Индекс на статията

С помощта на американски фирми от сферата на сигурността, Китай строи прототип на високотехнологична полицейска държава. Готова е за износ.

Докато Китай се приготвя да изложи на показ икономическия си напредък по време на предстоящите Олимпийски игри в Пекин, Шенжен отново поема ролята на лаборатория, изпитателен полигон за следващата фаза на този огромен социален експеримент. През изминалите две години  по целия град бяха инсталирани около 200 000 камери за наблюдение. Много от тях са на обществени места, маскирани като улични лампи. Тези камери скоро ще бъдат свързани в една единствена, национална мрежа, всевиждаща система, която ще може да следи и разпознава всеки, попаднал в обсега й – проект, движен отчасти от американски технологии и инвестиции. През следващите три години китайската администрация по сигурността предвижда инсталирането на около 2 милиона камери в Шенжен, с което градът ще стане най-наблюдаваното място в света. (Лудият по сигурността Лондон може да се похвали само с половин милион камери.). Днешен Китай, чието олицетворение е преходът на Шенжен от кал към мегаполис за 30 години, представлява нов начин за организиране на обществото. Понякога наричан "пазарен сталинизъм", това е мощен хибрид от най-силните политически инструменти на авторитарния комунизъм – централно планиране, безпощадни репресии, постоянно наблюдение – впрегнати в полза на целите на глобалния капитализъм.

Камерите за наблюдение са само една част от много по-мащабна високотехнологична програма за следене и цензура, известна в Китай като "Златния щит"...

С помощта на американски фирми от сферата на сигурността, Китай строи прототип на високотехнологична полицейска държава. Готова е за износ.

20818409-20818411-largeПреди трийсет години град Шенжен не съществуваше. Тогава на мястото му имаше редица от малки рибарски села и колективно обработвани оризови полета, област на пътища от кални коловози и традиционни храмове. Така беше преди Комунистическата партия да го избере - благодарение на близостта му до пристанището на Хонг Конг - за първа "специална икономическа зона" на Китай, една от четирите области, в които капитализмът ще бъде пробно позволен. Експериментът се основава на идеята, че "истинският" Китай ще запази социалистическата си душа ненакърнена и същевременно ще печели от работните места в частния сектор и индустриалното развитие в Шенжен. Резултатът беше един град на чиста търговия, неразредена от история или вкоренена култура -  твърдият кокаин на капитализма. Това беше сила, толкова пристрастяваща за инвеститорите, че експериментът Шенжен бързо се разрастна, поглъщайки не само околността в делтата на Перлената река, в която в момента са разположени грубо 100 000 фабрики, но и голяма част от останалата част на областта. Днес Шенжен е 12,4-милионен град и има голям шанс половината от вашите притежания да са произведени тук: iPod-и, лаптопи, маратонки, телевизори с плосък екран, мобилни телефони, дънки, може би работния ви стол, вероятно колата ви и със сигурност принтера. Стотици луксозни жилищни сгради се извисяват над града, много имат над 40 етажа, с триетажни мансарди на върха. По-новите квартали като Кеджи Юан са пълни с ефектни модерни корпоративни райони и декадентски търговски центрове. Рем Коолхас, любимият архитект на Прада, строи стокова борса в Шенжен, която сякаш се носи по вода, и по думите му дизайнът има за цел да "внуши и да изобрази борсовия процес". Все още се строи метро, което ще свърже всичко това с голяма скорост; всяка кола е снабдена с многобройни телевизионни екрани, приемащи с помощта на безжична мрежа. През нощта целият град свети като излъскан Hummer, всеки петзвезден хотел и офис кула се включва в състезанието за най-добро светлинно шоу. 

Много от големите американски играчи са отворили магазин в Шенжен, но изглеждат извънредно невзрачни до конкурентите си от Китай. Изследователският комплекс на гигантския китайски телеком  Huawei, например, е толкова голям, че си има собствен изход към магистралата, а работниците му се прибират у дома си със собствен автобус. Сгушени до диско-търговските центрове на Шенжен, супермаркетите на Wal-Mart, девет на брой в града, изглеждат като отегчителни бакалници. (Китай изглежда почти ни се подиграва: "И вие наричате това супермаркет?"). McDonald's и KFC има на всеки няколко пресечки, но изглеждат почти ретро до веригата за бързо хранене Real Kung Fu, чийто талисман е стилизирано изображение на Брус Ли.

Американски коментатори като Джак Кафърти от CNN презрително определят китайците като "същата банда палячовци и разбойници, каквато са били през последните 50 години". Но никой не уведоми за това хората от Шенжен, които набързо направиха денонощно шоу, наречено "Америка" – пиратска версия на оригинала, само че с по-бляскав дизайн, по-високи печалби и по-малко оплаквания. И това не е случайност. Днешен Китай, чието олицетворение е преходът на Шенжен от кал към мегаполис за 30 години, представлява нов начин за организиране на обществото. Понякога наричан "пазарен сталинизъм", това е мощен хибрид от най-силните политически инструменти на авторитарния комунизъм – централно планиране, безпощадни репресии, постоянно наблюдение – впрегнати в полза на целите на глобалния капитализъм.

20818461-20818463-largeСега, докато Китай се приготвя да изложи на показ икономическия си напредък по време на предстоящите Олимпийски игри в Пекин, Шенжен отново поема ролята на лаборатория, изпитателен полигон за следващата фаза на този огромен социален експеримент. През изминалите две години  по целия град бяха инсталирани около 200 000 камери за наблюдение. Много от тях са на обществени места, маскирани като улични лампи. Тези камери скоро ще бъдат свързани в една единствена, национална мрежа, всевиждаща система, която ще може да следи и разпознава всеки, попаднал в обсега й – проект, движен отчасти от американски технологии и инвестиции. През следващите три години китайската администрация по сигурността предвижда инсталирането на около 2 милиона камери в Шенжен, с което градът ще стане най-наблюдаваното място в света. (Лудият по сигурността Лондон може да се похвали само с половин милион камери.)

Камерите за наблюдение са само една част от много по-мащабна високотехнологична програма за следене и цензура, известна в Китай като "Златния щит". Крайната цел е да бъде използвана най-нова технология за проследяване на хора – изцяло доставена от американски гиганти като IBM, Honeywell и General Electric, за да се създаде непробиваем консуматорски пашкул: място, където картите Visa, маратонките Adidas, мобилните телефони на China Mobile, щастливите менюта на McDonald's, бирата Tsingtao и доставките на UPS (да споменем само няколко от официалните спонсори на Олимпийските игри в Пекин) могат да доставят удоволствие под немигащото око на държавата без заплаха от избухване на демокрация. С нарастването на тревогата в политическите кръгове в цялата страна, правителството се надява да използва щита за наблюдение, за да идентифицира несъгласието и да му се противопостави преди то да експлодира в масово движение като това, което привлече вниманието на света на площад Тянънмън.

Спомняте ли си как винаги сме казвали, че свободните пазари и свободните хора вървят ръка за ръка? Това беше лъжа. Излиза, че по-ефикасната система за доставка на капитализъм е всъщност полицейската държава от комунистически стил, укрепена от американски технологии за "национална сигурност", напомпана с реторика в стил "война с тероризма". И глобалните корпорации, които в момента печелят супер печалби от този социален експеримент, едва ли ще бъдат задоволени, ако този доходен нов пазар остане ограничен в само градове като Шенжен. Както и всичко друго сглобено в Китай с американски части, Полицейската държава 2.0 е готова за експорт и в квартала до вас.

Жанг Юи посочва празната скоба на таблото на черната си Хонда. "Преди си държах тук GPS-а, но сега го оставям вкъщи", казва той. "Заради престъпността – твърде лесно се крадат", добавя бързо той. "Откакто въведоха камерите за наблюдение, станахме свидетели на много рязко намаление на престъпността в Шенжен".

След часове каране покрай стотици заводи и индустриални паркове, спираме пред сграда с цвят на сьомга, която отчасти е собственост на Жанг. Това е централата на FSAN: CCTV System (CCTV – видеокамери за наблюдение). Жанг, прототип на юпи от Шенжен в тъмно синя риза с копчета и очила с черни рамки, се извинява за кочината. Вътре всеки сантиметър е зает от кашони с елекронни части и готови продукти.

Жанг е открил фабриката преди две години и половина и инвестициите му вече са се изплатили десетократно. Такъв растеж не е нещо необикновено за сферата, която си е избрал:  заводът му е за цифрови камери за наблюдение и произвежда 400 хиляди броя на година. Половината от камерите се изнасят в чужбина, предназначени да гледат от ъгли на сгради в Лондон, Манхатън и Дубай като част от глобалния бум на "националната сигурност". Другата част остава в Китай, много остават тук в Шенжен и съседния Гуанджоу, още един мегаполис с 12 милиона жители. Пазарът на камери за наблюдение в Китай се радва на оборот от 4,1 милиарда долара за миналата година (2007 година), с ръст от 25% спрямо 2006г.

Жанг ме завежда до поточната линия, където редици млади работници, повечето от които жени, са наведени над полупроподници, платки, миниатюрни кабели и крушки. Във всеки край на линията има "контрол на качеството", при който камерата се включва към монитор, за да се провери, че записва. Влизаме в изложбената зала, където Жанг и колегите му се срещат с клиенти. Стените са опасани от десетки модели камери, куполи от всички размери, специализирани за ден и нощ, мокро и сухо, маскирани да приличат на лампи или детектори за дим, устойчиви на експлозии, с размер на футболна топка, с размер на кутийка за пръстен.

Работниците във FSAN не просто правят камери за наблюдение; те постоянно са обект на наблюдение. Докато работят, тихите очи на въртящи лещи улавят всяко тяхно движение. Когато си тръгват от работа и се качват на автобусите, отново ги записват. Докато вървят към общежитията си, по улиците са наредени на вид нови улични лампи, със завити към тротоара бели стълбове и черни куполи отгоре. Вътре в купола има камери с висока резолюция, същите каквито работниците във FSAN произвеждат. В някои отсечки има три или четири, разположени на всеки няколко метра. Една компания от Шенжен, China Security & Surveillance Technology, е разработила софтуер, който да информира полицията, когато необичаен брой хора се съберат на което и да е място.

20818474-20818476-largeПрез 2006 г. китайското правителство нареди всички интернет кафета (както и ресторанти и други места "за забавление") да инсталират видео камери с пряка връзка до местния полицейски участък. Част от по-голям проект за наблюдение, наречен "Защитени градове", усилията по тази наредба в момента обхващат 660 общини в Китай. Това е една от най-амбициозните нови програми на правителството в района на делтата на Перлената река и обслужването й е един от най-бързо растящите пазари в Шенжен.

Но камерите, които Жанг произвежда, са само част от огромния експеримент за контрол на населението, който се провежда тук. "Голямата картинка", ми казва Жанг в офиса си в завода, "е интеграцията". Това означава свързването на камерите с други форми на наблюдение: интернет, телефони, софтуер за разпознаване на лица и следене на GPS.

Така ще работи Златният щит: китайските граждани ще бъдат наблюдавани по цяло денонощие чрез свързани в мрежа камери и непряк мониторинг чрез компютри. Телефонните им разговори ще бъдат подслушвани и следени от цифрови технологии за разпознаване на реч. Достъпът им до интернет ще бъде агресивно орязан от небезизвестната система за онлайн контрол на страната, известна като "Големия файъруол" (Firewall – буквално: огнена стена, система или програма за наблюдение на входящи и изходящи запитвания в интернет). Движението им ще бъде проследявано чрез карти за самоличност, снабдени с компютърен чип, който може да бъде сканиран от компютър, както и със снимка, която ще може да бъде моментално качена в базата данни на полицията и свързана с личните данни на притежателя. Това е най-важният от всички елементи: всички тези средства да бъдат свързани в обща, огромна база данни от имена, снимки, информация за местопребиваване, трудова история и биометрични данни, в която да може да се търси. Когато Златният щит бъде завършен, за всеки човек в Китай ще има и снимка в базата данни – това са 1,3 милиарда лица.

В Шенжен този щит е най-укрепен – това е мястото, където всички шпионски играчки се навързват и където възможностите им се тестват. "Централното правителство в крайна сметка иска да получи възможност да наблюдава град по град, така че да могат само да седят и да гледат един град и системата му за наблюдение като цяло", казва Жанг. "Всичко е част от по-голям проект. Веднъж да минат тестовете и да се каже, че всичко работи, те ще го разпространят от големите провинции до градовете и дори до селските стопанства."


Всъщност, разполагането на високотехнологичния щит е вече доста напреднало.

При размириците в тибетската столица Лхаса през март (2008 година), светът видя проблясък на гнева, който се спотайва под повърхността в много части на Китай. И въпреки че бунтовете в Лхаса изпъкнаха заради етнически си фокус и интензивността си, протестите в цялата страна често са шокиращо насилствени. През юли 2006 работници във фабрика близо до Шенжен изразиха недоволството си от незначителните си заплати чрез преобръщане на коли, разбиване на компютри и отваряне на пожарните кранове. През март миналата година, когато бяха вдигнати цените на автобусните билети в провинциалния град Жушан, 20 хиляди души излязоха на улицата и бяха подпалени пет полицейски коли. Настина, през последните години Китай става свидетел на политически размирици, каквито не е имало от 1989 г. – годината на студентските протести, потушени с танкове на площад Тянънмън. През 2005 г. по данни на самото правителство е имало най-малко 87 хиляди "масови инциденти" – правителственият израз за големи протести или бунтове.

Увеличените размирици – процес, подпомаган от достъпа до мобилни телефони и интернет – са повече от проблем със сигурността за лидерите в Пекин. Те заплашват целия им модел - капитализъм на команди и контрол. Бързото икономическо развитие на Китай разчита на способността на управляващите да заличава села и да мести планини, за да има място за поредния заводски град или търговски център. Ако хората от тези планини използват блогове и текстови съобщения, за да организират въстание за защита на правата на планинските хора с всеки нов проект и ако те се свържат с подобни организации в друга част на страната, зашеметяващият растеж на Китай може да забуксува и да спре.

В същото време, успехът на грабителското развитие в Китай създава свои собствени предизвикателства. Всяко селце, което е успешно заличено, за да направи място за нов проект, създава нови хора без дом, които се вливат в приблизително 130-те милиона мигриращи жители, обикалящи страната в търсене на работа. Според прогнози до 2025 г. това "плаващо" население ще нарастне до повече от 350 милиона. Много ще спрат в градове като Шенжен, който вече приютява 7 милиона приходящи работници.

Но въпреки че китайските градове имат нужда от тези изселници, за да работят в заводите и по строежите, те не са склонни да им предложат същите условия като на постоянните жители: силно субсидирано образование и здравеопазване, както и други обществени услуги. Въпреки че изселниците могат да живеят с десетилетия в големите градове като Шенжен и Гуанджоу, жителството им остава фиксирано в селската общност, в която са родени, факт, закодиран в личните им карти. Както ми каза един млад изселник в Гуанджоу: "Местните хора искат да правят пари от приходящите, но не искат да им дадат права. Но защо местните хора са толкова богати? Заради приходящите работници!"

С буйните протести и мобилното си население, Китай е изправен пред фундаментално предизвикателство. Как може да се поддържа система, основана на две драматично неравностойни категории хора – печелившите, които получават жилищата и колите, и губещите, които вършат тежката работа и не получават тези облаги? И дори още по-спешно, как може да се поддържа системата, когато информационните технологии заплашват да направят връзката между губещите в едно движение, толкова голямо, че да може лесно да смаже елитите в страната?

20818490-20818492-largeОтговорът е Златният щит. Когато наскоро избухнаха протестите в Тибет, системата за наблюдение беше подложена на първи тест с всички уж освобождаващи средства на Информационната епоха – мобилни телефони, сателити, телевизия и интернет – превърнати в метод за репресия и контрол. Веднага щом протестите набраха скорост, Китай включи своя "Голям файъруол", блокирайки достъпа на гражданите си до десетки чуждестранни източници на информация. В някои части на Тибет интернет достъпът беше изцяло отрязан. Много хора, които се опитаха да телефонират на приятели и членове на семейството, откриха, че обажданията им са блокирани, а мобилните телефони в Лхаса бяха обстреляни с полицейски съобщения: "Борете се със зъби и нокти с измислянето или разпространението на слухове, които биха могли да разстроят или да изплашат хората, или да предизвикат безредици в обществото или незаконни криминални действия, които могат да навредят на социалната стабилност."

По време на първата седмица от протестите чуждестранните журналисти, които се опитаха да влязат в Тибет, бяха систематично връщани. Но това не означаваше, че в обсадените райони няма камери. От началото на миналата година активисти в Лхаса съобщаваха за разспространението на камери, приличащи на улични лампи – точно като тези, които излизат от поточната линия в Шенжен. Тибетските монаси се оплакаха, че камери, задействани от сензори за движение, са завладели манастирите и молитвените зали.

По време на протестите в Лхаса присъстващите полицаите обогатиха записите на камерите за наблюдение с материали от собствените си камери, избирайки да снимат, вместо да спират насилието, при което загинаха 19 души. След това полицаите набързо изрязаха кадрите, на които тибетците изглеждаха най-зли – побои над случайни китайски граждани, пожари в магазини, унищожаване на фасади на банки – и създадоха един вид полиментарен (от полицейски и документален) филм: Подивелите тибетци. Това не бяха небесните същества с развети роби, за които ни разказват Beastie Boys и Ричард Гиър. Това бяха ядосани млади мъже, размахващи сопи и дълги ножове. Изглеждаха грозни, брутални, първобитни. По китайската държавна телевизия този материал се излъчваше по всяко време.

Полицията също така използва материалите от камерите за наблюдение, за да извади снимки на лицата на демонстрантите и бунтовниците. Фотографиите на 21 тибетци, обявени за "най-издирвани", много от които направени от този разпознаваем ъгъл "улична лампа", бяха мигновено разпространени в най-големите новинарски портали на Китай, които послушно ги публикуваха, за да помогнат на издирването. Интернет се превърна в най-мощно полицейско оръдие. В рамките на дни няколко от мъжете на фотографиите бяха в ареста, заедно със стотици други.

Пожарът в Тибет, седмици преди олимпийският огън да започне околосветското си пътуване, многократно беше определен от медиите по света като "кошмар" за Пекин. Няколко чуждестранни лидери се зарекоха да бойкотират церемониите за откриване на игрите, а в медиите се разрази оргия от удари по Китай, огънят се превърна в магнит за протестиращите, анти-китайски транспаранти бяха спуснати от Айфеловата кула и моста Golden Gate. Но вътре в Китай, дебатът за Тибет може всъщност да е бил добре дошъл за партията, затягайки хватката й около властта. Въпреки че гражданите на Китай имат безпрецедентен достъп до информационни технологии (интернет потребителите в страната са колкото тези в Съединените щати), партията показа, че може да контролира какво чуват и виждат хората. И това, което видяха на екраните на телевизорите и компютрите си, бяха буйстващи тибетци, излезли да убиват китайските си съседи, докато полицията показа завидна сдържаност. Групи за солидарност от Тибет казват, че 140 души са загинали при потушаването на протестите, но журналистически снимки няма, сякаш тези последвали смъртни случаи не съществуват.

Китайските зрители също така видяха, че светът не проявава симпатия към китайските жертви на тибетското насилие и е толкова враждебен към страната им, че използва една национална трагедия, за да ограби трудно спечелената им олимпийска слава. Тези националистически чувства дадоха на Пекин пълната свобода да поеме на лов за вещици. В името на борбата срещу терора силите за сигурност блокираха хиляди тибетски активисти и поддръжници. Крайният резултат е, че когато игрите започнат, по-голяма част от хората от тибетското движение ще бъдат зад решетките – наред с редица китайски журналисти, блогъри, защитници на човешките права, които също ще бъдат хванати от високотехнологичната мрежа на правителството.
Полицейската държава 2.0 може и да не изглежда добре отвън, но отвътре изглежда е преминала първото голямо изпитание.

В Гуанджоу, разположен на час и половина с влак от Шенжен, Йао Руогуанг се приготвя за своето голямо изпитание. "Нарича се тестът на 10-те милиона лица", казва ми той.

Йао е управляващ директор на Pixel Solutions, китайска компания, специализираща в производството на нови високотехнологични идентификационни карти, както и в продажбата на софтуер за лицево разпознаване на фирми и правителствени агенции. Тестът, първата фаза на който е само след седмици, се провежда от министерството на обществената сигурност в Пекин. Идеята е да бъде измерена ефективността на софтуера за лицево разпознаване за идентификация на заподозрени от полицията. Участниците ще получат серия фотографии, направени в различни ситуации. Задачата им ще бъде да намерят съответствия  на образите на същите хора в огромната база данни на правителството. Няколко компании за биометрични данни, между които и тази на Йао, са поканени да участват в състезанието. "Трябва да можем да намерим едно лице в база от 10 милиона за една секунда", казва ми Йао, "Сега се подготвяме за това".

Компаниите, които покажат добри резултати, ще бъдат първи в списъка за разточителни правителствени договори за интеграция на лицевото разпознаване в Златния щит, което ще бъде използвано за проверка за измами със самоличност и за откриване на самоличността на заподозрени, записани на камерите за наблюдение. Йао твърди, че технологията е почти готова:"Това ще стане догодина".

Когато се срещнах с Йао в централата на компанията му, той беше уверен в успеха на фирмата по време на екперимента. Тайното му оръжие е, че той ще използва програма за лицево разпознаване, купена от L-1 Identity Solutions, голяма американска компания в областта на сигурността, която произвежда паспорти и биометрични сестеми за сигурност за правителството на САЩ.

За да покаже колко добре работи, Йао демонстрира на себе си. Използвайки камера, закачена на лаптопа си, прави снимка на собственото си лице, закръглено и младежко за 54-те му години. След това я зарежда на интернет страницата на компанията, изградена със софтуер на L-1. С курсора маркира очите си с два зелени плюса, с което помага на системата да измери разстоянието между чертите – това е отличителен белег на лицата ни, който не се променя с дегизировка и дори с операция. Първата стъпка е да "хване образа", обяснява Йао, "да намери лицето".

Натиска копчето ПРИЛОЖИ, с което казва на програмата да намери съответствие на човека измежду 600 хиляди лица от снимките в базата на компанията. Веднага се появяват много фотографии на Йао, между които и една, направена преди 19 години – доказателство, че технологията може да "намери лице", дори когато се е променило значително с времето.

"Бяха необходими 1,1 милисекунди!", възкликва Йао. "Да, това съм аз!"

На работните места наблизо екипи от програмисти и инженери си правят снимки, маркират очите със зелени плюсове и изпитват скоростта на търсачките. "Всички се подготвят за теста," обяснява Йао. "Ако успеем, ако станем първи, имаме гарантиран пазар в Китай."

Телефонът на Йао сигнализира на всеки две минути. Понякога е съобщение по работа, но предимно идват съобщения от компанията, която поддържа кредитната му карта, с информация, че дъщеря му, която живее в Австралия, току-що е купила още нещо. "Всеки път, когато получа съобщение, знам, че дъщеря ми харчи пари!", той вдига рамене: "Тя обича дизайнери."

Като много други директори от областта на сигурността, които интервюирах в Китай, Йао отрича, че основната употреба на технологията, която продава, е за откриване на политически активисти. "95%", настоява той, "е просто за обикновена сигурност". Признава, обаче, че е бил посещаван от шпиони на правителството, които той описва като "хора от вътрешна сигурност". Те са дошли с бобчести снимки, заснети отдалеч или чрез шпионски камери, на "някакви протестиращи, някакви дисиденти". Искали са да знаят дали програмата за разпознаване на лица на Yao може да им помогне да идентифицират хората на фотографиите. Йао със съжаление ги е разочаровал. "Честно, технологията засега не може да посрещне техните нужди", казва той. "Снимките, които ни показаха, бяха просто много замъглени". Но това бързо се променя, разбира се, благодарение на разпространението на камери с висока резолюция. И все пак Йао настоява, че правителствената цел не е репресии: "Ако вие сте [политически] организатор, те искат да знаят мотивите ви", казва той. "Така че правят снимката, за да могат поне да знаят кой е този човек."

Доскоро фотографската империя на Йао е била фокусирана върху потребителите – снимки на класове в училище, създаване на китайско копие на Flickr (оригиналният сайт често е блокиран от Големия файъруол), изработка на магнити за хладилник и лампиони от снимки на двугодишни шишковци. Той все още продължава тези начинания, което означава, че половината от офисите в Pixel Solutions изглеждат като след парти за детски рожден ден. Другата половина изглежда като зловещ митнически офис, стените са покрити с плакати на терористи с щампи отгоре: ЛИЦЕВО РАЗПОЗНАВАНЕ, ЛИЦЕВ ПРОПУСК, ЛИЦЕВО НАБЛЮДЕНИЕ. Когато Пекин започва да топи все повече и повече пари от националния бюджет за технологии за наблюдение, Йао вижда възможност, която ще направи всичките му предишни начинания да изглеждат малки. В контекста на по-мощните компютри, камерите с висока резолюция и глобалната обсебеност с престъпност и тероризъм, той започва да мисли, че лицевото разпознаване "ще бъде следващия дот-ком".

Без самият той да е компютърен специалист – учил е английска литература в училище – Йао започва да проучва лидерите сред корпорациите в тази област. Научава, че лицевото разпознаване е много спорно, с редица грешки при разпочнаване на самоличност. Няколко компании, обаче, получават много по-добри резултати при контролирани тестове в Съединените щати. Една от тях скоро ще бъде преименувана L-1 Identity Solutions. Базирана в Кънектикът, L-1 е създадена преди две години след сливането и купуването на няколко големи играчи в областта на биометричните данни, от които всички специализират в науката за разпознаване на хора чрез определени физически белези: пръстови отпечатъци, ириси, лицева геометрия. С тези сливания L-1 се превръща в биометричния магазин за всичко. Благодарение на членове на борда като бившия директор на ЦРУ Джордж Тенет, компанията бързо придобива голямо влияние в областта на националната сигурност. L-1 предвижда, че годишните й приходи ще достигнат 1 милиард долара до 2011, много от които ще дойдат от договори с американското правителство.

През 2006, разказва ми Йао, "направих първото си телефонно обаждане и изпратих първото електронно писмо". За твърда такса от 20 хиляди долара, той получава достъп до компютърната програма на компанията, което му позволява "да разработи много софтуер, базиран на технологията на L-1". Оттогава партньорството на L-1 с Yao далеч е надвишило тази малка инвестиция. Според Йао не неговата компания ще се състезава на предстоящия тест на китайското правителство: "Ние ще участваме от името на L-1 в Китай". Йао добавя, че има редовна връзка с L-1 и е посещавал централата на компанията в Ню Джърси. ("През прозореца можеш да видиш Статуята на свободата. Мястото е толкова историческо.") L-1 наблюдава подготовката за тестовете с интерес, казва Йао. "Изглежда, че те са още по-въодушевени от нас, когато им съобщаваме резултатите".


Ентусиазмът на L-1 не е изненада: ако Йао впечатли Министерството на обществената сигурност със способността на компанията да идентифицира престъпници, L-1 ще пробие в най-големия потенциален пазар на биометрични данни в света. Но има и уловка: колкото и да е горд Йао с лиценза на L-1 за Китай, L-1 изглежда са значително по-малко горди от връзката си с Йао. На интернет страницата си и в докладите за инвеститори L-1 се хвали с договори и преговори с правителства от Панама и Саудитска арабия до Мексико и Турция. Китай, обаче, любопитно липсва. И въпреки че изпълнителният директор Боб ЛаПента споменава "някои големи международни възможности", той нито веднъж не говори за Pixel Solutions в Гуанджоу.

След като оставих съобщение в компанията с въпрос за намесата на L-1 на китайския пазар на продукти за националната сигурност, получих обаждане от Дони Фордайс (Doni Fordyce), вице-президент за корпоративните връзки. Тя се е допитала до Джоузеф Атик (Joseph Atick), ръководителя на отдела за нови разработки. "Нямаме нищо в Китай", ми казва ня, "Нищо, абсолютно нищо. Не сме замесени. Нямаме никакви взаимоотношения."

20818494-20818496-largeКазвам на Фордайс за Йао, десетмилионния тест, за парите, които той е платил за лиценз за компютърната програма. Веднага ще ми се обади пак. Когато наистина звъни, 20 минути по-късно, ми съобщава следната новина: "Абсолютно, продали сме лиценз за SDKs (инструменти за разработка на софтуер) на Pixel Solutions и на други [в Китай], които ще участват в тестовете." Начинът, по който Йао използва технологията, е "в рамките на лиценза", купен от L-1.

Нежеланието на компанията да оповести дейностите си в Китай може да има нещо общо с факта, че връзката между Йао и L-1 ще бъдат незаконни според американските закони. След като китайското правителство изпрати танкове на площад Тянънмън през 1989г., Конгресът прие закон, забраняващ на американски компании да продават каквито и да е продукти в Китай, които могат да служат за "контрол над престъпността или инструменти или оборудване за откриване". Това означава не само оръжия, но и всичко от полицейски палки и белезници до мастило и прах за взимане на отпечатъци, както и компютърни програми за запазването им. Интересно, но един от "инструментите за откриване", които дадоха повод за закона, бяха камерите за наблюдение. Няколко тромави камери бяха инсталирани на площад Тянънмън, с първоначална цел да наблюдават трафика. Но тези лещи бяха предимно използвани за идентифициране и задържане на ключови продемократично настроени дисиденти.

"Намерението на този акт", ми казва представител на Конгреса със значителен опит с Китай, "беше да спрем американските компании от търговия, която може да помага на китайската полиция да върши работата си, която в края на краищата, както през 1989г, може да се сведе до потъпкване на човешките права и демокрацията в Китай."

Приложението, което Pixel намира за софтуера за лицево разпознаване на L-1, изглежда точно противоречи на намерението на тази забрана. Както сам признава, Йао вече е бил посещаван от китайски правителствени шпиони, нетърпеливи да използват лицевото разпознаване за идентифициране на дисиденти. И като част от теста на 10-те милиона лица, Йао работи в тясно сътрудничество с китайските сили за национална сигурност, прилагайки софтуера на L-1 върху техните огромни бази данни, процес, отнел седмица интензивна работа в Пекин. По това време, казва Йао, той е водил всекидневни телефонни разговори с L-1, чрез които е получавал помощ за адаптацията на технологията. "Тъй като ние ги представляваме", казва той, "Участваме в теста от тяхно име."

С други думи, тази спорна американска технология за "контрол на престъпността" вече е попаднала в ръцете на китайската полиция. И нещо повече, целта на Йао, оповестена няколко пъти пред мен, е да използва софтуера, за да печели щедри договори с полицейски агенции за интегриране на лицевото разпознаване в новата система от вездесъщи камери за наблюдение и високотехнологични лични карти. Като част от всеки договор, който той получи, казва Йао, той "ще плати на L-1 определен процент от продажбите".

Когато изложих сценария L-1 пред Бюрото за индустрия и сигурност към Министерството на търговията – подразделението, което трябва да прилага приетите след Тянънмън закони за контрол над износа – един представител на Бюрото заяви, че софтуерни инструменти подлежат на санкции, ако "се изнасят от Съединените щати или са чуждестранен продукт, произведен директно с американски материали." И по двата критерия, софтуерният инструмент, продаван на Йао, изглежда спада към забранената категория.

Когато попитах Дони Фордайс от L-1 за ембаргото, отговорът й беше, "Не знам нищо за това". На въпроса дали би се поинтересувала и след това да ми се обади пак, тя отговори, "Наистина не искам да коментирам, така че без коментар". След това ми затвори.

Вероятно никога не сте чували за L-1, но има голям шанс те да са чували за вас. Малко компании са събрали толкова много деликатна информация за американски граждани и посетители в страната, колкото L-1 – те разполагат с база данни от 60 милиона записа и "улавят" повече от един милион нови пръстови отпечатъци всяка година. Ето една малка справка за дейностите на компанията: произвежда паспорти и карти за американските граждани; сканира пръстови отпечатъци на посетители в Съединените щати по огромната програма Посещение в Съединените щати на Министерството на вътрешната сигурност; предоставя за американските войници в Ирак и Афганистан "мобилни ирисови и мултифунционални устройства ", с които да събират биометрични данни на терен; поддържа "най-голямата система от данни за лицево разпознаване" на Държавния департамент; и издава шофьорски книжки в Илинойс, Монтана и Северна Каролина. И още, L-1 има едно още по-секретно разузнавателно подразделение, наречено SpecTal. На искане от страна на анализатор от Wall Street да разкаже "в най-общи линии" какво прави това подразделение с договори на стойност грубо около 100 милиона долара, изпълнителният директор на компанията каза само: "Не сменяйте честотата".

Точно дълбокият пробив на L-1 в многобройни американски правителствени агенции прави дейностите на компанията в Китай толкова интересни: не само L-1 предлага потенциална помощ на китайската полиция да залавя политически дисиценти, а и американските данъкоплатци. Технологията, купена от Йао само за няколко хиляди долара е резултат от дарения за изследвания от Министерството на отбраната и договори, датиращи дори от 1994г, когато един млад учен на име Джоузеф Атик (директорът на изследователската част, с когото Фордайс се консултира за дейностите на L-1 в Китай) научава компютър в университета Рокфелер да разпознава лицето му.

Йао, от своя страна, знае всичко за американския контрол върху износа на полицейско оборудване за Китай. Той ми каза, че програмите за електронни отпечатъци на L-1 са "забранени за внос в Китай", заради опасенията на Съединените щати, че ще бъдат използвани за "по-лесно залавяне на политически престъпници, знаете, дисидентите" . Той обаче смята, че заедно с L-1 са намерили дупка в закона. Докато технологията за отпечатъци е включена в списъка със забранени продукти на Министерството на търговията, там няма изрично споменаване на "лицеви отпечатъци" – вероятно защото идеята все още е била в сферата на научната фантастика по времето на масовото клане на площад Тянънмън. И според Йао този пропуск означава, че L-1 могат законно да дадат софтуера си за лицево разпознаване на китайското правителство.

Но независимо от законността на участието на L-1 в наблюдението в Китай, ясно е, че американските компании са решени да пробият на пазара на продукти за националната сигурност на Китай, който представлява най-голямата потенциална област за разтеж от 11 септември досега. Според същия представител на Конгреса, американските компании и техните лобисти прилагат "огромен натиск да отворят шлюзовете".

Потушаването на бунтовете в Тибет постави началото на вълна от справедливи демонстрации и призиви за бойкот. Но това пренебрегва неудобния факт, че голяма част от силната китайска държава на наблюдението вече се строи с американски и европейски технологии. През февруари 2006г. подкомисия на Конгреса проведе заседание на тема "Интернет в Китай – оръдие за свобода или потисничество?" Призовани бяха Google (затова че направи специална търсачка за Китай, която блокира деликатни материали), Cisco (затова че доставя техника за китайския Голям файъроул), Microsoft (за затварянето на политически блогове по искане на Пекин) и Yahoo (затова че изпълни исканията да предаде информация от регистрирани електронни пощи, което доведе до арест и затвор за влиятелен китайски журналист, както и за дисидент, критикувал корумпирани чиновници в групи за дискусии в интернет). Въпросът беше повдигнат и по време на последните размирици в Тибет, когато стана ясно, че и MSN и Yahoo за малко са качили фотографиите на "най-търсените" демонстранти от Тибет на китайските си новинарските портали.

20818507-20818509-largeВъв всички тези случаи, американските компании имат една и съща защита: изпълнението на драконовските изисквания за предоставяне на информация за клиенти и за цензуриране на материали, за жалост, е цената на бизнеса в Китай. Някои като Google твърдят, че въпреки ограничаването на достъпа до интернет, допринасят за увеличаването на свободите в Китай като цяло. Тези твърдения замазват много по-големия скандал за това какво всъщност се случва: западни инвеститори масово навлизат в страната, вероятно като нарушават законите, с единствената цел да помогнат на Комунистическата партия да похарчи милиарди долари, изграждайки Полицейската държава 2.0. Това не е злополучната цена на бизнеса в Китай: това е целта на бизнеса в Китай. "Елате да ни помогнете в шпионирането!", каза китайското правителство на света. И водещите технологични компании в света нетърпеливо откликват на този призив.

Както наскоро писа New York Times, предлагането на улеснения и съдействие за Пекин се превърна в инвестиционен разцвет за американските компании. Honeywell работи с китайската полиция, за да "инсталира сложна компютърна система за наблюдение, която да анализира материали от вътрешни и външни камери в един от най-населените райони на Пекин." General Electric предоставя на пекинската полиция система за сигурност, която контролира "хиляди видео камери едновременно и праща автоматични съобщения за подозрителни или бързо движещи се обекти, като тичащи хора." IBM в същото време инсталира своята "Умна система за наблюдение" в столицата, което е друга система за свързване на видео камери и търсене на проблеми, докато United Technologies е в Гуанджоу и помага за инсталирането на "мрежа от 2000 камери в един единствен голям квартал – първа стъпка към мрежа, покриваща целия град с 250 хиляди камери, които трябва да бъдат поставени преди Азиатските игри през 2010г." До следващата година пазарът на продукти за вътрешната сигурност на Китай ще бъде на стойност около 33 милиарда долара – приблизително толкова Конгресът отдели за реконструкцията на Ирак.

"Предстои голямо увеличение на парите, отделяни за сигурност в Китай", твърди Греъм Самърс, пазарен анализатор, който публикува бюлетин за инвеститори в Балтимор. "И както ни трябва да знаем как да спечелим от ръста на потреблението в Китай, така трябва да сме наясно и с компаниите, които ще спечелят от "потреблението на сигурност"... Големи пари чакат да бъдат изкарани."

Докато американски компании са нетърпеливи да пробият на бързо развиващия се китайски пазар, всяка китайска фирма за сигурност, на която се натъкнах в делтата на Перлената река, мъти някакъв план да пробие на американския пазар. Никой обаче не е толкова нетърпелив като Aebell Electrical Technology, една от десетте топ фирми за сигурност в Китай. Aebell има договор за подобряване на сигурността на Олимпийския плувен басейн в Пекин и е поставила повече от 10 хиляди камери вътре и около Гуанджоу. Дейността й се разраства със 100% на година. Когато се срещам с нервния главен мениджър на компанията, Женг Сун Ман, първото нещо, което той ми казва е "Ставаме публична компания в края на годината. На Nasdaq." Става ясно и защо е решил да говори с чуждестранен репортер: "Помощ, помощ, помощ!", моли се той. "Помогнете ни да популяризираме нашите продукти!"

Женг, който има магистратура по бизнес администрация от най-хубавото училище в Китай, гордо ми показва визитка от инвестиционна банка в Ню Йорк, която ще осъществи първичното публично предлагане на акциите на Aebell, както и нова брошура на английски, описваща предимствата на камерите за сигурност на компанията. Страниците са пълни с американска иконография, има и бизнесмени, разменящи си пачки банкноти, и силуета на Ню Йорк, на който изпъкват двете кули на Световния търговски център. В коридора на централата на компанията е окачен плакат с две преплетени сърца: едното от американското знаме, а другото от логото на Aebell.

Питам Женг дали бумът на наблюдението има нещо общо с увеличението на стачките и демонстрациите през последните години. Заместникът на Женг, 23-годишен ветеран от китайската армия, облечен в черен Mao костюм, реагира сякаш нападам директно самата Комунистическа партия. "Ако излезете от тази сграда, ще бъдете под наблюдение по пет до шест различни начина", казва той, втренчен в мен. Оставя заключенията от думите му да увиснат във въздуха като неизречена заплаха. "Ако сте гражданин, който спазва закона, не трябва да ви е страх", добавя накрая. "Престъпниците са тези, които трябва да бъдат уплашени".

Един от първите хора, които алармираха за подобрената полицейска държава на Китай, беше британският изследовател Грег Уолтън. През 2000г. Уолтън беше нает от уважаваната организация за защита на човешките права "Права и демокрация“ (Rights & Democracy) да изследва начините, по които силите за сигурност на Китай впрягат оръдията на Информационната ера, за да ограничават свободата на словото и да наблюдават политическите активисти. Изготвеният от него доклад беше озаглавен "Китайският Златен щит: Корпорации и развитие на технологията за следене в Китайската народна република." В него беше разобличен начинът, по който компании като Nortel и Cisco помагат на китайското правителство да конструира "гигантска база данни в интернет, заедно с всепокриваща мрежа за наблюдение – включваща разпознаване на реч и на лица, камери за централно наблюдение, смарт карти, кредитна история и технологии за наблюдение на интернет трафика." Когато докладът беше готов, Уолтън се срещна със служители на института, за да направят стратегия за публикуване на взривоопасните му открития. "Смятахме, че тази информация ще шокира света", спомня си той. В средата на обсъжданията в стаята влетял един колега с новината за самолет, блъснал Кулите близнаци. Срещата продължила, но те вече знаели, че контектът на работата им е променен завинаги.

Докладът на Уолтън имаше отражение, но не и такова, на каквото той се е надявал. Разкритията, че Китай конструира гигантска дигитална база данни с възможности за наблюдение на гражданите по улиците или в интернет, за подслушване на разговорите им и за следене на покупките им, не предизвикаха нито шок, нито гняв. Вместо това, казва Уолтън, документът беше "разровен за идеи" от американското правителство, както и от частни компании, които се надяват да грабнат част от внезапно процъфтяващия пазар за шпионски инструменти. За Уолтън най-смразяващият момент идва, когато Министерството на отбраната се опитва да инсталира система, наречена Тотално информационно съзнание, и да изгради "виртуална, централизирана мащабна база данни", която ще съдържа постоянно обновявани досиета за всеки гражданин с информация от банкови операции, кредитни карти, библиотеки и телефонни обаждания, както и кадри от камери за наблюдение. "Беше съвсем прилично на това, за което заклеймяват Китай", казва Уолтън. Един от хората, най-агресивно изразяващи желанието си да бъдат част от този нов разцвет в областта на сигурността, беше Джоузеф Атик, вече директор в L-1. Името, което той избира за своя план да интегрира програма за лицево разпознаване в мащабната мрежа за сигурност, е неловко близо до името на системата за наблюдение, изграждана в Китай: "Операция Благороден щит."

С правата получени от Патриотичния закон (Patriot Act), много от мечтите на хора като Атик вече са приложени у дома. Ню Йорк, Чикаго, Ванишнгтон – всички тези градове експериментират със свързването на камери за наблюдение в една единствена система, покриваща целия град. Употребата на камери за наблюдение от полицията по време на мирни демонстрации вече е практика, а събраните снимки могат да бъдат анализирани за "лицеви отпечатъци", след което да бъдат сравнени със записаните в постоянно увеличаващата се база от фотографии. Въпреки че идеята за Тоталното информационно съзнание беше изоставена, след като плановете станаха известни в обществото, по големи части от проекта все още се работи с участието на частни компании за анализ на данни, които събират безпрецедентни количества информация за всичко от ровене в интернет до наемане на коли и след това я продават на правителството.

С подобни усилия западните демокрации предоставят на китайските управници нещо още по-ценно от технология за наблюдение: възможността да твърдят, че са точно като нас. Лиу Женгронг, високопоставен чиновник, отговарящ за интернет политиката на Китай, защити "Златния щит" и други репресивни мерки като цитира Патриотичния закон и масираните операции на ФБР по анализ на електронна поща. "Ясно е, че легалните власти на всяка страна следят от близо разпространението на нелегална информация", казва той. "Забелязахме, че Съединените щати вършат доста добра работа на този фронт". Лин Джанг Хуай, който ръководи China Information Security Technology, отдава на Америка заслугата за идеята си да продава биометрични документи и други инструменти за наблюдение на китайската полиция. "Буш ми помогна да изградя своята визия", казва той. По подобен начин, когато бъдат предизвикани с факта, че се появяват по три броя камери между две пресечки в Шенжен и Гуанджоу, китайските компании отговарят, че моделът им не е източногерманското Щази, а съвременен Лондон.

Активисти за защита на човешките права бързо изтъкват, че въпреки че инструментитет са еднакви, политическият контекст е коренно различен. Китай има правителство, което използва високотехнологична мрежа, за да затваря и да измъчва мирни демонстранти, тибетски монаси и независими журналисти. Но дори и тук линиите ужасно се размиват. В Съединените щати в момента има повече хора в затвора, отколкото в Китай, въпреки че населението е по-малко от една четвърт от китайското. И Шарън Хом, изпълнителен директор на организацията Human Rights в Китай, казва, че когато говори за ужасяващите факти на нарушения на човешките права в Китай на международни форуми, "има две думи, които постоянно чувам в отговор - Guantánamo Bay".

Четвъртата поправка на американската Конституция, която забранява незаконно преследване и задържане, е направена, точно защото хората, които са я мислили, са разбирали, че властта да дебнеш е пристрастяваща. Дори и да вярваме на добрите намерения на хората, които се навират навсякъде, характерът на всяко правителство може рязко да се сменя – точно затова Конституцията слага граници на инструментите, които всяко правителство има на разположение. Но хората, променили конституцията не са могли никак да си представят комерсиалните напрежения на днешния свят. Глобалният бизнес с продукти за националната сигурност сега се оценява на 200 милиарда долара – повече, отколкото Холивуд и музикалната индустрия взети заедно. Всеки сектор с такива размери неизменно набира сила. Трябва да бъдат намерени нови пазари – което в бизнеса на Big Brother означава безкрайна процесия нови врагове и нови спешни случаи: престъпност, имиграция, тероризъм.

Една вечер в Шенжен вечерях с американски бизнес консултант на име Стивън Херингтън. Преди да започне да изнася лекции в китайски бизнес училища и да преподава на студентите идеи като продуктов мениджмънт, Херингтън е бил офицер от военното разузнаване и достига ранг на подполковник. Това, което вижда в делтата на Перлената река, казва ми той, ужасно го плаши – и то не заради последствията за Китай.

"Мога да ви гарантирам, че има хора в администрацията на Буш, които проучват употребите на технологиите за наблюдение, които се разработват тук, и имат най-малкото схематични планове за приложението им у дома", казва той. "Вече можем да го видим в Ню Йорк с тези камери. Щом камерите са поставени, инфраструктурата за мощна система за следене е готова. Притеснявам се какво ще означава това, ако американското правителство стане тоталитарно и започне да използва тези технологии още повече. Притеснен съм от заплахата, което това представлява за американската демокрация. "

Херингтън спира за малко. "Джордж Буш", казва той, "би направил това, което правят тук, за един миг, ако можеше."

Хулите срещу Китай винаги успокояват съвестта на западните страни – ето една голяма и силна страна, която що се отнася до човешки права и демокрация е толкова по-зле от Америка на Буш. Но докато бях в Шенжен, най-младият и модерен град на Китай, често имах чувството, че виждам не мрачна полицейска държава, а един глобален компромис, място към което все повече страни се приближават. Китай започва да прилича на нас по много видими начини (Starbucks, Hooters, по-яки мобилни телефони от нашите) и ние по-малко видимо ставаме като Китай (мъчения, подслушване без съдебно разрешение, безсрочно задържане, макар и не още до мащабите на Китай).

Най-смущаващото около китайската държава на наблюдението е усещането за нещо познато. Когато се регистрирам в Шератон в Шенжен, например, всичко изглежда като всеки друг хотел от висок клас – само лобито е малко по-модерно и лъчезарният служител не само ми поглежда паспорта, ами го и сканира.

"Копие ли правите?", питам аз.

"Не, не", отзивчиво отвръща той. "Само изпращаме копие на полицията."

Горе в стаята ми интернет страницата, която се отваря на компютъра ми, изглежда като всеки друг хотелски интернет портал – само че не ми разрешава да влизам в сайтове за човешки и трудови права, за които знам, че работят. По телевизията има CNN International, но със странни редакции и очевидно цензуриращи прекъсвания. Телефонът ми хваща силен сигнал от мрежата на China Mobile. Няколко месеца по-рано в Давос, Швейцария, изпълнителният директор на China Mobile се перчеше пред тълпа директори от комуникационния бизнес, че "ние не само знаем кой сте, ние също знаем къде сте". На въпрос за поверителността на информацията за клиентите той отговори, че компанията му дава "подобен тип данни само на правителствени служби" – почти същият отговор получих и от рецепциониста.

Когато напускам Китай, чувствам силно облекчение: избягах. У дома съм си на сигурно. Но усещането започва да избледнява, когато стигам на опашката пред митницата на летище JFK и виждам стотици посетители подредени, за да им се направи снимка и да им се сканират пръстите. На терминала някой ми подава брошура за "Пътувай лесно". Всичко, което трябва да направя е да дам да ми сканират пръстовите отпечатъци и ирисите на очите, и мога да получа карта за лесен достъп с биометричен чип, която ще ми позволи да се плъзна през проверките. По късно проверявам: компанията, която предоставя технологията е L-1.

Превод: Веселка

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline