Интервю с проект "Живот след капитализма" за "Кризи глобале"

Интервюто е направено от Андреа Ферарио и Паоло Модести през януари 2014 г. за сайтовете Crisi globale и Bulgaria-Italia като част от анкета* с различни български групи и инициативи.

1) Как и кога се роди вашата група?

Проект „Живот след капитализма“ стартира през април 2009 г. Идеята за него се зароди от част от колектива на алтернативната активистка Индимедия България може би около година (или дори повече) преди това. В Индимедия, която е с по-новинарска насоченост, липсваха по-задълбочени и аналитични материали – както като критики към системата, така и като алтернативни идеи за организация на обществото. Решихме, че в общественото пространство липсва дебат за фундаменталните проблеми на капитализма, централизираното планиране, държавата и представителната демокрация и е важно той да бъде стартиран – да покажем, че неолибералната мантра на Маргарет Тачър („няма никаква алтернатива“) е лъжа. Важно беше да покажем, че алтернативи не само има, но те съществуват тук и сега и се живеят всекидневно от толкова много хора и общности по целия свят чрез изграждане на алтернативен модел на обществена овластеност извън структурите на наличната система.

В последствие към колектива се включиха още няколко души, а много други са помагали през годините с преводи и предложения за статии. Доста хора продължават да помагат с преводи и предложения и днес, поради което сайтът ни обхваща все повече теми и идеи.

Така днес имаме вече над 300 преводни и авторски публикации, 3 издадени книги (тиражът на първата ни, издадена в края на 2010 г., се изчерпа за по-малко от година) и множество участия в медиите (включително и националните). Организирали сме разнообразни събития в различни градове в страната.

2) Организирани сте формално (т.е. имате вътрешни структури, писани правила и под.), или съществувате само неформално? По какви причини сте избрали такъв вариант?

„Живот след капиталзима“ е идейна платформа, която включва хора, участващи в множество други колективи, инициативи, кампании и активистки групи. Колективът на „Живот след капитализма“ е неформален, изграден е на анти-авторитарни принципи и е отворен за участие. Организацията и начинът на функциониране на този проект и колективът, стоящ зад него, са въплъщение на идеите, изложени в проекта.

Този проект е създаден, поддържан и развиван изцяло от доброволци и активисти с некомерсиални цели. Той не е подкрепен, финансиран или осъществяван от или благодарение на фондации, партии, икономически интереси и бизнес организации или други подобни, стремящи се към каквато и да е форма на власт или експертно съветване на властта.

Поради тази причина ние не смятаме себе си по никакъв начин за „леви“. За нас да си „ляв“ означава да си против капитализма (изцяло или от части), но не и против държавата/представителната демокрация; да смяташ, че алтернативата е някаква форма на държавен контрол над капитализма, т.е. социал-демокрация или комунизъм от авторитарен тип. Нито едно от тези неща не е алтенатива на статуквото, на тоталната му системна криза и на разрухата, до която води. И това става ясно за все повече хора по целия свят.

Проблемите са фундаментални и са в самата същност на системата – както в капитализма, така и в централизираното планиране и държавата/представителната демокрация. Поради това за нас разграничението „ляво-дясно“ е подвеждащо и определяме себе си като анти-авторитарни.

Да твърдиш, че капитализмът и/или държвата могат да бъдат добри е като да твърдиш, че ядрената бомба може да бъде добра. Лявото и дясното са като двете страни на ядрената бомба – в двуизмерния им свят, те може би изглеждат различни, но в триизмерната реалност всъщност са едно, те СА системата, те СА статуквото. Целта и на ядрената бомба, и на капитализма и държавата/представителната демокрация е една – подчиняване, ограбване и унищожаване на мнозинството за сметка на един ограничен елит. Те не могат да бъдат други, защото не са създадени да бъдат други.

3) Върху какви дейности се фокусирате и какви цели (вкл. политически) си поставяте? Може ли да дадете конкретни примери за ваши инициативи, или вашето участие в движения/борби?

Всички от колектива участваме в много и разнообразни инициативи. Някои от нас са съоснователи на независимото активистко издателство „Анарес“ (през което сме помагали и сме издавали книги и на други групи и инициативи, с чиито идеи не се идентифицираме, но все пак сме оказвали помощ и подкрепа). Участваме в социален център „Аделанте“, в Индимедия България, в Българския социален форум, в мрежата от хоризонтални структури „Бъди промяната“, във веганския колектив “Act!on Food”, в потребителския кооператив „Без посредници“, в тепърва развиващото се пареконско издателство за електронни книги „е-Книги“ и в редица други инициативи. Някои от нас също така организират концерти на политически ангажирани групи и издават независими списания като DIY хардкор/пънк зина "Tigersuit", други се занимават с кино – например с филми като “България, тази вечна ерес” за търсенето на утопичното селище Делфиново и т.н. Участваме и в международни проекти, платформи и инициативи като Agora International и Межународната организация за общество на участието (IOPS).

Може би не е пресилено да кажем, че ние сме навсякъде хахаха. В крайна сметка това е и израз на идеята ни за създаване на паралелни структури, които постепенно изместват все още доминиращите, но загниващи структури на срастналата се държавна и икономическа власт.

„Живот след капитализма“ е само една брънка от цялата постоянно разрастваща се мрежа от такива структури. Проектът има своя специфична функция (или може би фокус), която го отличава от останалите брънки чисто функционално – да бъде идейна платформа за задълбочена и фундаментална критика на статуквото и за представяне на различни визии и идеи за радикална промяна и техния практически опит. Да обединява и вдъхновява хора, борещи се за един по-достоен, демократичен, справедлив и солидарен свят.

Не си поставяме политически цели в смисъла, в който най-вероятно питате (а именно – някакво участие в политическия живот в рамките на представителната демокрация и държавата). Нашата цел не е да се борим за власт. Дори в политиката да се появи прекрасен човек, движен от абсолютно алтруистични подбуди – в цялата тази рамка, при тези условия, тези императиви и тези ограничения, той няма поле за изява. Той просто ще бъде смачкан от всички около него или ще се превърне в част от олигархичния апарат. Нашата цел в крайна сметка не е да реформираме системата.

А конкретно като събития като колектив „Живот след капитализма“ сме организирали лекции, дискусии, филмови прожекции, дебати и други на най-различни места – от социални центрове до окупирания ректорат на Софийския университет, издавали сме книги и т.н. Но имайки предвид участието ни в други инициативи, което споменах, дейността ни далеч не се изчерпва с това.

4) Каква е позицията на вашата група относно протестите и окупацията на университетите и ситуацията в България въобще?

Подкрепяме и участваме както в протестите от лятото на 2013 г., така и в зимните протести от началото на 2013 г. Участвали сме и в екологичните протести от преди 2 години. Част от нас бяха в основата на прякодемократичните асамблеи на площад Орлов мост през изминалото лято.

Според нас протестите са първата крачка. Те са бунтът, с който казваме „Стига!“. Ключова обаче е и следващата стъпка – да покажем, че алтернативи има, че те съществуват тук и сега и че тяхното създаване, разширяване и разрастване в пукнатините на капиталистическата доминация зависи от нас. Такива пукнатини са именно асамблеите на Орлов мост и окупациите на университетите, които показват онези алтернативни начини на организиране. Поради тази причина подкрепихме и участвахме и в окупациите.

Наясно сме, че в тях има и множество проблеми, но ние не претендираме, че имаме готови отговори и решения на всички въпроси и проблеми, които ще спуснем и наредим на останалите. Това са логиката и методите на държавата и капитализма, на двуизмерния свят на лявото и дясното. Ние желаем да изградим заедно по-доброто си бъдеще; да чуем преди да говорим, да питаме докато вървим, както казват сапатистите.

Ситуацията в България е кризисна. Наивно е да смятаме, че тя ще се подобри от само себе си или чрез нови избори или нови политици. Проблемът не е просто в някаква олигархия или криворазбран, балкански, шуробаджанашки капитализъм. Изключително важно за развитието на протестите, окупациите и т.н. е осъзнаването, че борбата срещу олигархията е борба срещу капитализма и държавата, защото пазарната икономика и представителната демокрация СА олигархията. Те не могат да бъдат други освен олигархични, рано или късно винаги стават точно такива, защото това е самата същност на властта.

Кризата в България (както икономическата, така и политическата, социалната и екологичната, т.е. като цяло системната криза) ще се задълбочава. Затова за нас е ключово именно създаването на онези паралелни структури, за които споменах по-горе. Това е нашата цел, а струва ми се и на все повече хора у нас.

5) Сътрудничите ли си с други групи, които имат цели или позици подобни на вашите и ако да, как?

Освен участието ни и сътрудничеството ни с посочените по-горе инициативи и групи, имаме връзки със социалния център във Варна, с анти-авторитарната група „Обединени“ във Велико Търново (която скоро най-вероятно също ще отвори собствен социален център), както и с отделни активисти от други градове в България и по света.

Организирали сме съвместни събития (като фестивалът „Бъди промяната“ във Варна през септември 2013 г.), едновременни филмови прожекции, общи протести, публикуваме техни анализи и статии на сайта на „Живот след капитализма“, предстоят общи издателски проекти през издателство „Анарес“ и т.н.

Отворени сме за сътрудничество с всякакви инициативи, групи и активисти, с които споделяме общи ценности, принципи и практики. Това сътрудничество тепърва ще се развива и задълбочава.

6) Според вас, какво е необходимо за да се обединят силите и да се създаде в България едно по-широко движение, което да може да влияе конкретно на политическата и социална ситуация в страната?

В действителност тези сили вече се обединяват и създаването на едно по-широко движение вече се случва. Това движение обаче не си поставя просто краткосрочната цел да влияе на политическата и социалната ситуация в страната чрез реформи. Ние имаме много по-големи и (може би прадоксално за някои) много по-ефективни като възможност за реализация цели – истинска, радикална и цялостна промяна.

Това, което е необходимо за разрастване на движението, може би е осъзнаването на взаимосвързаността на проблемите и борбите ни – икономически, политически, социални, екологични. Необходимо е също и да разберем, че не сме сами в идеите си, че не сме изолирани и атомизирани индивиди, които просто не могат да се впишат в иначе добре функциоиращата система; че алтернативи отвъд капиталистическата икономика и политическото представителство не просто има, а както споменах вече те се живеят тук и сега от толкова много хора по света и им носят истинско качество на живот. Последните 1-2 години силно ни обнадеждават, че подобно осъзнаване е в ход. Доказателство за това е и разрастването на активисткото движение у нас.

7) Какви са основните ви позици относно глобалните проблеми (напр. движения срещу политиките на остеритет, промените в климата, състоянието на глобалната икономика и под.)?

Както вече споменах, за нас проблемите са свързани и имат общ корен – капитализма и държавата/представителната демокрация. В този смисъл се противопоставяме на политиките на остеритет (които вече дори и в икономическите академични среди са научно доказани като грешни и манипулирани) и осъзнаваме, че промените в климата са продукт на хищническата икономическа логика на постоянния растеж в полза на едно ограничено малцинство за сметка на мнозинството хора, природата и останалите биологични видове. Тази логика на безкрайния растеж доведе до екологична разруха, безпрецедентно неравенство и социална деградация, а също и до глобален икономически крах, чието дъно тепърва предстои.

Реформите, завръщането на социалната държава и обуздаването на „дивия капитализъм“, за които чуваме гласове от ляво, могат да имат само временен положителен характер, но няма да решат фундаменталните проблеми. Парадоксално този подход за промяна на системата след първоначални положителни компромиси води до стабилизиране и опазване на системата и реверсия в социалните постижения. Изторията на 20 век го показва недвусмислено.

Последните 20 години показват устойчивостта и продуктивността на алтернативните начини за обществено устройство – кооперативи, окупирани фабрики, прякодемократични асамблеи, солидарна икономика, ПарЕкон (икономика на участието), общностно планиране, отворен код, алтернативни образователни модели, независими медии, пермакултура, екоселища, солидарни валути и още много много други.

8) Искате ли да добавите нещо?

В момента ставаме свидетели на колапса на една цивилизация, основана на идеологията на постоянния растеж (който е абсолютно неустойчив и невъзможен) и подчиняването и експлоатацията на хора, животни и природа. Историята на човечеството познава много други такива колапси.

Именно в апогея и залеза на дадена цивилизация се появяват семената на радикално новото и различното, които отхвърлят логиката на саморазрушаващия се доминиращ модел. Тук и сега тези, които съзнателно отхвърлят или имат вродена защита срещу вируса на капиталистическата икономика и политическото представителство, могат да изглеждат малцинство или аномалия, но на фона на човешката история през последните най-малко 60 хиляди години те са нормата и гаранцията за оцеляването на вида ни и човещината като такава.

За съществуващите и опериращите в измисления двуизмерен свят на „държава или свободен пазар“ (все едно не виждат, че те са едно олигархично цяло), в който ни приучават и принуждават да мислим, този нов свят е необясним, невъзможен и утопичен. Реалността обаче е триизмерна и в нея еволюцията е постоянен динамичен процес, в който даден начин на организация на обществото е изместван от друг. Капитализмът и представителната демокрация неминуемо са и ще бъдат изместени от живота след капитализма, централизираното планиране, държавата, представителната демокрация и всички други форми на подтисничество, експлоатация и йерархия. Каква ще е крайната форма на тази динамична самоорганизация, не можем все още да знаем. Но знаем общите ценности, върху които нашият истински свят ще се гради и насърчава: справедливост, солидарност, самоуправление.

* Анкетата можете да намерите тук.

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop