bookchin.jpg

През 2004 г. кюрдският лидер Йоджалан се свързва с Мъри Букчин от своята затворническа килия, в която изучава трудовете на американския радикален теоретик. Днес тяхната кореспонденция става публично достояние за пръв път.

В затвора Йоджалан се потапя в радикална посткомунистическа литература, търсейки нов път напред. Известен със своята жажда за четене, отразявана дори в германската и турската преса, той започва да „поглъща” трудовете на Мъри Букчин. През 2004 г. Хайдер и други застъпници на Йоджалановата кауза усещат, че моментът да го свържат със застаряващия вермонтец е назрял. Осъществяването на някаква форма на диалог между Букчин и Йоджалан изиграва решаваща роля за бъдещото идейно развитие на кюрдското освободително движение, тъй като дотогава по-консервативните гласове в него настояват за пълно изоставяне на всякакъв прогресивен дискурс.

Хайдер и Контни пишат на Джанет Биъл. На 11 април, пет дни след като получава посланието на Йоджалан, Букчин отговаря с помощта на Биъл. Букчин винаги се е интересувал от кюрдите и дори е писал за тях в личния си дневник, както твърди неговата дъщеря Деби.

За съществуването на кореспонденция между Букчин и Йоджалан е съобщавано и по-рано, но HuffPost се сдобива с всички запазени документи и ги публикува за пръв път. (Следите на първоначалното писмо на Хайдер и Оливер Контни са изгубени.)

Букчин към посредниците на Йоджалан

[11.04.2004]

Скъпи Реймар Хайдер,

Благодаря Ви за вашето електронно писмо от 6 април. Трябва да знаете, че съм доста възрастен мъж (83-годишен), който на практика е неспособен да ходи заради остеопороза и сърдечни проблеми. Казвам това, за да обясня своите чести закъснения при отговарянето на писма и особено имейли. Също така искам да Ви предупредя, че хора, които твърдят, че говорят от мое име, не винаги са упълномощени от мен – освен, разбира се, моята спътничка Джанет Биъл, чийто имейл адрес аз споделям и с която живеем заедно. (Моля, отбележете нейния имейл адрес).

Както повечето американци, за съжаление, знам твърде малко за ПКК и Абдула Йоджалан, въпреки че си спомням новините за неговото залавяне преди няколко години. Благодарение на нашата ограничена преса, американците са много слабо информирани за кюрдските дела. (Дори иракските кюрди са силно пренебрегвани от нашите военни кореспонденти.) Едва преди няколко дни научих, че г-н Йоджалан е осъден на смъртна присъда от пет години и в момента се намира в строг изолационен режим. Искрено се надявам да се справя в тази ситуация.

Що се отнася до немския език, ние сме запознати с него и няма нужда да се притеснявате дали ще разберем литературата, която ни изпращате на този език. Изпращайте ми каквото желаете, но ще се наложи аз да Ви отговарям на английски. Проблемът с бързото писане, пред който съм изправен, се дължи единствено на моето вехнещо здраве и медицински проблеми.

Също така искам да Ви информирам, че макар и аз да основах Института за социална екология, заедно с Дан Чудоркоф, преди близо 30 години във Вермонт, от тогава насам тази школа силно се разнообрази и не отразява изцяло моите виждания. Част от членския състав е залитнал по анархистките идеи, които аз смятам за детински и неинформирани и на които не симпатизирам. Казвам това с молба да пишете директно на мен, на имейл адреса на Джанет, на който поне мога да се насладя на лична кореспонденция, свободна от намесите на тези „либертарни” деца.

Що се отнася до мен, аз бях активен в американското ляво от близо 70 години като синдикалист и учител. Накратко, аз съм ходеща история на двадесети век по свой си начин и винаги съм се стремял да гледам отвъд идеи, които хората замразяват в догми. ЕКОЛОГИЯ НА СВОБОДАТА и КЪМ ЕДНО ЕКОЛОГИЧНО ОБЩЕСТВО датират от 80-те години на двадесети век. Освен това е редно да знаете, че ЕКОЛОГИЯ НА СВОБОДАТА е само частично преведена на немски. (Въпреки това смятам, че турският превод е цялостен.) Също така съм писал книги и статии относно моите концепции за либертарен муниципализъм, конфедерализъм, значението на политиката отвъд парламентаризма и уроците, които можем да научим от революционната традиция. (Наскоро завърших книга в четири тома по последната тема, третата част от която ще бъде публикувана другия месец от Continuum Publishers в Лондон.) Тези трудове – особено ВЪЗХОДЪТ НА УРБАНИЗАЦИЯТА И УПАДЪКЪТ НА ГРАЖДАНСТВОТО, която е преведена на немски и турски, – може да бъдат от интерес за Вас и за г-н Йоджалан. Тези по-скорошни трудове предизвикаха значителен интерес в Латинска Америка, Скандинавия и други части на Европа, както и в Австралия.

Има още много за обсъждане, което обаче моето здраве и възраст ме спират да сторя. Ако желаете да продължите да ми пишете, Ви моля да бъдете търпеливи с един стар радикал. Бих искал да изразя моята сърдечна загриженост за г-н Йоджалан.

Сърдечно,
Мъри Букчин
131 Main Street, apt. 301
Burlington, VT 05401 USA
tel.: (802) 863-4545
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Посредниците на Йоджалан към Букчин

[05.05.2004]

Скъпи Мъри Букчин,

Бихме искали с радост да Ви уведомим, че след кореспонденцията с Вас се срещнахме с адвоката на г-н Йоджалан в Истанбул, за да обсъдим съдържанието на Вашето писмо. Член на защитата, г-н Айдънкая, е говорил накратко по темата с г-н Йоджалан по време на последната им правна среща. Г-н Йоджалан е останал видимо доволен от Вашите опасения и е помолил своите представители незабавно да се свържат с Вас. Той Ви изпраща най-сърдечни пожелания и отбелязва, че в момента двамата автори, на които посвещава най-много време, сте Вие и Иманюъл Уалърщайн.

Г-н Йоджалан подчертава, че е постигнал добро разбиране на Вашите идеи; той дори говори за себе си като добър Ваш ученик. Той е инструктирал своите адвокати да Ви изпратят колкото се може по-скоро последния му ръкопис. Това е ръкописът, който тъкмо е изготвил за изслушването си на 9 юни 2004 г. по своя случай пред Главния съвет на Европейския съд за правата на човека. Преводът на документа на английски език се осъществява от компания в Турция; надяваме се, че ще успеем да ви изпратим четимо копие от текста до юни месец.

Г-н Йоджалан изрази своите съжаления относно някои недостатъци в турския превод на четирите Ваши книги, които е прочел, а също така и с някои точки, по които не е съгласен с Вашите идеи. Въпреки това той обръща особено внимание на това, че има голямо желание да изследва докрай Вашата мисъл и да спомогне за нейното развитие, правейки я по-приложима в обществата от Близкия изток. Той би искал да Ви увери, че няма нужда да се притеснявате от липсата на признателност от страна на някои от Вашите млади последователи към Вашата изтънченост и динамична мисъл, тъй като кюрдското освободително движение е решено успешно да осъществи Вашите идеи. Той също така смята, че трите книги, които е написал в затвора, взети заедно, могат да дадат някои отговори на теоретичните и практически затруднения, с които марксистката теория е неспособна да се справи от над 150 години. Той ясно заявява, че е теоретически несъстоятелно да се разглежда формирането на държава в ранна Месопотамия като ‘непреодолимо’ развитие, диктувано от исторически закони и необходимо за човешкия прогрес. В този нов ръкопис г-н Йоджалан преосмисля някои от по-ранните си тези за прехода от неолитно към ранно йератическо държавно общество и добавя някои изключително оригинални точки относно епистемологичните разклонения на теорията на хаоса за исторически и социални науки и относно политическите перспективи, извлечени от теоретичната концептуализация на човешката история. Той едновременно изследва последиците, които това оказва върху неговата собствена концепция за месопотамска история, и политическите заключения, които той си е извадил от по-ранните си трудове, в резултат на което напълно изоставя парадигмата за изграждане на държава като цел на еманципаторните процеси. Също така допълнително развива концепцията за екодемократично общество и практическо осъществяване на либертарен муниципализъм в Кюрдистан.

Въпреки това той подчертава, че този негов труд не е и никога не би могъл да бъде труд на академик, а на някого, който търси практически начини за преодоляване на кризата в Близкия изток и кюрдите. Той изрази някои смайващи критики към западния научен дискурс и подчерта, че неговият подход винаги ще бъде под влиянието на съвременното препрочитане на традиционния дискурс на Близкия изток. Въпреки очевидните трудности при комуникацията с г-н Йоджалан, ние сме повече от щастливи да Ви помогнем при по-нататъшната кореспонденция с него.

Очакваме с нетърпение да ни пишете,

Най-топли пожелания,
Реймар Хайдер
Оливер Контни

Букчин към посредниците на Йоджалан

[09.05.2004]

Скъпи Реймар,

Благодаря Ви, задето ми изпратихте коментарите на г-н Йоджалан. Поласкан съм, че намира идеите ми за либертарен муниципализъм полезни при обмислянето на бъдещото политическо тяло на кюрдите.

Аз също оценявам Вашите усилия да посредничите при разговора между мен и г-н Йоджалан. Отново Ви моля за разбиране, тъй като аз съм много немощен 83-годишен човек; вече не мога да седя пред текстообработваща програма с часове и да пиша статии или дори писма; вече дори четенето повече от няколко часа на ден ме натоварва. (Дори при писането на това кратко писмо имах нужда от помощта на Джанет.) Принуден съм да прекарвам повечето от времето си на легло. При това положение не съм в състояние да водя изчерпателен теоретичен диалог с г-н Йоджалан, колкото и да ми се иска, а в най-добрия случай мога да осигурявам единствено кратки и недовършени отговори. Дълбоко съжалявам за това, но все повече ми се налага да се примирявам с неумолимостта на стареенето и смъртността.

Стори ми се, че г-н Йоджалан е загрижен за това, да ми покаже, че му е нужно да черпи и от други интелектуални източници освен от мен, особено от тези от Близкия изток. Нека бъде спокоен, тъй като бих бил дълбоко обезпокоен, ако не се възползва изцяло и от другите източници.

Предайте моите искрени пожелания на г-н Йоджалан. Моята надежда е, че един ден кюрдите ще могат да изградят едно свободно, рационално общество, което ще позволи на техния блясък отново да разцъфтява. Те определено имат късмет с такъв талантлив лидер като г-н Йоджалан да ги направлява.

С топли пожелания,
Мъри Букчин

Посредниците на Йоджалан към Букчин

[10.12.2004]

Скъпи Джанет Биъл и Мъри Букчин,

Бихме искали да Ви иформираме, че Вашето любезно писмо с позитивни коментари за г-н Йоджалан бе четено пред втората генерална асамблея на Кюрдския народен конгрес, която се проведе в кюрдските планини това лято, и бе прието много добре.

Карцерните условия, в които г-н Йоджалан се намира, не са се подобрили, дори напротив, способността му да комуникира с външния свят или дори само със своите адвокати и семейство, са допълнително ограничени. Следователно става все по-трудно да организираме обмен на идеи през стените на неговата затворническа килия. Въпреки това, при някои от редките си срещи със своите адвокати, той повторно препоръча книги на Мъри Букчин, особено „Урбанизация без градове”.

Преди време Ви изпратихме откъс от книгата му от 2003 г., в която той говори за премоделиране на общностите в кюрдските села и градове. В последната си книга, която тази година излезе на турски, той анализира по-детайлно възхода на йерархията в човешкото общество и поставя ударение върху патриархалния характер на йерархичната и класова цивилизация. Той представя модел на цивилизация, който не се фокусира единствено върху класовата борба, но вижда „естественото общество” като противник на класовото общество през историята. „Естественото” общество изразява себе си под формата на етнически групи, класови движения, религиозни и философски групи, които защитават своята свобода. По негово мнение подчиняването на жените играе основна роля в подчиняването на свободните индивиди. Следователно той обширно описва процесите на установяване на патриархалната система.

Книгата съдържа също така и много подробна критика на класическия догматичен марксизъм, за който г-н Йоджалан признава, че е изповядвал твърде дълго. Особено набляга на критиката си на реалния социализъм и неговия подход спрямо насилието, властта и държавата. Една революционна група, която не се различава фундаментално от своите противници по тези въпроси, е обречена да бъде погълната от системата, както реалният социализъм бе погълнат от капитализма.

Той разглежда женското движение като най-важното революционно движение на 20. век, защото неговият анализ на сексизма във всички сфери на обществото и особено в социалните науки разкрива повече основни конфликти в обществото от която и да било друга мисловна школа преди това.

В своите трудове г-н Йоджалан често разглежда концепции като екологично общество и либертарен муниципализъм, въпреки че той набляга на различни тези от Вашите (на Мъри Букчин).

Скъпа Джанет,

Доколкото ни е известно от Вашите публикации, които, за съжаление, все още не са преведени на турски, може да бъдете заинтересована от дискутиране или критикуване на позицията на г-н Йоджалан. Известно ни е, че той приема критика особено защото възможността му да обсъжда своите мисли е силно ограничена поради карцерните условия, в които се намира от почти 6 години.

От началото на осемдесетте в Кюрдистан се заражда женско движение, което днес е набрало значителна сила. Развитието на това женско движение е силно свързано с кюрдската освободителна борба и усилията на г-н Йоджалан. Върху неговите дебати с кюрдското женско движение относно позицията на жената в обществото силно са му повлияли и идеите, представени по-горе, обсъждани много интензивно от женското движение днес.

Кюрдските жени в изгнание в Европа са много заинтересовани от изграждането на мост между дебатите, провеждани в планините и градовете на Кюрдистан, и движенията и активистите в други части на света. Кюрдското женско движение в Германия, където живеят повечето от прогонените кюрди, организира първия международен женски фестивал това лято, за да разшири дискусията относно перспективите пред кюрдската освободителна борба и ролята на жената в обществото. Жени от различни държави се включиха в дискусиите за мира и за насилието над жените. Мотото на фестивала беше „Жени, прекосете границите и се съберете!”. През 2005 г. основната тема на втория фестивал ще бъде екологията. Бихме искали да поканим жени от целия свят и се чудехме дали Вие бихте се включили в нашите дискусии.

Биъл към посредниците на Йоджалан

[11.12.2004]

Скъпи Ута Шнейдербангер и Реймар Хайдер,

Вълнуващо е да науча, че коментарите на Мъри Букчин са били обсъждани на втората генерална асамблея на Кюрдския народен конгрес миналото лято, и е много удовлетворяващо да знам, че много кюрди днес гледат на тях благосклонно.

Благодаря ви много за Вашето писмо от 10 декември и Ви моля да приемете моите извинения за закъснелия ми отговор. Забавих се, тъй като Мъри изяви желание да Ви пише и вярвам, че това му желание е искрено, но до момента здравето му не му позволява да го стори.

За нас воденето на кореспонденция с Вас (и с когото и да било другиго) е затруднено поради влошаващото се здраве на Мъри. Болките му, породени от остеоартрита, се повишават, и да, той взима болкоуспокояващи, но избира да ги ограничава, за да не пречат на умствените му функции. Така че той се намира в състояние на постоянна борба срещу болката, което е много деморализиращо. Напоследък, с наближаването на 84-тата си годишнина, той става по-объркан и дезориентиран, затруднява се с воденето на прости разговори. За мен, като негов болногледач и сподвижник, това е може би най-трудно за преодоляване. Но въпреки това той запазва своята добра преценка, неговият дух е все още бодър, експанзивен и любящ и особено в последно време е възхитен от всички новини за кюрдите и кюрдския въпрос. Вие се превърнахте в светъл лъч за него в последните му години.

Аз съм силно поласкана от Вашата покана да се включа в разговори за екология с кюрдското женско движение. Преди петнадесет години написах книга, критична към „екофеминизма” и неговата реакционна същност; оттогава „екофеминизмът” напълно изчезна от дискурса на движението (въпреки това разбирам, че някои академици тук все още се колебаят относно това). От тогава насам не съм особено ангажирана с феминисткото движение, тъй като предпочитам да действам като поддръжник на социалната екология.

Днес не съм особено политически активна, заради грижите ми около застаряващия Мъри. Както той се е оттеглил от политиката, така и аз съм намалила своята дейност, за да се грижа за него. Заради това не мисля, че ще мога да се включа активно във Вашия разговор или да допринеса нещо съществено към него. Но съм Ви много благодарна за поканата и Ви желая плодотворен обмен.

Незабавно ще Ви изпращам всичко, което Мъри успее да напише, на Вас и на Йоджалан. Моля, изпратете му нашите най-добри пожелания.

Сърдечни поздрави,
Джанет Биъл
Бърлингтън, Вермонт

Източник

bookchin ojalan

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop