alt
Увод към книгата "ПарЕкон: Живот след капитализма" на Майкъл Албърт

"Kaпитализмът не е успешен. Той не е нито интелигентен, нито справедлив, няма и добродетели - а освен всичко и не функционира добре. Казано накратко, ние не го обичаме, дори започваме да го мразим. Но замислим ли се, с какво бихме желали да го заменим, се оказва, че въобще нямаме представа за това."
Джон М. Кейнс

Британският либерален философ Джон Стюърт Мил (1806-1873) казва:

"Ние не одобряваме идеалът на тези, които искат да ни накарат да вярваме, че нормалното състояние на хората е постоянната борба за успех, и че това газене, мачкане, настъпване и блъскане на другите, което днес характеризира обществото, може да бъде желаната съдба за човечеството."

А пък американският социален критик Ноам Чомски допълва:

"... бих искал да вярвам, че хората имат инстинкт за свобода ... и че те не искат да бъдат блъскани, командвани и потискани... Те желаят да им се даде възможност да вършат разумни, конструктивни неща, които сами могат да контролират..."

Shumpert re-injured his left shoulder – he originally dislocated as member of the New York Knicks in November –  during the first quarter of Game 3 after taking a hard screen from Draymond Green. Though he went to the locker room for evaluation and stayed there for a significant amount of time
Но щом "това газене, мачкане, настъпване и блъскане не е желаната съдба за човечеството" - коя е тя тогава? След като задушаващото се вече мнозинство от човечеството не иска да бъде предвождано от едно самовлюбено елитарно малцинство - към какво тогава се стремим? След като желаем да научим повече за този инстинкт на хората, и не искаме повече да ни "блъскат, командват и потискат", а да вършим "конструктивни неща, които сами да контролираме", как да започнем с това?

he returned to the game in the second quarter. The Georgia Tech product was already limited by a groin stain he suffered in the second round versus the Chicago Bulls
В САЩ живеят само около 3% от населението на Земята, които са отговорни за приблизително половината от потреблението на света. А от населението в САЩ само горните 2% от обществото притежават 60% от цялото състояние в страната. Но и в другите развити държави социалното неравенство е достигнало подобно ниво. Дори и в по-слабо развитите страни цари подобно положение, с тази разлика само, че богатите в тези страни не са чак толкова богати, а бедните са значително по-бедни.

too. ultram price at walmart Do you fall asleep easily during the day? If you are
И въпреки, че никой сериозно не отрича, че капитализмът в целия свят е съпроводен от унижения, отчуждение и глад, много от неговите критици се страхуват, че без него би било още по-зле. Почти никой не смята, че знае как би могла да изглежда алтернативата... За британския писател-хуманист, Уилиям Морис (1834-1896 г.), обществото трябва да е организирано така, че в него "да няма нито богати, нито бедни, нито господари, нито слуги, нито излишни, нито изнурени от труд хора...; а условията на живот да са еднакви за всички, за да могат хората да решават проблемите си сами, без излишно напрежение, съзнавайки, че това, което причинява болка на един, вреди на всички, т.е. обществото трябва да е една общност в истинския смисъл на думата."

or intend to take anti-anxiety drugs the following information should help you make an informed decision: you may also encounter other side effects like irregular heart beat
Но как да организираме икономиката, за да може описаната от Морис "общност" да се превърне в реалност? Как да придадем на труда достойнство и признание? Как да осъществим удовлетворяващо и справедливо потребление? Как да постигнем ефективно и справедливо разпределение на създадените блага? Възможно ли е въобще едновременно да се реализира ефективност, справедливост, демократичност и съпричастност? На тези въпроси се опитваме да дадем отговор в настоящата книга.

chest pain
Книгата е разделена на четири части. Първата представя ценностите и институциите на икономиката. Във втората част се описва Участието, т.е. съпричастната за всички членове на обществото икономика - както я наричаме ПарЕкон, и нейните предимства. В третата част се описват примери от ежедневието на едно такова хипотетично общество (трудов живот, потребление и разпределение). Последната част се занимава с изразените критики и контрааргументи срещу системата на ПарЕкон.

ПарЕкон и глобализацията

nervousness
Противниците на комерсиалната глобализация на корпорациите не са противници на глобализираните взаимоотношения по принцип. Отношенията, за които те се застъпват, според тях трябва да се основават на взаимното разбирателство и да са в полза на всички участници в световния икономически процес; да се основават на справедливостта, солидарността, разнообразието и самоопределянето. В глобален мащаб трябва да властва справедливостта вместо мизерията, солидарността вместо алчността, разнообразието вместо конформизма, демокрацията вместо подчинеността, стабилността вместо хищническите взаимоотношения. От това произтичат два основни въпроса:

stomach cramps
- Коя е причината, поради която тези, които преследват такива идеали, да са против глобализацията на корпорациите?

nausea and skin rashes.
- Какъв инструментариум предлагат критиците на комерсиалната глобализация, за да се подобри ситуацията?

Против капиталистическата глобализация

Shumpert re-injured his left shoulder – he originally dislocated as member of the New York Knicks in November –  during the first quarter of Game 3 after taking a hard screen from Draymond Green. Though he went to the locker room for evaluation and stayed there for a significant amount of time
Днешният световен пазар е от полза предимно на тези, които по начало разполагат с повече финансови средства. Нека разгледаме една търговска сделка между щатски мегаконцерн и местно предприятие например от Мексико, Нигерия или Тайланд. Тази търговия никога не е равностойна. По-голямата печалба от нея реализира винаги по-силната страна, с което нейното надмощие допълнително нараства.

he returned to the game in the second quarter. The Georgia Tech product was already limited by a groin stain he suffered in the second round versus the Chicago Bulls
Въпреки твърденията на опортюнистките апологети на свободния пазар, при капиталистическата, комерсиална глобализация потокът от ресурси, стоки и капитали, както и от вредни странични продукти, е винаги в такава посока, че за сметка на слабите и бедните силните стават все по-силни, а богатите още по-богати. Това обяснява и факта, че в навечерието на 21 век от 100-те най-големи икономически субекта в света 50 не са държави, а ориентирани към печалба частни корпорации.

too. order sibutramine obesity medication cheap “Many books have been written on al-Qa’ida
Освен това, действащата на пазарите постоянна борба за ресурси, приходи и хора най-често е игра без победители. Понеже всички са подвластни на логиката "първи да съм аз", всяко тяхно действие е подчинена на егоистичните им интереси и се извършва за сметка на другите, а това поражда вражда и руши солидарността между хората. Всички са подвластни на тази динамика - от отделния индивид, през предприятията и цели браншове до отделните държави. Тежест и внимание се отдава на това, което се потреблява частно, а колективно използваните блага като паркове, училища, болници и социални учреждения все повече губят значение. И докато предприятия и някои държави правят все по-големи печалби, слабите реализират тежки загуби. Добруването на всички хора, което всъщност би трябвало да ръководи световните процеси, се жертва в името на частната печалба само за някои личности, а солидарността, която би трябвало да определя живота на всички нас, едвам оцелява, принудена да прави постоянни компромиси.

but this comprehensive volume details not only the group’s origin and background
Културните обществени ценности също така все по-рядко привличат вниманието върху себе си, защото са заглушени от мегафоните на други комерсиални структури. И докато капиталистическата глобализация с огромното си количество смазва качеството, тя същевременно унищожава и разнообразието от култури. Навсякъде само Макдоналдс и Старбъкс, всичко е вече Холивуд и Медисън Евъню. От това страда всичко некомерсиално, всичко регионално, което представлява и разнообразието на този свят.

but also its evolution into the present. Yonah Alexander and Michael S. Swetnam have produced a much needed
Същевременно в мозъчните тръстове на корпорациите, където глобализаторите творят своите стратегиите, се разпорежда само елита от политиката и бизнеса. За тях дори само представата, че широката маса работници, селяни, потребители, бедни и въобще всички онези, които никога не са питани за мнението им, могат някога да участват равнопоставено в процесите на вземане на решения, буди презрителна усмивка. Капиталистическата глобализация преследва единствената цел, да изземе правата на цели народи в полза на политическото и комерсиалното господство на Запада. Този род глобализация поражда разпространяването на йерархични структури не само в стопанския живот, но и в политиката, което от своя страна съдейства за появата на авторитарни държави. Все повече се стеснява кръга на онези, които имат възможността да участват във вземането на решения в общността, в която живеят, а това важи вече и за цели народи. И докато финансовите отдели на корпорациите мислят само как да разширят мощта на своите акционери и без да се съобразяват с екологичните последици за оцеляване на видовете в природата и дори на човечеството, те безпардонно преравят земята и асфалтират планета под краката ни. За тях единствено от значение са печалбата и властта.

up-to-date handbook on al-Qa’ida and its affiliated groups. An excellent source for all those who study or combat contemporary terrorism.” Michael Fredholm
Казано кратко и ясно: капиталистическата глобализация поражда бедност, болести и екологични катастрофи. Тя скъсява живота на хората и влошава неговото качество. По агресивен начин тя руши справедливостта, разнообразието, солидарността, самоопределянето между хората в обществото, както и екологичното равновесие - а това са всички онези ценности, без които не може да се изгради един друг, по-добър свят. И именно поради това срещу капиталистическата глобализация се борят истинските интернационалисти - критиците на нейният комерсиален вариант.

Борбата за глобална справедливост

Senior Researcher
Не е достатъчно човек да е само срещу капиталистическата глобализация. От важно значение е какви трябва да бъдат търговските взаимоотношения и институциите, които я ръководят, за да се подобри ситуацията. А също и какви са алтернативите, които предлагат критиците на глобализацията, за да се заместят Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и Световната търговска организация (СТО) с нови институции?

Stockholm International Program for Central Asian Studies (SIPCAS)
МВФ и СБ бяха създадени след ІІ-та Световна война. Идеята бе, МВФ да предотвратява финансовите кризи, от които страдаха международните икономически взаимоотношения по онова време. Чрез преговори, съчетани с натиск той стабилизираше световните валути и с това спомагаше на международната търговия и на много страни да се противопоставят на финансовите спекулативни авантюри, които разтърсваха икономиките им. СБ от своя страна трябваше да стимулира дългосрочните инвестиции в развиващите се страни, с което да подкрепя стопанското им развитие. Със широкомащабни, евтини инвестиционни заеми тя трябваше да им помогне да преодолеят липсата на национален капитал. Така както се развиваше икономиката по онова време, тези ограничени мероприятия имаха определен положителен ефект. Но с течение на времето тези две институции се промениха - най-осезаемо през 80-те години на миналия век. Вместо да стабилизира валутните курсове и да подкрепя страните в борбата им срещу спекулативния трансфер на капиталите, МВФ възприе вече като своя основна задача да разгроми съпротивата срещу свободното движение на стоки и капитали и срещу неограниченото максимизиране на печалбата, т.е. той започна да върши точно обратното на това, което бе замисълът на неговото първоначално създаване. Световната банка също се промени в подкрепа на същата тази политика и се превърна в инструмент на МВФ; тя удостояваше с кредити само онези страни, които послушно се отваряха за свободен достъп на международния финансов капитал и ги отказваше на всички, които отказваха да сторят това. Проектите, които тя финансираше обслужваха не интересите на страните-кредитополучатели, а преди всичко стремежът на гигантските транснационални концерни за реализиране на максимална печалба от чуждестранните им инвестиции.

Stockholm University
Световната търговска организация (СТО), идеята за която се роди след Втората световна война, започна да се формира едва през средата на 90-те години на миналия век. Нейната действителна задача бе да прокарва чрез организиране на световната търговия интересите на богатите и развити индустриални държави. Още по това време слабите и подкупни управляващи режими на страните от Третия свят лесно се поддаваха на натиска на МВФ и на Световната банка да намаляват заплатите на работниците си и да снижават изискванията на националните екологичните стандарти. Тогава се роди и идеята: след като бе възможно да се отслаби съпротивата на страни от Третия свят за защита на своите работници, потребители и природа, защо това да не бъде възможно и в други страни по света? Защо да не се премахнат всички търговски ограничения, които са установени над националните пазари, издигнати по екологични, социални, културни и други съображения за защита на развитието на изостаналите и бедни страни и да се осигури пълна свобода за тези, които искат да правят максимално големи и максимално бързи печалби? Защо, ако някъде национален закон или разпоредба за защита на природата, за здравеопазването или за работното време пречи на "свободната" търговия, да не е възможно Световната търговска организация да обяви своите несъмнено пристрастни съдебни решения и да осигури по този начин победа на печалбата над интересите на правителства и народи?

Sweden. If you are
Не сме в състояние в рамките на книгата да проследим в подробности историята на тези три най-важни глобални институции на световния капитал. Но и от тези кратки бележки могат лесно да се формулират някои идеи за подобряване на положението.

or intend to take anti-anxiety drugs the following information should help you make an informed decision: If you are
Преди всичко те, трите, биха могли да бъдат заменени от една международна финансова служба, една глобална служба за подкрепа на инвестициите и от една глобална търговска служба, чиито задачи биха могли да се определят най-общо като грижа за подкрепа на справедливостта, солидарността, разнообразието, самоопределението и за опазването на световното екологично равновесие при осъществяването на международните финансови, търговски и културни взаимоотношения. Те би трябвало да се грижат, търговските и инвестиционните предимства да са в полза на по-слабите и бедни държави, вместо на силните и богатите. Те би трябвало да поставят общностните цели, културната идентичност на народите и справедливите икономически връзки над комерсиалните интереси на транснационалните корпорации. Тези институции трябва да се застъпват за запазване на националните закони за защита на труда, на интересите на потребителите, на природната среда, на здравеопазването, на сигурността, на човешките права, на правата на животните и на други начинания в името на общата полза и да поощряват страните, които в това отношение постигат най-големи успехи. И най-накрая те би трябвало да допринасят за развитието на демократичната идея, като осигуряват на проявяващите се в това отношение правителства по-голяма свобода на действие и същевременно да обуздават користните претенции на транснационалния капитал и на водещите икономически държави в интерес на оцеляването и развитието на по-малките и слаби страни.

or intend to take anti-anxiety drugs the following information should help you make an informed decision:
Естествено тези нови институции трябва да се въздържат от форсирането на световната търговия за сметка на локалните и регионални икономически зони и да не притискат страните от Третия свят да вдигат защитните си бариери за своята неукрепнала промишленост и да отворят пазарите си за могъщите мултинационални корпорации. Вместо да допускат под призива за "хармонизиране надолу" занижение на международните стандарти - например за здравеопазване и екология - те би трябвало да се застъпят за тяхното подобрение чрез "приравняване нагоре". Новите институции трябва да разрешат на правителствата от Третия свят да влагат финансови средства за подобрения в сферата на човешките права, на трудовата дейност, за защита на природната среда и за други некомерсиални цели, вместо да създават за това препятствия, както това става днес. Те трябва да дават съвети, как да се предотвратява експлоатацията и малтретирането на деца в производството, как да се избегне излагането на работниците на въздействието на отровни вещества и как да се предпазват от изчезване животински и растителни видове.

В тези нови институции няма да има банкери и бюрократи, които да провеждат политиката на управителните съвети на мегакорпорациите, чиито решения влияят върху живота на милиони хора, без да им оставят дори илюзията, че при вземане на подобни решения, те ще имат право на глас. Споменатите международни служби ще бъдат прозрачно и съпричастно устроени и на локално равнище, т.е. отдолу нагоре ще бъдат задължени да се отчитат демократично на обществеността за своята дейност. Те би трябвало да организират стремежа на хората, или най-малкото да го подкрепят така, че чрез международно взаимодействие да се обуздават действията на транснационалните корпорации, на капитала и на пазарите и хората да добият възможност сами да вземат решения за своите локални проблеми. Формите на търговия, които новите институции ще стимулират, ще се осъществяват без хиперактивно движение на капитали; те ще подкрепят демократичните инициативи на всички равнища, ще се съобразяват с универсалните човешки права, ще следят за спазване на екологичната устойчивост и ще подпомагат най-силно подтисканите и експлоатирани общности за постигане на здравословно икономическо развитие.

Новите глобални институции трябва да се застъпват пред развитите индустриални държави за провеждането на координирана икономическа политика, тъй че колебанията във валутните курсове и краткотрайните финансови потоци да обслужват преди всичко обществения интерес, а не частната печалба. Те трябва да разработят правила за поведение на финансовите институти, за да пренасочат техните средства от спекулативни печалби в екологично устойчиви продуктивни дейности. Валутните транзакции трябва да бъдат обложени с данъка "Тобин", за да се възпрепятстват краткосрочните спекулативни валутни трансфери, да се акумулират по този начин средства в международен фонд за подкрепа на финансово слабите страни (общности) и региони при реализирането на мащабни екологично и социално устойчиви проекти и за повишаване на глобалното пазарно търсене.

Тези институции трябва да опростят дълговете на бедните страни и да изработят механизъм за преодоляване на неплатежоспособността на високо задлъжнелите държави, да организират и осъществяват контрола на международната общност върху транснационалните корпорации, за предотвратяване нарушения и заобикаляне на закони и разпоредби от тяхна страна, което те безпрепятствено вършат сега по целия свят.

Критиците на комерсиалната глобализация няма да се ограничат само със замяната на МВФ, СБ и СТО с нови (егалитарни) служби, но ще се ангажират и с идеята, отношенията между народите да не са резултат на централно планирани отгоре действия, а на възникнали отдолу инициативи. Ще се създадат нови институции, които ще градят своя статус и авторитет от непосредствения си контакт с хората на локално, регионално и национално равнище. И тези структури за решаване на политически въпроси на ниско ниво трябва да бъдат изградени на принципите на прозрачността и Участието и да са свързани с ценностите на справедливостта, солидарността, разнообразието, самоопределението и на устойчивото екологично равновесие.

Идеята е твърде проста. Проблемът не се корени само в международните отношения. Критиците на глобализацията са убедени интернационалисти. Въпросът е свързан най-вече с капиталистическата комерсиализация на процеса на глобализацията, на наложения модел на неолиберален световен икономически ред за свободен трансфер на стоки и капитали от могъщите и богатите индустриални държави към пазарите на слабите и бедни страни. В международен аспект тази идея се заключава в установяването на глобална справедливост на мястото на капиталистическата глобализация, но как това ще се съчетае с съществуващия в повечето страни модел на капиталистическо устройство на обществото? Анализът на това противоречиво взаимодействие на алтерглобализмът с капитализмът представлява основната тема на настоящата книга.

Икономическата визия и анти(алтер)-глобалисткото движение

Споменахме вече какви институции, с какви функции трябва да заменят МВФ, СБ и СТО. Но както загатнахме по-горе това виждане се натъква на един сериозен проблем. Той се изразява в обстоятелството, че не само тези международни институции упражняват влияние и контрол върху отделните страни, но и обратно: установения в страните икономически ред и техните правителствени учреждения указват от своя страна обратен натиск върху политиката на международните институции. И ако МВФ, СБ и СТО налагат на страните пазарна икономика и международно разделение на труда, то в същото време корпорациите на водещите страни стимулират процеса на глобализация и определят посоката на неговото развитие в своя полза.

Изразеното до тук виждане за международен ред в интерес на човечеството и демокрацията на първо време се конкретизираше в идеята за създаване на три нови световни институции на мястото на МВФ, СБ и СТО. Но по този начин тези добри сами по себе си нови институции ще бъдат само прикрепени към националните капиталистически системи за устройство на обществото в отделните страни. Дори и да успеем в тези свои начинания: докато корпорациите и мултимилионерите са на власт в тези страни, не може да се очаква, че те сериозно ще подкрепят новите световни организации; напротив, ще се стремят по всякакъв начин да върнат в международните отношения предишните хищнически порядки. Това интуитивно се усеща и от хората. ... Какво тогава трябва да се случи, за да може международното развитие да се отклони в желаната насока и антиглобалистките движения да не се изродят в безплодни зрелищни сблъсъци със силите на стария ред?

Защото, както с право може да се очаква, капитализмът на власт ще упражнява неимоверен натиск срещу антикапиталистическия интернационализъм в полза на неолибералната глобализация. Голяма част от предлаганите проекти за международни или локални промени са много добри и след невероятни усилия може дори да бъдат реализирани. Но няма ли те да бъдат унищожени от съществуващите в страните стари обществено политически отношения?

Капиталистическа глобализация означава господство в световен мащаб на пазарния фундаментализъм, на концерните и на класовото разслоение. Ако желаем окончателно да я преодолеем, а не само временно да притъпяваме нейното въздействие и да спрем нейното разпространение - не трябва ли тогава да отстраним целия капитализъм? И ако се задоволим да осъществим само по-добри международни отношения посредством новите институции - не рискуваме ли да станем жертва на контраофанзива от силите на стария ред? Новите структури няма ли да оцелеят само, ако се превърнат в част от един по-пълен проект за тотално премахване на всеобхватната мрежа от капиталистически структури? И ако нашата визия не се разпростре върху по-генералния проект, предлагащ алтернатива на пазарната икономика и на хегемонията на концерните - би ли могло това, което ще постигнем, да бъде трайно?

"Защо, тогава", биха казали мнозина, "ще трябва да изразходваме време и сили за една борба, която пропагандирате, когато дори и да успеем да извоюваме всичко, което желаем, в крайна сметка то ще бъде рано или късно унищожено от капиталистическата динамика? Самите вие подчертавате силата на капитализма и неговата вездесъщност. И ние напълно ви вярваме. Или вашата борба ще завърши с напълно нов икономически строй, или всичко ще се срине обратно в стария шаблон. ... "

Това схващане се подсилва от реакционното твърдение "Комерсиалната глобализация няма алтернатива". Срещу това схващане критиците на капиталистическата глобализация могат да възразят само, ако освен алтернативата за справедливи международни икономически отношения предложат и алтернатива за ново обществено устройство. Хората трябва да повярват, че изтощителната борба срещу неолибералната глобализация и концерните няма да бъде само краткотрайно явление, а ще доведе до необратим успех. С други думи на мястото на капитализма трябва да предложим нещо друго - но какво?

Икономиката на участието (ПарЕкон) в резюме

В центъра на капитализма са поставени частната собственост на средствата за производство, разпределението на произведените блага чрез пазара и йерархично разделение на труда. И тъй като доходите са ориентирани според притежаваната собственост, власт и - в ограничена степен - според количеството и качеството на извършената работа, то състоянието и приходите на членовете на капиталистическото общество са изключително неравномерно разпределени. От разликите в състоянието им и от достъпа им до определени висши дейности се поражда постоянно класово разделение, което се манифестира в ясно изразени различия по отношение на компетенциите при вземане на решения и в различия по отношение на качеството на живот. И докато на пазарите борбата се води между продавачи и купувачи, при което всеки гледа да надхитри другия, общността страда като цяло от безогледни инвеститори, отровен индивидуализъм и екологично опустошение.

За преодоляването на капитализма някои от критиците на глобализацията предлагат Икономиката на участието - ПарЕкон - една визия за нови институции, която се гради на споменатите вече ценности за справедливост, солидарност, разнообразие, самоопределение и екологично равновесие.

Една от характеристиките на тази визия е общата собственост върху средствата за производство. Те принадлежат в равни части на всеки гражданин, без това да е свързано с особени права или с привилегии по отношение на доходите. Бил Гейтс тогава няма да е собственик на по-голямата част от софтуерната промишленост на САЩ. Тази индустрия ще принадлежи на всички и никой няма да стане от това особено богат или по-властен. И злините, свързани с принципа "Богатство чрез експлоатация" ще изчезнат.

Друг аргумент в подкрепа на тази визия е демократичното Участие на всички хора във вземането на многообразните обществени решения (които пряко ги засягат). Тази дейност би могла да бъде изпълнявана от работнически и потребителски съвети, които ще дават израз на обществените желания. С подходящи процедури може да се осигури предоставянето на необходимата им информация и възможност на всеки да участва във вземането на решения, в зависимост от това, доколко те го касаят. Подобни съвети ще се образуват на различни нива - от групата на работното място, респективно от домакинствата по местоживеене, през предприятията, респективно общините, до цялата страна. Те ще бъдат действените органи за вземането на решения. Процедурата за гласуване в съветите не е задължително да бъде единна; възможни са прости 50% + 1, 2/3 - или 3/4 - мнозинства или консенсус при вземане на решения - според това, кое в случая е целесъобразно. Според това решенията могат да се вземат също така на различни нива; някои от тях се възлагат на отделно лице, за други трябва да решава цялото предприятие или общност. Във всички случаи, обаче трябва да се спазва принципа, че всеки има толкова по-голяма тежест при гласуването, колкото по-пряко засегнат е от решението.

Следващият пункт е работната организация. Всеки работещ изпълнява определена дейност, състояща се от различни работни операции. За разлика от съществуващото днес разделение на труда, хората в бъдещото общество не би трябвало да се различават съществено по качеството на труда, характерен за всяко работно място и по правата си при вземане на решения. Това може да се постигне само чрез комбиниране на различни дейности. На всяка личност, участваща в създаването на социалния продукт, трябва да се възложи набор от различни производствени дейности. Този набор трябва да бъде така формиран, че усреднено за всеки да се получи едно и също качество на труда ("балансирани работни комплекси"). По такъв начин, за разлика от днес ще се избегне познатото разделение на хората на такива, които монополизират за себе си приятните и лесно изпълними дейности и голяма останала част от хора, на които се падат вършат подчинена, затъпяваща или опасна работа. Това би било не само справедливо, но същевременно ще засили демократичния, самоопределящ характер на обществото, тъй като чрез правилно формирания набор производствени дейности всички работници ще натрупат знания, опит и способности, без които не би било възможно тяхното ефективно участие във вземането на решения. Днес нещата са така устроени, че някои получават от своята трудова дейност необходимите знания и удовлетвореност, докато други се чувстват само уморени, незнаещи и демотивирани от работния процес. Това също представлява форма на класово разделение, което ще бъде отстранено от системата ПарЕкон и нейния балансиран набор производствени дейности за всеки участник в процеса на труда. Собствеността върху средствата за производство и свързаните с нея привилегии за консумиране на богатство и власт, както и статусът на менъджерския монопол ще бъдат премахнати.

Задачите, свързани с планирането естествено остават, но и те ще бъдат преразпределени в духа на безкласовата демокрация.

Когато работим,ние имаме право да очакваме да получим и част от онова, което сме изработили. Но колко? Според ПарЕкон работната заплата трябва да се определя от това, колко дълго работим, колко тежка е работата и какви лишения сме поели, за да я извършваме. Повече от това, което ни се полага по тези три критерия не трябва да получим, дори ако се обосноваваме с ползването на по-производителни инструменти, с притежанието на по-голям талант или на по-добри способности, а още по-малко заради това, че притежаваме частна собственост или власт. Това, което получаваме ще зависи само от нашето участие в производствения процес. Подобна система е както морално справедлива, така също представлява и правилно избран стимул, който възнаграждава със заплата само това, което ние сами вършим, а не неща, които са извън сферата на нашето влияние.

Да приемем, че Х и У работят по 8 часа с еднакво темпо в техния изравнено формиран набор от производствени дейности (балансиран работен комплекс). Тогава те ще бъдат и еднакво заплатени, независимо къде и над какво работят и колко са надарени за извършването на тази работа, тъй като тя, общо погледнато, е еднакво напрегната и еднакво удовлетворителна за тях. Който иска да печели повече, трябва да работи съответно повече часове.

Но кой съставя справедливо балансирания работен комплекс и кой определя степента на участие и съответно на това решава величината на заплащането? Естествено, това правят работниците сами, в техните съвети. При това те използват информация, подготвена специално за тази цел, в която допълнително е отчетено още и мнението на потребителите.

Точно тук се проявява един твърде важен проблем в нашите търсения на алтернатива на капитализма: как да се съгласуват вижданията на производители и потребители? Как трябва да постигнем това състояние, при което общото количество произведени продукти да покрива както индивидуалните, така и колективните нужди на потребителите? И как трябва отделните продукти да бъдат оценявани един спрямо друг? Колко работника, в кои предприятия, колко трябва да произвеждат? Кой трябва да решава за производството на определен продукт? Как трябва да се вземат решения за инвестиране в нови технологии? На тези и много други подобни въпроси са посветени главите в тази книга за разпределение на производствените задачи и разпределението на стоки (т.нар. „алокация”).

До сега производствените задания се формираха или чрез централно планиране, както в бившия Съветски съюз или чрез механизмите на пазарното стопанство при западния капитализъм. В системата на централното планиране съществува бюрокрация, която събира всичката информация, изработва предложения и ги изпраща на предприятията и на търговските обекти. След това на основата на обратните съобщения тя прави промени в първоначалните проекти и ги изпраща за изпълнение като задължителни задачи на производството. При пазарното стопанство има само продавачи и купувачи. Всеки определя в свободна конкуренция цената за своята стока, ресурс или работна сила, постоянно внимаващ да получи по-голяма изгода за себе си от своя конкурент.

Проблемът е, че и двата подхода се отразяват вредно на солидарността, справедливостта, многообразието и самоопределението в обществото. Така например, на всички пазари, дори там, където липсва капиталистическа собственост, възниква дисбаланс между привилегированите частни интереси и ощетените обществени интереси, което развива в участниците антиобществени нагласи, които унищожават солидарността. Пазарите възнаграждават не участието, а силата и успеха. Те създават една отчуждена, послушна класа от изпълнители на досадни, рутинни дейности и една привилегирована класа изпълнители, която има право да взема решения и която получава по-високи доходи. Конкурентната борба възпира имащите право на решение да се съобразяват с екологическите последици от своята дейност. Икономиката на централното планиране, от друга страна, е несъвместима със самоуправлението, като и тя създава същите класи и йерархични структури както пазарното стопанство с тази разлика само, че разделителната линия тук преминава между елита на планиращите и изпълнителите на плановете, и продължава също във вътрешнозаводската йерархия.

Трябва да констатираме, че и двете системи не само не стимулират нашите ценности, но дори ги застрашават. Как тогава изглежда алтернативата на ПарЕкон? На мястото на йерархичното централно планиране и на движената от конкурентна борба пазарна икономика ние предлагаме като механизъм за вземане на решения по въпроса за производството и потреблението кооперативна процедура, която след като запознае участниците със съответната информация дава на всеки от тях право на глас според степента на неговата (или тяхната) заинтересованост. Разпределението на икономическите задания от най-високото до най-ниското ниво се отличава със структура, базираща се на обществени съвети, която работи на основата на самоуправление на Участието, балансирани работни комплекси, заплащане според участието в производството, безкласово общество на Участието и достатъчно съобразяване с екологичните и социални последици от взетите икономически решения.

Всичко това трябва да бъде постигнато чрез партиципативно планиране, при което работниците съгласуват своите предложения с нуждите на потребителите, отчитайки при това споразумение действителното обществено съотношение според критерия "разход - полза".

Задачата се реализира посредством просто организирана кооперативна информация за насрещните предпочитания. Инструментите, които ще подпомогнат съгласуването са: ориентировъчни цени, помощни бюра, интерактивно събиране на информация и т.н. Всички участници в преговорите трябва да изразят и преценят своите желания и в светлината на това, което останалите искат, да стигнат най-накрая до решение, което да е в съответствие с техните етични ценности. ...

На твърдението на лейди Тачър: "НяНА" ("Няма никаква алтернатива") ние вече знаем решаващия отговор: алтернативата трябва ние самите да я осъществим... .

ПарЕкон и други визоинерски практики

Днес съществуват мощни движения, които преследват подобни визии както ПарЕкон и които са си поставили за цел борбата за един по-добър живот за онеправданите и унижените. Някои от тях се опитват чрез натиск върху елитите да постигнат подобрения в съществуващите институции. Други създават проекти за нови структури, за "да може още днес да живеем както утре". Много от тях са активни на локално ниво, други покриват с действията си цели региони. Ако разгледаме по-внимателно тези проекти, ще установим в тях много неща, които се съдържат и в нашите разсъждения. Идеята за ПарЕкон следователно не плува в празното пространство, а е резултат от прозрението и надеждите на многобройни мислещи хора. Ето само няколко примера.

Винаги, когато обикновените хора искат да поемат съдбините си в свои ръце, те се съюзяват по местоживеене или месторабота във формации на пряка демокрация. Това са съвети, събрания, форуми и други подобни формирования. Общото за всички тях е желанието да се създадат институции, чрез които да могат да дадат израз, да развият, да подобрят или реализират своите индивидуални или колективни потребности. Временно успешни, много от тях за съжаление претърпяват впоследствие поражение от противодействащите им сили. Във всеки случай те са пример и стимул за нас, създателите на системата, за да поддържаме идеята на ПарЕкон за обществените съвети и за усилията ни да създадем за тези съвети благоприятна обществена среда, в която те да функционират и да се развиват.

Във вековната борба срещу несправедливостта, стремежът на хората за равни условия винаги е играл важна роля. Хората трябва да могат да се наслаждават на шансовете, които им предлага живота, стига само да не пречат на останалите. Дали да печелим повече или по-малко пари трябва да решаваме ние, по наше усмотрение, а не това да ни бъде натрапвано чрез фалшиви внушения. Където и хората да са въстанали на борба и са установили самоуправление, независимо дали това и било в Испанската гражданска война или преди това, при Парижката комуна, или при американските стачни и освободителни борби, навсякъде предводителите в тази борба ясно са съзнавали чудовищната несправедливост, че тези които имат решаващ глас в обществото и които изпълняват по-приятните и леки дейности, са заплащани за това по-добре от онези, които вършат мръсната и тежка работа и нямат думата при вземането на силно засягащи ги решения. Точно по тези причини и тъй като искаме да им дадем нова основа на техните до сега напразни усилия, ние се застъпваме в ПарЕкон за заплащане според участието в труда и според несгодите, които поема участникът в трудовия процес.

При това ние си задаваме въпроса, доколко ПарЕкон и днешните дискусии съответстват на наблюдаваните наченки за нова икономическа организация на обществото. По целия свят се извършват експерименти за колективна организация на труда, като например, учредяване на кооперации, закупуване на фабрики от персонала, когато собствениците им възнамеряват да ги затворят и дори изграждане на "зелено" на нови предприятия. Разполагайки с лостовете за управление, работниците започват да изпробват силата на демокрацията, да търсят начини за ново разпределение на труда, за премахване на драстичните разлики в заплащането. Но след всичко това идва борбата за оцеляване на пазара, която утежнява задачата им. Този лош опит на управляваните от работници предприятия и потребителски кооперативи е подробно изследван в нашите анализи за системата ПарЕкон. От неуспехите може да се научи също толкова много, както от успехите. Например, когато привнесените отвън схеми за разпределение на производствените дейности на дадено работно място често се използват за обосновка на ново разтваряне на ножицата в заплащането или когато пазарните механизми извън предприятието влияят отрицателно на установения дух на кооперативни взаимоотношения в него. Самите ние изпробвахме теоретичните постановки за справедливост и самоуправление в нашето новоосновано ляво издателство "South End Press" и от там се роди идеята на ПарЕкон за създаване на балансирани работни комплекси за всеки участник в производствения процес. На много други места по света продължават да се изграждат структури на партиципативната икономика и по този начин се помага за усъвършенстване на системата.

Особено внимание обръщаме на движението за "солидарна икономика", което е много активно в Южна Америка и в Европа. Неговата водеща идея е, да култивира в участниците в стопанския живот на обществото колективизъм и взаимна солидарност вместо индивидуализъм и нагласа за конкурентна борба на интереси. Според идеолозите на това движение стопанските взаимоотношения не бива да бъдат просто обществено неутрални и още по-малко да настройват хората един срещу друг, а да способстват за развитието на едно все по-разширяващо се взаимно разбирателство. На тази основа представителите на солидарната икономика се обявяват за местна работническа власт и за съответни способи за алокация (разпределение на производствените задачи и разпределение на стоките). Те се убедени, че институциите трябва да работят в подкрепа на споменатите по-горе ценностни представи. Всичките тези техни идеи намират последователното си развитие докрай в системата ПарЕкон. Тя също се стреми към солидарна икономика, но още и към икономика на разнообразието, на справедливостта и на самоуправлението - и всичко това осъществено заедно в обществото. Солидарната икономика е призната като важен изходен пункт за създаването на системата ПарЕкон.

Друг важен експеримент беше предложен преди няколко години от профсъюзите на Австралия, които се обявиха отговорни не само за заплатите и работните условия на своите членове, но и за резултата от техният труд. Те предложиха идеята за "зеленото отлъчване", за бойкотиране на строителни проекти по екологични или политически съображения. Работниците отидоха дори една стъпка по-далече и стартираха по своя инициатива на мястото на възложени от капиталисти частни поръчки свои проекти в полза на обществото и природата. По този начин те се превърнаха в предвестници на всеобхватната икономическа идея на ПарЕкон за формиране на трудовата политика и за правото на глас при вземане на решения, засягащи интереси на част или на цялото общество.

Да отправим поглед към Порто Алегре и други бразилски градове или към щата Керала и други региони на Индия, където народът има демократично право на глас при вземане на решения за използването на обществените бюджети. (На тази основа общината на Порто Алегре успя да осигури средства и помещения в града за провеждане на Световния социален форум на алтерглобалистите. - бел. прев.) Тази процедура се нарича в Бразилия "партиципативно бюджетно планиране". Под това се разбира създаването на локални структури, които позволяват на гражданите да се намесват директно при вземане на решения за инвестиране на обекти и обществени услуги от всеобщо значение като здравеопазване, образование, градски транспорт, обществени паркинги и пр. Предложеното в системата ПарЕкон партиципативно планиране преследва същите цели, но ги разширява над колективните интереси върху всички произвеждани стоки и предвижда участие в процеса на вземане на решения не само на потребителите, но и на работниците - производители.

Бихме могли да приведем още много примери за партиципативно участие на обществото в управлението на икономиката и това дава оправдана надежда за обединение на всички привърженици на икономиката на Участието в едно по-широко движение. Разликата на всички партипацитивни активисти спрямо системата ПарЕкон се състои в това, че тя представлява универсален проект за преход към нов икономически ред, който чрез нова инфраструктура и новоформирано съзнание ще ускори излизането на човешкото развитие от рамките на капитализма. И там, където нещата се уреждат според принципите на ПарЕкон, ще се създадат възможности работниците да получат не само по-добро и балансирано разпределение на трудовите си задължения, но и съвършено нови механизми за алокация (организиране на производството и потреблението) и за начина на определяне на работната си заплата. "Партиципативното планиране на бюджета" в смисъла на ПарЕкон ще поеме изпълнението не само на тези задачи, но и решенията за общото - а не само колективното - производство на стоки. А профсъюзите трябва, заедно с работническите съвети, да контролират не само условията на работа на своите членове, но и правомерността на различните изпълнявани от тях проекти, да поддържат връзка с политическите институции и да влияят на поведението на потребителите.

В резюме: представеното в тази книга виждане за икономиката на Участието се нарежда в една редица с борбата на много хора в миналото и настоящето за по-добър живот, нещо повече то произхожда от историята на тези борби. В това отношение системата ПарЕкон има и по-далечна цел: да обедини със своите ценностни представи и своята логика всички тези течения и допълнително да ги развие.

Най-новите и многообещаващи феномени на глобализиращата се планета са движението на алтерглобалистите и Световните социални форуми - едно впечатляващ конгломерат от движения, групи, комуни, активисти и проекти от целия свят, обединени от обща готовност за експерименти, от взаимно уважение един към друг и със структура, открита за участието, многообразието и демокрацията. Доминиращото чувство на движението се съдържа в неговия девиз: "Един друг свят е възможен". Как би трябвало да изглежда този друг свят, за първи път бе конкретизирано от 50-те хиляди участника на форума през 2002 г. Най-подчертаното единство на мненията бе изразено по отношение на отказа от пазарното стопанство за сметка на самоуправлението; на отрицанието на големите социални различия в подкрепа на справедливостта; на отхвърляне на уеднаквяващия всичко дух на меркантилността и в полза на многообразието, на заклеймяване на имперската арогантност в името на солидарността и най-накрая на осъждане на опустошението на природата и подкрепа на устойчивото развитие. Тези виждания на Социалните форуми за бъдещето на политиката, културата, семейството и околната среда, ПарЕкон иска да допълни със своята визия за икономиката, която да е съвместима с тяхната философия и да е свързана с тях в общата борба.

Икономиката на Участието е нов икономически модел, с нови институции, ръководни начала и резултати. Но тя е едновременно издънка на вековна борба за справедливост в производството и разпределението на благата за обществото, борба, която продължава и до днес и от която много може да се поучим. Какво може да добави ПарЕкон към завещанието на тази борба, бъдещето ще покаже.

Пoдбор и превод: Любен Аладжов и Иван Аладжов
Редакция: колектив "Живот след капитализма"

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop