Икономика на даровете е вид икономическа система при която материалните блага (и услугите) се произвеждат и предоставят от един човек или група хора на друг човек или група без да се очаква някаква отплата сега или в бъдеще. Решението кога, на кого, в какво количество и какво точно да се подари се взема единствено от подаряващия. Този вид икономика, самостоятелно или в комбинация с други стопански практики (като бартер икономиката) се разглежда от много анархисти като основно средство за осъществяване на стопанския живот в едно свободно общество.

Икономиката на даровете има някои съществени различия с другите стопански системи.

При плановата икономика стоките и услугите се произвеждат и разпределят по нечий план-график. Обикновенно крайният потребител заплаща за това което е получил. Планово стопанство имахме в страните от социалистическия блок. Все още тази икономическа система е широко застъпена в страни като Куба и Северна Корея. В плановата икономика дори крайният потребител да получава благата безплатно, това не е икономика на даровете (поне не в чист вид), защото стоките се раздават по график (купонна система). Така нещата се дават по някакво задължение, а не поради желание.

При пазарната икономика крайният потребител получава стоката/услугата само ако може да заплати за нея с някакво универсално разплащателно средство (пари). Пазарната икономика е стопанската система използвана в капиталистическите държави.

В икономиката на бартера (размяната) за разлика от икономиката на даровете един човек/група предоставя нещо на друг/други само ако се получи нещо в замяна. Важи максимата "услуга за услуга". Често пъти разменяните материални блага или услуги не са равни по стойност, но това се пренебрегва от разменящите. Важното е да се получи нещо в замяна. Сред хората е широко разпространена тази практика - "аз ще ти помогна да си прекопаеш нивата, ако ти ми помогнеш в ремонта на къщата" и няма значение коя от двете дейности е по-трудоемка. Именно поради тази особенност на бартер икономиката, някои анархисти я оценяват също като важна част от стопанския живот на свободното общество.

Икономиката на даровете и бартер икономиката не са водещи в съвременния свят за разлика от пазарната и плановата икономики. За сметка на това, те присъстват във всекидневния живот на много хора по земното кълбо и дори спомагат да се преодолеят част от вредите нанасяни от "официално признатите" икономически системи. Благодарение на даваната безвъзмездна помощ много хора по света буквално успяват да оцелеят в съвременния хищнически свят. Някои теоритици оценяват до толкова позитивно икономиката на даровете, че дори твърдят, че при едно по-широко нейно разпространение (те използват думите "култура на даряване"), ще бъде унищожена световната бедност. Може би са прави, но едва ли положителният ефект от икономиката на даровете може да свърши това, без да се премахне отрицателният ефект от концентрацията на богатството в ръцете на малцина, характерно следствие от пазарната икономика.

Някои примери от днешния свят, които напрактика преставляват икономика на даровете:

  • Издръжката на децата от родителите в едно семейство (често пъти продължаваща и след навършване на пълнолетие).
  • Писането и разпространяването на софтуер с отворен код.
  • Електронното разпространение на новини и всякаква друга информация (добър пример е Wikipedia).
  • Безвъзмездното кръводаряване.
  • Безплатните курсове и семинари.

В по-далечното минало, за разлика от днес именно икономиката на даровете е имала водеща роля. Тя е съпътсвала обществото още от зората на създаване на човечеството. Племето от каменната ера може да е ловувало/събирало плодове като една голяма група, на по-малки групички или индивидуално, но самото хранене е било общо. Така, ако някой не е имал късмета да улови нещо даден ден, то той не е оставал гладен. В книгата "Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин са описани традициите на много племена от Африка, Азия и Океания, които до голяма степен са базирани на икономиката на даровете. Книгата е писана преди повече от век, но според едно съвременно проучване, тези традиции са все още живи на някои острови в Тихия океан. Дори и в поверията на българите и други "отдавна цивилизовали се" народи все още се съдържа спомен за практикуваната някога икономика на даровете. Не е прието нещо, което ни е подарено да се продава, можем на свой ред да го подарим на някой друг, но не бива да го връщаме обратно в пазарната икономика като вземем пари за него.

Разбира се, и икономиката на даровете има своите недостатъци. Много са критиките отправени към нея. Някои от тях имат известно право, други са форма на заяждане от страна на апологетите на "официалните" икономически системи.

Небезизвестният Милтън Фридмън е твърдял, че такава форма на икономическа организация ще доведе до все по-намаляваща инициативност и желание за производство, след като човек очаква всичко, което му е нужно да го получи като подарък от някой друг. Но някои примери от реалния живот показват точно обратното, като най-забележителен пример е Wikipedia. Колкото повече информация се натрупва в тази свободна енциклопедия, толкова повече хора се включват в подобряването и разширяването и. Тоест с натрупването на информация, потребителите не губят инициативността си и не се задоволяват само с ползването и.

Други критици изтъкват факта, че хората са склонни да се разделят предимно с нещата, които вече не са им нужни. Вероятно е така, но със сигурност е по-добре да подариш непотребния вече предмет, отколкото да го оставиш да гние в мазето. Имаме лошият пример на големите супермаркети в така наречения развит свят. Те всеки ден изхвърлят тонове храна на буклука, защото не са успели да я продадат, вместо да организират някаква мрежа за разпределение на излишната храна между нуждаещите се, а светът е пълен с такива. Инициативи като Food Not Bombs се опитват да поправят до колкото могат това разхищение.

Някои все пак са съгласни, че в миналото икономиката на даровете е играла важна роля, която все повече е намалявала през вековете. Дори твърдят, че бързият прогрес на човечеството се дължи на развитието на пазарните принципи и ако върнем икономиката на даровете това ще е крачка назад. Но историята показва, че не една и две концепции от миналото отново намират приложение в наши дни. Нека си припомним, че демокрацията и републиката са познати в древна Елада и Рим много преди широкото разпространение на монархиите от средновековието. Тези две форми на управление изчезват напълно за дълъг период от време. Някой средновековен мислител би могъл да каже, че връщането им ще е крачка назад. И естествено би сбъркал, защото в съвременния свят най-широко разпространената форма на управление е демокрацията (макар до голяма степен фасадна и все още далеч от най-добрата си форма - пряката демокрация).

Като заключение може отново да се каже, че икономиката на даровете може да бъде (отново) широкоразпространена не за сметка на прогреса, а благодарение на него. Повече подробности могат да бъдат намерени в статиите и книгите на Георги Константинов посветени на роботронната революция. Съвременното ниво на науката и техниката позволява машините да произвеждат все повече, по-качествено и по-бързо с все по-малко човешки труд. Според капиталистическия принцип ако свръхпроизводството не можем да го продадем, по-добре да го заключим в складовете, ако ще и за вечни времена. Но защо трябва да правим това, не можем ли да го...подарим ?

Георги Бончев, 2007

gift