Току-що преминахме през един продължителен социален експеримент, в който в световен мащаб пазарите и парите бяха оставени да се развиват сами, без особена политическа интервенция. Този експеримент е познат под името "неолиберализъм", а в определен момент и като "Вашингтонски консенсус". Свободата на пазарите беше предимно за тези с много пари. Останалите от нас трябваше да се приспособят и като резултат на това обществото стана много по-неравностойно. Една от жертвите на капитализма определено е демокрацията, във всеки неин, носещ реално значение, смисъл. После дойде финансовата криза от 2008 г., довела до огромно вмешателство от страна на най-уязвимите правителства, които използваха парите на данъкоплатците, за да спасят банковата система от срив. Никой не знае дали капитализмът, победителят от Студената война, ще се възстанови без фундаментални промени или започва процес на значително изместване на водещите за него територии към Китай и други "развиващи се пазари", като Индия и Бразилия. Неолиберализмът е наранен, но все още не е победен. Какво можем междувременно ние, хората, да направим по въпроса? Дали пък не е назряло времето да обмислим други възможни пътища за развитие?

The Human Economy FrontcoverНеолиберализмът е бил и е, в същността си, феномен на англоговорящия свят. Италианският финансов министър се шегуваше само наполовина когато каза, че банките в страната са в задоволително състояние, защото мениджърите им не говорят английски! (Между другото, те не са в такова). Съединените щати и Великобритания спечелиха най-много от бума на кредитите и загубиха най-много, когато балонът се спука. На останалата част от света беше заявено или да се присъедини към неолибералната революция, или да свикне с живота в отпадната яма на историята. "Френският социален модел" въплъщава бавния и продължителен провал на следвоенните социални демокрации, в които силните държави градят икономиките си чрез солидни инвестиции в обществени услуги и предприятия. Днес относителната привлекателност на двата модела изглежда доста различно. Но ние нямаме за цел да отзнаменуваме поредния замах на махалото от държавата към пазара и обратно. Време е да се чуе гласът на хората по икономическите въпроси.

Искаме да запознаем английските читатели с някои течения на икономическата теория и практика, които през последите две десетилетия процъфтяват в не-англоговорящите страни и, по-специално, във Франция, Бразилия, Южна Америка и Скандинавия. Към тях сме добавили важни изследвания на англоговорящи автори, които са оставени в маргиналност през периода на възход на неолиберализма и заслужават да намерят по-широка аудитория днес. Обединили сме тези две насоки в новото мислене под общото понятие "човешка икономика", което отбелязва поставянето на ударение както върху това, което хората правят за себе си, така и върху нуждата да се намерят пътища за развитие, които по някакъв начин да включват цялото човечество.

През втората половина на двадесети век за пръв път създадохме световно общество – една-единствена интерактивна социална мрежа. Това се изразява в няколко момента като например когато през 60-те години надпреварата в космоса ни позволи да видим Земята отстрани или когато Интернет беше направен обществено достъпен през 90-те години. Този свят е изключително неравноправен и гласовете в подкрепа на единство на човечеството често са заглушавани. Но днес най-сетне имаме средства за комуникация, които са подходящи за изразяването на универсални идеи. Антрополозите и социолозите доказват, че Homo economicus - идеята за икономика, основана върху тясно частния интерес, изразяваща се в практиката да се купува евтино и продава скъпо, отсъства в много общества и дори не отразява най-доброто в нас. Би трябвало досега да сме успели да се справим по-добре. Но идеите сами по себе си са недостатъчни. Зараждащото се световно общество е новия човешки универсал – не като идея, а като реалността на съвместното ни съществуване на тази земя, която изисква нови принципи на обединение. Есетата, събрани в тази книга, носят замисъла на принос към този неотложен за нашия вид проект.

Икономиката след срива

Сривът на нюйоркската инвестиционна банка Леман Брадърс през септември 2008 г. отприщи финансов колапс, с последствията от който все още живеем. Прогнозите за изхода от последвалата икономическа криза варират в широки рамки. След интервенцията по отношение стабилизиране на фондовия пазар през 2009 г., някои коментатори твърдяха, че рецесията, последвала краха на Леман е вече преодоляна и свободният пазар е готов да продължи неизбежния си възход, докато други говореха за W-образна рецесия, криза на държавния дълг и процес на възстановяване, който може да отнеме двадесет и пет години. След падането на Берлинската стена се твърдеше, че светът навлиза в нова фаза на икономическата еволюция, която всички държави ще трябва рано или късно да приемат, в която паричните потоци не са ограничавани политически и пазарите проникват навсякъде. Имаше разбира се и неколцина скептици, които посочваха нестабилните основи на растежа дълго преди той да се срине. Но по това време се искаше смелост да застанеш срещу преобладаващата доктрина, че това е най-добрия от най-добрите от всички светове. Това, което се случи по-късно, промени много, ако не и всичко.

Сега е видно, че икономическият растеж е бил поддържан от режим на евтини кредити за консуматори, особено в Съединените щати; много банки и други застрахователни къщи, сред които заслужава да се спомене застрахователния гигант AIG, са функционирали при недопустими нива на риск, особено в новия бизнес с кредитни деривати; те се превърнаха в "токсични активи", които данъкоплатците купиха на висока цена, за да запазят целостта на банковата система; достъпът до кредити беше ограничен незабавно, въпреки правителствените субсидии; водещите износители на производства, като Китай, Германия и Япония, претърпяха огромни спадове в търсенето на своята продукция; наскоро "освободените" източноевропейци тръгнаха стремглаво надолу, както и държави като Ирландия (дотогава "Келтския тигър") и Испания, да не споменаваме малката Исландия; въпреки че правителствата печатат пари като за последно, заплахата от дефлация е реална; банкрутиралите бизнес предприятия и нарастващата безработица допринасят за икономическата немощ както в богатите, така и бедните страни.

Икономиката, която дотогава е представяна като вечно благодетелна машина за растеж, внезапно е преобърната във въртопа на историята. Образованите елити преоткриха 30-те години. Видяхме как пазарът се нуждае от значителна държавна намеса, за да има каквито и да е шансове за оцеляване. Финансовите "господари на вселената" бързо протегнаха ръка за милостиня и в някои случаи трябваше да претърпят национализация. Англоговорящите правителства, които преди твърдяха, че водят света към бъдеще на свободни пазари, отчаяно предприеха спасителни мерки, които нарекоха "кейнсианство", излагайки се на риска от хиперинфлация ако пазарът на облигации се срине. Преместването в глобален мащаб на икономическата мощ от Запада към Азия вероятно е ускорено от тези събития. Доста мрачна картина, но настоящето е такова дори в най-добрите моменти.

Каквото и място да бъде отредено на финансовата криза в икономическата история, една от сигурните ѝ жертви е икономиката на свободните пазари. Вече е невъзможно да се поддържа тезата, че икономиките ще процъфтят само ако пазарите са освободени от политическа обвързаност. Атаките срещу икономистите от страна на политици и журналисти са се превърнали в честа практика. Дори кралица Елизабет публично поиска да знае защо никой от тях не е предвидил всичко това. В хегемонията на господстващата икономическа теория, особено след 80-те, има пробойни. Това не означава, че свободните пазари са заглушени, а че днес идеята, че икономиката е социална, институционална и се нуждае от политическо ръководство е широко застъпена в общественото пространство. А Карл Маркс, след десетилетия пренебрегване, е отново сред бестселърите. Всичко това ни показва, че кризата е открила нови територии за мислене на икономиката. В продължение на хилядолетия икономиката се мисли в термините на домашното като "домашна икономика", което обикновено е имение с робите, добитъка, нивите и градините. По-късно, когато пазарите, парите и машините започват своя модерен възход към социална доминация, се заражда новата дисциплина на политическата икономия, която се занимава с обществените последствия на икономическите действия. Днес, повече от столетие, тази дисциплина се нарича икономикс и неин обект са икономическите решения, които отделни индивиди вземат като участници в пазари от всякакъв вид. Хората, сами по себе си, не играят почти никаква роля в изчисленията на икономистите и не намират особено отражение в количествата, публикувани в медиите. Икономиката се възприема по-скоро като бездушна машина, отдалечена от всекидневния живот на повечето хора. Идеята за "човешка икономика", която излагаме тук, има за цел да напомни на читателите, че икономиката се прави и преправя от хората в техния всекидневен живот. Тук се опитваме да идентифицираме някои от принципите ѝ и да покажем примери за това как работи. И така, какво е тя?

Защо човешка икономика?

Има две условия за това за бъдеш човек – всеки от нас трябва да се научи да разчита на себе си до голяма степен и да бъде част от общност с другите, като слива идентичностите си в объркващо разнообразие от социални отношения. Голяма част от модерната идеология акцентира върху това колко проблематично е да си едновременно заинтересован от себе си и ориентиран към споделяне или иначе казано – едновременно икономически и социален. Когато в самата култура е вложен конфликтът между двете, е трудно те да бъдат съчетани. При все това, двете страни често са неразделни на практика и някои общества, като поощряват съвпадането на частни и публични интереси, са успели да ги интегрират по-успешно от нашето. Едно от условията за новия човешки универсал следователно ще бъде единството на личност и общество. Ако средството да бъдеш човек се крие в това да се научиш да си двустранен, този урок очевидно е труден за научаване от някои и икономиката, такава каквато я знаем, го прави невъзможно.

Икономическият проект трябва да бъде спасен от икономистите. Маската на неолибералната идеология е наполовина смъкната от политиката на световната икономика. Остава на нас да предложим ефективен заместител. За да бъде човешка, икономиката трябва да бъде поне следните четири:
1. Да се прави и преправя от хората; икономиката трябва да бъде от практическа полза за всекидневния ни живот.
2. Трябва да адресира голямо разнообразие от отделни ситуации в цялата им институционална сложност.
3. Трябва да бъде основана на по-холистична представа за нуждите и интересите на всеки един.
4. Трябва да има отношение към човечеството като цялост и към световното общество, което изграждаме.

Може да се запитатаме дали тази човешка икономика е изградена и как може да бъде. Тя вече е навсякъде. Хората на практика винаги се въвличат в икономическия живот за своя сметка. Това, което правят, често е замъглявано, маргинализирано или потискано от доминиращите икономически институции и идеологии. Така, през двадесети век се очакваше обществото да е безлично: животът се ръководеше от държавната бюрокрация, капиталистическите пазари и научните експерти. Не е чудно, че повечето хора се почувстваха отчуждени и безпомощни пред всичко това. Но те не стояха с ръце в джобовете: те изразяваха себе си в своя домашен живот и се организирана неформално в пукнатините на икономическата система; те правеха сдружения за своята собствена закрила, подобряване на състоянието и забавление. Когато говорим за "капитализъм" или "социализъм" се отнасяме към само част от това, което се случва в една икономика, вероятно към тази част, която я прави исторически значима. Но в нея има много повече от това, което се изнася на преден план по този начин и на практика икономиките са по-сходни една на друга, отколкото можем да съдим по повърхностните различия.

Следователно, всяка програма, която цели да направи икономиката по-човешка, не е сама по себе си революционна. Тя се основава на това, което вече е налично, и се опитва да спечели признание и легитимност за това, което хората вече правят за себе си . В тази книга се опитваме да покажем как една нова насока и фокус в икономиката могат да се базират върху множество инициативи, които са вече реалност, но имат нужда от повече пространство за развитие. Това означава, че първоначалният ни подход е "отдолу нагоре" и "градиращ". Искаме да поощрим хората сами да опитат нещата на парче. Във всяко движение има напрежение между стремежа му към универсалност и адресирането на специфично местни интереси. Нашият акцент пада основно върху второто и това, което предлагаме тук е в голяма степен "в работна фаза". В същото време, потенциала на всичко, предложено от нас, взето заедно, е революция. Няма как да знаем докъде бихме могли да стигнем, ако принципите, заложени тук, бъдат приложени. В крайна сметка, човешката ни несгода е глобална и изисква глобални решения. Ако си представяме по-скоро поемането на много малки крачки сега, отколкото очакването на една велика трансформация в бъдеще, това не е липса на амбиция. По-скоро отдаваме признание на постигнатото до този момент. Ако повече хора започнат да участват в икономиката по различен начин, кой знае какво биха решили за нуждата от по-широка промяна в системата?

Обектът на икономиката винаги е бил възпроизвеждането на човешкия живот и най-вече запазването на всичко, чрез което животът бива поддържан. В модерната епоха тя се измества към общото благо и в този смисъл се преориентира от занимаваща са се с материалното оцеляване към посрещането на широк спектър от културни нужди. От известно време обаче обектът на икономиката е да прави пари чрез производство и продажба на вещи, а човешкият живот минава на втори план като средство за постигане на целта. Икономиката, която следва да бъде наука за човешката еманципация, се е превърнала в дехуманизирана експертна идеология, отдалечена от практическите проблеми на хората и от способността им да разбират какво да правят.

В традиционните африкански общества се прилагат икономики, обект на които е животът, въплътен в човешките същества. Затова и за много от тях парите са под формата на добитък, използван, за да подсигури възпроизвеждането на родовите групи чрез брак. Обект на модерните капиталистически икономики е акумулацията на пари чрез производство на неодушевени предмети за продажба. В последните десетилетия, обаче, най-бързо развиващият се сектор от световната търговия са културните стоки, услуги като забавлението, образование, медия, софтуер и информация, наравно в експлозивното нарастване във финансовите и транспортни услуги. Чрез тези тенденции икономиката е повече насочена към това, което хората правят един за друг, отколкото към физическите обекти, които влизат в материалния им поминък. Възможно е след ранната фаза на индустриализация основният фокус на световната икономика да се измести към производството на хора. Безкрайни са историите, които можем да си разказваме един на друг или удоволствието, което изпитваме когато гледаме изпълнители да се справят отлично с това, което вършат. Най-многобройна в световен мащаб е публиката за спортни събития като Световната купа по футбол и финала на Олимпийското състезание за бягане 100 метра мъже.

Човечеството е събирателно съществително – то е всички хора, които някога са живели, живеят сега и ще живеят в бъдеще; то е качеството на доброта, да се отнасяш към другите като че ли те са като теб; то е историческия проект нашият вид да поеме домакинството над живота на тази планета, понеже сме част от живота, която може да мисли, фронталния лоб на биомасата. Всеки един подобен проект трябва да намери своя собствена социална форма, но е вероятно тя да включва постановяването на демокрацията като универсален политически принцип и въздигането на науката като средство за постигане на знанието, необходимо за тази задача. Икономическата идея е по същия начин централна за този проект за въдворяване на истина и справедливост в света. Той се формира в модерния си вид през осемнадесетия век на Просвещението, който роди модерните демократични революции. Класическият либерализъм кулминира в късните работи на Еманюел Кант върху моралната преценка, космополитизма и антропологията. Ние трябва да възобновим този революционен проект за своите собствени времена.

Нашият свят е много по-интегриран социално, отколкото е бил преди два века, а икономиката му е осезаемо неравноправна. Задачата да се изгради глобално гражданско общество през двадесет и първи век следва да бъде належаща. Един от изворите за подобен проект може да бъде намерен в произведенията на великите интелектуалци от анти-колониалната революция на двадесети век, например, карибските писатели-активисти Франц Фанън и К. Р. Джеймс и, преди всичко, Мохандас К. Ганди (рожденото име на Махатма Ганди – бел. пр.). Водачите на това движение са народи, насила вкарани в световното общество от западния империализъм около столетие по-рано, които опитват да формират своя независима връзка с него. Те не отричат наследството на Просвещението, а само преиначаването му от Империята като система за расово изключване. В този процес те придадоха повече инклузивност и човечност на оригиналния проект. И ние ги следваме.

Това, което предлагаме тук, е нова "Нова институционална икономика", която да се формира от антропологията, социологията, политическата икономия, икономическата философия и световната история. Марсел Мос и Карл Полани, които са пионерите на подобен синтез, настояват, че трябва да разчитаме на практическия опит за информация и анализ: с други думи, да започнем от "истинското икономическо движение". Това е концепция за социалната промяна като себеизява, за промяна, която, по думите на Мос, "по никакъв начин не е ограничена до революционни и радикални алтернативи, до брутални избори между две взаимоизключващи се форми на обществото", а която "е и ще бъде създадена чрез процеса на изграждане на нови групи и институции паралелно и върху старите". Вместо да отправят абстрактни призиви за алтернативна икономика, Мос и Полани ни показаха конкретния път към "други икономики", основаващ се върху полето от възможности, вече открито пред нас.

Една от основните промени, които Мос внася в наследството на Дюркхайм, е това, че възприема обществото като исторически проект за човечеството, чиито граници са разтеглени, за да го направят по-включващо. Тезата на неговото есе "Дарът" е, че обществото не може да бъде прието за даденост като форма, предхождаща съществуването. То трябва да бъде правено и преправяно, понякога от начало. Какво правим на първа среща или на дипломатическа мисия? Правим подаръци. Героичната размяна на дарове има за цел да разшири границите на обществото навън. Тя е либерална в смисъл, сходен с този на "свободния пазар", но при нея щедростта е това, което задвижва размяната, разбира се егоистична, но не по начина, асоцииран с Homo economicus. Никое общество не е самодостатъчно икономически, още по-малко малките острови в Тихия океан. Така че към нуждата за установяване на локални граници на социалните действия, трябва винаги да се добавят и средствата за разширяване на обхвата на общността извън нейните граници. Това е причината пазарите и парите да са по някакъв начин универсални и защо всеки опит да бъдат изоставени напълно неизбежно завършва катастрофално.

Полани обръща внимание върху начина, по който икономическите институции организират и на свой ред са организирани от множество дистрибутивни механизми, които в днешния модерен свят влияят върху живота на милиони хора, които участват в тях без да са им предоставени средства да ги контролират. Това го кара да подчертае неравенството, създадено от тези институции, докато те се люшкат между полюсите на пазара и държавата, между външните и вътрешни връзки на социума. В настоящата криза първоначалната реакция е да се обърмен към редица правителствени институции, като така само сменяхме ези с тура, вместо да настояваме държавите и пазарите да работят заедно в по-малка степен едностранчиво, отколкото преди. За тази цел, Полани призовава към завръщане към социалната солидарност, като особено акцентира върху доброволната реципрочност на сдруженията, като ни напомня, че хората като цяло трябва да се мобилизират да допринесат със своите енергии за възраждането на обществото. Не е достатъчно да разчитаме на безличните държава и пазар.

Човешката икономика е разтеглива идея, повече визия, отколкото рецепта за общество, или по-скоро множество социални рецепти, изразени в една обединяваща визия. Тя обхваща заедно това, което всеки от нас прави във всекидневния си живот и това, което ние всички можем да бъдем като вид. За някои тази неопределеност е по-малко привлекателна отколкото по-драстична алтернативна визия. Ние се спираме на нея, защото между двата полюса съществува вътрешна връзка и икономиката трябва да може да ги обхване по един гъвкав начин. И въпреки това разумно е да се запитаме какво би представлявала една политическа програма, основаваща се върху човешката икономика.

