Индекс на статията

Всъщност, разполагането на високотехнологичния щит е вече доста напреднало.

При размириците в тибетската столица Лхаса през март (2008 година), светът видя проблясък на гнева, който се спотайва под повърхността в много части на Китай. И въпреки че бунтовете в Лхаса изпъкнаха заради етнически си фокус и интензивността си, протестите в цялата страна често са шокиращо насилствени. През юли 2006 работници във фабрика близо до Шенжен изразиха недоволството си от незначителните си заплати чрез преобръщане на коли, разбиване на компютри и отваряне на пожарните кранове. През март миналата година, когато бяха вдигнати цените на автобусните билети в провинциалния град Жушан, 20 хиляди души излязоха на улицата и бяха подпалени пет полицейски коли. Настина, през последните години Китай става свидетел на политически размирици, каквито не е имало от 1989 г. – годината на студентските протести, потушени с танкове на площад Тянънмън. През 2005 г. по данни на самото правителство е имало най-малко 87 хиляди "масови инциденти" – правителственият израз за големи протести или бунтове.

Увеличените размирици – процес, подпомаган от достъпа до мобилни телефони и интернет – са повече от проблем със сигурността за лидерите в Пекин. Те заплашват целия им модел - капитализъм на команди и контрол. Бързото икономическо развитие на Китай разчита на способността на управляващите да заличава села и да мести планини, за да има място за поредния заводски град или търговски център. Ако хората от тези планини използват блогове и текстови съобщения, за да организират въстание за защита на правата на планинските хора с всеки нов проект и ако те се свържат с подобни организации в друга част на страната, зашеметяващият растеж на Китай може да забуксува и да спре.

В същото време, успехът на грабителското развитие в Китай създава свои собствени предизвикателства. Всяко селце, което е успешно заличено, за да направи място за нов проект, създава нови хора без дом, които се вливат в приблизително 130-те милиона мигриращи жители, обикалящи страната в търсене на работа. Според прогнози до 2025 г. това "плаващо" население ще нарастне до повече от 350 милиона. Много ще спрат в градове като Шенжен, който вече приютява 7 милиона приходящи работници.

Но въпреки че китайските градове имат нужда от тези изселници, за да работят в заводите и по строежите, те не са склонни да им предложат същите условия като на постоянните жители: силно субсидирано образование и здравеопазване, както и други обществени услуги. Въпреки че изселниците могат да живеят с десетилетия в големите градове като Шенжен и Гуанджоу, жителството им остава фиксирано в селската общност, в която са родени, факт, закодиран в личните им карти. Както ми каза един млад изселник в Гуанджоу: "Местните хора искат да правят пари от приходящите, но не искат да им дадат права. Но защо местните хора са толкова богати? Заради приходящите работници!"

С буйните протести и мобилното си население, Китай е изправен пред фундаментално предизвикателство. Как може да се поддържа система, основана на две драматично неравностойни категории хора – печелившите, които получават жилищата и колите, и губещите, които вършат тежката работа и не получават тези облаги? И дори още по-спешно, как може да се поддържа системата, когато информационните технологии заплашват да направят връзката между губещите в едно движение, толкова голямо, че да може лесно да смаже елитите в страната?

20818490-20818492-largeОтговорът е Златният щит. Когато наскоро избухнаха протестите в Тибет, системата за наблюдение беше подложена на първи тест с всички уж освобождаващи средства на Информационната епоха – мобилни телефони, сателити, телевизия и интернет – превърнати в метод за репресия и контрол. Веднага щом протестите набраха скорост, Китай включи своя "Голям файъруол", блокирайки достъпа на гражданите си до десетки чуждестранни източници на информация. В някои части на Тибет интернет достъпът беше изцяло отрязан. Много хора, които се опитаха да телефонират на приятели и членове на семейството, откриха, че обажданията им са блокирани, а мобилните телефони в Лхаса бяха обстреляни с полицейски съобщения: "Борете се със зъби и нокти с измислянето или разпространението на слухове, които биха могли да разстроят или да изплашат хората, или да предизвикат безредици в обществото или незаконни криминални действия, които могат да навредят на социалната стабилност."

По време на първата седмица от протестите чуждестранните журналисти, които се опитаха да влязат в Тибет, бяха систематично връщани. Но това не означаваше, че в обсадените райони няма камери. От началото на миналата година активисти в Лхаса съобщаваха за разспространението на камери, приличащи на улични лампи – точно като тези, които излизат от поточната линия в Шенжен. Тибетските монаси се оплакаха, че камери, задействани от сензори за движение, са завладели манастирите и молитвените зали.

По време на протестите в Лхаса присъстващите полицаите обогатиха записите на камерите за наблюдение с материали от собствените си камери, избирайки да снимат, вместо да спират насилието, при което загинаха 19 души. След това полицаите набързо изрязаха кадрите, на които тибетците изглеждаха най-зли – побои над случайни китайски граждани, пожари в магазини, унищожаване на фасади на банки – и създадоха един вид полиментарен (от полицейски и документален) филм: Подивелите тибетци. Това не бяха небесните същества с развети роби, за които ни разказват Beastie Boys и Ричард Гиър. Това бяха ядосани млади мъже, размахващи сопи и дълги ножове. Изглеждаха грозни, брутални, първобитни. По китайската държавна телевизия този материал се излъчваше по всяко време.

Полицията също така използва материалите от камерите за наблюдение, за да извади снимки на лицата на демонстрантите и бунтовниците. Фотографиите на 21 тибетци, обявени за "най-издирвани", много от които направени от този разпознаваем ъгъл "улична лампа", бяха мигновено разпространени в най-големите новинарски портали на Китай, които послушно ги публикуваха, за да помогнат на издирването. Интернет се превърна в най-мощно полицейско оръдие. В рамките на дни няколко от мъжете на фотографиите бяха в ареста, заедно със стотици други.

Пожарът в Тибет, седмици преди олимпийският огън да започне околосветското си пътуване, многократно беше определен от медиите по света като "кошмар" за Пекин. Няколко чуждестранни лидери се зарекоха да бойкотират церемониите за откриване на игрите, а в медиите се разрази оргия от удари по Китай, огънят се превърна в магнит за протестиращите, анти-китайски транспаранти бяха спуснати от Айфеловата кула и моста Golden Gate. Но вътре в Китай, дебатът за Тибет може всъщност да е бил добре дошъл за партията, затягайки хватката й около властта. Въпреки че гражданите на Китай имат безпрецедентен достъп до информационни технологии (интернет потребителите в страната са колкото тези в Съединените щати), партията показа, че може да контролира какво чуват и виждат хората. И това, което видяха на екраните на телевизорите и компютрите си, бяха буйстващи тибетци, излезли да убиват китайските си съседи, докато полицията показа завидна сдържаност. Групи за солидарност от Тибет казват, че 140 души са загинали при потушаването на протестите, но журналистически снимки няма, сякаш тези последвали смъртни случаи не съществуват.

Китайските зрители също така видяха, че светът не проявава симпатия към китайските жертви на тибетското насилие и е толкова враждебен към страната им, че използва една национална трагедия, за да ограби трудно спечелената им олимпийска слава. Тези националистически чувства дадоха на Пекин пълната свобода да поеме на лов за вещици. В името на борбата срещу терора силите за сигурност блокираха хиляди тибетски активисти и поддръжници. Крайният резултат е, че когато игрите започнат, по-голяма част от хората от тибетското движение ще бъдат зад решетките – наред с редица китайски журналисти, блогъри, защитници на човешките права, които също ще бъдат хванати от високотехнологичната мрежа на правителството.
Полицейската държава 2.0 може и да не изглежда добре отвън, но отвътре изглежда е преминала първото голямо изпитание.

В Гуанджоу, разположен на час и половина с влак от Шенжен, Йао Руогуанг се приготвя за своето голямо изпитание. "Нарича се тестът на 10-те милиона лица", казва ми той.

Йао е управляващ директор на Pixel Solutions, китайска компания, специализираща в производството на нови високотехнологични идентификационни карти, както и в продажбата на софтуер за лицево разпознаване на фирми и правителствени агенции. Тестът, първата фаза на който е само след седмици, се провежда от министерството на обществената сигурност в Пекин. Идеята е да бъде измерена ефективността на софтуера за лицево разпознаване за идентификация на заподозрени от полицията. Участниците ще получат серия фотографии, направени в различни ситуации. Задачата им ще бъде да намерят съответствия  на образите на същите хора в огромната база данни на правителството. Няколко компании за биометрични данни, между които и тази на Йао, са поканени да участват в състезанието. "Трябва да можем да намерим едно лице в база от 10 милиона за една секунда", казва ми Йао, "Сега се подготвяме за това".

Компаниите, които покажат добри резултати, ще бъдат първи в списъка за разточителни правителствени договори за интеграция на лицевото разпознаване в Златния щит, което ще бъде използвано за проверка за измами със самоличност и за откриване на самоличността на заподозрени, записани на камерите за наблюдение. Йао твърди, че технологията е почти готова:"Това ще стане догодина".

Когато се срещнах с Йао в централата на компанията му, той беше уверен в успеха на фирмата по време на екперимента. Тайното му оръжие е, че той ще използва програма за лицево разпознаване, купена от L-1 Identity Solutions, голяма американска компания в областта на сигурността, която произвежда паспорти и биометрични сестеми за сигурност за правителството на САЩ.

За да покаже колко добре работи, Йао демонстрира на себе си. Използвайки камера, закачена на лаптопа си, прави снимка на собственото си лице, закръглено и младежко за 54-те му години. След това я зарежда на интернет страницата на компанията, изградена със софтуер на L-1. С курсора маркира очите си с два зелени плюса, с което помага на системата да измери разстоянието между чертите – това е отличителен белег на лицата ни, който не се променя с дегизировка и дори с операция. Първата стъпка е да "хване образа", обяснява Йао, "да намери лицето".

Натиска копчето ПРИЛОЖИ, с което казва на програмата да намери съответствие на човека измежду 600 хиляди лица от снимките в базата на компанията. Веднага се появяват много фотографии на Йао, между които и една, направена преди 19 години – доказателство, че технологията може да "намери лице", дори когато се е променило значително с времето.

"Бяха необходими 1,1 милисекунди!", възкликва Йао. "Да, това съм аз!"

На работните места наблизо екипи от програмисти и инженери си правят снимки, маркират очите със зелени плюсове и изпитват скоростта на търсачките. "Всички се подготвят за теста," обяснява Йао. "Ако успеем, ако станем първи, имаме гарантиран пазар в Китай."

Телефонът на Йао сигнализира на всеки две минути. Понякога е съобщение по работа, но предимно идват съобщения от компанията, която поддържа кредитната му карта, с информация, че дъщеря му, която живее в Австралия, току-що е купила още нещо. "Всеки път, когато получа съобщение, знам, че дъщеря ми харчи пари!", той вдига рамене: "Тя обича дизайнери."

Като много други директори от областта на сигурността, които интервюирах в Китай, Йао отрича, че основната употреба на технологията, която продава, е за откриване на политически активисти. "95%", настоява той, "е просто за обикновена сигурност". Признава, обаче, че е бил посещаван от шпиони на правителството, които той описва като "хора от вътрешна сигурност". Те са дошли с бобчести снимки, заснети отдалеч или чрез шпионски камери, на "някакви протестиращи, някакви дисиденти". Искали са да знаят дали програмата за разпознаване на лица на Yao може да им помогне да идентифицират хората на фотографиите. Йао със съжаление ги е разочаровал. "Честно, технологията засега не може да посрещне техните нужди", казва той. "Снимките, които ни показаха, бяха просто много замъглени". Но това бързо се променя, разбира се, благодарение на разпространението на камери с висока резолюция. И все пак Йао настоява, че правителствената цел не е репресии: "Ако вие сте [политически] организатор, те искат да знаят мотивите ви", казва той. "Така че правят снимката, за да могат поне да знаят кой е този човек."

Доскоро фотографската империя на Йао е била фокусирана върху потребителите – снимки на класове в училище, създаване на китайско копие на Flickr (оригиналният сайт често е блокиран от Големия файъруол), изработка на магнити за хладилник и лампиони от снимки на двугодишни шишковци. Той все още продължава тези начинания, което означава, че половината от офисите в Pixel Solutions изглеждат като след парти за детски рожден ден. Другата половина изглежда като зловещ митнически офис, стените са покрити с плакати на терористи с щампи отгоре: ЛИЦЕВО РАЗПОЗНАВАНЕ, ЛИЦЕВ ПРОПУСК, ЛИЦЕВО НАБЛЮДЕНИЕ. Когато Пекин започва да топи все повече и повече пари от националния бюджет за технологии за наблюдение, Йао вижда възможност, която ще направи всичките му предишни начинания да изглеждат малки. В контекста на по-мощните компютри, камерите с висока резолюция и глобалната обсебеност с престъпност и тероризъм, той започва да мисли, че лицевото разпознаване "ще бъде следващия дот-ком".

Без самият той да е компютърен специалист – учил е английска литература в училище – Йао започва да проучва лидерите сред корпорациите в тази област. Научава, че лицевото разпознаване е много спорно, с редица грешки при разпочнаване на самоличност. Няколко компании, обаче, получават много по-добри резултати при контролирани тестове в Съединените щати. Една от тях скоро ще бъде преименувана L-1 Identity Solutions. Базирана в Кънектикът, L-1 е създадена преди две години след сливането и купуването на няколко големи играчи в областта на биометричните данни, от които всички специализират в науката за разпознаване на хора чрез определени физически белези: пръстови отпечатъци, ириси, лицева геометрия. С тези сливания L-1 се превръща в биометричния магазин за всичко. Благодарение на членове на борда като бившия директор на ЦРУ Джордж Тенет, компанията бързо придобива голямо влияние в областта на националната сигурност. L-1 предвижда, че годишните й приходи ще достигнат 1 милиард долара до 2011, много от които ще дойдат от договори с американското правителство.

През 2006, разказва ми Йао, "направих първото си телефонно обаждане и изпратих първото електронно писмо". За твърда такса от 20 хиляди долара, той получава достъп до компютърната програма на компанията, което му позволява "да разработи много софтуер, базиран на технологията на L-1". Оттогава партньорството на L-1 с Yao далеч е надвишило тази малка инвестиция. Според Йао не неговата компания ще се състезава на предстоящия тест на китайското правителство: "Ние ще участваме от името на L-1 в Китай". Йао добавя, че има редовна връзка с L-1 и е посещавал централата на компанията в Ню Джърси. ("През прозореца можеш да видиш Статуята на свободата. Мястото е толкова историческо.") L-1 наблюдава подготовката за тестовете с интерес, казва Йао. "Изглежда, че те са още по-въодушевени от нас, когато им съобщаваме резултатите".

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline