Кризата, свободния пазар и голямото пълнене на гушите (Петър)

Според мнозинството от капиталистическите анализатори кризата съвсем не е преодоляна и най-лошото тепърва предстои. През последните няколко седмици, а дори и само дни, ставаме свидетели на масови фалити във финансовата сфера и срив на борсовите индекси. За съжаление обаче причините зад тези симптоми остават неизяснени.

Кой причини кризата и кой ще плаща? Кой е Хенри Полсън и какво стои зад плана му? Как корпоративните шефове разпределяха колосални премии през 2006 година, а сега плачат държавата да спаси положението с парите на обикновените хора. Защо армията върна един батальон от Ирак за "справяне с безредици" точно в този момент?

Или казано по-просто: как "днешната безпрецедентна финансова криза още веднъж доказа, че цялата концепция за свободния пазар като ефективен начин за организиране на финансово-икономическите отношения в обществото се провали".

Преди няколко дни попаднах на един доста добър анализ (http://eagleeye.blog.bg/viewpost.php?id=237139), от който ще си позволя да цитирам някои основни моменти и факти:

http://www.investor.bg/?cat=6&id=43352
http://www.investor.bg/?cat=6&id=45218
http://www.investor.bg/?cat=6&id=43682
http://www.investor.bg/?cat=6&id=41702
...............................................
Инвестиционните банки („основния готвач“) създават и стимулират порочната практика на редица банки да се раздува ипотечния пазар чрез даването на високорискови ипотечни заеми с цел осигуряването на „суровина“ за секюритизацията („продукти за готвене“); след това плащат на рейтинговите агенции да издадат възможно най-високия рейтинг на високорисковите производни инструменти, за да подхлъзнат накрая търговските банки и да им пробутат обратно вече прекрасни, „безрискови“ производни ипотечни облигации с обещания за високи печалби!

Първо, трудно може да се очаква обективен рейтинг при положение, че този, който го поръчва, го и плаща, от което в крайна сметка има изгода. Второ, каква е логиката търговските банки, които по природа трябва да са консервативни, да купуват такива екзотични инструменти, от които и понятие си нямат?! Най-големият конфликт на интереси е съсредоточен в шефовете на всички организации по веригата, които със сигурност са най-облагодетелствани, пък каквото остане за другите. Ясно е, че не може да има за всички, защото баницата не може да стане по-голяма, само защото някой я е разрязал по нов екзотичен начин и я раздава на играчите в схемата по някакъв сложен и неразбираем начин. Секюритизацията сама по себе си не генерира допълнително производство в реалната икономика и следователно не създава реална добавена стойност, а само преразпределя вече съществуващи блага.

Разбира се последното може и да не е вярно, защото секюритизацията очевидно може да балонизира реалната икономика чрез изкуствено стимулиране на инвестиции, които обаче са лишени от икономическа логика. В случая това са високорисковите кредити и раздуването на строителството и имотния пазар като цяло отвъд икономически устойчивите равнища, като ластик, който е разтеглен прекалено много.

Цялата тази каша в крайна сметка беше забъркана от свободния пазар. На катастрофалните последствия едва ли има нужда да обръщам специално внимание, всички ги виждаме. Но въртележката не спира дотук. Извънредните печалби за едни означават извънредни загуби за други тогава, когато не се създава реална добавена стойност. Все пак забърканата каша някой трябва да изсърба, и то някой друг, като например... правителството, т.е. обществото като цяло.

Да, именно правителството идва накрая на всяка криза, за да „реши“ проблемите, като социализира загубите. И сегашната намеса на правителството на САЩ не прави изключение. Впрочем, това е най-голямата и безпрецедентна намеса на държава в свободен пазар в историята на икономиката. Естествено правителството ще спаси пострадалите корпоративни играчи, за да „предпази“ икономиката от по-лошото, но интересното е, че това винаги става с парите на обикновените хора, които същевременно са и потърпевши от всяка криза.
Интересно защо с парите на едни се плаща за грешките на други, още повече когато има и мотив те да са умишлено допуснати? Ако при всяка криза правителството се намесва, за да спасява корпорациите (освен онези, които не „играят по правилата“), то същите тези корпорации имат всички мотиви да манипулират пазарите по един или друг начин с цел раздуване на печалбите с ясното съзнание, че накрая голямата сметка отново ще плати правителството, т.е. обществото. Точно такъв е и „гениалният“ план за излизане от финансовата криза – до болка познатата рецепта „Печалбите приватизирани, загубите социализирани“. Това вече го знаем.
...................................
Всъщност най-големият конфликт на интереси в случая е избирането на Хенри Полсън за финансов министър на САЩ. Може би широката аудитория не си спомня или не знае, че Полсън беше главен изпълнителен директор на... Goldman Sachs, да именно, една от големите инвестиционни банки с основен принос в забъркването на кашата. Естествено Полсън сега ще се погрижи съвсем безскрупулно за „спасяването“ на финансовия сектор с парите на данъкоплатците, а с наглата конкуренция вече се саморазправи с едно намигване (справка Bear Stearns, Lehman Brothers, Merrill Lynch). Как пък не се сети за този гениален план само една седмица по-рано, та да спаси и Lehman и светът да си спести много главоболия! Феноменално, човекът с основен принос за кашата, която порази целия свят, сега ще спасява положението с парите на населението, което само по себе си е силно засегнато от кризата! А какво да кажем за хората, които загубиха домовете си или плащат зверски лихви заради кризата, на тях кой ще помогне?! Това ако не е конфликт на интереси, то тогава такова понятие изобщо не съществува! По сравнение с това, конфликтите на интереси в бившия ни пътностроителен фонд са направо смешни за споменаване! Но как е възможно да се случи подобно нещо именно в САЩ?! Защо пък не, нали Буш е президент!
..............................
Интересно е и как средният американски данъкоплатец ще плати сметката на правителството, след като и той самият е затънал в дългове? Ако се вдигнат данъците, това само ще доубие и без това клатещата се икономика на САЩ. В неясното бъдеще може и да се вдигнат, но не и сега. Даже единият от кандидат президентите се обяви за мащабно намаляване на данъците!?! Кой тогава ще плати сметката днес?
Естествено добре познатите кредитори на САЩ – Китай, Япония, Европа, петролните страни, в това число и Русия. Защо не и България, тя има такъв излишък, че да посрами всички развити страни! Все пак фискалният резерв трябва да се инвестира в нещо, като например германски държавни ценни книжа, американски държавни ценни книжа и т.н. Всъщност цената я плащаме всички ние, от останалия свят, пряко или косвено. Например с по-високите лихви, загубите на фондовите пазари в следствие изтеглянето на ликвидност за покриването на зейналите от кризата ликвидни ями на Запад, и т.н. Така че би трябвало да се интересуваме за какво всъщност ще отидат парите ни със следващата „неизбежна“ намеса на американското правителство. Всъщност едва ли някой у нас си прави такива сметки, все пак връзката е много далечна. Ние за нашия излишък пет пари не даваме кой и за какво ще го разпределя, камо ли за епичния американски план за спасяване.

Все повече хора обаче забелязват мащабната кампания по изземване на богатството на населението от страна на корпорациите в САЩ. Това ясно личи от очерталите се тенденции, започнали от недалечната история. Ако преди САЩ бяха преди всичко производствена сила, то днес тя е преди всичко консуматорска сила. Ако преди нацията е спестявала, сега харчи на кредит. Резултатът е нови и нови рекордни нива на бюджетни и търговски дефицити, които се пишат на сметката на обикновения американец! Сметката засега плаща останалият свят, но тя все пак се пише като дълг на американското общество. Дали някога изобщо ще може да я плати?! Дефицитите не само не се свиват, но напротив – главоломно набъбват. Между впрочем с последните „спасителни“ действия федералният дълг се очаква да достигне 11.3 трилиона долара, или близо 70% от БВП на САЩ!
.......................................................
И така, защо ни е нужен свободен пазар?! След всичко казано дотук може би някой ще си помисли, че няма смисъл от него. Помислете пак! Има смисъл, и то голям. Все пак преди да пожънеш, трябва да посееш. За да има баница за делене (или казано на финансов жаргон „парични потоци за препакетиране“), някой трябва първо да я изпече. И колкото по-голяма е тя, толкова по-голямо лапане ще пада след това. Но кой може да опече по-голяма баница от свободния пазар?!

Ситуацията в момента стои по посочения начин. Но може би не съвсем...

Но нужен ли ни е свободният пазар наистина? Аз бих казал “не”.

Очевидно “свободният пазар” е “свободен” само до даден момент, т.е. докато има печалби, които могат да бъдат приватизирани, привържениците на свободния пазар ще са на крайно неолиберални позиции, но в моментът, в който започне инкасиране на загубите – намесата на държавата вече е наложителна.

Свободният пазар не функционира, той не е устойчив,той предвещава колапс и единствено намеса на държавата (с парите на данъкоплатците), за покриване на загубите може да спаси абсолютния срив, причинен от хищническия капитализъм. Неустойчивостта е продиктувана от простия факт, че за финансистите раздуването на балона е нещо прекрасно, защото то генерира изкуствени печалби, а печалбите са основния мотив в „пазарната икономика“. Балонът обаче рано или късно се пука и нито един от играчите на пазара не може да се справи с последствията (а и не иска, защото това означава приватизиране и на загубите). В този момент държавата в лицето на правителството няма избор освен да се намеси, тък като противното би означавало абсолютен крах. Намесата обаче естествено е с пари от джоба на данъкоплатците.

Именно това наблюдаваме и в момента: “Fortis, най-голямата компания за финансови услуги в Белгия , получи 11.2 милиарда евро помощ от правителствата на Белгия, Холандия и Люксембург, след като инвеститорското доверие в банката се срина през миналата седмица.”, “Правителството на Исландия пое контрола над третата по големина банка в страната, Glitnir, закупувайки дял от 75 на сто в нея за 600 милиона евро.”. И още: “Ипотечната банка Hypo Real Estate Group тази сутрин съобщи, че е получила спасителна кредитна линия от консорциум германски банки (бел. авт. - включващ както частни, така и публични банки + Бундебанк) в размер на вероятно 35 млрд. евро, съобщи Ханделсбалт.”, „Dexia стана втората Белгийска банка, която ще трябва да получи държавна подкрепа, за да бъде спасена от фалит. Белгия, Франция и Люксембург ще инжектират $ 9.2 милиарда във финансовата институция.“

В интерес на истината обаче финансовите магнати могат да се справят с кризата. Водещите милионери в света притежават около 37 трилиона долара и за тях 700 милиарда са нищо. Но е наивно да се мисли, че те ще покрият вредите и хаоса, който са причинили с пари от собствените си джобове. В този ред на мисли следното изказване след първото отхвърляне на спасителния план звучи меко казано лицемерно: "Днес, когато се надявах, че ще мога си върна поне малко от малко от загубеното, "изгорях" с 502 000 долара. Всъщност обаче загубих повече - доверието си в нашите политици", пише брокер във форума на списание "Форбс".

Всеизвестен факт е, че неолибералната икономика предвещава непрекъснато повтарящи се кризи. Тези кризи не могат да бъдат предотвратени, защото както вече отбелязахме те са иманентно присъщи за тази икономическа система – САЩ през 90те се опитаха да тушират задаващата се криза, като успяваха да задържат икономически ръст (макар и нисък), но кризата не беше избегната. Ако икономиката бъде оставена без държавна намеса, то финансовите хищници ще унищожат всичко по пътя си, за да приватизират печалбите. Това е установено и от капиталистическите икономисти и затова в теорията и практиката вече се залага на пазарна икономика с регулираща функция на държавата. Регулиращата функция на държавата обаче се оказва само в аспекта на социализиране на загубите с пари от джоба на обикновените данъкоплатци, както показват в момента и европейските правителства.

Това е един постоянно повтарящ се кръг, в който богатите изсмукват пари чрез системата, причиняват кризи, а след това държавата с парите на обикновените хора покрива загубите им. Или казано по-просто: богатите стават по-богати, а бедните – по-бедни.

Но какво означава всичко това за обикновените хора?

За обикновените хора кризата означава наистина КРИЗА! Означава загуба на работни места (т.е. безработица), намаляване на доходите, плащане от личния джоб за кашите на финансовите хищници. Изобщо – увеличаване на пропастта между малкото богати и многото бедни. Това вече започва да се случва: “Притеснени семейства си събират багажа и напускат домовете си, защото не могат да издържат на плащанията по ипотеката - съобщава „Гардиън". Миналата година 2 милиона граждани на САЩ са загубили домовете си заради неизпълнени ипотеки. През 2008 г. статистиката ще е далеч по-стряскаща. Само през месец август са попълнени документите за освобождаване от временните собственици за 303,879 имота. След приемането на спасителния план кризата ще се усети още по-силно от редовия данъкоплатец.

Не само че обикновените хора са натоварени с покриване на загубите на финансовите акули и някои са изхвърлени от домовете си, ами доста хора вече започват да губят работата си: Американската икономика загуби най-много работни места от пет години насам през септември... Заетостта в неселскостопанския сектор в САЩ ускорява спада си през септември, надхвърляйки очакванията на пазара, според данните на Статистическата служба за заетостта Bureau of Labor Statistics (BLS). Количеството работни места, извън селскостопанския отрасъл на икономиката за август месец намалява със 159 000.

А какво правят властите в САЩ, за да подпомогнат обикновените хора? Ето какво четем в DemocracyNow (http://www.democracynow.org/2008/9/22/headlines#10): В началото на октомври армията планира да разположи активен батальон вътре в САЩ за пръв път с цел да служи като мигновенен федерален отговор в извънредни случай. „3rd Infantry Division’s 1st Brigade Combat Team“ прекара 35 от последните 60 месеца в Ирак, но сега батальонът се тренира за вътрешни операции... „The Army Times“ съобщава, че това е първият път, в който активни части ще са под разпореждане на Северното командване. Вестникът съобщава, че армейските части може би ще бъдат викани да помагат при гражански безредици и контрол над тълпите.“ Съвпадение?
Какъв извод можем да си направим? Властта не само ще вземе пари от хората, за да финансира богатите, ами ако обикновените хора си позволят да кажат нещо против това, то срещу тях ще бъде изпратена армия в пълно бойно снаражение, която до преди няколко месеца е била в Ирак.

Логично следва въпросът: чии интереси защитават властта и държавата? Тези на хората (както е смятал Русо) или тези на корпоративния свят?

А защо отхвърлиха планът „Полсън“ на първото гласуване?

Държавниците обаче се опитват да си придадат вид, че защитават интересите на хората, а не на корпоративните лидери. Според мен това беше и причината да се отхвърли планът „Полсън“ в началото на тази седмица. Във времена на избори политиците се опитват да се правят на агънца. За тях беше изгодно да отхвърлят плана, защото това би им дало повече подкрепа от техните избиратели, опитаха се да се покажат, че те работят за обикновените хора. Ако бяха приели този план веднага, това би означавало, че парите ще се вземат директно от джоба на данъкоплатците/избиратели и конгресмените са абсолютно съгласни с това. Всичко си миршеше много на предизборна кампания.

Няколко дни по-късно подобен план беше приет и сега естествено всички данъкоплатци ще „спасят“ със собствените си пари фалиращите финансови институции след като през 2006 корпоративните лидери прибраха колосални печалби и премии. И това ще бъде извършено чрез намесата на държавата в страната с най-свободен от свободните пазари – САЩ, където преди години, когато ситуацията за финансовите хищници беше „мед и рози“ те твърдо се противопоставяха на каквато и да е държавна намеса.

Какво следва от тук нататък?

Ами следва спасителна операция с кодовото име „Нека да помогнем на богатите с парите на бедните“. Корпоративната медийна машина вече е впрегната и все по-често чуваме думите „криза“, „фалит“, „рецесия“, „депресия“ и т.н. Каква е целта? Да ни убедят, че друг избор нямаме, че тези пари, които ще излезнат от бюджета на обикновения човек отиват за предотвратяването на нещо ужасно, на една нова Велика депресия и ние дори трябва да сме доволни, че 700-те милиарда бяха удобрени. Държавата ни прави услуга, държавата спасява положението, кризата е нещо присъщо и нормално за пазарната икономика, корпоративните лидери не са виновни, те губят милиони, горките.

Кой точно може да гарантира, че подобни неща няма да се случат в бъдеще? От къде можем да сме сигурни, че след Х години няма да се наложи държавата отново да оправя каши на корпоративните хищници с пари на данъкоплатците? Трябва да разчитаме на честната дума на изпълнителните директори?

Алтернативите?

Едната алтернатива е ясна – да търпим „свободния пазар“. Но това определено не е алтернатива, защото тя предвещава все по-голяма пропаст между богати и бедни.

Другата алтернатива, с която някои веднага ще излезнат е „комунизъм“, като онзи преди 1989. Само че той е държавен капитализъм, планова икономика, при която корпорацията е една и това е държавата, която също като транснационалните корпорации ограбва обикновените хора. Само че при нея няма изпълнителни директори, а партийни функционери.

Ами национализма и националната държава... А какво при тях гарантира, че лидерите по върховете, били те и от нашата националност ще се грижат за общото благо? Честната дума, онази същата като на изпълнителните директори на транснационалните корпорации?

От тук логично би следвало да се прехвърлим на думите на Маргарет Тачър, че „няма никаква алтернатива“. И точно това е, което корпоративните хищници с помощта на държавните лидери искат да култивират. Свободният пазар може да не е съвършен, но е най-доброто, което имаме, алтернатива няма така че вадете портмонетата и плащайте.

Но ние не сме съгласни, алтернативи има.
Ами Чиапас и сапатистите (http://flag.blackened.net/revolt/mexico.html)? Ами ПарЕкон (http://radr.net/ZBG/adisp.php?aid=26)? Алтернативи има, нужно е само да ги потърсим и реализираме.

Петър