Warning: include(libraries/joomla/cache/storage/hcache.php): failed to open stream: No such file or directory in /home/bprainfo/public_html/lifeaftercapitalism/templates/rt_graffito/index.php on line 16

Warning: include(): Failed opening 'libraries/joomla/cache/storage/hcache.php' for inclusion (include_path='.:/usr/local/php7.0/lib/php') in /home/bprainfo/public_html/lifeaftercapitalism/templates/rt_graffito/index.php on line 16
Икономика на отрицателния растеж (Серж Латуш)

serge_latouche

Логиката на рекламирането, доминираща медиите, разглежда всичко ново - материално, културно или друго - като лансиране на продукт. И при всяко лансиране на продукти ключовата дума е концепция. Така с разпространяването на дискусията за décroissance (буквално "отрицателен растеж", т.е. свиване на икономиката или икономическо смаляване), медиите естествено започнаха да питат каква е концепцията. Съжалявам, че ще ги разочаровам, но отрицателният растеж не е концепция. Няма теория за свиване, еквивалентна на теориите за растеж на икономиката. Отрицателният растеж е просто термин, създаден от радикални критици на теорията за растеж, за да ни освободи от икономическата коректност, която ни пречи да предлагаме алтернативни проекти за политики на пост-разрастване.

Отрицателният растеж не е конкретен проект, а ключова дума. Обществената мисъл бе доминирана от прогресивистка икономика на растежа; нейната тирания направи имагинативното мислене извън рамките невъзможно. Идеята за общество, основано на свиване на икономиката е просто начин да провокираме дебати за алтернативи. Обвиненията към поддръжниците на отрицателния растеж, че желаят единствено да видят как икономиката се свива в рамките на настоящата система, вместо да предложат алтернатива на тази система, и подозренията към тях (както правят някои анти-глобалистки икономисти), че искат да попречат на изостаналия свят да разреши проблемите си, са в най-добрият случай плод на невежество, а в най-лошият - на злонамереност.

Защитниците на отрицателния растеж искат да създадат интегрирани, самодостатъчни и материално отговорни общества едновременно на север и на юг. Може да бъдем по-точни и по-малко алармиращи, ако заменим термина отрицателен растеж с "нерастеж". Тогава може да започнем да говорим за "арастеж", като "атеизъм". В края на краищата, отхвърлянето на настоящата икономическа ортодоксалност означава изоставяне на една системна вяра, религия. За да постигнем това трябва упорито и стриктно да деконструираме материята на развитието. Терминът "развитие" толкова пъти е предефиниран, че е станал безсмислен. Въпреки неговите неуспехи, тази магическа концепция продължава да предизвиква тотална преданост сред политическия спектър. Доктрината на "икономизма" [1], в която растежа е крайното добро, умира трудно. Дори анти-глобалистките икономисти се намират в парадоксална позиция: те съзнават вредата, която растежа е нанесъл, но продължават да призовават южните страни да извличат ползи от него. А предложението им за Севера не отива по-далеч от забавяне на растежа. Един нарастващ брой анти-глобалистки активисти вече гледат на растежа, какъвто го познаваме, като едновременно неустойчив и вредящ, в социален, както и в екологичен план. Но въпреки това те имат слабо доверие към отрицателния растеж като водещ принцип: на Юга, лишен от развитие, не може да бъде отказан поне един период на растеж, въпреки, че това може да създаде проблеми.

Резултатът от това е патовото положение, в което нито растежа, нито свиването се вписват. Предложеният компромис за забавяне на растежа следва традицията на тези дебати, в които всички се съгласяват около едно недоразумение. Принуждаването на нашите икономики да растат по-бавно никога няма да доведе до придобивките на едно общество, свободно от непрестанния растеж (т.е. материално отговорно, напълно интегрирано и самодостатъчно), а ще навреди на заетостта, което е неопровержимото предимство на бързата, неравна, и природо-катастрофална експанзия.

За да разберем защо създаването на общество без растеж е толкова необходимо и желателно за Севера и Юга, трябва да изследваме историята на тази идея. Предложението за самодостатъчно и материално отговорно общество не е ново; то е част от традицията на девелопменталистка критика. Повече от 40 години една международна група от коментатори анализира икономическото развитие на Юга и разобличи щетите, които то е нанесло [2]. Тези коментатори не просто адресират скорошно капиталистическо или ултра либерално развитие: например те разглеждат Алгерия при Хуари Бумедин и Танзания при Юлий Найерере, които са официално социалистически, партиципаторни, разчитащи на себе си и основани на обществена солидарност. Също така те забелязали, че развитието често се извършва или е подкрепяно от благотворителни, хуманистки НПО-та. И въпреки някои разпокъсани успешни примери, то е огромен провал. Това, което се очакваше да доведе до удовлетворяване на всички във всеки аспект на живота доведе единствено до корупция, объркване и и структурни приспособителни планове, които превърнаха бедността в нищета.

Отрицателният растеж трябва да се приложи толкова в Юга, колкото и в Севера, ако искаме да има някакъв шанс да спрем южните общества сляпо да се втурнат по задънената улица на икономиката на растежа. Където все още има време, те трябва да се стремят не към развитие, а към освобождение - премахвайки пречките, които им пречат да се развиват по различен начин. Това не означава завръщане към една идеализирана версия на неформалната икономика - не може да се очаква нещо да се промени в Юга ако Севера не приеме някаква форма на икономическо свиване. Докато гладни етиопци и сомалийци трябва да изнасят храни, предназначени за домашните животни на Запад, и месото, което ядем е отглеждано със соя от изсичаните амазонски тропически гори, нашето прекомерно потребление задушава всяка възможност за действителна самодостатъчност на Юга [3].

Ако Юга ще опита да създаде общества, основани на отрицателен растеж, той трябва да преосмисли и релокализира. Южните страни трябва да се отскубнат от своята икономическа и културна зависимост от Севера и да преоткрият своите истории - прекъснати от колониализма, развитието и глобализацията - да установят различни местни културни идентичности. Културните истории на много общества разкриват присъщи антиикономически ценности. Те трябва да бъдат съживени, заедно с отхвърлени или забравени продукти и традиционни занаяти и умения. Настояването за растеж в Юга, сякаш е единственият изход от мизерията, създадена от растежа, може единствено да доведе до допълнително узападняване. Предложенията за развитие често са рожба на добра воля - искаме да строим училища и клиники, да правим водоснабдителни системи, да възстановим хранителната самодостатъчност - но всички те споделят етноцентризма, свързан с идеята за развитие. Попитайте правителствата на страните какво искат, или вижте медийните проучвания на желанията на населението и ще установите, че те не искат училищата и клиниките, които западния патернализъм счита за фундаментално нужни. Те искат климатици, мобилни телефони, хладилници и, преди всичко, коли (Фолксваген и Дженерал мотърс планират да започнат да произвеждат 3 милиона коли годишно в Китай, като Пежо също инвестира големи суми там). Трябва да добавим към листа с желания и доходоносните за управляващите елити ядрени електроцентрали, бойни самолети и танкове.

Или можем да се вслушаме в думите на гневния гватемалси лидер, цитиран от Алън Грас [4]: "Оставете бедните намира и спрете да говорите за развитие!" Всички говорители на социални движения, от Вандана Шива в Индия до Еманюел Ндион в Сенегал, казват същото нещо. Подръжниците на растежа може да пунтират нуждата от възстановяване на хранителната самодостатъчност; но термините, които използват доказват, че такава самодостатъчност е съществувала и е била изгубена. Африка е била в състояние на хранителна самодостатъчност до 1960, когато започва голямата вълна на развитие. Империализмът, икономическият растеж и глобализацията унищожиха самодостатъчността и правятафриканските общества все по-зависими с всеки изминал ден. Водата може и да не е извирала от чешми, но повечето от нея е била питейна докато не дошли индустриалните отпадъци, които я замурсили.

Дали училищата и клиниките са правилния начин за постигане и поддържане на високи стандарти в образованието и здравеопазването? Големият полемист и социален мислител Иван Илич (1926-2002) изразява сериозни съмнения относно тяхната ефективност, дори и на Запад [5]. Както иранският икономист Мажид Рахнема твърди, "Това, което наричаме финансова помощ служи само за заздравяване на структурите, които генерират бедност. Финансовите помощи никога не достигат до тези жертви, изгубили собствеността си, които търсят алтернативни начини на живот извън глобализираната система на производство, които са по-подходящи за техните нужди" [6].

Няма изгледи за преосмисляне на старите начини - не повече отколкото за универсален модел за прогрес на свиване или безрастежни рамки. Тези милиони, за които развитието означава единствено бедност и изключване, са изоставени със слаб примес от изгубена традиция и недостижима модерност, което е парадокс, който обединява двойното предизвикателство, пред което са изправени. Но не бива да подценяваме силата на нашите социални и културни постижения: някога човешката креативност и находчивост са били освободени от оковите на икономизма и манията за растеж и има причина да вярваме, че те могат да се справят с тази задача.

Различните общества имат различни виждания за общата базова идея за добър живот. Ако трябва да й дадем някакво име, то може да бъде беумран (разцвет или успех), както казва арабския историк и философ Ибн Калдюн; или свадеши-сарводая на Ганди (самодостатъчност и благосъстояние); батмааре (споделено благосъстояние) на езика на Тукулерите от Западна Африка; или фиднаа/габина (сиянието на някой, който е нахранен и свободен от всякакви грижи) в речника на племето Борана в Етиопия [7]. Важното е да отхвърлим продължаващото унищожение в името на растежа. Изникващите свежи и оригинални алтернативи посочват пътя към успешно пост-растежно общество.

Въпреки това, нито Севера, нито Юга ще превъзмогнат своята пристрастеност към растежа без колективна и изчерпателна детоксификационна програма. Доктрината на растежа е като заболяване и наркотик. Както казва Рахнема, хомо икономикусима две стратегии за покоряване на девствени територии: едната действа като СПИН, а другата като наркопласьор [8]. Икономиката на растежа, подобно на СПИН-а, унищожава обществените имунни системи срещу социални заболявания. Растежът се нуждае от непрестанен приток на нови пазари, за да оцелее и като наркодилър съзнателно създава нужди и зависимости, които не са съществували преди. Фактът, че дилъра в схемата, основно транснационалните корпорации, печели толкова много от нашата пристрастеност ще направи нейното превъзмогване по-трудно. Но нашето винаги нарастващо потребление не е устойчиво; рано или късно ще трябва да се откажем от него.

Бележки:

[1] Всяка система, която дава предимство на (капиталистическата) икономиката като начин на организиране на обществото.

[2] Тази група издаде The Development Dictionary, Zed Books, London, 1992.

[3] Да не говорим за екологичната катастрофа, до която тези изсичания водят, или за спекулативната култивация, извършвана от едри земевладелци, която лишава бедните бразилци от зърна, или за риска от биогенетични катастрофи, от типа на лудата крава.

[4] Alain Gras, Fragilité de la puissance, Fayard, Paris, 2003.

[5] Medical nemesis: The expropriation of health, Calder and Boyars, London, 1976 and Deschooling Society, Penguin, London, 1971.

[6] Majid Rahnema et Victoria Bawtree, Quand la misère chasse la pauvreté, Actes Sud, Paris, 2003.

[7] Gudrun Dahl and Gemtchu Megerssa, "The spiral of the Ram’s Horn: Boran concepts of development", in Majid Rahnema and Victoria Bawtree, The Post-development Reader, Zed books, London, 1997.

[8] Majid Rahnema and Victoria Bawtree, Quand la misère chasse la pauvreté.

Серж Латуш е зас­лу­жил про­фе­сор по ико­но­ми­ка в Уни­вер­си­те­та Ор­се, Париж. Основоположник на теорията за отрицателен икономически рас­те­ж. Автор на множество книги, измежду които са „Сбогом на растежа”(Farewell to Growth) и „В зората на обществото на изобилието”(In the Wake of Affluent Society).

Източник: Le Monde Diplomatique

Превод: Mechanic955

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop