ilana-strauss.jpg

Представете си живота преди парите.

Да кажем, че правите хляб, но имате нужда от месо. Какво обаче да правите, ако касапинът в града не иска от вашия хляб? Трябва да намерите някой, който да го желае и да разменяте, докато най-после получите известно количество месо.

Можете лесно да усетите, че това става все по-сложно и неефективно. Затова и хората са изобретили парите: за да улеснят размяната на стоки. Не е ли така?

Дори да звучи доста добре, този древен свят на размяна всъщност е неудобен...

А не е изключено и да е напълно измислен.

Човекът, който се счита за основател на съвременната икономическа теория - шотландският философ от XVIII век Адам Смит, популяризира идеята, че търговията чрез натурална размяна (бартер) е предшествала парите.

В "Богатството на народите", той описва въображаем сюжет, в който пекар от епохата преди изобретяването на парите, като гореописания, иска месо от месаря, но няма нищо, което касапинът да желае и което да предложи в замяна.

"В такъв случай не би могло да се извърши какъвто и да е обмен", пише Смит.

Според теорията на Смит, този тип ситуации са се оказали толкова фрустриращи, че се наложило обществата да създадат парите, за да улеснят търговията.

Аристотел също е имал сходни идеи, които сега са неотделима част от почти всеки учебник по основи на икономиката.

"В простите, ранни икономики, хората са се занимавали с размяна на стоки (бартер)", гласи един от постулатите в икономическите учебници. "Американски индианец с излишно пони е трябвало да чака, докато срещне друг индианец, който да желае пони - и същевременно може и е склонен да го даде за одеяло или друга стока, която той самият желае", пише в друг, по-стар, учебник.

Различни антрополози обаче трърдят, че подобна разменна икономика никога не е била наблюдавана, в никоя част на земята, дори в неразвитите части на земното кълбо.

"Чисто и просто няма описан пример на бартерна икономика, още повече на възникване в следствие на нея на парични единици", пише професорът по антропология в Кембридж Керълайн Хъмфри в доклад през 1985-та година.

"Всички достъпни етнографски сведения показват, че никога не е имало общество, в което да има дори и нещо подобно на бартерна икономика".

Хъмфри не е единственият учен, който смята така. Френският социолог Марсел Мос и полит-икономистът от Кембридж Джефри Ингам, отдавна отстояват сходни тези.

Когато разменната търговия се появява, тя не е част от чисто бартерна икономика и парите не произлизат от нея - вместо това тя възниква в следствие от (и съответно при липса на) пари.

След падането на Рим, например, европейците използват натуралната размяна като заместител на римските пари, с които са свикнали.

"В повечето случаи, които са ни известни, бартерът се случва между хора, които познават принципите на употреба на парите, но по една или друга причина не разполагат със средства подръка", обяснява Дейвид Гребер, професор по антропология в Лондонската школа по икономика.

Ако бартерът никога не е съществувал, какво е имало вместо него, преди създаването на парите?

Антрополозите описват широка гама от методи за размяна, но нито един от тях не е от типа "две крави за 10 бушела пшеница".

Общностите на индианците ирокези например са събирали стоките си в "дълги домове". После жените са разпределяли стоките, обяснява Гребер.

Други местни общности са разчитали на "подаръчна икономика", която се е случвала приблизително на този принцип: ако сте пекар, нуждаещ се от месо, не предлагате от своите печива за стековете на месаря. Вместо това казвате на жена си да подхвърли пред жената на месаря, че двамата имате недостиг от силни храни и тя да каже нещо от рода на: "Така ли? Ами вземете си паржола, ние имаме предостатъчно!"

По-нататък касапинът може да има нужда от торта за рожден ден или от помощ при пренасянето в нов дом, и вие да му помогнете.

На хартия това звучи донякъде като отсрочен бартер, но има някои сериозни разлики.

Като начало, този вид разменна икономика е много по-ефективна от идеята на Смит за бартерна система, тъй като не разчита на това всеки едновременно да има онова, което другият желае.

Също така размяната не е "танто за танто": никой никога не определя конкретна цена на месото, или тортата, или усилията при строежа на къща, което означава, че дълговете не могат да се пренасят и изравняват.

В подаръчната икономика размяната не е безлична.

Което означава, че ако правите размяна с някой, който има значение за вас, "неизбежно също така се грижите за това да вземате предвид неговите индивидуални потребности, желания и ситуацията, в която той се намира", твърди Гребер.

"Дори и да разменят едно нещо за друго, по-вероятно е хората да представят това като подарък".

Търговията се е случвала и в общества, за които паричните средства не са били познати, но не е била възможна между съседи по селище.

Вместо това, този вид търговия, се е употребявала почти изключително при контакти с чужди хора, или дори врагове, където често е била съпровождана от сложни ритуали, включващи танци, пирове, имитация на борба или секс - а понякога всичко това, взето заедно.

Ето как са стояли нещата при австралийското племето гунвингу, по наблюдения на антрополога Роналд Бърнд през 40-те години на миналия век:

"Хората от гостуващата група седят тихо, докато жените домакини идват и им дават платове. После ги удрят и ги приканват към копулация. Жените имат пълна свобода на избор с мъжете и ги посрещат с аплодисменти и шеги, докато танците и песните продължават.

Жените се опитват да махнат платовете, покриващи слабините на мъжете, или да пипнат техните пениси - и да ги издърпат от "кръга" за извършване на полов акт. Мъжете тръгват със своите партньорки, докато демонстрират неохота и се скриват в храстите надалеч от огньовете, осветяващи танцьорите. Мъжете-гости може да дадат на жените тютюн или мъниста. След като всичко свърши и жените се върнат у дома, те дават част от тютюна на собствените си съпрузи".

Така че нещата са малко по-сложни от простата размяна на парче плат за шепа тютюн.

Всъщност няма учени, които да разполагат с надеждни доказателства, че натуралната размяна е предшествала парите, въпреки разпространението на тази теза в учебниците по икономика и общественото възприятие.

"Не мисля, че някой вярва, че някога е имало такава историческа ситуация - дори икономистите, пишещи учебниците", казва Майкъл Бегс, лектор по политическа икономия в университета в Сидни. "Това е по-скоро мисловен експеримент".

И все пак изглежда, че Адам Смит наистина е вярвал, че натуралната размяна е реална.

Той пише: "Когато разделението на труда е започнало да се случва за първи път, тази сила на размяната често е била затруднявана и спъвана в действието си", и после описва неефективността на бартера.

Бегс заявява, че много учебници небрежно изглежда да затвърждават тази гледна точка.

"Те донякъде използват тази измислена приказка", обяснява той.

Част от трудността на изграждането на представа за света от времето преди парите се дължи на това, че парите съществуват от изключително отдавна.

Първите индиански пари са се появили през VI в. пр.н.е. и са представлявали сребърни пръчки. Първите монети са се появили в Лидия (съвременна Сирия), приблизително по същото време.

Но въпреки че парите съществуват от много време, хората са живели стотици хиляди години преди това и вероятно е погрешно да си представяме, че съвременната икономика отразява някакъв вид първична човешка природа.

"Икономическата теория, по начина, по който се разглежда, е неизменно обвързана с историята", коментира Бегс. "Но смятам, че е грешка да мислим, че ще открием как работят съвременните пари, като се връщаме към произхода им".

Въпреки че някои антрополози отдавна знаят, че системата на бартерна търговия е само мисловен експеримент, тезата, че бартерната търговия предхожда парите и появата им, продължава да е невероятно разпространена.

И това не е само любопитен научен факт - идеята за натуралната размяна може би действително е променила историята.

Но идеята за нея, а не самата натурална размяна.

"Визията за света, който оформя основата на икономическите учебници сега, до такава степен е станала част от нашия здрав разум, че ни е трудно изобщо да си представим някаква друга възможна ситуация", пише Гребер в книгата си "Дълг: първите 5000 години".

Гребер счита, че митът за натуралната размяна предполага, че хората винаги са имали някакъв вид размяна "танто за танто", разменен манталитет, тъй като бартерът е просто по-неефективна версия на парите.

Но ако обмислим алтернативата, че са съществували и други, напълно различни системи, то парите започват да изглеждат не толкова като естествено развитие на човешката природа, колкото по-скоро като съзнателен избор.

Като начало, митът за натуралната размяна "прави възможно да си представим свят, който не е нищо повече от поредица от хладнокръвно и пресметливо взети решения", пише Гребер. Този възглед е доста разпространен и в момента, дори и след като икономистите-бихейвиористи изградиха убедителната теза, че хората са много по-сложни (и не толкова рационални) същества, отколкото твърдят икономическите модели.

Вредата от идеята обаче може да е по-голяма от просто погрешно възприятие за човешката психология.

Според Гребер, след като човек определи специфичната ценност на предметите, както го прави в паричната икономика, става твърде лесно и хората да придобиват такава ценност, вероятно не пораждайки, но поне позволявайки съществуването на институции като робството (в което хората могат да се купуват) и империализма (който е станал възможен заради наличието на система, която може да изхранва и да плаща на войници, биещи се далеч от дома).

Независимо дали сме съгласни с тези мащабни твърдения, заслужава си да отбележим, че паричният дълг, като страничен продукт на парите, редовно се е използвал от някои групи, за да манипулират други.

Томас Джеферсън, например, е предлагал правителството да насърчава индианците да купуват стоки на кредит, така че да задлъжнеят и да бъдат принудени да продадат земите си.

А днес в някои квартали на територията на САЩ цветнокожите са непропорционално силно подложени на дела за събиране на дългове.

Дори вземайки предвид доходите, делата за събиране на просрочени вземания са два пъти по-разпостранени в "черни" квартали, отколкото в "бели" такива. 34 млн. долара са били иззети от жителите на квартали с преобладаващо цветнокожо население в Сейнт Луис чрез съдебни дела между 2008-ма и 2012-та година, а в Дженингс, квартал на Сейнт Луис, през този период е имало по едно дело на всеки четирима жители.

Ако обаче парите са избор, има ли алтернативи, които да си заслужава да разгледаме?

Дали подаръчната икономика - която не би поставяла хората в ситуация на задлъжнялост и разчита на обща отговорност и доверие - е за предпочитане пред система, основана на пари? Или хората просто биха се възползвали от своите съседи?

Трудно е да отговорим на този въпрос, без реално да видим съвременна подаръчна икономика в действие.

За щастие, съвременните подаръчни икономики всъщност... съществуват.

Макар и в малък мащаб, те съществуват между приятели, които могат да си услужват взаимно с прахосмукачка или с чаша брашно.

Има дори пример на подаръчна икономика в много по-голям мащаб, макар и такава, която не винаги работи - например фестивала Rainbow Gathering, при който около 10 000 души се събират за месец в горите (мястото всяка година се променя, но винаги е в голяма гора) и се споразумяват да не носят никакви пари.

Присъстващите си правят "кухни", в които приготвят и поднасят храна на хиляди хора всеки ден напълно безплатно. Класическите икономисти може да предполагат, че хората ще се възползват от такава система, но всъщност всички остават нахранени, а хората, които не готвят, свирят на музикални инструменти, прокарват пътеки, преподават на други, събират дърва и участват в театрални постановки, както и вършат други общественополезни неща.

От друга страна, едно е да се поддържа общността от хора жива и активна, когато всички са на лагер в гората и сами са избрали да участват в подобна система.

Съвсем друго е да си представим подаръчна икономика, позволяваща на хората да строят небостъргачи, да изобретяват смартфони, да инсталират климатици във всеки дом и да изследват космоса (същото важи и за събирането на данъци и управлението на големи компании).

Но ситуацията не е "или-или", защото вече имаме примери за подаръчни икономики, които работят сред приятелите и близките.

Затова и разширяването на такова поведение в малките общности е напълно възможно и определено желателно.

Първоначално публикувано в The Atlantic, преводът на български първоначално публикуван в Webcafe.

mitut za bartera

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop