1. Искаме да започнем като дадем представа за една скорошна рефлекция върху определението за „институция на автономните работници“ (ИАР) – определение, което сме обсъждали, в опит да развием историографски очерк на институционалността на работническите комитети в Порто Маргера и техните дейности в края на 60-те и 70-те години. При този случай чрез ИАР ние имахме предвид организация, характеризирана от
(а) независим капацитет да изявява теми за борбата, заедно с последващото и координирано указание за инструментални действия, и следователно е във владение на собствения си нормативен капацитет;
(б) автономен капацитет да се организират и провеждат политически и наднични борби в значими индустриални и/или социални сектори и, следователно, автономен капацитет да се упражнява легалната сила в подкрепа на организираното действие;
(в) действителното признаване от други институции (профсъюзи, политически институции, работници, шефове), съсъществуващи в същите индустриални и/или социални сектори и, следователно, определено социално легитимиране на нейния нормативен капацитет и употреба на сила.
Социокрация – система на управление, използваща съгласие за вземане на решения между равностойни индивиди.
Социокрацията е разработена специално, за да задоволява човешки потребности. Системата е разработена така, че да имитира живите организми, а не е механичен модел. Живите организми се саморегулират. Социокрацията също е модел за саморегулация.
2. През 20 век, холандският икономист Ян Тинберген предсказа, че системите на тоталитарния комунизъм и демократичния капитализъм ще се слеят. Това, което е било определяно като разпад на тоталитарния комунизъм и абсолютната победа на демократичния капитализъм не е нищо повече (или по-малко) от чудовището, което е резултат от това сливане: тоталитарен капитализъм.
В това есе ще се фокусирам на отношението между тези два аспекта или образа на общите блага, особено от гледна точка на съпротивата и активизма.
Преди около десетилетие, по време на европейската хуманитарна авантюра на Балканите, Майкъл Никълсън, изтъкнат британски журналист, написа в своята "Историята на Наташа", че "Свирепостта на хората от Балканите беше на моменти толкова примитивна, че антрополозите ги оприличиха на племето Янамамо в Амазонка, едно от най-дивите и примитивни племена на света. До началото на настоящия век все още имаше съобщения за отрязани глави на врагове. На победителите били дарявани като трофеи глави в сребърни подноси на банкети в чест на победата, а вкусът на сърцата и дробовете на загубилия не им бил непознат..."
Аз бях роден в добро комунистическо балканско семейство, където никога не са ни се услаждали подобни деликатеси. Може би от наивност, но подозирам, че повечето от племенните ми другари, също не са ги опитвали. И така, появява се въпрос: как е възможно такъв изявен британски джентълмен да е способен да създаде подобно ужасяващо и обезпокоително описание?
Осмелявайки се в това футурологично есе да скицирам облика на обществото, избавено от капитализма (икономиката на печалбата) и държавата (апарата за принуда, който съществува от данъчни приходи), си давам сметка, че подробното описание рискува да заприлича на директива, задължителен план за изпълнение. Не, нямам такава цел. Творческата инициатива на хората със сигурност ще породи други схеми, кои по-добри, кои просто по-различни от моето предложение. Ако те се придържат към духа на свободата, значи ще са съвместими помежду си и практическото им прилагане ще доведе до синтеза на форми, отпадане на части и цели умозрителни модели, но така или иначе всяко теоретично предложение ще изиграе ролята на ориентир, към който да се върви. И в процеса на движение задължително се правят корекции, уточнява се и крайната цел. А тя е постигането на лична свобода, за която Рудолф Рокер е писал:
“Само в обединението на чувството за солидарност с вътрешния импулс в името на справедливостта – свободата се превръща във връзка за единство; и само при това условие личната свобода на ближния престава да бъде преграда и става гаранция за собствената ни свобода.”
Затова не схеми и структури трябва да бъдат целта на будните хора, защото те са само средство за постигането и опазването на свободата.
Дължим го на загиналите за нея наши предшественици, дължим го на себе си, дължим го на потомците си.
Една цивилизация се развива, когато генерира предизвикателства, на които реагира адекватно. Съвременният свят поражда огромен брой малки и големи предизвикателства, поставя въпроси, на които обществото, ако не даде перспективен отговор, изпада в застой или тръгва по пътеката на упадъка. Днешните предизвикателства, социални, културни, технически, свързани с околната среда, не са принципно нови, защото пречки и проблеми винаги е имало. Новото днес е тяхната концентрация и взаимна свързаност поради скъсяване на каналите за пренасяне на информация. Всяка нова обществена практика, всяка нова технология, всеки нов ефект от взаимодействието с околната среда стават достояние на цялата планета. Търсенето на адекватен отговор, който не потиска проблема, а го решава от корена му, придобива характер на спешно реагиране. Но съвременните йерархични структури на взаимодействие и управление са твърде тромави, имат множество звена, затова решенията, които се вземат, закъсняват или не са адекватни от гледна точка на "обикновения" човек. Освен това, решенията са повлияни, да не кажем определени, не от същинските потребности на хората, а от интересите на определени малцинствени групи с определени привилегии (които ги правят доминиращи малцинства).
Първо искам да коментирам причините за написването на тази статия. Под война имам предвид тази война, водена между народи и държави, които започват военна кампания едни срещу други. В тази статия е залегнала предпоставката, че войните между народите са нанесли много повече вреда, отколкото полза; че истински цивилизованите народи ще открият други начини, за да разрешат проблемите си с чужда страна; че макар воюването да е избор на националния елит, войната има свойството да покварява всички; че всички войни са лоши и е време да се мисли за свят без война. Но за начало ще се опитам да обясня логиката и разума, използвани в аргументите за свят без война.
Настоящият текст е откъс от книгата “Realizing Hope” на Майкъл Албърт
Човек лесно може да предвиди, че хората, които притежават фабрики и имат огромни богатства, биха имали негативна първоначална (а и дългосрочна) реакция към безкласовостта на Икономиката на участието. Собствениците на фабрики все пак са спечелили от най-агресивните неравенства на капитализма и се чувстват сякаш те лично заслужават своето огромно богатство и власт, а не го получават заради институционалната икономическа несправедливост. Когато капиталистите се погледнат в огледалото, те не се отвращават от това, че виждат облагодетелствано от монополизирането на производствени активи лице, а се надуват и самовъзхваляват, защото виждат една изключителна категория човек, заслужаващ голямото влияние и лукса на своето обществено значимо предприемачество.
Тежестта на Историята
Америките са построени чрез убиването на местните обитатели на земята и чрез "внасянето" на роби от Африка, които да обработват тази земя. Тази история е на 510 години. Причината, поради която има расизъм в Америките и това, което наричаме "бяло превъзходство" в Северна Америка, е, че тежестта на тази история никога не е била снета от плещите на тези, които са били принудени да я изтърпяват.
Страница 1 от 2