Някои политически принципи

От историята на двадесети век можем да си вземем две важни поуки. Първо, пазарното общество, основано върху грижата за индивидуалната свобода, поражда огромни неравенства; и второ, подчиняването на икономиката от политиката, под претекста на равенството води до подтискане на свободата. Тези две решения поставиха самата демокрация под въпрос, дали под формата на тоталитарни режими или със сходен резултат чрез подчиняването на политическата власт на тази на парите. Ако се откажем от тези два варианта, остава да намерим как да развием институции, способни да гарантират плуралистична икономика в една демократична рамка, точно това, което е компрометирано когато логиката на материалната печалба без ограничения вземе връх. За да отговорим на този въпрос трябва да потърсим нови институционални форми, закотвени в обществените практики, които да ни посочат пътя към повторното въвеждане на демократичните норми в икономическия живот. Всяко завръщане към старите компромиси е обречено на провал и всяка мисъл за това как да се съчетаят свободата и равенството, което продължава да е целта на демокрацията в едно комплексно общество, може само да бъде подпомогната ако се вземе предвид реакциите на хората в обществото.

Един друг начин да поставим въпроса е да го изразим по думите на Юрген Хабермас като нуждата да се разреши "едно неразрешимо напрежение между капитализъм и демокрация". Дерегулираната икономика, неограничавана от неолибералните политики, съвсем не осигури благоденствие на всички, вместо това тя заплаши да разяде социалната тъкан до степен, че може да павира пътя за авторитарни режими така, както направи сривът на пазара от 30-те години. Макар и пазарната икономика да има своите основания, пазар, които не познава ограничения е заплаха за демокрацията. Тази книга разглежда ключовия въпрос за това каква форма може да приеме пост-кризисната икономика и за условията за поява на една истински човешка икономика. Нашият подход се основава на три принципа.

Идеята за рационалност е в душата на икономиката от самото начало. Кой би оспорил стремежа да базираме общите си дела върху рационална основа? Това, което първоначално се възприема като специфично човешка способност за разсъждение, постепенно е редуцирано от модерната дисциплина до чисто формална концепция: за да бъде рационален, изборът не е нищо повече от максимизация на индивидуалната полезност. Антропологическата дефиниция на човешките същества като машини за калкулации води, сред другите неща, до надценяване на способността на пазара да разпределя ресурси. Сега можем да видим последиците от това: докато богатството, измерено под формата на стоки, нараства, природните ресурси се изразходват с постоянно увеличаваща се скорост и има главозамайващо нарастване на неравенството. Това не е устойчиво нито в екологичен, нито в социален смисъл.

Затова и вторият ни принцип е нуждата от солидарност вътре във и между поколенията. Можем да наречем това хоризонтална и вертикална солидарност. Трябва да намалим неравенството за тези, които живеят днес и да запазим жизнените условия за бъдещите поколения. Най-трудният въпрос е дали може да се придаде ново значение на солидарността като в същото време се адаптира към съществуващата система. Нашите автори показват големи различия по отношение на отговорите си на този въпрос. Тук ще кажем само, че ако рационалността се състои в това средствата да заменят целите на икономическите действия, отговорът трябва да бъде не. Но ние отричаме свръх-детерминстката визия за нашите общества като чисто "капиталистически" по природа.

Хората навсякъде имат различни цели, било то политически, културни, екологични или каквито и да е. Ние се вглеждаме в техните инициативи за демократични пътища за изграждане на солидарност в човешката икономика. Затова и третият ни принцип е методологически. Теоретичната и практическа работа трябва да бъдат тясно свързани. Това беше отбелязано на Световния социален форум в Белем, Бразилия, през 2009 г., където активисти и изследователи се събраха, за да дискутират как целите на демокрацията и науката могат да бъдат съчетани по-ефективно.

Институционален подход към икономиката е този, при когото икономическите дейности се определят по различни по тип правила (не само създадени от държавата закони), които се обсъждат и прилагат чрез политически средства. Скорошният опит да се "натурализира" пазара беше някакъв вид "утопически капитализъм", който неизбежно провокира в отговор разностранно социално движение. Този експеримент беше редуцивен в поне два смисъла: пазарът беше изтеглен извън сферата на политическите действия (дори когато общественият живот навлезе в пазара); и модерната икономика започна да се идентифицира с капитализма. Въпреки че модерното общество е изградено от форми на разсъждаване (по-специално икономиката), които наистина са израз на капиталистическата икономика, то не се свежда само до нея. Ние твърдим, че в съвременната политика има място също така за икономическа изобретателност, основаваща се на условието за демократична солидарнст. Настоящата книга е едно изследване на това условие.

Днес знаем, че обществото не може да стане демократично, докато не намерим начин да демократизираме икономиката. Това няма да се случи като просто изработим нов модел за идеалното общество. По-скоро трябва да се огледаме за реални експерименти, които са правени по света. Ако наистина искаме да имаме напредък в посока към човешка икономика, трябва да отдадем внимание и на дейности, които имат не-икономически цели. Трябва също така да се опитаме да избегнем двете основни клопки на прогресивните политики. Ляво-центристите, като приемат твърденията, че пазарът е единственият източник за акумулиране на богатства, са възприели неолибералните икономически политики, смекчени единствено от по-малко рестриктивни социални политики. Крайното ляво иска да скъса с капитализма, но няма определена програма за прехода. Революция в този смисъл е илюзия.

Изграждането на човешката икономика предполага да се поднови обществената ангажираност. Регулациите от страна на политическите власти трябва да бъдат балансирани с обществени изяви на гражданското общество, фокусирани върху придобиването на общите блага. Социалните права на гражданите трябва да бъдат съгласувани с поощряването на форми на самоогранизация, в които солидарността има по-голяма икономическа роля. Пазарните договори и гражданството не са единствения начин да се постигнат свобода и равенство. Те произтичат и от съвместния живот на хората, от споделеността и егалитаризма на всекидневния живот. На другата крайност, няма как да избегнем нуждата да бъде обуздана властта на капиталистическите корпорации. Това изисква ново обединение на грасруут движенията, които да впрегнат доброволната реципрочност на самоорганизираните групи, и обществена политика, насочена към регулирането на капитализма и координирането на преразпределящите институции. Едно от предизвикателствата е да се идентифицират подходящите нива на политическо обединение в свят, в който вече не може да се приеме национален монопол на политиките. Най-вече, каквито и принципи да изведем тук, трябва последствията им да могат да демонстрират пригодността си за действие.

За книгата

Всяка от следващите глави представя изложение на идеи и практики, в чието разработване нашите автори лично са участвали; към това са добавени и техните насоки по отношение на най-важните и достъпни изследвания в областта. Редакторите не са се опитвали да им наложат стандартна теория или стил, като се изключат някои минимални формалности. Всеки автор е отговорен за собствената си глава. Взет като цяло, този том е продукт на широко международно сътрудничество, забележително само по себе си заради необичайното разнообразие от участници. "Човешката икономика" е първата изява на английски език на един проект, който започна преди десетилетие на първия Световен социален форум в Порто Алегре, Бразилия, като част от силно контра-движение, което има корени в Латинска Америка и Европа. Много от тази теоретична и практическа работа е непозната в англоговорящия свят. Но икономическата криза определено доведе до назряване на политическите условия за нейното въвеждане там.

Една поредица публикации преди тази включваше творческа смесица от университетски изследователи, политически активисти и социални мрежи (както национални, така и международни), които подкрепиха проекта по различни начини. A outra economia беше публикувана в Бразилия през 200 3г. и редактирана от Антонио Давид Катани с подкрепата на междууниверситетската мрежа Unitrabalho. Скоро след това беше преведена на испански през мрежата RILESS и публикувана в Аржентина. Някои от тези латиноамерикански произведения, заедно с нови франкофонски изследвания, бяха използвани за изданието Dictionnaire de l’autre économie, под редакцията на Жан-Лоу Лавил и Катани, публикувано в Париж и подпомогнато от мрежите EMES и CRISES, които се намират, съответно, в Белгия и Квебек. Съкратена версия беше публикувана на италиански като Dizionario dell’altra economia.

Друга версия на испански, Diccionario de la otra economia, бе редактирана от Катани, Л. Гайгер и П. Хеспанха; португалско издание, Dicionário internacional da outra economia, редактирано от Катани, Лавил, Л. Гайгер и  П. Хеспанха, беше издадено през 2009 г. През 2006 г. беше издадена разширена версия на френски и през първата година бяха продадени 6000 екземпляра. Кийт Харт написа ентусиазирана рецензия за Dictionnaire, което доведе до настоящото ни сътрудничество. Нашите автори са избрани от Аржентина, Австрия, Белгия, Бразилия, Великобритания, Канада, Дания, Франция, Германия, Норвегия, Перу, Южна Африка, Швейцария и Съединените Щати. Това само по себе си е впечатляващо, но липсата на автори от Азия ни подсеща накъде трябва да се отправим след това.

Това английско издание се базира върху преработени преводи на няколко разработки от предишните книги и наскоро направени изследвания от англоговорящи автори. То се отличава от останалите по съдържание, по тематичната си организация и може би по това, че акцентира по-малко върху търсенето на алтернативи. Но това начинание почива изцяло върху постиженията на своите предшественици. Човешката икономика не е мечта. Тя съществува на теория и практика, но съществуването ѝ е било заличено от икономическите модели и подходи, които доминират както медиите, така и университетите. Надяваме се да направим нашето знание за тези явления по-широко достъпно, за да може това, което сме открили, да бъде използвано от нови читатели за построяването на един по-добър свят.

Книгата е в пет части. Започваме със "Световното общество", тъй като да се мисли конкретно за нашето общо човечество е едновременно неотложно необходимо и трудно за нас, като се има предвид навикът ни да мислим в национални термини. После следва "Икономика с човешко лице", където се спираме на няколко подхода към икономиката, в които е отделено повече място на човека, отколкото допуска традиционната дисциплина. Политиката идеологически се изключва от пазарната икономика (но не и в реалността) и това идва със сходно изключване на моралността. И все пак, хората искат да са добри, да се стремят към добър живот, затова по-нататък разглеждаме тяхното съчетаване като "Морална политика". Най-дългата част, "Отвъд пазара и държавата" съчетава няколко отделни, но припокриващи се опита да се артикулират начини, по които икономиката да се направи експлицитно социална. Тук термините, които често се обсъждат поотделно са събрани заедно в един зараждащ се език за изграждане на човешката икономика. Накрая поглеждаме към "Нови посоки" по няколко изненадващо различни начина. Следователно, книгата се движи от общата ни затрудненост в днешния свят, през мисленето на човешката икономика като морален и политически проект, към опити да се построи нов институционален синтез на практика, докато в същото време е постоянно отворена към въображението за по-добър свят в бъдеще.

Част 1 започва от "глобализацията", днешния израз на направата на световното общество, предимно със средствата на финансите, информационните технологии и транспорта. Идеята за "обществени блага" напоследък е в отстъпление; въпреки това грижата за добруването на планетата ги връща категорично в центъра на световното внимание. Световното управление е учудващо дефектно, но на следващо място ние разглеждаме списъка с "международни организации", особено такива като МВФ, Световната банка и СТО, които се представят за отговорни за управлението на световната икономика. Светът е отчайващо пълен с неравенства и "развитие" е нарицателно за развиващите се отношения между богати и бедни страни. Тази картина не е привлекателна, особено през последните три десетилетия. Зароди се една забележително успешна мрежа от социални движения, която поставя под въпрос доминиращия глобален (без)ред(ие). Днес тя се нарича "алтерглобализация", не срещу идеята за един свят, а за различен начин на неговото организиране.

Част 2 представя идеята за: "плуралистична икономика", изведена от институционалната икономика, такава, която не може да бъде представена единствено като "пазара" или "капитализма". Тази глава разгръща няколко идеи, вече изразени в предговорното есе към този том. "Екологичната икономика", макар и да се стреми към екологичен синтез на планетарно ниво, е вдъхновена от философия на "малкото е хубаво", която е известна с фокуса си върху хората. Икономиката е дисциплина, силно акцентираща върху мъжкото, но, както в хуманитарните и социални науки, и тук феминистите са дали важен принос за отварянето на полето към интересите на мъже, жени и деца или, по думите на Джули А. Нелсон, към Икономика за хората. "Феър трейд" е една идея, която има органичен отзвук в богатите държави, лека етична полировка върху пазаруването, но тук двама латиноамерикански автори показват как тя може да бъде разгърната, за да се превърне в принцип за регионалното развитие с последствия за глобалната икономическа справедливост. Отстъпвайки от градуалистичната перспектива, която по принцип следваме тук, на следващо място размишляваме върху това как би изглеждала "икономиката на труда", като я мислим като антитеза на "икономиката на капитала", която в момента доминира. За много хора икономиката с човешко лице се олицетворява от схемите на "микрокредити", подобни на тези в Банка Грамийн в Бангладеш. Тук отправяме критичен поглед към микрофинансирането като цяло. И накрая, идеята за "неформална икономика" през последните 40 години съществува като популярна алтернатива на света на правителствата и корпорациите, чиито принципи са обект на макроикономиката. Каквото и да й липсва по отношение на теоретична точност, то се компенсира от фокусът върху това, което хората наистина правят.

Безличният подход към политиката често се оправдава с това, че интересите на обществото са с предимство. В Част 3 възраждаме програмата на Кант за основаване на световната политика върху моралните преценки, които всеки от нас внася в живота на общността. Най-мощната от тях е "гражданство", термин, който е усложнен от постоянното неравенство в нашия свят и от растящата несигурност по отношение на това къде най-ефективно може да се разположи дадено политическо сдружение. Това рефлектира в идеята за "корпоративна социална отговорност", която се стреми да преначертае границите между държавите и корпорациите и представя последните като супер-граждани, които са в състояние да засенчат нас, останалите. Социалната държава даде опора на следвоенната социална демокрация не на последно място чрез своите редистрибутивни политики; тя беше драстично подкопана от скорошната кампания за приватизиране на публичния сектор. По отношение на тази етатична перспектива различаваме три подхода отдолу-нагоре. Дарът предлага богато поле на въображението, за да се изградят алтернативи на конвенционалните политики, вдъхновили активен кръг от ангажирани интелектуалци във Франция. "Моралната икономика" се е превърнала в размито понятие за популярните разбирания за добрия живот, изхождащ от опита на ранната индустриализация, селското общество и всъщност пазарната икономика по всяко време. "Комунизмът" е разбира се тясно свързан с държавния социализъм през дведесети век и с утопичните алтернативи в историята. Тук ние разглеждаме "всекидневния комунизъм", общата човешка склонност към социалност, която с известна промяна във фокуса може да послужи за основа на анти-капиталистическа организация.

Част 4 тръгва от преглед на "третия сектор", в опит да намери компромис между обществената отговорност и личната печалба в доброволческите дейности или тези с идеална цел на много различни организации по света. Идеята за икономика, основана върху солидарността, е вече солидно въведена в Бразилия и Франция като économie solidaire, но вече набира скорост и в англоговорящите държави, където е позната, малко странно, като "солидарна икономика". Третият път между пазара и държавата често извиква идеята за общност, по-специално, активните конотации на "общностно участие". Това понякога е свързано с даване на предимство на "локалното развитие", където може да се очаква от хората да участват чрез окупиране на дадено пространство. Той може да отвори място и за неправителствени организации (НПО) в различни селища, но тук се фокусираме върху НПО-тата в полето на международното развитие. Идеята за "социален капитал" напоследък се радва на популярност, не на последно място и в Световната банка. Ние проследяваме историята на понятието в кръговете, определящи политиките и в народното въображение. Накрая, "социално предприемачество" и "социални предприемачи" са се превърнали във важни означения за много опити да се съчетаят икономически и "не-икономически" подходи към осигуряването на обществени и частни блага. Ние предлагаме две допълнителни прочита на този феномен. Съществува напрежение между опита да се разработят наистина солидарни подходи към пазара и политиката, от една страна, и съмнението, че с това само се подсилва неолибералната програма за разглобяване на социалната демокрация. Тази секция подчертава системния характер на това противоречие.

В Част 5 отместваме поглед от това, което се случва, за да си представим някои бъдещи възможности, с постоянна мисъл за миналото и настоящето. Като се има предвид значението на парите в нашия свят, не е изненадващо, че "общностните и допълващи валути" (по-малко тромавият израз в някои езици е "социални пари") са достигнали до някои опити за изместване на националните валути с потенциал за широко разпространение. Интернет е място за бърза и радикална иновация на всички икономически и социални нива. Тук изследваме три подхода към формирането на "дигитални общи блага", които да противостоят на силите на корпоративната приватизация. Съвременният свят е белязан от свръх мобилност. Ние отправяме поглед към историята на това движение и разглеждаме различни сценарии след изразходването на евтиния петрол, върху който то се базира. Климатичните промени, комбинирани с очаквания недостиг на изкопаеми горива, придават допълнителен стимул за намирането на "алтернативна енергия", който тук е разгледан със значително внимание към науката и технологиите. Но къде бихме били без утопични мечти? В "световете на еманципацията" проследяваме историята на активната надежда за по-добър свят. Човечеството е и винаги ще бъде вдъхновявано от визии за бъдеще, в което всички имаме своето място. При цялото ни ударение върху практическите решения на икономически проблеми, ние завършваме с това утвърждаване от човешкия ни потенциал.

Ако скептичните читатели имат съмнения за това каква конкретна промяна би внесло в света нашето издание на "човешката икономика"; ние ги приканваме да разгледат главите, събрани в тази последна част, всяка от които адресира тема с огромно значение за икономическото ни бъдеще: нови подходи към парите, дигитална демокрация, мобилност след евтиния петрол, възобновяема енергия и борбата за еманципация от неравенство и репресия. "Човешката икономика" е справочник, който идва в резултат на диалог между успешни социални експерименти в много части на света и теоретичните разсъждения върху тях. Полученият синтез е покана да се развие познанието в посоката, в която сме започнали и да се осмелим да създадем един по-добър свят.

Цялата книга може да намерите тук.

Превод: Цветелина Христова

Антонио Давид Катани е професор по социология и член на борда на Следдипломния институт по социология в "Universidade Federal do Rio Grande do Sul" (Порто Алегре, Бразили). Той е 1A изследовател в Бразилския научен и технологичен изследователски институт. Автор е на книгите Dicionário de trabalho e tecnologia (2009) и Dicionário internacional da outra economia (2009). Настоящите му изследвания са фокусирани върху неравенството и богатството, социалните класи и власти (http://antoniodavidcattani.net).

Кийт Харт живее в Париж, Франция и колаборира с видни френски интелектуалци. Към момента е хоноруван професор-изследовател към Университета на Квазулу-Натал в Дърбан, Южна Африка. Той е икономически антрополог, развил концепцията за неформалната икономика в рамките на изследванията за икономическото развитие. Автор е на книгата The Memory Bank: Money in an Unequal World (2000). Харт наскоро основа онлайн асоциацията "Open Anthropology Co-operative" и има активен блог на адрес http://thememorybank.co.uk.

Жан-Луи Лавил е професор по социология и икономика в "Conservatoire national des arts et métiers" в Париж, Франция и координатор за Европа на Института за политическа икономия "Карл Полани". Автор е на книгите Action publique et économie solidaire (2005), La Gouvernance de l’association. Economie, sociologie, gestion (2005), (с А. Д. Катани) Dictionnaire de l’autre économie (2006), Le Travail, une nouvelle question politique (2009) и Politique de l’association (2010).

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop