Индекс на статията

Разпределение на благата: пазарите и централизираното планиране

Първо, пазарите веднага биха разрушили схемата за възнаграждение. Те ще възнаграждават продукцията и силата да заграбиш вместо усилията и жертвите.

Второ, пазарите също така ще карат купувачите и продавачите да купуват евтино и да продават скъпо, всеки ограбвайки другия колкото е възможно повече в името на личното облагодетелстване и пазарното оцеляване. С други думи пазарите ще генерират антисоциалност.

Трето, пазарите изрично ще произвеждат незадоволеност, защото само недоволните ще купуват отново и отново, и отново. Така генералния директор на изследователските лаборатории на General Motors Чарлз Кетъринг представя ежегодните промени в моделите коли на компанията. Той казва следното: бизнесът се нуждае да създава "незадоволени потребители"; неговата мисия е "организираното създаване на незадоволство". Идеята е, че планираното остаряване ще прави клиента незадоволен от колата, която той или тя вече има.

Четвърто, цените в пазарната система не отразяват всички социални разходи и ползи. Пазарните цени вземат предвид само въздействието на работата и потреблението върху директните купувачи и продавачи, но не и на онези, които са периферно засегнати, включително онези, засегнати от замърсяването или от позитивни странични ефекти. Това означава, че пазарите рутинно нарушават екологичния баланс и устойчивост. Те обричат всички общности, без най-богатите на недостиг на вода, въздух, публични наличности и повече шум.

Пето, пазарите също така поизвеждат йерархия при вземането на решенията, а не самоуправление. Това се случва не само поради неравенство в богатството, преминаващо в неравенство във властта, но и защото пазарната конкуренция принуждава дори работни места, базирани на съвети да намаляват разходите си и да се стремят към пазарен дял, независимо от произтичащите от това отражения. За да се конкурират, дори работните места със самоуправлявани съвети, справедливо възнаграждаване и балансирани работни комплекси, нямат избор, освен да пренебрегнат дискомфорта, който намаляването на разходите причинява именно на онези хора, които те зачеркват, за да разберат кои разходи да намалят и как да генерират повече продукция за сметка на удовлетворението на работниците (а дори и на потребителите).

С други думи, за да се намалят разходите или иначе казано да се установи пазарна дисциплина, поради пазарната логика ще се появи координаторска класа, намираща се над работниците, която нарушава предпочитания от нас начин на възнаграждение и която концентрира в себе си власт, заличавайки самоуправлението и справедливостта, които ние желаем.

Т.е. под напрежението на пазарната конкуренция фирмата, в която аз работя, трябва да се опита да максимизира приходите си, за да продължи или да изтласка конкуретните фирми. Ако фирмата ми не направи това, ще загубим работните си места и ще имаме само справедлива бедност. Така че трябва да се опитаме да прехвърлим разходите си на другите. Трябва да търсим колкото може повече приходи, дори и чрез включване на прекомерно потребление. Трябва да намалим разходите си за производство, включително намалявайки комфорта на работниците и неправомерно засилвайки труда, за да спечелим пазарен дял, независимо от ползите и разходите за другите.

За да измислим и преследваме безмилостно всички тези пътища към пазарния успех, ние все пак ще имаме нужда и от мениджърски начин на мислене, стремящ се към излишък, а също и от свобода на мениджърите от болките, които техните решения причиняват. Така че наемаме приятели с подходящия груб и калкулиращ ум, каквито произвеждат бизнес училищата. Даваме на тези нови служители офиси с климатици и комфортно обкръжение. Казваме им, ок, намалете нашите разходи, за да осигурите дългия ни живот на пазара.

С други думи, ние налагаме на себе си координаторска класа, не поради природен закон и не поради някакъв вътрешен психологически мотив, а само защото пазарите ни карат да се поставим в зависимо положение от координаторски елит, защото в противен случай губим пазарен дял и приходи и евентуално фалираме.

Има и такива хора, които ще твърдят, че тези пазарни провали не са продукт на самите пазари, а на несъвършените пазари, които не са постигнали условието за съвършена конкуренция. Това е горе-долу като да кажеш, че болестите, причинени от приемането на арсен се появяват, защото никога не приемаме чист арсен, а само арсен, смесен с други добавки.

От друга страна, твърдението за перфектните пазари игнорира факта, че в истинското общество буквално няма такова нещо като съвършена конкуренция, така че разбира се, че винаги ще получаваме несъвършени пазари. Но дори още по-важно, това твърдение игнорира факта, че болните характеристики на пазарите, които описахме, не намаляват със засилване на конкуренцията. Това е вярно не само в нашия мисловен експеримент, но и на практика.

Исторически колкото повече икономиките са се приближавали до чистата пазарна система без намеса на държавата и с колкото е възможно по-малко сектори, доминирани от единични фирми или с колкото по-малко съглашения и съюзи е възможно, тогава отраженията върху обществото, които описахме по-горе са били най-лоши.

Например, рядко, а дори и почти никога не е имало толкова конкурентни пазари, като тези във Великобритания в началото на 19 век и въпреки това в люлката на тези почти перфектни пазари малки деца обикновено са умирали в мините и преработвателните предприятия на Черната Страна. Идеята е, че добре функциониращите пазари изпълняват различни икономически задачи, но иначе нямат високи постижения под каквато и да е форма. Те не се противопоставят, а дори улесняват културната и моралната извратеност.

Същият общ резултат на пазарното разпределение на благата, което разрушава ползите, искани чрез съвети със справедливо възнаграждаване и балансирани работни комплекси, са валидни исторически и за централизираното планиране, но по различни причини. Централизираното планиране издига централизирани плановици и техните мениджърски агенти на всяко работно място и след това, за легитимност и последователност, също така издига всички онези агенти в икономиката, които споделят същия тип поведение.

С други думи, централизираните плановици се нуждаят от местни агенти, които да придържат работниците към нормите, които плановиците поставят. Тези местни агенти трябва да са авторитарни. Тяхното поведение трябва да ги легитимира и да принизява останалите в сравнително подчинение. Следователно централизираното планиране, както и пазарите, също поставя координаторска класа, която управлява работниците, които от своя страна са подчинени не само на национално ниво, но и във всяко работно място.

Следователно проблемът за разпределението на благата, пред който сме изправени, когато се опитваме да постигнем добра икономика е, че (както видяхме в Югославия и СССР) дори и без частна собственост над средствата за производство, пазарите и централизираното планиране  разрушават ценностите и структурите считаме за достойни. Те заличават справедливо възнаграждение, унищожават самоуправлението, остойностяват продуктите ужасно погрешно, налагат тесни и противообществени мотивации и налагат класово разделение и класово господство – което означава, че те стъпкват и унищожат ценностите, които искаме да издигнем и развием.

Разпределението на благата е нервната система на икономическия живот. То е едновременно сложно и изключително важно. За да изградим нова икономическа визия, ние трябва да измислим механизъм, който може ефективно да определя и съобщава точна информация за истинските социални разходи и ползи на икономическите възможности и който може след това даде на работниците и потребителите влияние върху решенията, пропорционално на степента, в която те са засегнати от тези решения.

Желаните начини за разпределение на благата трябва да разпределят ресурсите, труда и продуктите му по гъвкав начин, който може да върне нещата към първоначалното им състояние в случай на непредвидени кризи или шокове. Този желан начин не трябва да хомогенизира вкусовете, а вместо това да спазва личните предпочитания, да предпазва неприкосновеността на личния живот и индивидуалността, да поражда социалност и солидарност и да посреща нуждите и възможностите на всички работници и потребители, вместо да превъзнася малцина. Това разпределение на благата трябва да работи без класово разделение и господство, а със справедливост и безкласовост, без авторитарност и непропорционално влияние на малцина, а със самоуправление за всички.

Самоуправлението на разпределението на благата не е малка амбиция, имайки предвид че почти всеки до известна степен е засегнат от всяко решение в икономиката. Във всяка институция – фабрика, университет, болница или някъде другаде – трябва да са представени много интереси при вземането на решения. Самата работна сила, общността в която се намира институцията, потребителите на стоките или услугите ѝ и институциите, които се стремят към същите ресурси. За да имаме демокрация,  още по-малко за да имаме самоуправление, предполага, че съществуват структури, които изместват и премахват частната собственост върху средствата за производство или ресурсите, но едно, но това също така включват всички засегнати страни подходящо при определянето на възможните пътища.

Докато частната собственост е проблематична, както критиците на капитализма винаги са сочели, по-дълбоките и може би по-смъртоносните злодеи, както накратко посочихме по-горе, са пазарите и централизираното планиране. Ние не само имаме нужда от "пряко демократични" работнически и потребителски съвети, о също и от връзки между съветите, които запазват и засилват демокрацията и спомагат демократичните решения наистина да са информирани и мъдри решения.

Планиране чрез координирано участие (партиципаторно планиране)

Нека предположим, че на мястото на разпределение на благата от горе надолу чрез централизирано планирани решения и на мястото на конкурентно пазарно разпределение от атомизирани купувачи и продавачи, ние се стремим към информирани, самоуправлявани, кооперативни преговори за вложените ресурси и крайните резултати на социално ангажирани агенти, всеки от които има право на глас пропорционално на степента, в която решенията им влияят, всеки от които има достъп до прецизна информация и всеки от които има точна подготовка, увереност, условия и мотивация за мотивиране, развитие, дебатиране и изразяване на предпочитанията си.

Наборът от атрибути на разпределението на благата, ако можем да създадем институции, способни да направят това нещо истинско, ще развиват едновременно концентрираното около съветите участващо самоуправление, възнаграждението на база усилия и жертви и балансираните работни комплекси, както ние желаем. Този набор също така ще осигури правилно оценяване на личните, социалните и екологичните въздействия и ще насърчава безкласовостта.

Планиране чрез участие (Participatory Planning) е замислено да постигне всичко това. При него работническите и потребителските съвети предлагат своите работни възможности и потребителски предпочитания в светлината на най-доброто налично и постоянно актуализирано знание за локалните и по-глобалните влияния на пълните социални ползи и разходи от техните избори.

Работниците и потребителите кооперативно преговарят относно вложените ресурси и крайните резултати. Това изисква двустранна комуникация за взаимно информираните предпочитания, използвайки това, което  наричаме индикативни цени (цени-индикатори), борд за подпомагане, кръгове за настройка към нова информация и други характеристики на планирането чрез участие, които позволяват на хората да изразяват, посредничат и усъвършенстват желанията си в светлината на обратната информация за желанията на другите хора.

Работниците и потребителите посочват чрез съветите си своите лични и групови предпочитания. Те научават какви предпочитания посочват другите хора. На всяка следваща стъпка те видоизменят предпочитанията си, имайки предвид нуждата за балансиране на личния задоволяващ ги модел на работа и консумация с изискванията на жизнеспособния общ план. Всеки/всяка се стреми към благосъстояние и развитие на персонално и колективно-групово ниво, но всеки/всяка може да подобри своята ситуация само действайки съобразно по-общата социална полза.

Както във всяка икономика, потребителите вземат предвид дохода си и сравнителните цени на наличните продукти, за да изберат какво желаят. Това се случва за индивидуалното потребление, групи, квартали и региони, всичко това чрез потребителски съвети. Работниците в своите работнически съвети посочват подобно на потребителите колко работа искат да извършат, имайки предвид търсенето на техния продукт и своите собствени предпочитания относно работа/почивка.

При планирането чрез участие никой няма интерес да продава продукти на инфлационно завишени цени или пък да продава повече, отколкото потребителите имат нужда, защото въвеждането на високи цени и увеличаването на продажбите над нивото, което задоволява хората, не е начина за спечелване на доходите. Нито пък има нужда от конкурентна борба за пазарен дял. Вместо това мотивите са просто да се задоволят нуждите и да се развият възможностите без да се губят активи или казано с други думи – да се произвежда това, което е социално приемливо и полезно, докато съвместно и в сътрудничество се постигат личните, както и останалите социални предпочитания. Това е вярно не защото хората изведнъж са станали светци, а защото кооперирането е доходоносно. Безсмисленото взаимно ограбване просто няма място в ПарЕкон.

Предпочитанията за исканото производство и потребление са обсъждани чрез средствата на специално разработени за целта механизми. Преговорите се случват в серия от планови стъпки. Всеки участник има интерес най-ефективно да използва продуктивните си възможности, за да посрещне нуждите си, защото всеки получава справедлив дял от произведеното, който се получава когато се увеличава общият социален продукт.

Всеки човек също така предпочита да прави инвестиции, които намаляват робския труд и подобряват качеството на осреднения балансиран работен комплекс, защото това е качеството на работа, което всеки получава средно.

Плановете разбира се постоянно се актуализират по усъвършенстват. Естествено има грешки и несъвършенства в ежедневните и годишните операции на Икономиката на участието. При ПарЕкон обаче отклоненията от идеалния избор възникват от незнание или грешка и по никакъв начин не облагодетелства систематично един сектор над другите. Сгрешените избори и отклоненията нямат ефекта на снежната топка и не се мултиплицират.

За избере своята роля и позиция в ПарЕкон, всеки се консултира със собствените си лични вкусове и таланти. Рабира се всеки човек ще пасва повече и е по-вероятно да бъде щастлив в някои занимания, отколкото в други и естествено ще избере първите. Въпреки това няма избор, който може да се направи индивидуално или групово-колективно, който да акумулира това, което другите членове на обществото ще считат за несправедлива власт, богатство или други обстоятелства.

Икономиката на участието създава контекст на безкласовост и социална солидарност. При ПарЕкон мога да получа по-добри условия на труд ако осреднения работен комплекс се подобри. Мога да получа по-високи доходи ако работя по-усилено и по-дълго със съгласието на колегите си или ако средния доход в обществото нарастне. Аз не само напредвам чрез солидарност с другите, аз също така влияя на всички икономически решения на работното си място, а дори и в останалата част от икономиката в степен, пропорционална на влиянието, което ми оказват тези решения.

ПарЕкон не само елиминира несправедливите диспропорции в бодатството и доходите, той постига справедливо разпределение на благата. ПарЕкон не кара хората да подценяват или накърняват живота на другите, а произвежда солидарност. ПарЕкон не хомогенизира крайните резултати/продукти/услуги, а генерира разнообразие. ПарЕкон не дава на една малка управляваща класа огромна сила, натоварвайки по-голямата част от населението с безсилие, а дава подходящо самоуправлявано влияние на всички.

Икономическата жизнеспособност и ценност на ПарЕкон са дебатирани в дълбоки детайли в книгата "Parecon: Life After Capitalism" (Verso Press), както и на сайта на ПарЕкон: http://www.zcommunications.org/znet/topics/parecon, включително и отговори на детайлни притеснения относно продуктивността, ефективността, стимулите, социалните отношения и много други.

Превод: Петър Пиперков

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline