Политическата апатия като симптом (Михалис Теодосиадис)

apolitical-apathy

Политическата апатия е феномен, който е занимавал (и продължава да занимава) мнозина интелектуалци и социални учени. Това е патологичен симптом за общество, което губи своята креативност и поставя основите на своя разпад. Ако опитаме да дефинираме политическата апатия, бихме казали, че тя е състоянието, в което човешките същества престават да действат като активни политически животни, престават да гледат на себе си като на способни да поемат отговорност за вземането на решения, които определят техният живот, и накрая, те престават да бъдат носители на различен тип социална институция, игнорирайки всяко чувство за автономия [1]. Вместо това, те приемат пасивно поведение, характеризирано от масово поведение, конформизъм, интровертност и прекомерен индивидуализъм, или както Корнелиус Касториадис (2001) казва, те предпочитат приватизацията пред свободата.

Прочети още...

20 основни предпоставки за края на цивилизацията

В двата дебели тома на своя бестселър от 2006 г. "Endgame" (Краят на играта) Дерик Дженсен разгръща 20 предпоставки, според които светът ни се е насочил към неизбежен колапс и е необходимо незабавно действие, което да сложи спирачка на унищожителните ефекти от индустриалната цивилизация.

Прочети още...

Планета от гета (Майк Дейвис). Част 2

Планета от гета (Майк Дейвис). Част 2

Към Част 1

4. "Големият взрив" на градската бедност

След мистериозния си смях, те бързо смениха темата.
Как ли оцеляват хората у дома от ПСП?

Фиделис Балогун, Adjusted Lives(Пригодени животи), 1995

Това развитие на градската бедност е нелинеен исторически процес. Бавното полепване на махали от бараки към градското ядро е разчленено от изригвания на бедност и внезапни експлозии на строеж на бараки. В своя сборник разкази AdjustedLives (Пригодени животи) нигерийският писател Фиделис Балогун описва пристигането на Програмата за структурно приспособяване (ПСП) с мандат на МВФ в средата на 80-те като равностойно на природно бедствие, унищожаващо завинаги стария дух на Лагос и превръщайки градското население на Нигерия отново в роби.

Прочети още...

Планета от гета (Майк Дейвис). Част 1

Планета на бордеи (Майк Дейвис). Част 1

Градската инволюция и неформалният пролетариат

По някое време през идната година една жена ще роди в гетото Айегунле в Лагос, един младеж ще избяга от селото си в западна Ява към ярките светлини на Джакарта или един фермер ще премести докараното си до мизерия семейство в едно от многобройните pueblos jovenes на Лима. Точното събитие не е от значение и ще остане напълно незабелязано. Въпреки това то ще е вододел в човешката история. За пръв път градското население на земята ще превиши селското. Впрочем, предвид неточността на преброяванията в Третия свят, този епохален преход може и вече да се е случил.

Прочети още...

Стремежът на бизнеса да асимилира човешката идентичност

Стремежът на бизнеса да асимилира човешката идентичност (колектив Анепикера)

Факт е, че работата на Запад през последните години се ориентира все повече към сферата на "услугите". Тъй като първичното и вторичното производство се случват основно в "третия" свят или от имигранти в западните страни [1], третичният сектор среща безпрецедентно развитие в западния свят. За някои от тези услуги, за които се предполага, че включват също и някакво ниво на "интелектуалност" (каквото и да означава това), вече не е достатъчно само механичното изпълнение на някои определени задачи - днес те се изпълняват от компютри. Точно обратното, от работника се иска да поема "инициативи", да бъде "креативен", да бъде "част от отбора". При редица задачи, чиито основен обект е контактът с клиента, работникът е "лицето на компанията", който трябва да се придържа към нейните "ценности" (например задължително усмихване и приветливо отношение).

Прочети още...

Проблемът с конспиративните теории (Михаел Теодосиадис)

Проблемът с теориите на конспирациите (Михаел Теодосиадис)

От началото на глобалната икономическа криза нараства броят конспиративни теоретици, които говорят за тайни общества на богати елити, контролиращи света. Тези теоретици създават абсурдни, фантастични сценарии за планове за депопулация и други митове, твърдейки, че всичко се случва зад затворени врати. Докато е вярно, че конспирации съществуват (или, да бъдем честни, те са естествения резултат на това как властта се упражнява в глобален мащаб) и това, че световните блага са запазени за много малко малцинство(1), има голяма разлика между тези, които говорят за тайни планове – имайки въпреки това ясни политически познания и разбирания как световната икономика работи – и тези, които сляпо приемат изфабрикувани, правдоподобни десни митове, без да критикуват логично и внимателно капиталистическата система и социал-политическите властови структури на нашите западни общества.(2)

Прочети още...

Доминиращата икономическа система. Отражения в България. (Николай Савов)

economic system niki savov

Публикуваме пълния текст на лекцията на Николай Савов, която се проведе днес (27 ноември 2013 г.) в социален център "Аделанте" и за която съобщихме преди няколко дни.

Защо е важно да разбираме (поне основно) икономическата система?

Икономиката се е превърнала в основен критерий за развитието на всяка една държава. БВП, икономически растеж, размер на инвестициите, безработица и прочие, са сред основните данни, които ни предоставят при оценката на нечие на развитие. Основни цели пред всяка държава следва да са производството и консумацията. За сравнение, в Бутан – намира се в Южна Азия – имат "Брутно национално щастие"[1]. То измерва главно – психологично здраве, жизненост на обществото, културно разнообразие и устойчивост, здраве, образование и т.н. Страната е сред най-слабо развитите в Източното полукълбо, но на 8-мо място при най-щастливите 20 в света.

Днес, почти всичко се е превърнало в стока, т.е. можем да говорим за него от икономическа гледна точка. Това важи дори за самият живот, като някои хора се шегуват, че човекът е единственото същество, което плаща, за да живее на Земята. Едва ли ще сбъркаме ако заявим, че не икономиката е подчинена на човек, а точно обратното.

Прочети още...

Фашистите са инструмент на държавата (Питър Гелдерлос)

Peter Gelderloos

... а държавата е инструмент на капитализма.

Публикуваме този превод във връзка с надигащата се през последните седмици вълна на ксенофобски, расистки и нео-нацистки настроения и престъпления в страната ни. За нас животът след капитализма, централизираното планиране, държавата и представителната демокрация съвсем ЕСТЕСТВЕНО е И живот след расизма, ксенофобията, сексизма, хомофобията, нео-нацизма, фашизма и видизма. Той по никакъв начин не би могъл да бъде друг. За нас е немислимо в 21 век вид, който смята себе си за цивилизован, да попада отново в капана на пободни примитивни идеологии...

Прочети още...

"Новата" икономическа наука - още по-лоша (Лора Рем)

behavioral economics

Дисциплина, вдъхновена от поведенческата психология

Дълго време класическите икономисти изработваха моделите си, сякаш хората са сметачни машини. Това доведе до провал. Вдъхновена от психологията, т. нар. поведенческа икономика изучава реакциите и решенията ни, с цел да ги предвиди и повлияе с умело насърчение. Едно леко "подбутване" било достатъчно, за да бъдат вкарани в правия път работниците и потребителите.

ДОМИНИРАЩАТА икономическа теория, наречена "неокласическа", преживява трудни дни. Излязоха наяве не само кръвосмесителните връзки на корифеите ѝ с финансовите институции [1], но и отговорността им за последната криза. Неоспоримите специалисти по тази дисциплина имаха навика да обясняват, че саморегулацията доказва своята правота чрез съвършената ефективност на пазара, която пък произтича от строгата рационалност на действащите лица. Приказка за послушни деца, опровергана от финансовата криза.

Прочети още...

Кризата на представителството и празните личности (Нозоми Хайасе)

nozomi hayase

Как американците изгубиха допир с реалността? Какво ги направи толкова уязвими за манипулация и политическа и медийна дезинформация? Без съмнение, корпоративните медии изиграха голяма роля в контролирането на възприятията, и пак има нещо по-дълбоко в цялата работа. Основната причина за пасивността и апатията на масите може да бъде по-добре разбрана след поглед върху конкретна конфигурация на Аз-а, която се появява в западната история.

В Конструиране на Аз-а, конструиране на Америка, психоаналитикът Филип Къшман анализира как в периода след ВСВ (1) в САЩ, модерната индустриализация пречупи традиционните социални връзки и реструктурира реалността на общността. От това, твърди той, се появи специфична конфигурация на Аз-а. Къшман я нарича "празният Аз" – "ограниченият, властнически Аз" – и описва как този празен Аз "има специфични психологически ограничения, чувство за лично представителство, което се намира вътре, и желание да манипулира външния свят в полза на собствения си интерес" (2). Къшман допълнително характеризира този празен Аз като такъв, който "преживява значително отсъствие на общностност, традиции и споделени значения – Аз, който преживява тези социални липси и техните последствия за "вътрешността" като липса на лична убеденост и стойност; същност, която олицетворява отсъствията, самотата и разочарованията на живота като хроничен, недиференциран, емоционален глад.

Прочети още...

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop