се нарича Демократичен обществен конгрес. Това е организация-чадър на всички партии, организации и отделни личности, които са част от това, което наричаме кюрдско движение за свобода. Това е ляво кюрдско движение, действащо в Турция.

Как можем да опишем настоящата ситуация в Северен, Турски Кюрдистан след като през лятото (и особено след изборите през ноември) турската държава започна война срещу кюрдите? Много градове бяха под обсада, много хора загинаха, но за съжаление това не беше отразено в българските и голяма част от световните медии дори.

През лятото на миналата година войната между турската държава и кюрдската общност, най-вече кюрдските партизански групи, за съжаление започна отново. Преди това за година и половина имаше процес на преговори между турското правителство и кюрдската страна, която включва лявата про-кюрдска Демократична партия на народите, Кюрдската работническа партия (ПКК) и Абдула Йоджалан, лидерът на ПКК, който е в затвора на един остров в Турция. Имаше разговори, които трябваше да решат кюрдския въпрос, но те се провалиха през лятото, защото турското правителство спря всички преговори. Правителството спря преговорите едностранно, решавайки, че ще започне война, защото преговорите с кюрдите за мирен процес са отрицателни за тях. А и откакто напрежението в Кюрдистан нарастна, положението започна да става все по-лошо и войната се пренесе също и в градовете. Резултатите от това бяха разрушението на няколко града, както и някои отделни квартали на градове и тези разрушения бяха извършени от турската армия и полиция.

Според теб, лично, каква беше причината турското правителство да прекъсне преговорите с кюрдското движение?

Много от нас казват, че турското правителство няма истинско намерение да намери решение за кюрдския въпрос. Тяхната цел беше просто да направят няколко стъпки напред, да получат някаква подкрепа от кюрдите и да маргинализират кюрдското движение за свобода, особено Демократичната партия на народите (ХДП). Но се случи обратното – кюрдското движение за свобода стана по-силно и на изборите през юни 2015 г. ХДП получиха 13%, което изразява нарастването на кюрдското освободително движение в сътрудничество с много леви и демократично настроени турци. В тези избори партията на Ердоган, АКП, изгуби своята тотална власт. Това е едната причина за започване на войната, втората е развитието на революцията в Сирия, особено в Сирийски Кюрдистан, регионът на Рожава - това е северната част на Сирия, която е населена предимно с кюрди. Там кюрдското общество постигна успех. Например само една седмица преди изборите в Турция, кюрдските отряди в Сирия освободиха от Ислямска държава град Тел Абиад, който свързва два от трите кантона на Сирийски Кюрдистан. Именно след това турското правителство реши, че трябва да предизвика напрежение и да започне отново война, да подкрепи национализма и шовинизма в Турция и да направи тези настроения отново силни.

Мислиш ли също, че друга причина за започване на войната в Турски Кюрдистан е това, че много градове и отделни квартали там обявиха самоуправление? И мислиш ли, че този процес беше повлиян от случващото се в Сирийски Кюрдистан?

Да, в Турски Кюрдистан има голямо развитие на процесите по установяване на пряка демокрация. Преди няколко години в много квартали бяха създадени квартални съвети и събрания, на които много хора се събират и това беше нещо, което засили кюрдското общество и повлия на революцията в Рожава. Те искаха да изградят и развият точно такива структури и когато войната там започна, решиха да обявят самоуправление. Това имаше две измерения – едното беше, че кюрдите в Турция започнаха да се организират в паралелни структури и изявиха желание държавата да не се бърка в техните вътрешни работи и, на второ място, това самоуправление беше реакция на войната, започната от турската държава. Войната в Турски Кюрдистан започна тогава, защото турското правителство арестува хиляди хора само за три седмици. Тогава хората, особено младите, започнаха да изграждат барикади в градовете, за да защитят другите в кварталите от арести, но отговорът на турската армия беше много интензивен и това доведе до много сблъсъци, последвани от цялостното разрушение на някои градове. От международна гледна точка, това, което турското правителство направи, може да се разглежда изцяло като „военни престъпления“, защото систематично разрушаваха сгради и убиха повече от 600 цивилни жители.

Нека се върнем към Сирийски Кюрдистан. Много политически активни хора по света подкрепят революциионните промени там, но как можеш да опишеш настоящата ситуация? И също така да обясниш промяната в линията на ПКК и обръщането й към пряко-демократични и феминстки модели. Защото знаем, че в миналото ПКК беше марксистка и националистическа организация?

Да, аз бих описал старата ПКК не точно като националистическа, а по-скоро като патриотична организация, но въпросът е, че промяната при тях дойде след много години на борба и след опита и резултатите от тази борба, а също и поради развитието на различни процеси в света. След последните военни действия преди започването на преговорите за мир ПКК реши, че борбата за независима кюрдска държава първо е нереалистична в условията, в които се намираме, и, второ, такава държава не би могла да реши същината на кюрдския въпрос; а решението ще е по-скоро в демократизарането на районите на държавите и на самите държави, където живеят кюрди – Турция, Иран, Ирак и Сирия. Само така можем да имаме дългосрочен изход. А националната държава не е изход, да имаш този национализъм като всички други - това ще създаде други проблеми като дискриминация и изключвания. Това беше едната причина за промяната. Другата - и тя е свързана също с това, което казах - е стремежът да имаме общество, което се организира само, овластяващо хората от ниските слоеве. И че ако партията има силно присъствие в обществото, това води до йерархична система и това няма да е власт на всички хора, което ние искаме. Всичко това е резултат от опита в нашата собствена борба, която беше много тежка и създаде много проблеми и конфликти. Също така, друго нещо, което повлия на промяната в ПКК беше световното развитие, колапсът на СССР и т.нар. Източен блок. Когато всичко това се събра накуп, много активни кюрди си казаха, че не можем да продължаваме така, трябва да се развием в друга посока, нашата цел трябва да бъде освобождението и еманципирането на хората и затова трябва да се реформираме ние самите напълно и да се променим.”

В този смисъл идеята за осовобждаването на жените стана много силна. Тя започна да се развива още през средата на 90-те години като дискутиране и сега се е развила до доста високо ниво, а след това дойдоха и други измерения като екологията и комуналната икономика. Всички тези идеи бяха част от концепцията, наречена „демократичен конфедерализъм“, защото ПКК искаше демократизиране на всичко, на всички фрустрирани слоеве, и затова е нужна концепция. Така се оказа, че демократичният конфедерализъм може да бъде едно предложение за нашето общество, но също и за турското, арабското и персийското общества. И всичко това се развива доста успешно през последните години.

Как можем да опишем ситуацията в Сирийски Кюрдистан към днешна дата? Знаем, че борбата срещу Ислямска държава продължава с пълна сила, понякога има силни сблъсъци също и с правителствената сирийска армия. Но какво е развитието на обществото в Рожава/Сирийски Кюрдистан/?

След освобождението на Кобане през януари 2015 г. се случиха много прогресивни действия в Рожава, в смисъл на освобождаване на много райони, и почти всички части на Сирийски Кюрдистан бяха освободени от силите на Ислямска държава, които бяха победени на много места. Следващата стъпка беше създаването на Сирийските демократични сили, което е коалиция между кюрдските военни сили и много арабски, туркменски, асирийски и други военни части, които също се борят за установяване на демократично общество - общество, което да е свободно от подтисничеството на национализма и ислямизма. И тези Сирийски демократични сили са следващата стъпка на този „трети път“, който искаме да се развива в Рожава. Два от кантоните на Сирийски Кюрдистан – Кобане и Джазире в Североизточна Сирия са свързани помежду си, но третият е Африн, който е на североизток от град Алепо и Сирийските демократични сили искат да свържат и този кантон с останалите и това се случва съвсем близо до турската граница. Затова турската армия казва, че ако това се случи, те ще навлязат в Сирийски Кюрдистан. Турската държава оказва също натиск върху САЩ, които си сътрудничат до известна степен със Сирийските демократични сили и положението сега е такова, че има възможност да се започне операция срещу Ислямска държава за свързване на кантоните Кобане и Африн. Ако това е успешно, Сирийските демократични сили може да продължат операцията за освобождение от ИД на градове като Ар Ракка и Дейр ер Зор, навътре в Сирия, и в тези операции желанието е да участват също повече араби. Кюрдските отряди за народна защита казват, че искат да направят такава операция, но само ако арабското население ги подкрепи и се присъедини към нея като част от обединените Сирийски демократични сили. Кюрдите не искат да окупират територии, а само да защитят хората от джихадистите.

Това е положението в момента. Голямата промяна е, че опасността сега не е толкова от ИД, колкото от турската държава, защото те започнаха да стрелят и нападат Сирийски Кюрдистан през границата от север. Турция блокира цялата граница със Сирия и в момента е невъзможно да се пренасят лекарства например, което беше възможно преди два месеца, да речем. От иракска страна, Барзани, премиерът на Иракски Кюрдистан също блокира пътищата, защото той работи заедно с Турция. В момента ИД не са в позиция истински да атакуват Рожава, защото не са толкова силни. Но през последните седмици сирийската държава започна да проявява по-репресивно отношение спрямо Рожава, защото станаха по-силни след руската интервенция и искат да ограничат развитието на Сирийските демократични сили и самата идея за демократична Сирия. Затова миналата седмица правителствените сили в Сирия атакуваха кюрдските отряди в град Камишло, най-големият град в Сирийски Кюрдистан, също на границата с Турция. Атакуваха не само отрядите, но и цивилни хора - имаше около 60-70 убити цивилни. Сблъсъците продължиха четири дни и преди два дена беше обявено примирие. Както виждате, ситуацията е много напрегната. Засилването на сирийската правителствена армия е в резултат на руската интервенция, но също така за тях е заплаха развитието на идеята за третия път и демократизирането на цяла Сирия, която получава все повече и повече подкрепа от много хора. През последните месеци се говореше, че кюрдите в Сирия са започнали да си сътрудничат с армията на Асад, но това не е вярно и последните сблъсъци го доказват.

Според теб какво кара толкова много хора в Рожава да се включат доброволно в сраженията срещу Ислямска държава. Знаем също, че жените там имат много централна роля не само във военните отряди, но и в цялото общество. Като цяло и идеята за женско освобождение е централна за кюрдите в Сирия, а Ислямска държава действа, предлага и проповядва точно обратното...

Да, още от самото начало на революцията в Рожава през юли 2012 г. се развиха много идеи за освобождение и се поставиха много цели. Но идеята за освобождението на жените винаги е била една от най-централните, редом с идеята за съвместно съжителство с всички етнорелигиозни групи като трети път за развитие на Близкия изток. За да може да имаме все повече пряка демокрация, трябваше да развиваме тези идеи стъпка по стъпка, също така да имаме комунална икономика, която да не е много капиталистическа и това се изрази в създаването на много кооперативи. Това е от една страна – имаме много прогресивни, демократични идеи. А от другата страна е ИД, която превръща жените в робини, гони милиони хора от местата, където живеят, избива и прогонва всички, които не следват нейните правила и всъщност изграждат краен тероризъм на териториите, които окупират и насилието им е много крайно, дори за други ислямистки групи като Ал Нусра.

Но ИД не е израз на крайната философия на някакви хора. Тя съществува благодарение и на подкрепата на Турция, Катар, Саудитска Арабия - открито или прикрито те подкрепят ИД и това е израз на реакционността на властващите в Близкия изток. В Сирийски Кюрдистан са представени все повече и повече демократични сили, движения за освобождение на жените... Това за много хора в Близкия изток се превръща в надежда и вече много, които не са кюрди, започват да разбират, че кюрдите в Сирия и Турция не искат своя собствена национална държава, а по-скоро искат демократично решение за Близкия изток и демократизиране на всички общества там. Искат да бъдат надживени всички тези войни и дискриминации и да се развият обществата в реалистични демократични перспективи като трети път, извън национализма и религиозният фундаментализъм.

Накрая, каква е личната ти прогноза за това как ще се развият събитията в Сирийски и Турски Кюрдистан в следващите месеци?

Не мога да кажа, че революцията в Сирийски Кюрдистан със сигурност ще бъде успешна, защото ги атакуват толкова много реакционни, десни сили. Също така в Рожава са намесени и интересите на САЩ, които засега сътрудничат с кюрдските отряди, наскоро бяха установени връзки и с Русия, така че нещата могат да се променят много бързо. Рискът, че всички тези сили могат да атакуват автономията на Рожава или да оставят други да я атакуват, е много силен, но докато революцията там се разпространява, задълбочава и има солидарност от всякакви групи и хора, и докато съпротивата в Турски Кюрдистан успява да спира турския държавен тероризъм, все още има голям шанс. Също, необходимо е хората в Сирийски Кюрдистан и другите освободени части на Сирия да получат статут - сега има разговори със Сирия за постигане на приемлив изход. Така че е абсолютно неясно какво ще се случи, но те ще се опитат да получат приемлив статут, за да опазят това, което имат и да разпространят идеите за пряка демокрация в целия Близък изток. Важно е да има много международна солидарност и повече хора в Близкия изток и света да подкрепят тази идея.

Има ли някаква надежда турското правителство да спре тези военни престъпления срещу кюрдското население?

Да, има, защото правителството на Ердоган изглежда много силно сега, но то потиска цялото турско общество. Много турци не казват нищо за това, което се случва на кюрдите, но други говорят, например някои турски академици излязоха с декларация за спиране на войната, което е много хубаво и много важно и се надявам, че нещата могат да се променят до няколко месеца в Турция и въобще в Близкия изток и че Партията на справедливостта и развитието може да бъде свалена от власт. Но затова съпротивата в Кюрдистан и Турция е важна и хората там се нуждаят от подкрепа от всякъде по света. Натискът върху Турция и турското правителство в момента е много важен. Сделката между ЕС и Турция е много мръсна сделка и всъщност дава възможност на Турция да извършва този държавен тероризъм в Турски Кюрдистан през последните месеци. Без тази сделка, Турция не би го направила по този начин.

rojava solidarity

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop