parichni-alternativi-intro.jpg

Отвъд Бога и държавата, парите управляват. Можем ли все още да си представяме алтернативи? И каква роля в борбата ще играят съвременни иновации като биткойн?

1. Парите са дълг

Една обхватна точка, по която бе постигнат консенсус измежду участниците в конференцията MoneyLab (март, 2014) беше тяхното придържане към една хетеродоксална теория за създаването на пари, която бе наречена "кредитна теория за парите" [1]. Създадена през началото на 20-ти век от британския икономист Алфред Мичъл-Инс и наскоро популяризирана от антрополога Дейвид Гребър и хетеродоксални тинк танкове като Positive Money, можем да кажем, че кредитната теория за парите се върти около две основни твърдения. Първо, историческият произход на парите лежи не в тяхната функция като средство за размяна, надграждащо недостатъците на бартера (както Адам Смит и дори Карл Маркс вярвали), а в тяхната функция като единица за отчитане на различни социални задължения. Следователно парите произхождат от дълга – или, може би по-точно би било да кажем, от взаимоотношенията между кредиторите и длъжниците. Парите не трябва да бъдат разлглеждани просто като нещо, като обект или стока, а като социална връзка. Фактически те са власатово взаимоотношение между неравни, което завинаги изправя длъжниците срещу кредиторите. В "Създаването на задлъжнелия човек" [2], Маурицио Лазарато дори стига до там да заяви, че взаимоотношенията между длъжници и кредитори са фундаментални класови отношения, а капиталът е "универсалния кредитор".

2. Частните банки създават пари

Второто твърдение на кредитната теория за парите – повторено от много от участниците в конференцията и наскоро потвърдено от широко обсъждания документ [3] на Bank of England (BoE) – се състои в това, че всеки път, когато банка издава заем на свой клиент, тя всъщност създава пари чрез този процес. Откровената простота на това твърдение често поражда скептицизъм. Как така банките създават пари от нищото? Парите не се ли създават от централни банки, действащи от името на държавата? Отговорът е "да": централните банки създават пари, но парите, които те създават, или са кредит към частни банки, или са кеш – а парите в брой днес съставляват много малък процент от всички налични пари. В САЩ и Великобритания хартиените пари и монетите съставляват около 3% от най-големия паричен агрегат (в еврозоната сумата е близо 10%). Останалите пари са под формата на "виртуални" кредити, които съществуват единствено под формата на цифри върху екран. Повечето от тези пари са се появили на бял свят вследствие на елементарен счетоводен трик, при който дадена банка просто отдава кредит на вече съществуваща потребителска сметка.

Мейнстрийм скептиците често твърдят, че тези пари технически са създадени от централни банки, тъй като те разширяване кредитирането на частните банки, което впоследствие "удвоява" техните депозити, създавайки допълнителни пари.

В тази класическа кейнсианска теория за създаване на пари, яростно защитавана от Пол Кругман, [4] централните банки все още контролират тоталната парична наличност. Скорошни доказателства опровергават тази гледна точка и документът на BoE – без обаче да отричат, че централните банки все още играят важна роля – недвусмислено заявява, че "Създаването на пари на практика се различава от някои популярни погрешни схващания – банките не действат просто като посредници, отдавайки депозити, които спестители са им оставили, нито "удвояват" парите на централната банка, за да създадат нови заеми и депозити". Не се ли случва точно обратното: частни банки поемат инициативата като разшряват кредитирането и единствената им грижа е да привличат допълнителни депозити след този факт. Както BoE твърди: "Когато една банка създава дълг, тя непосредствено създава съответстващ депозит в банковата сметка на кредитополучателя, създавайки по този начин нови пари".

3. Финансите не са само пари

Казаното дотук ясно илюстрира как финансите не се отнасят само до парите – или поне не само до парите, разглеждани просто като нещо. Банките не са просто посредници, които нагаждат спестявания и инвестиции и ефективно преразпределят капитала в икономиката в търсене на най-високата възможна печалба. Докато финансите са позволили монетизацията на всичко, Саскиа Сассен правилно настоява [5] в нейната лекция, че "ако сведем парите до пари, изпускаме ключовия аспект на сюжета". Вместо това, Сассен дефинира финансите като способност; при това не непременно като доброкачествена способност. Финансите са способността да продадеш нещо, което нямаш; или връщайки се към това, което вече казахме преди, създаване на пари и разпределяне на кредити без в действителност да ги притежаваш преди удължаването на заема. Това дава на финансите голяма структурна власт и огромен деструктивен потенциал: просто си спомнете за 44% от гръцките домакинства, които днес живеят под прага на бедността, или за 9-те милиона американски семейства и близо половин милион испански собственици на жилища, които бяха изгонени от техните домове заради финансовата криза, започнала през 2008 г. Както Сассен твърди, съвременните финанси с техните дългови инструменти, непрозрачни депривати и безкрайни иновации се въртят изцяло около "огромни комплексности, създаващи прости бруталности".

4. Време е да започнем да "хакваме" парите

От това става ясно, че за да се освободим от дълговото робство, наистина да демократизираме обществото и да създадем политическо и финансово пространство за радикални еманципативни алтернативи, обществено-частната дуополия на създаването на пари – това, което Дейвид Харви нарича [6] държавно-финансов нексус – спешно трябва да се премахне. Идеята, че това може някак да се случи без да се оспори капитализма е опасна илюзия. Няма такова нещо като "истинска" производствена икономика, която някак си остава изолирана от "виртуалната" финансова икономика. Съвременният капитализъм е напълно финансиализиран в почти всяко отношение. Да оспорим финансите означава да оспорим капитализма; и да оспорим капитализма означава да оспорим капиталистическата държава. Днес очевидно нямаме нито инструментите, нито силата да оспорим фундаментално този държавно-финансов нексус, камо ли да го унищожим и заменим с нещо друго. Но някои от най-привилигированите измежду нас имат възможността да започнат да подриват глобалните финанси по игриви и креативни нови начини.

Това бе заложено като тема в лекцията на Брет Скот относно "хакване бъдещето на парите" [7], в която активистът от Южна Африка заяви, че трябва да приложим хакерска етика в начина, по който взаимодействаме с финансите: започвайки като ги демонтираме на малки частици, изучавайки тяхното вътрешно функциониране и тяхното взаимодействие с други частици, и след това да опитваме да премахваме основни компоненти, за да изследваме резултатите от такива интервенции. Какво ще се случи ако например извадим лихвите от уравнението? Какво ще се случи ако преминем към банкиране с пълен резерв? Какво ще се случи ако нашата валута включва автоматична такса за демюраж (таксуване върху натрупването на пари), която може да бъде преразпределяна под формата на безусловен базов доход? Не е нужно да казвам, че "хакването" на финансите по тези малки начини не е достатъчно, за да подкопаем тяхната структурна власт като такава; но "отварянето" на парите и премахването на техни основни компоненти ще бъде ключова стъпка към нашето задълбочено разбиране на тяхното вътрешно функциониране и намирането на начини да блокираме техния деструктивен потенциал (и дори да овладяваме техните креативни способности) с революционна цел.

5. Парите са един от ключовете за изграждането на автономия

Алтернативните валути, които със сигурност не са панацея, могат да играят важна роля при изграждането на автономия от финансите и държавата. Разбира се, пълната автономия е невъзможна докато доминиращия модел на производство и доминиращата парична форма остават капиталистически, но това не трябва да ни спира от това да започнем да отваряме пукнатини във фасадата на финансовата доминация като развиваме конкретни алтернативи тук и сега. Безброй експерименти вече се провеждат по целия свят, развивайки работнически кооперативи, автономни здравни клиники, солидарни икономики и т.н. Но както Дейвид Харви с точност отбелязва [8], тези заслужаващи признание проекти ще оцелеят за кратко, ако продължат да разчитат на капитала и/или на държавата за своето икономическо оцеляване.

Едно от фундаменталните противоречия, на което автономните и кооперативните форми на производство често се натъкват, е, че те обикновено се нуждаят от някаква форма на инвестиция, за да започнат и да продължат. Докато работническите кооперативи зависят от финансиране от частни банки, те ще останат подчинени на същите структурни необходимости както обикновените фирми: ще трябва да генерират излишък (т.е. печалба), за да могат да изплащат своите дългове плюс лихвите, следователно принуждавайки се или да възпроизвеждат капиталистическите форми на конкурентно-пазарно поведение, или да понесат последствията и да фалират (настоящият фалит [9] на някои кооперативи от Мондрагон в страната на баските илюстрира това). Тук алтернативни валути и взаимния кредит могат да играят важна роля, намалявайки зависимостта на работническите кооперативи от частни финанси и от цикъла на натрупване на капитал като цяло, следователно спомагайки за изграждането на чувство за колективно съдействие и производствена автономия.

6. Парите са свързани с доверие

Тъй като в крайна сметка парите са социално взаимодействие, вкоренено в общо разбирателство и взаимно признание на нашите задължения едни към други, успешните валути поначало зави г. – чиито последствия усещаме и до днес – е по-правилно да се нарича криза на доверието: недоверие към способността на длъжниците да изплащат своите дългове, недоверие към реалната стойност на счетоводните баланси на финансовите институции, недоверие към желанието на банкерите да се придържат към тяхната страна от сделката, недоверие към намеренията на държавата спрямо нашите пенсии, обществени услуги, спестявания и т.н. Това наблюдение не цели да "психологизира" капитализма (очевидно корените на кризата са системни), а да разкрие фундаменталния парадокс, залегнал в основата на неговата финансиализирана форма.

В крайна сметка не е ли основна културна характеристика на мафиата на Уол Стрийт това, че не трябва да се доверяваме на никого? Fidite nemini се е установила като върховна капиталистическа догма на недоверие. Не беше ли Айн Ранд тази, която изложи предимствата на егоизма и отхвърли злините на алтруизма точно защото според нея човек трябва да вярва на себе си и само на себе си? В днешното свръх егоистично общество нашата вяра в човечеството и един в друг бързо бива заменяна от детинската идея за вяра само в двата основни стълба на неолибералното управление: кредитните пари и полицейската държава. Загледайте се в една банкнота от $20 или в една монета и там ще видите изписано: "Вярваме в Бог". Но какъв Бог? Джорджо Агамбен с пълно право заяви наскоро [10], че "Бог не умря; просто се е трансформирал в пари". Не е ли точно защото от нас е изкоренено всяко смислено чувство за общност, защото сме станали толкова съмнителни спрямо хората и света около нас, че все още сме готови на безпрекословна отдаденост на едно абстрактно, висше същество, което дори не разбираме напълно – в този случай Маммон, божеството на алчността? Парите, в такъв случай, са едновременно това, което ни обединява и разделя. Както младия Маркс казва:

"Ако парите са връзката, свързваща ме с човешкия живот, свързваща обществтото с мен, свързваща ме с природата и хората, не са ли в такъв случай парите връзката на всички връзки? Не могат ли те да разделят и свързват всички връзки? Следователно не са ли също и универсалния агент на разделяне? Монетата е тази, която наистина разделя, както и наистина свързвахимичната сила на обществтото."

Разбира се преминаването на доверието и вярата в парична форма не е нещо ново. Когато кредитните пари и банкирането с частичен резерв се появяват за пръв път в прото-капиталистическа Флоренция през 15-ти век, отслабвайки общността от вярващи, които поддържали властта на църквата, реакционният доминикански монах Джиралдо Савонарола организира станалата известна като "Клада на суетата" [11], в знак на протест срещу злото нахлуване на парите, изместащи вярата в Бог. По същата причина Данте запазва специално място за скъперника в четвъртия кръг на ада, докато лихварят ще бъде принуден да върви по горящата земя под дъжд от огън до края на времето. Благодарение на капитализма църквата изгуби своя монопол върху "добродетелта" и парите бързо се превърнаха в основна ценност. Изместването на човешката вяра от Бог към парите ясно достига своя апотеоз в симбиотичното развитие на съвременните финанси и националната държава. Както Маркс отбелязва, суверенния дълг (и частното доверие в желанието на правителството да спазва този дълг) изиграва централна роля в този процес. "Публичния кредит", пише той, "се превръща в credo-то на капитала. И с възхода на създаване на национални дългове, нуждата от вяра в националния дълг заема ролята на богохулство срещу Светия Дух, което може и да не бъде простено."

7. Алтернативни валути и мащаб

Някак по-абстрактната дискусия по-горе директно води до следващата точка, която е важно наблюдение от страна на редица критици на крипто-валути, взели участие в MoneyLab, включително Франко 'Бифо' Берарди [12]. Едно от основните предизвикателства пред алтернативните валути е въпросът с мащаба, който от своя страна оказва много силно влияние върху въпроса за доверието. От една страна имаме разпространение на местни валути, някои от които дълбоко вкоренени в своите общности, в които обикновени хора се стремят да апроприират и вградят парите в една различна матрица от общи ценности, за да улесняват задоволяването на важни социални нужди и желания. Понякога тези местни валути се връщат към някак романтичното схващане за териториалност, която цели да заземи човешките взаимоотношения в материалния живот – свят от реално съществуващи човешки същества – следователно предлагайки конкретно чувство за човешка социалност във виртуалната и абстрактна реалност на кредити, заменяйки сложните дериватни контракти, които характеризират съвременните финанси. Една характеристика, която всички тези местни валути споделят, е, че всички те са основават на доверие.

Въпреки това е очевидно, че местните валути никога няма да могат да оспорят – камо ли да заменят – глобализирания финансов капитал като такъв. В най-добрия случай, местните валути ще се развият до ниво на значителни комплементарни валути, които могат да бъдат добавени към широк набор от монетарни инструменти. Ако ще скицираме някакъв вид алтернатива на капитализма, ще трябва да започнем да мислим в много по-голям териториален мащаб (т.е. глобално) или направо да изоставим териториалността като развием нелокални валути (нелокални [13], в смисъла на концепцията от квантовата физика, според която два обекта, разделени в протранството и без осезаемо посредничество помежду си, могат въпреки това да са в състояние на пряк контакт един с друг). Второто е реалността на крипто-валутите като биткойн: peer-to-peer дигитални валути, които поставят фермери от Кения в пряк контакт с техните клиенти и американски колежани или банкери от Уол Стрийт в пряк контакт с техните наркодилъри, без никакво посредничество от банки или държави. В това отношение peer-to-peer технологията зад биткойн е доста революционна. Това, което наблюдаваме, е много вълнуващо доказателство за концепцията: можем да създаваме пари без нужда от държави и банки!

8. Криптографията (сама по себе си) няма да ни освободи

Но както Бифо правилно подчертава в своята лекция [14], принципът на автоматизация, който стои зад крипто-валутите като биткойн крие голям риск: изрично отхвърляйки нуждата от доверие сред общността от потребители като фундаментална черта на своя технологичен дизайн (разпределителен публичен счетоводен списък, наречен "blockchain"), биткойн заплашва да заличи последните следи от социални връзки в паричните взаимоотношения, трансформирайки ги по този начин в основен проводник на очуждение. Точно защото е децентрализиран и нелокален, биткойн не може да оперира въз основа на доверие, както правят местните валути. Вместо това той е проектиран въз основа на същия този принцип (произлизащ от Айн Ранд), който насърчава банкстерската култура: fidite nemeni, не се доверявай никому! Днес, когато сме напълно изоставени от Бога, финансите и държавата, една анонимна армия от кибер либертарианци предлага като нова икона за почит криптографията. И така нашата вяра бива пренасочвана към изтънчения изходен код, стоящ зад новите форми на дигиталните пари.

Така парите стават автоматизирани. Веднъж програмирана и пусната, се предполага, че валутата заживява собствен живот. Разбира се, критиците могат да "бърникат" по отворения код и да си създадат собствена алтернатива, но принципът остава все същия: анонимна криптография заменя доверието като мярка на нашата социалност, изваждайки по този начин последните останки от човечност от уравнението. Следователно биткойн не решава проблема с доверието, породен от капиталистическите кризи: той дори го радикализира, настоявайки че на нищо и никого не може да се има доверие – единствено на програмни кодове. Един член на биткойн форума инструткира [15] своите събратя ентусиасити по следния начин: "Не вярвайте на обмяни, не се доверявайте на онлайн джобови услуги, не се доверявайте на вашата антивирусна програма и не се доверявайте на никого онлайн." Докато той е напълно прав, трябва да бъде ясно, че това задълбочено чувство на социална параноя не е нищо повече от капиталистическа шизофрения на стероиди. Няма абсолютно нищо освобождаващо около автоматизацията на недоверието. Общество, в което хората са напълно престанали да вярват един на друг, е просто перфектната егоистична анти-утопия на Айн Ранд – кошмарно проявление на подивял хипериндивидуалистки светоглед.

Както моят приятел Рютгер Капут, философ от Оксфордския Университет, ми каза след конференцията, във времена на универсална измама самото доверяване на някого се превръща в революционно действие. За да сме наясно, романтичният копнеж по старите местни общности няма да попречи на стремглавото спускане към финансова диктатура. Но свят без доверие е свят, в който не си заслужава да живееш. Както Куин ДюПон убедително заяви [16] в своята лекция, криптографията може да изиграе важна роля в борбата срещу полицейската държава. Но ако започнем да я фетишизираме, вярвайки, че някак може да замести доверието като спойка на нашите социални връзки, само ще задълбочим нашето чувство за очужденост от останалите човешки същества. В крайна сметка, без доверие, какво ще стане с нашето чувство за обща цел? Фундаменталното противоречие, което Маркс забелязва, между парите като крайна социална спойка и универсален агент на раздяла, ще бъде единствено допълнително засилено. Следователно Бифо е прав в своето твърдение, че неолиберализмът най-после открива своя аватар в автоматизацията на недоверие чрез криптографията – своето перфектно проявление.

9. Биткойн НЕ е революционна валута

Към това трябва да прибавим наблюдението – правилно повторено и на MoneyLab – че освен моралните проблеми, следствие на аморалния си технологичен дизайн, стои изключително важен въпрос с монетарния дизайн на биткойн, който по своята същност е консервативен. В действителност Сатоши Накамото, мистериозният основател на биткойн, очевидно е повлиян от ортодоксални монетарни теоретици и дясно-либертарни икономически идеи или поне най-малкото от тези на свръх-неолиберала Фридрих Хайек, който призовава за "денационализация на парите" [17] още през 1970 г. Най-важното, биткойн е проектиран така, че да функционира като злато: той е създаден екзогенно, чрез сложен алгоритмичен процес на "миниране" и циркулира като стока. Нови монети се появяват на бял свят при предварително определен курс и таван на цялостната парична маса. Това означава, че когато броят потребители и транзакции вътре в системата на биткойн започне да се увеличава, парите няма да могат да поддържат същият ритъм – създавайки в крайна сметка дефлация. Това че биткойните са безкрайно делими показва, че Накамото е бил наясно с този факт и съзнателно е закодирал дефлацията в системата (дефлацията е спад в общото ценово ниво на благата и услугите и играе ролята на бич върху златния стандарт, който унищожава милиони животи по време на Голямата депресия).

Но докато обикновените работници страдат от дефлацията, която задълбочава безработицата и създава предпоставки за понижаване на заплатите, тя в действителност е благоприятна за заможните. В крайна сметка ако имаш големи спестявания, покупателната стойност на твоите пари се покачва с всеки изминал ден, в който цените падат. Това означава, че дефлацията насърчава трупането като материално награждава натрупването на пари. При дефлацията богатите стават още по-богати без да правят абсолютно нищо. Вместо да пускат своите пари в циркулация, както биха сторили работниците, когато купуват нужните за тях неща, или както "продуктивният" капиталист би сторил, когато инвестира в машини, суровини и трудова сила, трупащият ще държи в себе си своето злато или биткойни колкото се може по-дълго време. Следователно дефлационните монетарни режими като биткойн и златния стандарт подхранват вече концентрираните богатства и власт. Нищо чудно, че биткойн включва свой собствен свръхбогат елит. От 12 юли 2011 г. 97% от биткойн потребителите са притежавали по-малко от 10 биткойна, докато само 78 профила [18] са трупали по над 10 000 всеки един. Станислас Джурдан зададе правилния въпрос [19] във връзка на тази статистика: как една такава силно концентрирана и дефлационна монетарна форма може по какъвто и да е начин да помогне на гърците?

10. Краудфъндинга НЕ е "анархистката държава на благоденствието"

Слушайки някои от лекторите, взели участие в MoneyLab, ми дойде на ум, че трябва да вминаваме с романтизацията, с която обгръщаме краудфъндинга като революционен модел за набиране на средства, който някак ще освободи артистите и другите креативни личности от задушаващата нужда от спонсори, частни подаръци и заеми. Един лектор, самообявил се за "консултант по краудфъндинг", говори надълго и нашироко за "краудфъндинг на твоите мечти" [20], докато друг говореше за Kickstarter като за "анархистката държава на благоденствието". Опасността тук е, че може да се озовем в ситуация, в която идеализираме необходимости, бъркайки ги с решения. В епохата на остеритета, където даренията и субсидиите биват орязвани, а парите, които все още биват разпределяни все по-често биват насочвани към проекти с по-голяма пазарна стойност и брандова разпознаваемост, краудфъндинга често се явява последно решение пред креативните проекти, които – освен че потенциално са ценни – просто не притежават никаква очевидна обменна стойност и следователно не могат да се съревновават за оскъдните субсидии и инвестиции.

Друг риск се крие в тясното подчертаване на успешните краудфъндинг истории, възпроизвеждайки по този начин определени идеологически механизми, които подържат доминантната дефиниция за успех като предприемаческо начинание – засенчвайки експлоататорските интервенции в процеса. Не е ли идеализираната визия за "краудфънд твоята мечта" един брилянтен начин за пресъздаване на американската мечта за появяващата се креативна класа? Бърз поглед към сайта на IndieGoGo разкрива тъжната реалност зад краудфънфинга: на заглавната страница ни се представят множество на брой успешни проекти, несъзнателно генерирайки поглъщащо очакване измежду краудфъндърите, че "ако те могат, значи и ние можем". Но ако разгледате малко по-внимателно различните кампанийни категории, ще откриете много проекти, които никога няма дори да се доближат до целта си. Докато тези проекти генерират някакви приходи, те ефективно набират средства за платформата и свързаните изпълнителни агенции. На дъното са тези, които не притежават маркетингови умения и достъп до големи богати мрежи, оставайки за пореден път маргинализирани. Следователно "анархистката държава на благоденствието" не е чак толкова егалитарна – и приходите, които генерира, накрая се озовават в частните джобове на собствениците на платформата.

Освен това на практика излиза, че "тълпата" (от англ: "crowd") в краудфъндинга не съществува в действителност. Огромното мнозинство от приходи в Kickstarter [22] не идва от "големите хитове" (които единствено помагат за привличане на внимание към своите банди, служейки като вид маркетингова политика), а от огромния брой малки проекти. Тези малки проекти от своя страна зависят изключително от семейство и приятели, за да постигнат своите цели. Това означава, че т.нар. "анархистка държава на благоденствието" на практика е общностна подкрепа, превърната в източник на печалба за краудфъндинг платформите. Взаимопомощта на твоето семейство и приятели бива мобилизирана в процеса на натрупване на капитал. Накратко краудфъндингът експлоатира една необходимост (креативните да намират начини да набират средства в период на оскъдица), възползвайки се от взаимопомощта и превръщайки я в стока. Когато традиционната държава на благоденствието се оттегля, се намесва общността, а частни компании в същото време успяват да печелят от нашия алтруизъм.

11. От огромно значение е да не фетишизираме парите!

Наблюденията по-горе сочат към една и съща посока: докато монетарните алтернативи на капиталистическите парични форми са ключови за изграждането на автономия от държавно-финансирания нексус и връщането на живота ни в нашите ръце, съществува опасност решенията ни да бъдат използвани от логиката на настоящата монетарна и финансова система и да бъдат превърнати в още един източник на спекулации, апроприяция и натрупване. Следователно е от изключително значение да не фетишизираме алтернативните валути и донаторските модели. Изграждането на автономия и оспорването на държавно-финансовия нексус изисква многоизмерна борба, която се простира на всички нива на капиталистическите социални взаимоотношения. Ако не успеем да вземем средствата за производство, да установим демокрация на работното място, да се организираме на национално и глобално ниво, да изградим нови модели за взимане на решения, да изградим доверие в нашите общности и отвъд, да открием начини на самозащита от държавните репресии и т.н., алтернативните валути в крайна сметка ще отиват малко по-далеч от това да бъдат просто един импотентен израз на едно възхитително, но все пак безобидно желание за социална промяна. Нашият дългосрочен политически проект е да скъсаме с властта на капитала и радикално да демократизираме обществото отдолу. Ако изгубим от поглед този по-широк хоризонт, от който монетарните алтернативи в крайна сметка са част, сме обречени на провал.

12. Истинското предизвикателство е да предефинираме стойността

Докато през идните години паричният въпрос се очаква да играе централна роля в зараждането на антикапиталистическо движение, ще трябва да бъдем изключително внимателни да не изпаднем в месианския синдром, който понякога характеризира съвременните "придърпвания" към каузата. Когато разберат за първи път, че парите са създавани от частни банки, и че носещите лихви заеми продължително подхранват нуждата от икономически растеж в сърцето на капиталистическата система, много хора решават, че са открили истината – Всичко ми стана ясно! Парите са корена на всяко зло! Нека създадем алтернативна валута и променим света! – и това временно ги прави слепи за другите фундаментални противоречия на системата (въпрос, застъпен от Дейвид Харви в предстоящата му книга [23]). Трябва да наблегнем на това, че парите са само един елемент (със сигурност ключов, но все пак елемент) в процеса на остойностяване и в начина на производсво и натрупване, който е изключително сложен и не може просто да бъде сведен до своите съставни части. Едно решаващо предизвикателство – винаги криещо се зад свръхестествените парични форми – е повдигнатото от Макс Хейвън в неговата презентация и в новата му книга, Криза на въображението, криза на властта [24]: сега трябва да започнем колективно да си въобразяваме и материално да предефинираме не само какво в действителност е стойност, но също и що е това, което ценим.

Тук най-накрая стигаме до сферата на политиката: Как достигаме до общи решения за това какво да бъде ценено? Дали ценим личните връзки или анонимността? Дали ценим общността или индивидуалността? Съществува ли мост между тези привидни противоположности или е нужно да премахнем техните вродени противоречия, или завинаги ще останат в конфликт помежду си? Какво ценим у себе си? Какво ценим у другите? Какво ценим в природата, в труда, в отмората? И как можем да вградим тези ценности – едновременно морални и икономически – в самата парична форма? В крайна сметка ако говорим за създаването на радикално различно общество, въпросът със стойността ще трябва някак да бъде откъснат от парите. Обменната стойност е едно нещо, потребителската стойност, според Маркс, е съвсем друго (да не говорим за културното, естетическото и екологичното значение на неизползваемата стойност). Възможно ли е да организираме обществото въз основа на потребителската (и неизползваемата) стойност, вместо на обменната стойност? Как би изглеждало едно такова общество? Как да стигнем до него? Възможно ли е въобще да вярваме в добрите намерения на другите и на нашето чувство за обща цел, ако се караме за възможните отговори?

До този момент никой не знае, но поне най-после започнахме да задаваме правилните въпроси. В един изцяло монетаризиран свят, в който човешките същества вече не се считат за нищо, това поне трябва да се брои за нещо.

Бележки:

[1] https://en.wikipedia.org/wiki/Credit_theory_of_money
[2] http://www.lamarre-mediaken.com/Site/COMS_630_files/Indebted%20Man.pdf
[3] http://www.bankofengland.co.uk/publications/Documents/quarterlybulletin/2014/qb14q102.pdf
[4] https://www.opendemocracy.net/ourkingdom/steve-keen/keen-krugman-debate
[5] http://networkcultures.org/moneylab/2014/03/28/finance-is-not-about-money/
[6] http://davidharvey.org/2009/12/organizing-for-the-anti-capitalist-transition/
[7] http://vimeo.com/90207826
[8] http://occupythecrisis.wordpress.com/2012/03/26/david-harvey-middle-path-between-autonomism-and-statism/
[9] http://www.theguardian.com/social-enterprise-network/2013/nov/15/spanish-co-op-workers-occupy-plant
[10] http://libcom.org/library/god-didnt-die-he-was-transformed-money-interview-giorgio-agamben-peppe-sav%C3%A0
[11] http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%83%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0
[12] http://vimeo.com/90207551
[13] http://en.wikipedia.org/wiki/Nonlocality
[14] http://vimeo.com/90207551
[15] https://bitcointalk.org/index.php?topic=33835.0
[16] http://networkcultures.org/moneylab/2014/03/27/bitcoin-leveraging-cryptography-against-the-control-society/
[17] http://mises.org/library/denationalisation-money-argument-refined
[18] http://eprint.iacr.org/2012/584.pdf
[19] http://magazine.ouishare.net/2013/05/bitcoin-human-based-digital-currency/
[20] http://www.teachtofish.nl/#lb4813/impossible-leef-je-droom
[21] http://networkcultures.org/moneylab/tag/teach2fish/
[22] http://qz.com/184019/how-kickstarter-users-raised-nearly-1-billion-the-really-long-tail-of-crowdfunding/
[23] http://roarmag.org/2014/03/david-harvey-seventeen-contradictions-excerpt/
[24] http://roarmag.org/2014/01/max-haiven-crises-of-imagination/

Превод: Mechanic955

parichni-alternativi

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop