Warning: include(libraries/joomla/cache/storage/hcache.php): failed to open stream: No such file or directory in /home/bprainfo/public_html/lifeaftercapitalism/templates/rt_graffito/index.php on line 16

Warning: include(): Failed opening 'libraries/joomla/cache/storage/hcache.php' for inclusion (include_path='.:/usr/local/php7.0/lib/php') in /home/bprainfo/public_html/lifeaftercapitalism/templates/rt_graffito/index.php on line 16
Антидемократичната природа на американския капитализъм (Ноам Чомски)

Системата за глобален финансов мениджмънт Бретън Удс започва да се използва в края на II Световна война, за да предпази угасянето на социалните интереси заради капиталистическите в пост-военната демокрация. Aмериканските либерали мразили системата - това са хората, които създадоха банковата криза, пише Ноам Чомски.

Едновременното развитие на кампанията за президентски избори и бъркотията на финансовите борси представя един от тези случаи, в които политическата и икономическа системи непоколебимо разкриват своето лице. Страстите около президенстските избори може да не се споделят от всеки, но почти всеки може да се разтревожи, когато става въпрос за затварянето на милиони домове, да се обезпокои за работата си, спестяванията и здравеопазването си.

noam chomskyПървоначалните предложения на Буш да се справи с кризата така смърдяха на тоталитаризъм, че бързо бяха променени. Под огромно лобистко напрежение бяха префасонирани като "хитра победа за най-големите институции в системата... начин за изоставяне на активи без да се наложи да фалират или затворят", както е описано от Джеймс Рикардс. Корените на настоящия разгром лежат в срива на фирмата, ръководена от председателя на Федералния Резерв Алан Грийспан. А именно измъчената икономика по време на управлението на Буш чрез спестяване, базирано на дълговете на купувача, а също и в заемите от чужбина. Частично те са и в триумфа на финансовата либерализация през последните 30 години - което всъщност представлява освобождаване на пазарите от държавна намеса доколкото е възможно.

Тези стъпки предсказуемо повишиха честотата и дълбочината на сериозното влошаване, което от своя страна доведе до най-опасната криза след Голямата депресия.

Също се очакваше и че тесните сектори, които жънат огромни печалби от либерализация, ще призовават за масивна държавна намеса, за да се спасят колабиращите финансови институции.

Подобна намеса е присъща за държавния капитализъм, въпреки че скалата днес е необичайна. Проучване от преди 15 години на международните икономисти Уинфрид Руигрок и Роб ван Тулдер показва, как поне 20 компании във "Форчън 100" (100-те водещи фирми в американската икономика) не биха оцелели, ако не бяха спасени от своето правителство и как много от останалите печелят основно чрез искане държавата да "социализира техните загуби", както е и днес. Такава държавна намеса "е била по-скоро правило отколкото изключение през последните два века", заключават икономистите.

Във едно функциониращо демократично общество дадена политическа кампания би адресирала подобни важни въпроси, насочвайки се към корените на проблема и би предложила средства, които да помогнат ефикасно на хората, търпящи последиците.

Финансовата борса "подценява риска" и е "систематично неефикасна" както писаха икономистите Джон Ийтуел и Ланс Тейлър преди десетина години. Те ни предупреждаваха за огроманата опасност от финансовата либерализация и предлагаха решения, на които не беше обърнато внимание. Важен фактор е пропускът да се изчислят разходите на субектите,които не участват в транзакциите. Тези "подробности" могат да бъдат от голято значение. Игнорирането на систематичния риск води до повече поети рискове отколкото биха били в една ефикасна икономика.

Задачата на финансовите институции е да рискуват и ако го направят добре да се подсигурят, че могат да покрият загубите си. Наблягам върху това ТЕ да покрият загубите. При положение, че спазваме капиталистическите правила, не е тяхна работа да мислят за загубите на другите - "подробностите" за нормално оцеляване - ако действията им водят до финансова криза, както обикновено.

Ефектът на финансовата либерализация има отражение и отвъд икономиката. От много време тя се е считала за мощно оръжие срещу демокрацията. Свободното движение на капитала създаде това, което някои нарекоха "виртуален парламент" на инвеститори и кредитори, които наблюдават от близо правителствените прогами и "гласуват" срещу тях, ако решат, че са неразумни - заради благото на хората, а не заради концентрирана частна власт. Инвеститорите и кредиторите могат да "гласуват" чрез натиск върху валутата и чрез други механизми, предлагани от финансовата либерализация. Това е и причината, поради която системата Бретън Удс, въведена от САЩ и Великобритания след II Световна война налага контрол върху капитала и паричното обръщение.*

Голямата Депресия и войната породиха могъщи радикални демократични течения, от анти-фашистката съпротива до организацията на работническата класа. Заради техния натиск трябваше да се приеме социал-демократическата политика. Системата Бретън Удс беше проектирана, за да създаде пространство,където парламентът да действа съгласно обществената воля - вид мярка на демокрацията.

Според Джон Мейнард Кейнс, посредникът на Великобритания, най-важното постижение на системата е установяването на правото на правителството да ограничи движението на капитала.

В неолибералната фаза, след срива на системата Бретън Удс през 1970, Министерството на финансите на САЩ в момента смята свободното движение на капитала за "основно право", за разлика от някои "права" като тези, гарантирани чрез Всеобщата декларация на човешките права - здраве, образование, прилично възнаграждение, сигурност и други права, на които правителствата на Рейган и Буш обръщаха гръб и ги наричаха "писма до Дядо Коледа", "безсмислени" или просто "митове".

По-рано, обществеността не беше такъв проблем. Бари Айхенгрийн представя причините в своята обикновена научна история на международната валутна система. Той обяснява, че през 19 век правителствата вече не са били "политизирани от универсално мъжко гласуване и възходът на членството на търговските профсъюзи и парламентарните работнически партии". Следователно, суровите загуби, наложени от виртуалния парламент могат да бъдат пренасочени към основното население.

Но с радикализацията на обществото по време на Голямата депресия и антифашистката война, стана лукс придобиваш власт и богатство. От там в системата Бретън Удс "границите на движението на капитала замествали демократическите граници като източник на изолация от пазарния натиск".

Очевидното заключение е, че след разрухата на поствоенната система, демокрацията е ограничена. Следователно бе необходимо обществото да се контролира и маргинализира по определена мода, процеси особено забележими в такива бизнес-общества като САЩ. Управлението на електората чрез индустрията за връзки с обществеността е илюстрация на това.

"Политиката е сянката, която бизнесът хвърля върху обществото", е заключението на водещия социален философ Джон Дюи и ще бъде така докато е прокарвана в "бизнеса за лична изгода чрез частен контрол върху банките, земята, индустрията, подсилвани от пресата и други средства на публичност и пропаганда".

САЩ ефективно следват еднопартийна система - бизнес партия с две крила - републиканци и демократи. Има различия между тях. В неговото изследване "Неравностойна демокрация" - политическата икономика на новият позлатен век, Лари Бартелс показва как през последните шест десетилетия "реалните доходи на средностатистическите семейства са се увеличили двойно по-бързо по време на управлението на демократите, отколкото през това на републиканците. Реалните доходи на бедните семейства са нарастнали шест пъти по-бързо по време на управлението на демокатите, отколкото на това на републиканците".

През изборите в момента могат също да се отчетат различия. Гласоподавателите трябва да помислят върху това без илюзии за някоя политическа партия и със съзнанието, че като правило през вековете прогресивното законодателство и социалните придобивки са били спечелвани чрез народни борби, а не като подаръци отгоре.

Тези борби следват цикъл на успехи и отстъпления. Те трябва да се водят всеки ден, не веднъж на четири години, с цел създаването на истински отговорно демократично общество, от урната за гласуване до работното място.

*Системата Бретън Удс на глобален финансов мениджмънт беше създадена от 730 делегати от всички 44 страни, съюзници през Втората световна война. Те посещават Валутна и Финансова Конференция на ООН в Маунт Уошингтън Хотел, Бретън Удс в Ню Хемпшир през 1944.

Бретън Удс, която се срива през 1971, беше системата от правила, институции и процедури, които регулираха международната монетна система, под ръководството на която бяха устроени Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) (която в момента е една от петте институции в групата на Световната банка) и Международният валутен фонд (МВФ), който дава ефект през 1945.

Основната черта на Бретън Удс беше задължението на всяка страна да поеме курс към валутна политика, която да включва разменна тарифа на своята валута в рамките на фиксирана стойност.

Системата се срива когато САЩ преустановява размяната на долари със злато. Това създава уникалната ситуация, през която американският долар се превръща в "резервна валута" за други държави в рамките на Бретън Удс.

Превод: Елиза

http://chomsky.info

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop