Изглежда сме изправени пред сериозна класова криза в нашите движения и организации, която приема две форми: 1) въпросът за класата беше махнат от списъка с приоритетите и 2) тези, които му обръщат адекватно внимание имат погрешен класов анализ, което го прави безполезен. Като член на СДО (Студенти за демократично общество, Students for a Democratic Society - SDS) виждам, че не сме имунизирани срещу този проблем; затова това есе се опитва накратко да подхване този въпрос и да посочи проблемите, като започне с второто. Традиционният ляв двукласов анализ ще бъде отхвърлен в полза на въвеждането на трета класа – координаторската; и след като определя тази нова класа, ще обсъдя последиците от нея в нашите движения и организации, имайки предвид опита на СДО. Трябва да се отбележи, че класата ще бъде разгледана по по-опростен начин, отколкото трябва; въпреки това имайте предвид, че авторът вярва, че класата не може да бъде формулирана като индивидуално потисничество, отделно от други потисничества, които произлизат от общността и от културни, родствени и авторитарни отношения. По-скоро, всеки е активно преплетен с другия; това понякога се нарича "тоталистки" подход или "допълващ холизъм".

Какво е класа?

Класата е дефинирана като група от хора, които имат общи интереси, обстоятелства и права въз основа на съответната им позиция във функционирането на икономиката; въпреки че доходите могат да са фактор заради увеличилата се класова сила да заграби, това не е толкова важно, колкото либералната идея за класа го прави. Освен това, класата трябва да може, поне потенциално, да развие съзнание, което да ѝ даде възможността и волята да действа автономно. Позицията на класата води до оформянето на нейна собствена психологическа и културна обособеност от другите класи. При това, може да се каже, че класата може да бъде дефинирана от нейната роля в социалното производство. Сега спорният въпрос е какви позиции и роли са в основата на определянето на класата.

Традиционният ляв отговор на този въпрос е, че класовият антагонизъм е базиран само на връзката със средствата за производство. Малка група от хора, капиталисти, притежават средствата за производство, а работниците са тези, които трябва да продават своя труд срещу заплащане на капиталистите, защото те не притежават средствата за производство. Базирано на тази дефиниция за класа можем да се съгласим, че капиталистите, както и работниците, наистина представляват две класи. Капиталистическата класа има общи интереси в това крайно да увеличава печалбите и контрола върху производствения процес в ущърб на работниците и за да улесни това, тя учредява бизнес организации, политически партии, клубове и т.н. Капиталистите също така развиват култура и съзнание на алчност и превъзходство, както и в много случаи на гледане на работниците като на проста статистика и инструменти за забогатяване.

Работниците, от друга страна, имат интерес в това да изкарват възможно най-високите надници за възможно най-малко работа, т.е. точно обратното на капиталистите. За да преследват тази цел, работниците учредяват съюзи, спортни клубове, политически партии и други работнически организации. Фактът, че работниците трябва да продават своя труд, дори да не искат да вършат тази работа, води до отчуждаване от работата им. И вземайки предвид тяхната икономическа позиция, работниците явно ще трябва да преследват целите си и да живеят в рамките на различните културни условия. Това е основата на традиционния ляв класов анализ и корена на неговото понятие за класова борба (разбира се има и по-нюансирани анализи, но тези особености присъстват в основата на повечето от тях).

Координаторската класа

Анализът на левите-марксисти, независимите социалисти и анархисти обаче, е погрешен. Въпреки че ние приемаме, че връзката със средствата на производство е критерий за класовото разделение, той не е единственият. Не само е теоретично погрешен, но и историческите примери също доказват друго. Съществува трета класа, която се намира между работниците и собствениците, между труда и капитала – координаторската класа, която произлиза от разделението на труда, давайки на координаторите относителен монопол върху властващите знания и умения, и като резултат те имат думата относно своята работа и работата на работниците под тях. Това са хората с високи надници и/или заплати - мениджъри, инженери, доктори, адвокати и други професионалисти по високите нива.

Координаторите защитават техните умения, знания и авторитет срещу работниците под тях и се борят, за да печелят повече богатства, автономност и сила да заграбват от капиталистите над тях. Те гледат на капиталистите като на противни препятствия и вярват, че техните технократски подходи към икономическото и социално производство са превъзхождащи. Обратно, координаторите окупират икономически позиции, които пораждат чувства на самооценяване и способност и гледат на работниците покровителствено с подчертано усещане за елитизъм, често усвоявайки схващане за това, че "работниците са интелектуално неспособни или зле психологически екипирани, за да се разпореждат със собствения си живот, без нашата милостива помощ". Те също така учредяват свои собствени организации, които да защитават класовото им положение – професионални дружества като Американска лекарска асоциация за доктори, и Американска адвокатска асоциация за адвокати, или дори учредяват организации, които да им помагат да се изкачат до позицията на нова управляваща класа – нещо, което сме виждали да се прави под маската на партия-"авангард". Последният довод, че координаторската класа може да има желание и възможност да се превърне в новата управляваща класа, е основен за установяването ѝ като класа. Също така ни позволява да разберем по-добре така наречените "социалистически" или "комунистически" революции в миналото, които всъщност са били "координаторски". С други думи, координаторската класа може да бъде категорично анти-капиталистическа, но не може да бъде за самоуправление на работническата класа.

Както можем да видим, координаторите имат свои общи интереси, обстоятелства, власт, психология, култура и възможност да се превърнат в новата управляваща класа; затова пасват на нашето определение за класа.

Друг поглед върху работническата класа

Освен с признаването на съвсем друга класа, съществуването и дефиницията на координаторската класа могат да ни помогнат в дефинирането на работническата класа. Сега вместо основни критерии за работническата класа да са непритежаването на средствата за производство и просто работата срещу надница, ние може да кажем, че работническата класа се състои от работници на заплата или надница, които вършат основно рутинни, тежки и обезвластяващи дейности и чиято работа е дефинирана от координаторите или капиталистите, защото систематично са били лишавани от достъпа до умения, знания, време, енергия и възможността да вземат решения, за да променят това. В следствие на това в САЩ, както и в почти всички други индустриализирани страни, разделението на класите е такова: 1% - 5% капиталистическа класа, 15% - 20% координаторска класа и 75% - 80% работническа класа (имайки предвид, че има различни слоеве във всяка класа, но сега ние се опитваме само да добием основно разбиране за трикласовото схващане).

Класа, студенти и младежи

Използвайки трикласов анализ, ние можем да разберем по-добре и към коя класа спадат студентите и младежите – нещо, което е важно да се изясни във връзка с нарастващото студентско движение и с нуждата от самоуправленчески ролеви модел на студентската работническа класа. В студентските и младежки движения определено съществува класизъм, но ако някои от участниците в тях не са работници и някои очевидно не са капиталисти, или деца на капиталисти, то какви са те? Класовата идентичност на студентите зависи основно от семейството им и очакваната им работа след като завършат университета. Ако един студент се причислява към работническата класа заради начина, по който е отгледан или заради своята работа или евентуална работа, той трябва да бъде считан за част от работническата класа и най-вероятно ще се идентифицира с нея. Ако един студент е причислен към координаторската класа заради начина, по който е отгледан или заради своята (евентуална) работа, то той е част от координаторската класа. Студентът или младежът, завършил или не, ще остане в тази класа, докато неговите собствени обстоятелства не я преодолеят. Нека дам два примера.

Първо: да приемем, че студент от координаторската класа работи ниско заплатена работа в сферата на услугите, докато е в университета. Той няма изведнъж да премине към работническата класа. Той все още ще има семейните връзки и преживявания, култура и психология на възпитанието в координаторската класа, които силно ще се различават от студентите от работническата класа, независимо от това дали те работят в този момент.

Второ: да приемем, че студент от координаторската класа, който е завършил наскоро, но е изцяло откъснат от родителите си, по свое желание или не, е принуден да си намери работа от работническата класа. Пак, това не го прави част от работническата класа, защото той не губи своето минало; въпреки това, с течение на времето, ако той продължи да работи тази работа, той може в последствие да се идентифицира, и то с основание, като част от работническата класа, но не незабавно или в близкото бъдеще.

Като резултат от този анализ, надявам се, че студентите с основание ще се идентифицират като работническа класа, когато е подходящо и ще се създават форуми, на които те могат да обсъждат своите притеснения с други, които са преживели същите неща, същите житейски ситуации и своето възможно бъдеще, базирано на тяхната класа, както направихме ние в СДО чрез събранията ни. Също така се надявам, че студентите от координаторската класа няма погрешно да вземат участие в тези форуми, защото на тях им липсва класов анализ, те не успяват да разберат, че не всички работници на надница са работническа класа; и обратното – че много студенти са от работническата класа.

Координаторска класа и организиране

Вярвам, че провалът на повечето активисти и организатори, особено тези, които се смятат за революционери, да приемат тази концепция за координаторската класа, е много вреден и ще е пречка в бъдеще, ако не се "излекува". Вече виждаме в по-големите антивоенни коалиции, – знаете кои са те – че координаторската класа е поела управлението им, умишлено или не. Дори, въпреки че те всички твърдят, че се борят за край на войната и за вътрешна демокрация, нищо не може да е по-далеч от истината. Фактът, че групи от "левите" страдат от този проблем, не е изненада за никой, който разбира динамиките на координаторската класа. Още повече, че дори обявили себе си за "анти-авторитарни" групи и колективи падат жертва на контрола на координаторската класа. Освен факта, че структурата на някои организации е дори с йерархичен тип "отгоре надолу“ на хартия, а при други предполагаемо не е, нека да дам пример за това как класа от управляващи елити може да се появи в ситуация, в която гласуването се извършва от един човек, един глас – дори в организации, посветени на Икономика на участието (ПарЕкон), като СДО.

Да кажем, че има десет човека, които са част от клон на СДО някъде в страната и на всеки човек е гарантиран равен глас по всички въпроси, които ги засягат.  Все пак, по същото време, само трима вършат работа, даваща някакви възможности, като това да се грижат за финансите на клона, да пишат всички съобщения до медиите и да говорят на всички събития. Останалите седем просто раздават флайъри, присъстват на събития, рисуват банери и т.н. Когато дойде време да се гласуват различни въпроси, седемте човека, които не вършат овластяваща работа, реално имат повече гласове от тримата, които вършат упълномощава работа или поне на теория. През 99% от времето, обаче, това няма как да се случи, защото седемте човека не биха знаели достатъчно относно това, което се случва, за да направят информиран избор, или пък не се чувстват достатъчно уверени, за да говорят решително и да предизвикат другите трима; и е много вероятно те да бъдат твърде изморени от рутинната работа и обременителните задачи, за да могат изобщо да се появят на срещата. Това би се случило, защото корпоративното разделение на труда все още съществува и тези с най-малко познания, опит и умения ще заемат тези позиции и по този начин ще позволят съществуването на координаторската класа (И пак, това е фокусирано само върху класата като цяло. Расовото, културното, родственото и друго потисничество и фактори са също в играта).

Какво може да направим, за да излекуваме това класово разделение в нашите собствени движения и организации, включително и в новата СДО? Първо, ние трябва да разпознаем това като проблем – досега това бе доста трудно. Второ, ние трябва да внедрим идеята за "балансирани работни комплекси" в нашите движения. Общо взето, ще преразпределим задачите, които съставят работата и институционалните позиции, за да има относително равен брой овластяващи и неовластяващи задачи. Например говорителите на събития и тези, които пишат съобщенията към медиите ще се редуват. Също така всеки път, когато се правят екипи, ще се образуват двойки от опитен човек с по-неопитен и т.н. Това трябва да се прави, когато е възможно, а в случаи, в които е нужна делегация на задачите и/или е нужен авторитет за период от време, тези позиции трябва да се заемат за определен срок, при честа смяна, възможно незабавно отзоваване и с ясно определени указания за отговорностите. Също така, за да засегнем въпроса за неравното развитие, учебните групи и други подобни дейности, те трябва да се осъществяват в определените клонове, за да могат хората да получат знанията и уменията нужни за запълването на дупките. Трето, трябва да разпознаем нуждата и правото за съставяне на определени организации от работническата класа, признавайки правото им да се самоуправляват, точно както ние разпознаваме нуждата и правото на цветнокожите, жените, хомосексуалните и други потискани групи да го направят.  Накрая ние трябва активно да се борим с класизма в нашите собствени движения и фронтално да се сблъскваме с него.

Класизъм

Проблемът с доминацията на координаторската класа не само нарушава принципа на пареконското демократично вземане на решения в институциите на движението, но е и проблем, защото хората от работническата класа не са идиоти, противно на мнението на координаторите и би им било досадно да се включват в движения и организации, управлявани от координаторската класа. Защо? Защото те са класисти. Би ли искал някой цветнокож да се включи в расистко движение или организация? Вероятно не и ние виждаме и последиците от това. Всъщност, хората от работническата класа имат по-дълбоки реакции към координаторската класа, защото повечето от тях никога не са срещали истински капиталист преди. Координаторите са тези, които се карат с тях на работа, дисциплинират ги в училище и ги предават в техните съюзи.

Класизмът може да приеме различни структурни форми, само поради факта, че движението или организацията има координаторско ръководство/болшинство, но също така може структурно да се появи под формата на извънредно дълги срещи и липса на средства за заплащане на транспорта на хората от работническата класа до важни събития. И ето ги конкретното взаимодействие между хората от работническата класа и координаторите. Виждали сме и двата вида класизъм в СДО и съзнателно сме се борили с него, но трябва да им се обърне повече внимание.

Това е списък на "Топ 10 грешки на активистите от средната класа в групи с хора от различни класи"от сайта ClassMatters.org. Това, което те наричат професионална средна класа е сходно с това, което аз наричам координаторска класа (въпреки това, нашите класови анализи и спецификации са различни).

parecon_capcoord

  1. Пренебрегват нуждите
  2. Пренебрегват интелекта
  3. Придават романтичен характер на хората от работническата класа
  4. Налагат ненужна странност
  5. Крият истинската си същност
  6. Смятат, че знаят всичко
  7. Смятат, че не знаят нищо
  8. Фокусират се върху образованието, повече отколкото върху организацията
  9. Фокусират се върху целите и задачите, повече отколкото върху хората
  10. Превземат

Също така бих искал да дам няколко примера за това, което наричат "ненужна странност":

  • Билков чай и никакво кафе на събитията
  • Махане с ръце във въздуха вместо ръкопляскане
  • Държане за ръце или пеене на срещи
  • Сложни, ритуализирани консесусни процеси по вземане на решения
  • Голота на събиранията
  • Разрушаване на имуществото на събирания
  • Говорене с акроними или жаргонно
  • Сервиране на тофу като основно ястие на събранията
  • Седене на пода; не се подсигуряват столове, само възглавници
  • Немита коса или неизпрани дрехи
  • Закриване на лицата с шалове

Ако искате по-задълбочен анализ на ненужната странност, отидете на www.classmatters.org И все пак, предполагам схващате идеята.

Накрая, съществува и въпроса за снизхождението към културата на работническата класа от страна на левите (още повече от тези, които можем да наречем белите леви). Работещите хора са гледани снизходително заради яденето на МcDonalds, но за хора от средите на левите е "ок“ да ядат във веган ресторанти, където работниците не са по-малко експлоатирани. Гледат снизходително на работниците за това, че гледат спорт, въпреки че те извличат удоволствие от това и им дава възможност да поговорят с приятелите си на работа или на училище на следващия ден. О, ама почакай! Чудесно е, ако гледаш определени спортове като голф и тенис. На работниците се гледа снизходително, защото четат Ню Йорк Поуст, докато левите четат това, което самите те наричат лъжливия, публикуващ глупости за войната Ню Йорк Таймс; в същото време, човек от работническата класа чете единствената част от вестника, която казва истината – спортната страница. Това са донякъде генерализации, но кажете, ако тези неща не резонират с вас. Списъкът може да продължи...

Пътят напред

Представих традиционния двукласов анализ на левите и показах, че е прекалено къс, за да бъде достатъчен за разработването на рамки за класовия анализ и борба. На негово място, аз твърдя, че трета класа, координаторската класа, трябва да бъде разпозната като класата между труда и капитала. Тази нова класа възниква не от връзката с производството, а от разделението на труда. Още повече, показах как нашите движения са доминирани от координаторската класа и са класистки и представих някои възможни решения. Може и да греша, но смятам, че за да проверим нещо, трябва сами да го изпитаме. Приложете това, което ви казах към човек от работническата класа и вижте колко съпротива ще има. Тогава, направете същото с някой, който попада в графата, която аз наричам координаторска класа. Готов съм да се обзаложа, че би имало много повече координатори, отричащи това, че съществуват, отколкото хора от работническата класа, които казват, че координаторите не съществуват. Моята цел обаче не е да бъда прав напук, а вместо това да поставя въпроса за класата на преден план, наред с проблемите за раса, пол, власт и други. Надявам се, че това, което предложих, ще успее поне да предизвика нарастваща дискусия по темата и да убеди поне няколко човека. Което и да стане, моята основна цел е безкласовост и превръщането на СДО в активен агент в тази борба и разпознаването на координаторската класа е първата стъпка към постигането ѝ.

БЕЛЕЖКА: Това е версията на есе, първоначално появило се като брошура на националното събрание на Студенти за демократично общество (Students for Democratic Society, СДО) през 2007г.

Превод: Маги

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop