В тази последна лекция бих искал да представя част от споровете, възникнали около модела на икономиката на участието. Затова прилагам есе от Робин Ханел и своите отговори на някои критики от страна на икономисти. Тя обобщава редица слабости, приписвани на парекон и им дава отговор, доколкото ни е възможно. Първо, обаче, трябва накратко да се обърнем към въпросите, повдигнати в последната глава.

Отговори на въпросите от Лекция 9 *

Какви цели бихте искали да видите постигнати от една революционизирана сфера на родството. Какво въздействие би имало това за една икономика и съвместим ли е парекон?

Първо, как би следвало да подходим последователно към този въпрос? Не мисля, че би било по-различно от метода, който използвахме в предишните лекции. Трябва да се определят основните цели на родството. После трябва да се определят основните понятия – първо, какво е сфера на родството и после, какви са нейните съставни институционални функции. После, можем да преценим съществуващите модели и предложения за структури на родството чрез собствените си ценности. И накрая, да се опитаме да си представим нови институции (или да изберем от съществуващите тези, които ни харесват) и да конструираме модел за тази сфера от предпочетените възможности.

Когато мисля за това, ми се струва, че институциите на родството не би трябвало да поставят разграничения между мъже и жени, между възрастни и деца или хора с различни сексуални предпочитания, които са: а) биологически ненужни и б) възпрепятстващи пълноценното развитие и реализация на всички тези участници. Не би трябвало да има противоречащи си интереси на групи с други групи. Когато мисля за ролите при родството, стигам до заключението, че постигането на тези цели налага в крайна сметка край на нуклеарното семейство, всъщност край на цялата идея за полово определено асиметрично майчинство и бащинство, в сравнение с полово неутралното отглеждане на децата. Но като се каже това, мисля, че можем да си представим много начини хората да се ухажват, размножават, общуват и пр., напълно съвместими с желаните обществени ценности и резултати.

Мисля, че въздействието и в двете посоки в общи линии е лесно да се опише. Всяка сфера на обществения живот не бива да влияе на участниците така, че да блокира действията на някоя друга сфера. Например икономиката не може да прокара такава граница между мъже и жени или други групи, която да блокира действието на институциите на родството. Което определено ще се случи, ако икономиката обогатяваше мъжете и разоряваше жените, например.

По същия начин обаче, сферата на родството, а това ще рече социализиращите институции и пр., трябва да осигуряват на хората навици, вярвания, умения, познания и характер подходящи за участието в един парекон.

* Какви са целите, които бихте искали да постигне една революционизирана културна сфера. Какво въздействие би имало това върху стопанството и съвместим ли е парекон?

Като следвам познатия път, аз се оказвам привърженик на така наречения интеркомунализъм. Идеята е много проста. Няма права култура. Схващането, че всеки трябва да има своя права култура, е културен кошмар (макар това да е типичният възглед на много марксисти). Вместо това, трябва да има много култури, тоест много културни общности. Те могат да бъдат дефинирани по много начини - по религия, география, различни вкусове, предпочитания, вярвания и други. Интеркомунализмът е положение, при което всяка културна общност е свободна да изповядва своите вярвания, да спазва своите обичаи, празници и т. н., както намери за добре; същевременно с това разполага с мястото и средствата да го прави и по закон е защитена при спор с всяка друга по-голяма културна общност. Тоест, голямото отстъпва пред малкото… Тривиално като размишление, но практическо изискване от огромна важност, според мен.

Икономиката, за да бъде съвместима, трябва да се отнася към всички еднакво, независимо от културната им принадлежност. Нещо повече, тя трябва да се вслушва в груповите решения на културните общности, за да не бъде културата на работното място и пр. репресивна спрямо малцинствените групи. В парекон няма нищо, което би разстроило интеркомунализма и има много неща, които биха го подсилили и укрепили.

* Какви цели бихте желали да постигне една революционизирана политическа сфера? Какво влияние би имала тя върху икономиката и съвместим ли е парекон?
* И накрая, как би въздействал парекон върху съпътстващите сфери на родство, култура и политика?


Защо е планирането на участието?

В сянката на съветския крах и далеч от вниманието на обществото дебатът за желателната икономика се разпали наново в средите, които вярват, че хората заслужават нещо повече от капитализъм. През изминалите пет години се появи малък порой от книги и статии. «Science and Society» и «Review of Radical Political Economics» издадоха специални броеве посветени на дебата. «Z Magazine» публикува симпозиум, «Pen-L» (форум на прогресивните икономисти в Интернет) улесни спонтанната размяна на мнения чрез модем, а периодичните конференции на учени и активисти пренесоха дебата в дискусионни групи в многобройни градове. Участниците бяха разделени на две школи – застъпниците на «пазарния социализъм» срещу застъпниците на демократичното планиране или «планиране на участието». Двата лагера имат съществени различия. Като активни участници в тези дискусии, бихме искали да:

1. Повторим критиките си към пазарните модели, които не срещнаха адекватен отговор от страна на пазарниците
2. Да защитим планирането на участието от честите възражения, които не намираме за убедителни и
3. Да отбележим някои сериозни въпроси, върху които застъпниците на икономиките на участието трябва да помислят в светлината на повдигнатите въпроси.

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop