Индекс на статията

Ентусиазмът на L-1 не е изненада: ако Йао впечатли Министерството на обществената сигурност със способността на компанията да идентифицира престъпници, L-1 ще пробие в най-големия потенциален пазар на биометрични данни в света. Но има и уловка: колкото и да е горд Йао с лиценза на L-1 за Китай, L-1 изглежда са значително по-малко горди от връзката си с Йао. На интернет страницата си и в докладите за инвеститори L-1 се хвали с договори и преговори с правителства от Панама и Саудитска арабия до Мексико и Турция. Китай, обаче, любопитно липсва. И въпреки че изпълнителният директор Боб ЛаПента споменава "някои големи международни възможности", той нито веднъж не говори за Pixel Solutions в Гуанджоу.

След като оставих съобщение в компанията с въпрос за намесата на L-1 на китайския пазар на продукти за националната сигурност, получих обаждане от Дони Фордайс (Doni Fordyce), вице-президент за корпоративните връзки. Тя се е допитала до Джоузеф Атик (Joseph Atick), ръководителя на отдела за нови разработки. "Нямаме нищо в Китай", ми казва ня, "Нищо, абсолютно нищо. Не сме замесени. Нямаме никакви взаимоотношения."

20818494-20818496-largeКазвам на Фордайс за Йао, десетмилионния тест, за парите, които той е платил за лиценз за компютърната програма. Веднага ще ми се обади пак. Когато наистина звъни, 20 минути по-късно, ми съобщава следната новина: "Абсолютно, продали сме лиценз за SDKs (инструменти за разработка на софтуер) на Pixel Solutions и на други [в Китай], които ще участват в тестовете." Начинът, по който Йао използва технологията, е "в рамките на лиценза", купен от L-1.

Нежеланието на компанията да оповести дейностите си в Китай може да има нещо общо с факта, че връзката между Йао и L-1 ще бъдат незаконни според американските закони. След като китайското правителство изпрати танкове на площад Тянънмън през 1989г., Конгресът прие закон, забраняващ на американски компании да продават каквито и да е продукти в Китай, които могат да служат за "контрол над престъпността или инструменти или оборудване за откриване". Това означава не само оръжия, но и всичко от полицейски палки и белезници до мастило и прах за взимане на отпечатъци, както и компютърни програми за запазването им. Интересно, но един от "инструментите за откриване", които дадоха повод за закона, бяха камерите за наблюдение. Няколко тромави камери бяха инсталирани на площад Тянънмън, с първоначална цел да наблюдават трафика. Но тези лещи бяха предимно използвани за идентифициране и задържане на ключови продемократично настроени дисиденти.

"Намерението на този акт", ми казва представител на Конгреса със значителен опит с Китай, "беше да спрем американските компании от търговия, която може да помага на китайската полиция да върши работата си, която в края на краищата, както през 1989г, може да се сведе до потъпкване на човешките права и демокрацията в Китай."

Приложението, което Pixel намира за софтуера за лицево разпознаване на L-1, изглежда точно противоречи на намерението на тази забрана. Както сам признава, Йао вече е бил посещаван от китайски правителствени шпиони, нетърпеливи да използват лицевото разпознаване за идентифициране на дисиденти. И като част от теста на 10-те милиона лица, Йао работи в тясно сътрудничество с китайските сили за национална сигурност, прилагайки софтуера на L-1 върху техните огромни бази данни, процес, отнел седмица интензивна работа в Пекин. По това време, казва Йао, той е водил всекидневни телефонни разговори с L-1, чрез които е получавал помощ за адаптацията на технологията. "Тъй като ние ги представляваме", казва той, "Участваме в теста от тяхно име."

С други думи, тази спорна американска технология за "контрол на престъпността" вече е попаднала в ръцете на китайската полиция. И нещо повече, целта на Йао, оповестена няколко пъти пред мен, е да използва софтуера, за да печели щедри договори с полицейски агенции за интегриране на лицевото разпознаване в новата система от вездесъщи камери за наблюдение и високотехнологични лични карти. Като част от всеки договор, който той получи, казва Йао, той "ще плати на L-1 определен процент от продажбите".

Когато изложих сценария L-1 пред Бюрото за индустрия и сигурност към Министерството на търговията – подразделението, което трябва да прилага приетите след Тянънмън закони за контрол над износа – един представител на Бюрото заяви, че софтуерни инструменти подлежат на санкции, ако "се изнасят от Съединените щати или са чуждестранен продукт, произведен директно с американски материали." И по двата критерия, софтуерният инструмент, продаван на Йао, изглежда спада към забранената категория.

Когато попитах Дони Фордайс от L-1 за ембаргото, отговорът й беше, "Не знам нищо за това". На въпроса дали би се поинтересувала и след това да ми се обади пак, тя отговори, "Наистина не искам да коментирам, така че без коментар". След това ми затвори.

Вероятно никога не сте чували за L-1, но има голям шанс те да са чували за вас. Малко компании са събрали толкова много деликатна информация за американски граждани и посетители в страната, колкото L-1 – те разполагат с база данни от 60 милиона записа и "улавят" повече от един милион нови пръстови отпечатъци всяка година. Ето една малка справка за дейностите на компанията: произвежда паспорти и карти за американските граждани; сканира пръстови отпечатъци на посетители в Съединените щати по огромната програма Посещение в Съединените щати на Министерството на вътрешната сигурност; предоставя за американските войници в Ирак и Афганистан "мобилни ирисови и мултифунционални устройства ", с които да събират биометрични данни на терен; поддържа "най-голямата система от данни за лицево разпознаване" на Държавния департамент; и издава шофьорски книжки в Илинойс, Монтана и Северна Каролина. И още, L-1 има едно още по-секретно разузнавателно подразделение, наречено SpecTal. На искане от страна на анализатор от Wall Street да разкаже "в най-общи линии" какво прави това подразделение с договори на стойност грубо около 100 милиона долара, изпълнителният директор на компанията каза само: "Не сменяйте честотата".

Точно дълбокият пробив на L-1 в многобройни американски правителствени агенции прави дейностите на компанията в Китай толкова интересни: не само L-1 предлага потенциална помощ на китайската полиция да залавя политически дисиценти, а и американските данъкоплатци. Технологията, купена от Йао само за няколко хиляди долара е резултат от дарения за изследвания от Министерството на отбраната и договори, датиращи дори от 1994г, когато един млад учен на име Джоузеф Атик (директорът на изследователската част, с когото Фордайс се консултира за дейностите на L-1 в Китай) научава компютър в университета Рокфелер да разпознава лицето му.

Йао, от своя страна, знае всичко за американския контрол върху износа на полицейско оборудване за Китай. Той ми каза, че програмите за електронни отпечатъци на L-1 са "забранени за внос в Китай", заради опасенията на Съединените щати, че ще бъдат използвани за "по-лесно залавяне на политически престъпници, знаете, дисидентите" . Той обаче смята, че заедно с L-1 са намерили дупка в закона. Докато технологията за отпечатъци е включена в списъка със забранени продукти на Министерството на търговията, там няма изрично споменаване на "лицеви отпечатъци" – вероятно защото идеята все още е била в сферата на научната фантастика по времето на масовото клане на площад Тянънмън. И според Йао този пропуск означава, че L-1 могат законно да дадат софтуера си за лицево разпознаване на китайското правителство.

Но независимо от законността на участието на L-1 в наблюдението в Китай, ясно е, че американските компании са решени да пробият на пазара на продукти за националната сигурност на Китай, който представлява най-голямата потенциална област за разтеж от 11 септември досега. Според същия представител на Конгреса, американските компании и техните лобисти прилагат "огромен натиск да отворят шлюзовете".

Потушаването на бунтовете в Тибет постави началото на вълна от справедливи демонстрации и призиви за бойкот. Но това пренебрегва неудобния факт, че голяма част от силната китайска държава на наблюдението вече се строи с американски и европейски технологии. През февруари 2006г. подкомисия на Конгреса проведе заседание на тема "Интернет в Китай – оръдие за свобода или потисничество?" Призовани бяха Google (затова че направи специална търсачка за Китай, която блокира деликатни материали), Cisco (затова че доставя техника за китайския Голям файъроул), Microsoft (за затварянето на политически блогове по искане на Пекин) и Yahoo (затова че изпълни исканията да предаде информация от регистрирани електронни пощи, което доведе до арест и затвор за влиятелен китайски журналист, както и за дисидент, критикувал корумпирани чиновници в групи за дискусии в интернет). Въпросът беше повдигнат и по време на последните размирици в Тибет, когато стана ясно, че и MSN и Yahoo за малко са качили фотографиите на "най-търсените" демонстранти от Тибет на китайските си новинарските портали.

20818507-20818509-largeВъв всички тези случаи, американските компании имат една и съща защита: изпълнението на драконовските изисквания за предоставяне на информация за клиенти и за цензуриране на материали, за жалост, е цената на бизнеса в Китай. Някои като Google твърдят, че въпреки ограничаването на достъпа до интернет, допринасят за увеличаването на свободите в Китай като цяло. Тези твърдения замазват много по-големия скандал за това какво всъщност се случва: западни инвеститори масово навлизат в страната, вероятно като нарушават законите, с единствената цел да помогнат на Комунистическата партия да похарчи милиарди долари, изграждайки Полицейската държава 2.0. Това не е злополучната цена на бизнеса в Китай: това е целта на бизнеса в Китай. "Елате да ни помогнете в шпионирането!", каза китайското правителство на света. И водещите технологични компании в света нетърпеливо откликват на този призив.

Както наскоро писа New York Times, предлагането на улеснения и съдействие за Пекин се превърна в инвестиционен разцвет за американските компании. Honeywell работи с китайската полиция, за да "инсталира сложна компютърна система за наблюдение, която да анализира материали от вътрешни и външни камери в един от най-населените райони на Пекин." General Electric предоставя на пекинската полиция система за сигурност, която контролира "хиляди видео камери едновременно и праща автоматични съобщения за подозрителни или бързо движещи се обекти, като тичащи хора." IBM в същото време инсталира своята "Умна система за наблюдение" в столицата, което е друга система за свързване на видео камери и търсене на проблеми, докато United Technologies е в Гуанджоу и помага за инсталирането на "мрежа от 2000 камери в един единствен голям квартал – първа стъпка към мрежа, покриваща целия град с 250 хиляди камери, които трябва да бъдат поставени преди Азиатските игри през 2010г." До следващата година пазарът на продукти за вътрешната сигурност на Китай ще бъде на стойност около 33 милиарда долара – приблизително толкова Конгресът отдели за реконструкцията на Ирак.

"Предстои голямо увеличение на парите, отделяни за сигурност в Китай", твърди Греъм Самърс, пазарен анализатор, който публикува бюлетин за инвеститори в Балтимор. "И както ни трябва да знаем как да спечелим от ръста на потреблението в Китай, така трябва да сме наясно и с компаниите, които ще спечелят от "потреблението на сигурност"... Големи пари чакат да бъдат изкарани."

Докато американски компании са нетърпеливи да пробият на бързо развиващия се китайски пазар, всяка китайска фирма за сигурност, на която се натъкнах в делтата на Перлената река, мъти някакъв план да пробие на американския пазар. Никой обаче не е толкова нетърпелив като Aebell Electrical Technology, една от десетте топ фирми за сигурност в Китай. Aebell има договор за подобряване на сигурността на Олимпийския плувен басейн в Пекин и е поставила повече от 10 хиляди камери вътре и около Гуанджоу. Дейността й се разраства със 100% на година. Когато се срещам с нервния главен мениджър на компанията, Женг Сун Ман, първото нещо, което той ми казва е "Ставаме публична компания в края на годината. На Nasdaq." Става ясно и защо е решил да говори с чуждестранен репортер: "Помощ, помощ, помощ!", моли се той. "Помогнете ни да популяризираме нашите продукти!"

Женг, който има магистратура по бизнес администрация от най-хубавото училище в Китай, гордо ми показва визитка от инвестиционна банка в Ню Йорк, която ще осъществи първичното публично предлагане на акциите на Aebell, както и нова брошура на английски, описваща предимствата на камерите за сигурност на компанията. Страниците са пълни с американска иконография, има и бизнесмени, разменящи си пачки банкноти, и силуета на Ню Йорк, на който изпъкват двете кули на Световния търговски център. В коридора на централата на компанията е окачен плакат с две преплетени сърца: едното от американското знаме, а другото от логото на Aebell.

Питам Женг дали бумът на наблюдението има нещо общо с увеличението на стачките и демонстрациите през последните години. Заместникът на Женг, 23-годишен ветеран от китайската армия, облечен в черен Mao костюм, реагира сякаш нападам директно самата Комунистическа партия. "Ако излезете от тази сграда, ще бъдете под наблюдение по пет до шест различни начина", казва той, втренчен в мен. Оставя заключенията от думите му да увиснат във въздуха като неизречена заплаха. "Ако сте гражданин, който спазва закона, не трябва да ви е страх", добавя накрая. "Престъпниците са тези, които трябва да бъдат уплашени".

Един от първите хора, които алармираха за подобрената полицейска държава на Китай, беше британският изследовател Грег Уолтън. През 2000г. Уолтън беше нает от уважаваната организация за защита на човешките права "Права и демокрация“ (Rights & Democracy) да изследва начините, по които силите за сигурност на Китай впрягат оръдията на Информационната ера, за да ограничават свободата на словото и да наблюдават политическите активисти. Изготвеният от него доклад беше озаглавен "Китайският Златен щит: Корпорации и развитие на технологията за следене в Китайската народна република." В него беше разобличен начинът, по който компании като Nortel и Cisco помагат на китайското правителство да конструира "гигантска база данни в интернет, заедно с всепокриваща мрежа за наблюдение – включваща разпознаване на реч и на лица, камери за централно наблюдение, смарт карти, кредитна история и технологии за наблюдение на интернет трафика." Когато докладът беше готов, Уолтън се срещна със служители на института, за да направят стратегия за публикуване на взривоопасните му открития. "Смятахме, че тази информация ще шокира света", спомня си той. В средата на обсъжданията в стаята влетял един колега с новината за самолет, блъснал Кулите близнаци. Срещата продължила, но те вече знаели, че контектът на работата им е променен завинаги.

Докладът на Уолтън имаше отражение, но не и такова, на каквото той се е надявал. Разкритията, че Китай конструира гигантска дигитална база данни с възможности за наблюдение на гражданите по улиците или в интернет, за подслушване на разговорите им и за следене на покупките им, не предизвикаха нито шок, нито гняв. Вместо това, казва Уолтън, документът беше "разровен за идеи" от американското правителство, както и от частни компании, които се надяват да грабнат част от внезапно процъфтяващия пазар за шпионски инструменти. За Уолтън най-смразяващият момент идва, когато Министерството на отбраната се опитва да инсталира система, наречена Тотално информационно съзнание, и да изгради "виртуална, централизирана мащабна база данни", която ще съдържа постоянно обновявани досиета за всеки гражданин с информация от банкови операции, кредитни карти, библиотеки и телефонни обаждания, както и кадри от камери за наблюдение. "Беше съвсем прилично на това, за което заклеймяват Китай", казва Уолтън. Един от хората, най-агресивно изразяващи желанието си да бъдат част от този нов разцвет в областта на сигурността, беше Джоузеф Атик, вече директор в L-1. Името, което той избира за своя план да интегрира програма за лицево разпознаване в мащабната мрежа за сигурност, е неловко близо до името на системата за наблюдение, изграждана в Китай: "Операция Благороден щит."

С правата получени от Патриотичния закон (Patriot Act), много от мечтите на хора като Атик вече са приложени у дома. Ню Йорк, Чикаго, Ванишнгтон – всички тези градове експериментират със свързването на камери за наблюдение в една единствена система, покриваща целия град. Употребата на камери за наблюдение от полицията по време на мирни демонстрации вече е практика, а събраните снимки могат да бъдат анализирани за "лицеви отпечатъци", след което да бъдат сравнени със записаните в постоянно увеличаващата се база от фотографии. Въпреки че идеята за Тоталното информационно съзнание беше изоставена, след като плановете станаха известни в обществото, по големи части от проекта все още се работи с участието на частни компании за анализ на данни, които събират безпрецедентни количества информация за всичко от ровене в интернет до наемане на коли и след това я продават на правителството.

С подобни усилия западните демокрации предоставят на китайските управници нещо още по-ценно от технология за наблюдение: възможността да твърдят, че са точно като нас. Лиу Женгронг, високопоставен чиновник, отговарящ за интернет политиката на Китай, защити "Златния щит" и други репресивни мерки като цитира Патриотичния закон и масираните операции на ФБР по анализ на електронна поща. "Ясно е, че легалните власти на всяка страна следят от близо разпространението на нелегална информация", казва той. "Забелязахме, че Съединените щати вършат доста добра работа на този фронт". Лин Джанг Хуай, който ръководи China Information Security Technology, отдава на Америка заслугата за идеята си да продава биометрични документи и други инструменти за наблюдение на китайската полиция. "Буш ми помогна да изградя своята визия", казва той. По подобен начин, когато бъдат предизвикани с факта, че се появяват по три броя камери между две пресечки в Шенжен и Гуанджоу, китайските компании отговарят, че моделът им не е източногерманското Щази, а съвременен Лондон.

Активисти за защита на човешките права бързо изтъкват, че въпреки че инструментитет са еднакви, политическият контекст е коренно различен. Китай има правителство, което използва високотехнологична мрежа, за да затваря и да измъчва мирни демонстранти, тибетски монаси и независими журналисти. Но дори и тук линиите ужасно се размиват. В Съединените щати в момента има повече хора в затвора, отколкото в Китай, въпреки че населението е по-малко от една четвърт от китайското. И Шарън Хом, изпълнителен директор на организацията Human Rights в Китай, казва, че когато говори за ужасяващите факти на нарушения на човешките права в Китай на международни форуми, "има две думи, които постоянно чувам в отговор - Guantánamo Bay".

Четвъртата поправка на американската Конституция, която забранява незаконно преследване и задържане, е направена, точно защото хората, които са я мислили, са разбирали, че властта да дебнеш е пристрастяваща. Дори и да вярваме на добрите намерения на хората, които се навират навсякъде, характерът на всяко правителство може рязко да се сменя – точно затова Конституцията слага граници на инструментите, които всяко правителство има на разположение. Но хората, променили конституцията не са могли никак да си представят комерсиалните напрежения на днешния свят. Глобалният бизнес с продукти за националната сигурност сега се оценява на 200 милиарда долара – повече, отколкото Холивуд и музикалната индустрия взети заедно. Всеки сектор с такива размери неизменно набира сила. Трябва да бъдат намерени нови пазари – което в бизнеса на Big Brother означава безкрайна процесия нови врагове и нови спешни случаи: престъпност, имиграция, тероризъм.

Една вечер в Шенжен вечерях с американски бизнес консултант на име Стивън Херингтън. Преди да започне да изнася лекции в китайски бизнес училища и да преподава на студентите идеи като продуктов мениджмънт, Херингтън е бил офицер от военното разузнаване и достига ранг на подполковник. Това, което вижда в делтата на Перлената река, казва ми той, ужасно го плаши – и то не заради последствията за Китай.

"Мога да ви гарантирам, че има хора в администрацията на Буш, които проучват употребите на технологиите за наблюдение, които се разработват тук, и имат най-малкото схематични планове за приложението им у дома", казва той. "Вече можем да го видим в Ню Йорк с тези камери. Щом камерите са поставени, инфраструктурата за мощна система за следене е готова. Притеснявам се какво ще означава това, ако американското правителство стане тоталитарно и започне да използва тези технологии още повече. Притеснен съм от заплахата, което това представлява за американската демокрация. "

Херингтън спира за малко. "Джордж Буш", казва той, "би направил това, което правят тук, за един миг, ако можеше."

Хулите срещу Китай винаги успокояват съвестта на западните страни – ето една голяма и силна страна, която що се отнася до човешки права и демокрация е толкова по-зле от Америка на Буш. Но докато бях в Шенжен, най-младият и модерен град на Китай, често имах чувството, че виждам не мрачна полицейска държава, а един глобален компромис, място към което все повече страни се приближават. Китай започва да прилича на нас по много видими начини (Starbucks, Hooters, по-яки мобилни телефони от нашите) и ние по-малко видимо ставаме като Китай (мъчения, подслушване без съдебно разрешение, безсрочно задържане, макар и не още до мащабите на Китай).

Най-смущаващото около китайската държава на наблюдението е усещането за нещо познато. Когато се регистрирам в Шератон в Шенжен, например, всичко изглежда като всеки друг хотел от висок клас – само лобито е малко по-модерно и лъчезарният служител не само ми поглежда паспорта, ами го и сканира.

"Копие ли правите?", питам аз.

"Не, не", отзивчиво отвръща той. "Само изпращаме копие на полицията."

Горе в стаята ми интернет страницата, която се отваря на компютъра ми, изглежда като всеки друг хотелски интернет портал – само че не ми разрешава да влизам в сайтове за човешки и трудови права, за които знам, че работят. По телевизията има CNN International, но със странни редакции и очевидно цензуриращи прекъсвания. Телефонът ми хваща силен сигнал от мрежата на China Mobile. Няколко месеца по-рано в Давос, Швейцария, изпълнителният директор на China Mobile се перчеше пред тълпа директори от комуникационния бизнес, че "ние не само знаем кой сте, ние също знаем къде сте". На въпрос за поверителността на информацията за клиентите той отговори, че компанията му дава "подобен тип данни само на правителствени служби" – почти същият отговор получих и от рецепциониста.

Когато напускам Китай, чувствам силно облекчение: избягах. У дома съм си на сигурно. Но усещането започва да избледнява, когато стигам на опашката пред митницата на летище JFK и виждам стотици посетители подредени, за да им се направи снимка и да им се сканират пръстите. На терминала някой ми подава брошура за "Пътувай лесно". Всичко, което трябва да направя е да дам да ми сканират пръстовите отпечатъци и ирисите на очите, и мога да получа карта за лесен достъп с биометричен чип, която ще ми позволи да се плъзна през проверките. По късно проверявам: компанията, която предоставя технологията е L-1.

Превод: Веселка

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline