Какво бъдеще ни очаква? Каква би била икономиката на бъдещето? Ами политиката? Какви ще са общностите на бъдещето - огромни мегаполиси като сегашните или нещо различно и ново? Възможно ли е наистина да сме само и единствено алчни, егоистични и лишени от състрадание рационални същества, мислещи единствено за максимизация на собствената си полза? Какво следва от това? Можем ли да бъдем истински свободни и реализирани пълноценни човешки същества и какво ни е нужно, за да бъдем такива? С тез въпроси се обърнах към един от най-големите хуманисти и човеци в България (а и не само), които познавам, а и които някога ще познавам - писателят-фантаст Атанас П. Славов.

Петър Пан: Как най-общо си представяш бъдещото по-добро общество? На какви принципи и ценности би трябвало да е базирано то?

slavov_articleАтанас Славов: Моите разсъждения по този въпрос се извеждат от възгледа ми върху Човекознанието: Бъркотията с дефинирането на "човешкото щастие" произлиза от подмяната на състоянието "реализиращ се човек" с "получаващият наслаждение човек". За да не звучи академично, ще го сведа до разбираеми за всеки жив човек неща: любов, приятелство, работа.
  1. Любовта, отначало като биологична мотивация - подбор на партньор за размножаване, после проектирана в разума и усложнена психологическа потребност, надстроена от културата като поетизирано висше състояние на духа – без тази трипластова реализация на човешкото същество, не може да се говори за Щастие.
  2. Приятелството – причастността към група, оценъчно отражение в очите на другите, висша форма на споделянето и ДИАЛОГА, обогатяващ структурата на душевността, могъщ релаксатор и адаптатор към драмите на битието. Никой не би могъл да бъде щастлив без тази връзка с Другите.
  3. Работата – възникнала от потребността да се справяме с материалното си обкръжение, да проектираме върху него своите представи за ред и добиване на нужни за живота вещества, а в същност проява на моделиращата функция на разума да изгражда все по-високо организирани системи. Пред обременената с негативи дума "работа" предпочитам "дейностна реализация". Без осъществяване на личността в дейности насочени извън нея, не може да има щастие.
Дълбоко съм убеден, че само едновременната и равнопоставена реализация на тези три трипластови области на човешкото себеосъществяване, може да породи чоВечното общество.

Всеки опит някоя от тях да се абсолютизира над другите довежда дисбаланс и нещастие:
  1. Абсолютизирайте любовта, и тя ще се превърне в заболяване, което изяжда отвътре своите носители. Подобно на бактериите, които побеждавайки тялото го погребват заедно със себе си. Отначало се започва с безумната сексуална консумация, а когато тя по биологични причини се самоизчерпва и притъпява, започват извратените форми на самовъзбуждане, докато това чувство се превърне в своя антипод – омразата. Прекрасен пример е филмът "Горчива луна".
  2. Абсолютизирайте приятелството и групата се превръща в централен проблем на личността – субектът развива маниакална чувствителност към оценката си там, борба за лидерство, подчиняване или надделяване, и в двата случая топлото чувство на обединение изчезва, групата вече е глутница, където разкъсването е единствения възможен финал.
  3. Абсолютизирайте работата си е ще видите, как с всяко стъпало на кариерата, губите приятели, любими, връзки, интереси, вдъхновения. Не случайно "работохолизмът" е включен в списъка на най-опасните болести на столетието.
Властовите централи на съществуващите днес "пирамиди на властта" държавни администрации, наднационални корпорации, църковни центрове, за да държат "електората" си подконтролен, имат различни по форма, но подобни по съдържание методики да го дисбалансират, като абсолютизират една от формите на реализация над другите. Да разделят човешките реализации и да ги противопоставят. Защото знаят, максимата "Разделяй и владей" е универсална и че хората ако са "разделени, значи са владяни", дори и ако разделението е вътре в тях самите.

Според мен, единственото истинско човешко по-добро общество може да се осъществи чрез хармоничното реализиране чрез тези три компонента.
Което на практика означава изтръгване от попечителството на властовите пирамиди.


Петър Пан: Всъщност виждаш ли изобщо проблем в настоящата система – пазарната икономика (т.е. капитализма) и представителната демокрация? Смяташ ли, че е нужна промяна и защо? Или проблемът всъщност не е в системата, а в самите нас, тъй като по природа сме алчни, егоистични, експлоатиращи?

Атанас Славов: Виждам ли проблем? Те са съставени от противоречия, пораждащи единствено проблеми! Факт е, че пазарният капитализъм исторически се оказа основният строителен материал на прогреса. Дали е бил единственият възможен – не искам да се впускам в алтернативно моделиране на историята, но трябва да призная, че се оказа най-късият път. Ако си позволя една волна аналогия, човешката ръка може да е най-късият път между две клеми с високо напрежение, но би ли трябвало…

А пазарният механизъм е не само един от най-разрушителните дехуманизатори на човечеството, поставяйки всеки срещу всеки в безумната надпревара за пари и влияние, той с времето се превърна и в пречка за самия прогрес. За неинформирания човек е трудно представимо количеството на изобретения и открития, погребани в сейфовете на корпорациите, преценени като "неизгодни", които биха могли да променят технологичното и енергийно състояние на човешката цивилизация. (четете "Изгубените открития" на Джери Василатос). Неизгодни за кого? За властовите върхушки – техните моментни печалби (убиващи фундаменталните науки), техният контрол чрез "дърпане на шалтера" – нали ако семействата добият енергийна самостоятелност няма да зависят от централата.

Били сме алчни, егоистични, експлоатиращи? Като всяка добра лъжа, тази митологема съдържа доза истина. Това е готовият "пакет от биологични програми", наследен от животинските ни прадеди. Правени са изследвания от приматолози  над стадата маймуни в Индия, живеещи край храмове, почитащи Хануман (бога-маймуна). Поклонниците засипват тези маймуни с лакомства и ги изтръгват от естественото им състояние на целодневно търсене на прехрана. Резултатите са ужасяващи – в тези стада са открити всички черти на пирамидалните общества – потискане на алфа самеца над другите, жестокости и извратености. Ето това е любимата на нео-либералните идеолози "истина за човека" – стадото преди разума. Но ТЕ много държат, да ни убедят, че това е ЧОВЕШКАТА НАТУРА! В милионни тиражи разпространяват внушенията си за "тъмнината вътре в нас", "животинската същност", "мрачните бездни на подсъзнанието". А че колективисткият начин на оцеляване е изобретен още в първобитното племена – тази истина е зарината от хиляди "компромати" от рода на "безмилостния стаден кодекс", "унищожаването на другостта", "канибализма над различните" и т.н. От тях няма да чуете нито дума за красотата на колективното съпреживяване, за усилването на творческия потенциал в споделянето и диалога при търсене на решение на общите задачи...

Петър Пан: Как си представяш икономиката на едно по-добро общество? Имаш ли твое предложение и модел? Какви ценности трябва да стоят в основата му? Как виждаш функционирането му?

Атанас Славов: Икономиката не е моята стихия. Тук до голяма степен споделям модели като този на Николай Теллалов и ПарЕкон. И също считам, че бъдещето не е на икономическите мега-структури като СТО, а на мрежовите отношения между локалните икономически субекти.

Неизбежната поява (въпреки съпротивата на властовите центрове) на универсални технологии като 3D принтера, местното задоволяване с плодове и зеленчуци, локални независими енергийни източници, ще бъдат базата на новите развиващи се човешки общества. Жителите на бъдещето.

Петър Пан: Смяташ ли, че ако искаме да оцелеем като вид и да запазим планетата, можем да разчитаме на някаква реформирана пазарна икономика? Или пък е по-подходящо да се върнем към централизирано планираната икономика от типа на СССР? Алтернатива ли е тя изобщо?

Атанас Славов: Никаква реформа на пазара не може да го откаже от алчността за безконтролни печалби. А плановата икономика на СССР, който не е разбрал, си беше просто държавен капитализъм, със всички произтичащи от това последствия.

Бих формулирал един интуитивно изведен закон: "Колкото е по голяма една икономическата система, толкова по-безмилостна е тя не само към другите икономически субекти, но и към собствените си "акционери"!".

Пак се връщам към възгледа си за малките общности и тяхната взаимоотговорна икономика на споделянето.

Петър Пан: Какво мислиш за ПарЕкон? В една своя статия Мат Грайндър от Ванкувърския ПарЕкон колектив прави връзка между ПарЕкон и икономиката на Стар Трек. Съгласен ли си с идеята му, че това е потенциалната по-добра икономика на бъдещето?

Атанас Славов: Интересна статия е написал Грайнър. Обичам мирогледната светлина, която струи от "Стар Трек" (най-вече в сериала "Ню Дженерейшън") там любим ми е епизодът в който героите от "Ентърпрайс" намират замразени бизнесмени от 20 век и им обясняват, защо не съществуват пари в бъдещето.

Петър Пан: Ами политическата сфера? Как си я представяш? Възможно ли е да запазим представителната демокрация или смяташ, че има по-добри алтернативи? Какви биха били те и как биха функционирали?

Атанас Славов: Представителната демокрация, ако и да е имала смисъл при възникването си, отдавна е мистифицирана и напълно обезсилена от съвременните начини за обработка на масовото съзнание на електората, който би трябвало да избира своите представители според реалните им качества и верността им на своите избиратели. Психотехнологиите като "Невро-лингвистично програмиране" и други "имиджмейкърства" (да не говорим за елементарното купуване на гласове или манипулиране на избирателните списъци) са в състояние да обявят за "народен избранник" практически всеки, който е изгоден на властовия център поръчал "обработката". Не случайно напоследък в САЩ и Британия станаха няколко гръмки скандала около "виртуални кандидати" (несъществуващи личности, представляващи информационни конструкти), събрали толкова гласове, че плътно са се доближили до реалната власт. Някои от тях "съчинени" от активисти, доказващи с действието си несъстоятелността на представителната демокрация.
Алтернатива би могло да бъде само нещо подобно на коригираната от Теллалов "пряка демокрация", но пак подчертавам, валидна само за малки общности, където хората се познават и имат реално знание за морала и социалното си поведение.

Петър Пан: Всъщност капитализмът ли е единственият ни проблем? А останалите форми на доминация като патриархата, расовата и етническата дискриминация, видовизма (като форма на доминация и експлоатация на останалите животински видове от човека)?

Атанас Славов: Като говоря за малки взаимоотговорни общности, в никой случай нямам предвид възраждане на патриархалните, расови, етнически и видови племенни структури. Те са крачка "назад към природата" а аз имам предвид "напред към природата на разума", защото истинският разум включва и екологична мъдрост и нравствен избор на решения, водещи към цялостно осъществяване на човешката личност. Пробутвания от медиите образ на "циничния рационален интелектуалец-технократ" е просто поредния мит подплатен с реални такива, възпитани от пазара научни специалисти, които всъщност са "компромат", предназначен да разруши дори идеята за истинския "Хомо Сапиенс", който е неуправляем за властовите центрове и съответно смъртно опасен за статуквото им.

Петър Пан: Какво би отговорил на критиките, че всички тези идеи са просто неосъществими утопии на някакви мечтатели, които са абсолютно откъснати от действителността или на хора, които са неспособни да се реализират в настоящия свят и се оправдават със системата?

Атанас Славов: Въпросът представлява прекрасна формулировка на най-любимите доводи на нео-либералните идеолози срещу всеки проект за алтернативно мислене. Това, за което говоря, не е мечта на някои високочели книжни "измислители". Това според мен е животоспасяваща технология за човешката цивилизация. Тя просто по старому не може да я кара. Промяната вече се случва, но медиите угоднически мълчат за това. Промяната е осъзната на най-различни нива. За това пишат и най-консервативните защитници на капитализма, като Алистър Търоу, който в монографията си "Бъдещето на капитализма", където след 400 страници възхвала на неговата неизбежност, си позволява да посочи 10 негови недостатъка, от които става ясно, че такава система просто повече не може да функционира.

Петър Пан: Какво мислиш за крайно урбанизираните мегаполиси, в които живеем? Смяташ ли, че това е подходяща и естествена форма на съществуване? Или по-малките общности биха били по-подходящи? В този ред на мисли има множество критици-примитивисти, които виждат корена на проблема в самата цивилизацията като такава и смятат, че преходът към уседнал начин на живот е довел до социалната стратификация, неравенството и отчуждението.

Атанас Славов: Продължавам отговора си от предишния въпрос. Ако бях мечтател, като убеден хуманист, в никой случай не бих си помечтал ужасните нещастия, които очакват милионите привърженици на пирамидалната власт, нещастните уплашени от сложността на света хорица, които панически делегират правото за вземане на  решения на още по-ограничени, но безочливо-властолюбиви управници, които ще потопят "титаниците" на любимите им мегаполиси, в океана от отчуждение, технологичен хаос, тотален контрол и манипулация и в крайна сметка граждански войни и разруха. За такова нещастие никой психически нормален човек не може да мечтае.


Петър Пан: Как смяташ, че може да се случи преходът към това по-добро общество? Възможно ли е това да стане по революционен път или е по-подходящо да се създадат локални алтернативи, паралелни структури в настоящото общество, които да покажат на практика тези нови идеи, създавайки мрежи и развивайки новото общество в черупката на старото?

Атанас Славов: Революционния път, като всеки път на насилието, (колкото и да е правилна неговата кауза) опира до необходимостта да "преправя несъгласните" чрез репресии, концлагери и т.н. като затвърждава в съзнанието на репресираните убеждението в тяхната правота, закрепва на дълбоко ценностно ниво готовността "да се борят докрай". Такава порочна спирала няма позитивен изход!

Единственият път според мен са споменатите алтернативни общности, мрежи от хора, намерили сили да живеят без пирамидалната власт.

Петър Пан: Какво ни чака обаче ако запазим капитализма? Имаме ли някакво бъдеще и ще оцелеем ли като вид или ще унищожим както себе си, така и планетата?

Атанас Славов: В този случай сценариите са няколко и те отдавна са "утъпкани" от научната фантастика":
1.Мега-корпорациите преразпределят света на няколко супердържави, и по закона на собствената си експанзия започват войни помежду си, които довеждат до пълно унищожение на фито и зоосферата, и съответно до измиране на голяма част от човечеството, а за малките елитарни групи оцелели в подземията – бавна деградация.
2.Властовите центрове започват да се борят за общият електорат, усъвършенствуват ментални технологии, става изтичане на тези апаратури за психично въздействие сред масовото общество, което довежда до повсеместни невежи злоупотреби с тях и като последствие – еридемично разграждане на интелекта, като резултат може би остават първобитни хуманоиди, опитващи се да обитават непонятната джунгла на мегаполисите.
3.В недрата на информационната мегаструктура на интернет се самоорганизира изкуствен интелект, който анализирайки безумното (от логична гледна точка) поведение на човечеството се заема да го "поправи". Поправката води до емоционална или рационална унификация на индивидите. Хората стават биологични компоненти на ИИ. А другият вариант е ИИ просто да реши да почисти Земята от "алогичните елементи".

Петър Пан: Наскоро четох в една статия, че според проучване на НАСА най-големите опасения на хората по отношение на извънземните са те да не бъдат като нас. Какво смяташ за това? Не е ли доказателство, че дълбоко в себе си осъзнаваме вредността на егоистичното, алчно поведение, вменено ни от капитализма и се страхуваме от него?

Атанас Славов: Да, това е допустима самокритичност за американската масова култура – ако са такива чудовища като нас – горко ни :) Но забележете, всички сме маскари! И ние и те!

Петър Пан: Смяташ ли, че това в потенциално бъдещо общество човек ще може да бъде истински свободен и реализиран? И какво всъщност означава човек да е свободен и реализиран индивид?

Атанас Славов: Като продължение на по-горе казаното – смятам, че спецификата на човешката разумност е такава – или е пълноценна или е саморазрушителна, и съответно без бъдеще.

Ако има хора на бъдещето, те могат да бъдат само пълноценно реализиращите се човешки същества. Само тристранно балансираният, умеещ да изпитва щастие от творчество, любов и приятелство човек, може да реагира равновесно на съблазните, с които го засипва технологичната индустрия, да не се изгуби след тези съблазни, да ги превърне в свои изразни средства и да продължи нататък.

Всеки, орязал душевното си богатство, задръстен жител на мегаполиса, получил първата виртуална играчка, създаваща му максимална илюзия за "друг свят" (гейминг на мета-ниво), неизбежно ще потъне в нея и сам ще се извади от контекста на социалния процес. Това ще бъде нов "социален дарвинизъм", прочистващ планетата по неочаквано безапелационен начин. Процес, който няма да е ничий зловещ замисъл, а еволюционно отпадане на безсъдържателните елементи по стръмната спирала нагоре. Защото тя става все по-стръмна.

Петър Пан: Беше ми споменал, че в момента работиш над сборник с есета, озаглавен „Човекознание по Славов”. Какво може да очакваме в него? Какви ще са централните теми и идеи? Кога ще можем да го видим на бял свят?

Атанас Славов: Отговорите ми по първите въпроси съдържат части от нея. Опасявам се, че поради това някои от репликите ми звучат като фрагменти от нещо по-голямо. Така е. Работна заглавие на разработката ми по глобално човекознание е: "Е.Т.О. единна теория на организираността" Описвайки системната организация на света предлагам една гледна точка върху това как човешкото мислене "снема" структурното поведение на реалността и формира мативациите в човешката активност. Как и защо тя се разпада на два избора: "добротворчество" и "злодейност" и каква е тяхната връзка с повишаването и понижаването на нивото на организация на системите върху които прилагаме своята дейност. Какво означават трите неологизма назоваващи трита кита на моята разработка: "креаКтивност" "Хедорзис" и "Реатория".

Петър Пан: Още нещо, което би желал да добавиш? Въпрос, който не съм задал, но на който би желал да отговориш?

Атанас Славов: Искам да кажа няколко думи за "злодейността" на апаратчиците от властовите структури. Това са човешки същества, оказали се в тази "ролева ситуация" и неизбежно изпълняващи функциите, определени за тази роля. Далеч не всички от тях са минали матрициращата "педагогика" на "Приказка за стълбата", някои от тях са напълно нормални хора, но приели, че "няма друга алтернатива" и "така се прави". Дълбоко подтиснатото подозрение, че може да не са прави, ги прави яростни разобличители на всеки с алтернативна гледна точка. Те измислят термини като "фанатични утописти, готови да потопят страната в кръв" или дефиниции като: "Има само две вида социални теории – апологетични и утопични" или "Бъдещето вече не е това, което беше".
Ако не ми вярвате, направете си експеримент. Сближете се с някой държавен чиновник от забърканите в поредния корупционен скандал у нас (далеч не всички са в затвора), ако се окажете с него на приятелски разговор можете да чуете целия набор от добродетелни твърдения, характерни за исторически шаблонния нормален човек: "Няма ли да се оправи тоя свят?", "Винаги съм искал да постъпвам справедливо", или "Докога ще ги оставяме да съсипват хубавата ни родина?” – но това е административната шизофрения – в къщи – човек, на поста – апаратчик.


Ноември-декември 2010 г.

Атанас Петков Славов е български писател, фантастолог, активен фен, издател, съставител и художник. Роден е в края на юли 47-а в Бургас. Не си губи времето с учене на неща, които после ще трябва да забрави, защото е твърде зает с четене, писане, измисляне на концепции, заклинания и бели магии за светло бъдеще. Един от създателите на: най-фантастичната и дълголетна неформална група – клуб по фантастика “Иван Ефремов” и негов дългогодишен художествен ръководител /1974-1989/; издателство “Орфия”; първото и единствено англоезично списание "ORPHIA", отличено в Хага’ 90 с “Карел” и грамота от президента на World SF “за принос във фантастиката като комуникация между народите”. Публикува разкази и романа “Психопрограмираният”. Негови разкази са превеждан е в Германия и Русия, където получава “Соцкон’ 89” за разказ. Има преводи и на английски в сп. "Phantasm"  и "Marginal Boundares" Макар да не обича литературознанието, е публикувал над 40 статии по фантастология, които обхващат и проблема за мястото на фантастиката в цялостната култура. Създател е на "Полуречник по инженерВно язЪкознание" където е изобретил на 600 нови думи. Междувременно му се налага да работи като: сондьор, техник по кислородни инсталации, строител, журналист, мебелист, логик и пр. Навсякъде посява неизлечимия вирус на фантастиката. В крайни случаи умее да изчезва в друго измерение, откъдето се връща с нови идеи. [От сайта на "Клуб за фантастика и прогностика 'Иван Ефремов'"]