Изглежда сме изправени пред сериозна класова криза в нашите движения и организации, която приема две форми: 1) въпросът за класата беше махнат от списъка с приоритетите и 2) тези, които му обръщат адекватно внимание имат погрешен класов анализ, което го прави безполезен. Като член на СДО (Студенти за демократично общество, Students for a Democratic Society - SDS) виждам, че не сме имунизирани срещу този проблем; затова това есе се опитва накратко да подхване този въпрос и да посочи проблемите, като започне с второто. Традиционният ляв двукласов анализ ще бъде отхвърлен в полза на въвеждането на трета класа – координаторската; и след като определя тази нова класа, ще обсъдя последиците от нея в нашите движения и организации, имайки предвид опита на СДО. Трябва да се отбележи, че класата ще бъде разгледана по по-опростен начин, отколкото трябва; въпреки това имайте предвид, че авторът вярва, че класата не може да бъде формулирана като индивидуално потисничество, отделно от други потисничества, които произлизат от общността и от културни, родствени и авторитарни отношения. По-скоро, всеки е активно преплетен с другия; това понякога се нарича "тоталистки" подход или "допълващ холизъм".

Прочетете още: Класа ли каза? (Джон Кронън - младши)

Често понятията "свободен" и "безплатен" софтуер биват бъркани. На практика обаче те не са едно и също. Вярно е, че свободният софтуер най-често е и безплатен за потребителите си. Това обаче е само следствие от свободния му статут, едно от предимствата му. "Свободен" е софтуер, който предоставя свободен достъп както до готовата за използване програма, така и до пълния ѝ изходен код, заедно с правото да вършите и с двете на практика каквото искате. Имате право да ги използвате колкото и както искате, раздавате на който и както пожелаете (или дори продавате, ако решите), да ги дописвате или променяте за свои цели или по поръчка на ваши клиенти, да правите свои версии, и т.н. За доста хора това звучи просто невероятно - но е така.

Прочетете още: Икономика на свободния софтуер (Григор Гачев)

Какво е класата? Какво имаме предвид под "класа"?

Ами това е група от хора които споделят достатъчно икономически условия/мотиви, така че а могат да бъдат полезно изследвани , разбрани и отнесени като група, вместо като отделни индивиди. В частност тук ние се интересуваме от достигането до ценна и работеща икономика. Икономиките обикновено разграничават хората на класи – чиито условия за живот са различни и които като резултат се държат различно, имат различни мотиви и се радват или устояват на различни резултати.

Класата е концепция. Тя не е нещо, което съществува само за себе си - тя е груба категория, която ние дефинираме и използваме, за да обособим реалността по начин, които ни помага да говорим за нея, да представяме характеристиките й да говорим за тях. Реалността е безкрайно променлива, преплетена и т.н. Ние даваме на до голяма степен повтарящи се аспекти определени имена, така че по-нататък да ги имаме в полезрението си – тъй като вярваме, че да ги имаме в полезрението си е от решаващо значение за разбирането и полезното действие.

Прочетете още: Класа и ПарЕкон (Майкъл Албърт)

Когато хората попитат "Какво искате" до момента по отношение на икономическия живот, можем разумно да отговорим, че искаме солидарност, разнообразие, справедливост и самоуправление, но само това не е достатъчно за отговор на въпроса.

Ако харесваме тези ценности, но защитаваме институции, чиято логика води до различни резултати от нашите или причиняват изобличаващи вреди в други отношения, както правят пазарите, корпоративната организация на труда и частната собственост, какъв е смисъла от реторическата привързаност към тези ценности? Казано по друг начин, Бил Клинтън може да говори идеално красноречиво, много красноречиво и с огромно чувство за добрите ценности. Аз обаче не съм впечатлен. Но, не защото ценностите, които той възпява са лоши, а защото институциите, които той приема, препоръчва и издига са противоположни на тези ценности.

Следователно, да, трябва да предлагаме добри ценности, но също така трябва да предлагаме набор от институции, които могат да направят предпочитаните ценности истински, без да застрашават икономическия успех.

Прочетете още: Институциите на ПарЕкон (Майкъл Албърт)

Увод към книгата "ПарЕкон: Живот след капитализма" на Майкъл Албърт

Прочетете още: Увод към "ПарЕкон: Живот след капитализма" (Майкъл Албърт)

Един от начините да мислим за визия (т.е. трансформиращи институционални цели) е да се запитаме какви са нашите ценности за каквато и да е дискутирана тема и след това, ако сме определили някакви ценности, да се замислим дали съществуващите институции ги реализират. Ако не го правят, то ние би трябвало да предложим нови институции, които се справят по-добре по отношение на нашите ценности. Човек може да направи това за различни сфери на социалния живот като семейство/родство, култура, политика или (както ще направим ние) за икономиката. Или би могъл да направи това и в по-специфична област, например религията, образованието, спорта, здравеопазването и т.н.

Прочетете още: Ценностите в ПарЕкон: Да достигнем до ПарЕкон чрез ценностите (Майкъл Албърт)

В тази последна лекция бих искал да представя част от споровете, възникнали около модела на икономиката на участието. Затова прилагам есе от Робин Ханел и своите отговори на някои критики от страна на икономисти. Тя обобщава редица слабости, приписвани на парекон и им дава отговор, доколкото ни е възможно. Първо, обаче, трябва накратко да се обърнем към въпросите, повдигнати в последната глава.

Прочетете още: Реакцията на ПарЕкон и отговорите (Майкъл Албърт)

Забелязали ли сте как вече няма френски интелектуалци? През 70-те и 80-те имаше истинска храна за размисъл: Дерида, Фуко, Бодрияр, Кръстева, Лиотар, де Серто... но от тогава няма почти нищо. Модните академици и интелектуалци са принудени да рециклират непрекъснато теории на по 20 или 30 години или да се обърнат към страни като Италия или дори Словения за впечатляваща метатеория.

Прочетете още: Подари го. (Дейвид Грийбър)

Икономика на даровете е вид икономическа система при която материалните блага (и услугите) се произвеждат и предоставят от един човек или група хора на друг човек или група без да се очаква някаква отплата сега или в бъдеще. Решението кога, на кого, в какво количество и какво точно да се подари се взема единствено от подаряващия. Този вид икономика, самостоятелно или в комбинация с други стопански практики (като бартер икономиката) се разглежда от много анархисти като основно средство за осъществяване на стопанския живот в едно свободно общество.

Прочетете още: Икономика на даровете (Георги Бончев)

Презирам капитализма също като вас. Аз съм против икономика, която осигурява богатство на Бил Гейтс, равно на сумарното богатство на цялото население на Норвегия. Не искам да има бездомници под мостовете, а висшите корпоративни чиновници да разполагат с къщи като замъци. Не искам хората да се ограбват един друг, забравили за общото добруване, да се ритат в свирепа борба за трохи или богатства. Не искам живот, наподобяващ надпревара на плъхове, при което мнозинството от хората губят, а печелят най-едрите и най-зли плъхове. Не искам налагането на корпоративна диктатура, в царството на която мнозинството от хората са лишени от достойнство, нямат влияние нито власт – нямат дори храна. Не искам пазари или централно планиране. Не искам робията на надницата. Не искам класово разделение и класово господство.

Не искам икономика, която произвежда типове като Буш и Ръмсфелд с огромна власт, които смятат, че ако си афганистанец си излишен, ако си иракчанин си излишен, ако си палестинец си излишен, ако си кореец си излишен, ако си венецуелец, аржентинец, или бразилец си излишен, или ако си от Бронкс или Уатс, на практика ако не принадлежиш към господстващата класа на Буш и Ръмсфелд, от класата на техните роднини и поддръжници, значи си излишен. А всъщност излишен е капитализмът. И ние сме хората, заедно с милиони други, които трябва да го махнем от историята.

Прочетете още: Живот след капитализма - ПарЕкон (Майкъл Албърт)