Проблемът с теориите на конспирациите (Михаел Теодосиадис)

От началото на глобалната икономическа криза нараства броят конспиративни теоретици, които говорят за тайни общества на богати елити, контролиращи света. Тези теоретици създават абсурдни, фантастични сценарии за планове за депопулация и други митове, твърдейки, че всичко се случва зад затворени врати. Докато е вярно, че конспирации съществуват (или, да бъдем честни, те са естествения резултат на това как властта се упражнява в глобален мащаб) и това, че световните блага са запазени за много малко малцинство(1), има голяма разлика между тези, които говорят за тайни планове – имайки въпреки това ясни политически познания и разбирания как световната икономика работи – и тези, които сляпо приемат изфабрикувани, правдоподобни десни митове, без да критикуват логично и внимателно капиталистическата система и социал-политическите властови структури на нашите западни общества.(2)

Пропагандатори на конспиративните теории често говорят за Нов Световен Ред, Илюминати, клубът на Билдербергите, Кухата Земя, за химически следи в небето (кемтрейлс), НЛО-та и тайни пътувания из космоса или твърдят, че терористичните атаки на 9/11 са вътрешна работа на евреи (без да представят научни доказателства). Тези теории изглежда често влияят на публика, която няма контакт с политически проучвания и философия и следователно е неспособна да предостави рационални обяснения и да формулира логични заключения по основни политически въпроси. Конспиративните теории могат да бъдат използвани, за да насочат реакциите ни не срещу властовите структури на капиталистическата система, а срещу въображаем враг. Идеята, че някой друг е отговорен за нашата бедност, а не самия капитализъм – и не самите ние, които пасивно приемаме консумеризма и се превръщаме в крепители на неограничената експанзия на производствените средства (със сериозни последици за околната среда) – поддържа увереността на масите в тази система и държи западното общество в летаргия. Но за да разберем по-добре този въпрос е необходима кратка ретроспекция. Ще проследим как конспиративните теории са били използвани в различни исторически периоди и ще се опитаме да ги дефинираме по-добре.

Дефиниция на конспиративните теории

Под израза конспиративни теории имаме предвид всеки аргумент, според който всяко събитие (или серия от събития) е интерпретирано като резултат от заговорнически и тайни действия на коварна личност или група индивиди (например политическа партия, неясно правителство или коалиция). Най-доброто обяснение до сега е дадено в есето на Кристиян Шлегел Реториката на конспиративните теории: "Конспирация означава заговорничество, например съвместно планиране на престъпления или план, изготвен чрез заговор. Заговорничене означава да правиш тайни планове (с други), т.е. да вършиш лошо" (OxfordAdvancedLearner’s 250). Втората дума от израза е "теория", което означава "серия от обосновани идеи, целящи обяснения на факти и събития или на мнения и предположения, не задължително обосновани на здрав разум или идеи и суеверия по принцип (в контраст с практиката) или (твърдения на) принципи, на които се базира дадена тема"(OxfordAdvancedLearner’s 1330). На по-широк политически език, конспиративна теория се нарича всяко (случайно) заключение последвано от невалидна информация и хипотетични аргументи, без доказателства или логична интерпретация на ситуации и събития, базирани на чисти и подлежащи на проверка методологии. Те, както казах по-горе, са подвеждащи и изфабрикувани истории, но са натрапвани като истинни, заради правдоподобността, която им е приписвана.

Природата на конспиративните теории

Конспиративните теоретици разчитат на страховете на хората, отвличайки вниманието им от това, което е важно като създават фалшиви врагове. Повечето от тях съзнателно игнорират социално-историческото поле когато обясняват глобалните политически събития и вместо това приемат много тесен подход. Те интерпретират всичко по крайно опростен начин, често стоварвайки вината само върху един източник като ЦРУ, ФБР (организации, които в действителност са конспиративни до известна степен), исляма, масоните, евреите или често систематично използват за изкупителни жертви различни групи: обикновено тези, които презират статуквото и поставят под въпрос социалните институции (интелектуалци, антиавторитарни, леви активисти) или в краен случай тези, които са беззащитни или принадлежат към малцинство (мигранти, хомосексуални). "Бързото увеличаване на броя на крайно десните групи в САЩ се дължи отчасти на правителствени конспиративни теории в медиите", твърди Гардиън. "Ку Клукс Клан (които вярват в международен заговор на Католическата църква, започват да имитират католическите структури и ритуали) и фанатични анти-комунистически организации се впускат в сходни идеологически походи като комунистическите организации. Кланът винаги рамкира противниците си с конспиративни термини. В зависимост от характера, методите и мотивацията на враговете на Ку Клукс Клан, конспиративните теории, които Кланът разпространява варират през различните исторически периоди и местности" казва Питър Найт.

Случаят приема гротескни размери когато конспиративните теоретици игнорират влиянието на случайност, шанс и естествени резултати от събития и вместо това възвеличават маловажни и случайни детайли. Конспиративните теоретици претендират, че знаят нещо, което ние, невежата тълпа не успяваме да видим. Жълтата преса следва приблизително сходна логика, обръщайки внимание на маловажни събития, промотираща отвратителна, популистка риторика, без подходящ анализ или място за дебат. Френският вестник, Льо Пойнт написа: "Във времена, когато религията изчезва и политическия скептицизъм преобладава, нуждата от вяра, желанието да избягаме от реалността води до конспиративни теории, езотерика и създаването на параноична идеология и митология, с които да спечелиш тълпата."

Кои са конспиративните теоретици?

conspiracytheory12Често със силна националистическа репутация, под влиянието на палео-консерватизма, хитри шарлатани, радио или телевизионни водещи, лицемерни търговци на книги, те налагат своето мнение над обществото, използвайки своята лесно приемлива, но подвеждаща пропаганда.

Алекс Джоунс е един от най-известните конспиративни теоретици днес и представител на американската крайна десница. Неговата подкрепа към различни хард-кор палео-консервативни организации, като "BirchSociety" и други подобни групи, които принадлежат към движението на "оцеляващите"(Survivalistmovement) е добре документирана. Но мненията не са единодушни относно политическата му насока и идентичност. Той нарича себе си десен либертарианец, но е принуден да приеме политически коректен профил, заради своята нарастваща популярност, криейки ултра дясното си лице. В своите предавания той заключава, че войни, бедност и глад са в следствие на корупция, причинена от конспирация, която направлява и използва капиталистическата система; той не вижда корупцията като следствие от системата, съгласявайки се с Рон Пол и други реакционни, популистки, десни лидери. Джоунс никога не предоставя никакви валидни доказателства в своя подкрепа, нито пък анализира същността на капитализма и експлоатацията на Третия свят като същностна негова част. Той прикрива нуждата от анализ от гледна точка на въображаеми значения: антропологически анализ, който ще опита да изясни господстващите институции на обществото, да види как индивидът е структуриран, повлиян и отчужден в тази западна/капиталистическа институция , как масите реагират или не на всяко усилие за просвещение.

Историята на конспирациите

Питър Найт, изследовател на влиянието на конспиративните теории в историята на Америка пише: "Гражданската война и краят на робството доведоха до много повече контакти между афро-американците и белите и заедно с това и до все повече конспиративни теории и сред двете групи." Много конспиративни теоретици са вярвали, че чернокожите ще покорят Юга - аргумент, който е използван за подбуждане на расистки преследвния или за оправдание на агресивните нападения или убийства. Въпреки това, "конспиративното мислене не е дете на САЩ. Латинската дума conspirare – да дишаме заедно – предполага и драматизъм, но означава и че думата е много стара. Страхът от конспирация е бил важно място на мисловните карти на първите английски заселници в Новия свят. Ранните колонизатори са подозирали и съседите си, и непознатите в тайни съюзи и опасни заговори. Последвалите емигрантски вълни не само подсилват тези традиционни вярвания, но и разширяват сцената за потенциални конспиратори".

В своята обемна книга "Конспиративни теории, езотерика, екстремизъм" Тагиеф пише, че в Европа много конспиративни теории първо са използвани от контрареволюционери по време на Френската революция, за да се предотврати нейното разпространение. Въпреки че Тагиеф е много противоречив автор, той много ясно показва, че конспиративните теоретици са били насърчавани с цел да се защити стария аристократичнен режим.

Най-известна днес е конспиративната теория за "илюминатите". "Редът на илюминатите" е третиран много враждебно от много консервативни християни. Дори днес някои конспиративни теоретици твърдят, че този "Ред" съществува тайно и планира разрушаването на различни традиции и обичаи или пък поробването на огромно количество хора в мизерия. Те пренебрегват факта, че този "Ред" подължава девет години (1776-1785). (Много от конспиративните теоретици вярват, че "илюминатите" не са изчезнали. Те оцелели през вековете, като се събирали в тайно общества, за да поробят човечеството).

Една от най-популярните конспиративни теории е "Протоколът на Ционските мъдреци". "Тя се превърна във връхната точка и синтеза на всички тези конспиративни теории. Тези протоколи са подправени във Франция по време на Аферата Драйфус, с помощта на руските тайни служби, вероятно между 1894г. и 1899г. Френските десни искали документ, който да покаже връзката между Драйфус и предполагаемия еврейски заговор. Руските служби са имали нужда от такъв документ, за да оправдаят царистката анти-еврейска политика. Този път срещата на "Ционските мъдреци" в еврейското гробище в Прага оказва влияние върху всеки аспект от модерния свят, от който се страхуват всички реакционери във Франция и Русия, но и в цяла Европа." (Бек и Соломос). По това време, пише Хана Аренд, вече е съществувало широкоразпространеното вярване, че евреи, заедно с масони, подготвят създаването на своя "супердържава". Според описанията на Аренд, анти-семитските конспиративни теории от късния XIX век са приети много бързо от "тълпата" (според нея маси хора, които знаят какво искат и търсят своите лидери, доктрини и живителни лъжи, които се считат за основата на фашизма/тоталитаризма). Тези теории стават незаменима част от пропагандата на тоталитарните режими (вж. "Тоталитаризмът", главата за анти-семитизма).

По-голямата част от конспиративните теоретици днес вярват, че ционистите и илюминатите са отговорни за "масовата миграция" на мюсюлмани на Запад (например, норвежецът Андерш Брейвик, крайнодесен масов убиец) или че това явление е в резултат от комунистически или други тайни заговори, които целят унищожаването на европейските традиции или подсигуряването на евтина работна ръка. Конспиративните теоретици окуражават населението на една страна да заклейми банкерите, политиците, съдиите и други правителствени институции, които са "контролирани от зли тайни общества", вместо да очертаят същността на капитализма и да предложат алтернативи. В много случаи, те насърчават масите да останат обединени от знамето на своята нация, от дадена религия – неща, основани на метафизични разбирания и ирационални идентичности. Това води до възхода на нео-фашизма и предизвиква нови социални разделения.

Защо конспиративните теории са толкова популярни днес?

Отговор на този въпрос дават от Льо Пойнт, както посочихме по-нагоре. Най-честите обяснения са необразованост и липса на критична нагласа. Въпреки че тази позиция е очевидна и не може да бъде опровергана лесно, тя не допринася за дискусията, защото приравнява проблема към самия себе си. Но ако видим нещата от политико-социална гледна точка, обръщането на хората към конспиративните теории може да бъде описано като симптом на симптома.

Основната причина за популярността на тези теории е провалът на инструменталната капиталистическа "рационалност" да постигне своите цели: просперитет и социален прогрес на нивото на опита. Докато хомо економикус помита всичко по пътя си чрез безконтролното разпространение на производство и икономизъм във всяка сфера на живота; докато консуматорската култура и дикактурата на безразличието продължат да доминират, дотогава обикновеният човек ще продължи да търси убежище в ирационалното.

"Икономическата криза" не е просто икономическа. Поставени сме пред икономистичната логика на инструменталната рационалност: за един неолиберал кризата е финансова, защото парите и печалбите определят и контролират всичко. Всъщност, кризата е културна, както и ценностна. Конформизмът, консумеризмът и апатията доминират и така правят населението податливо към фашистки идеали.

Същностна част от европейската история е колонизацията и конструирането на съзнателност за "по-висшите бели европейци". Липсата на ликвидност на международните пазари и загубите на работни места спомогнаха за превръщането на емигрантите и други уязвими социални групи в изкупителни жертви, макар и комплексите за превъзходство винаги да са били част от съзнанието на западния човек. Финансовата криза изкара на повърхността този тип "европейско превъзходство", прикрито от политически коректната политика, която убеди поколения наред, че държавата и нейните репресивни институции не са наши врагове, а ни пазят от несправедливости. Но докато не си дадем адекватни отговори на чудовищните проблеми, пред които сме поставени, "виновните" винаги ще бъдат "другите" - евреите, мюсюлманите, циганите. Те ще трябва да платят цената на нашето равнодушие; винаги ще има невидим враг, таен заговор, лесна мишена за нашата омраза, а ние ще отричаме, че сме отговорни за това. Или пък зависи от нас да променим ситуацията?

Бележки:

(1) Най-богатият 1% от населението на Земята е притежавал 40% от световното богатство през 2000г., а най-богатите 10% от са притежавали 85%. Долната половина от населението е притежавала 1% от световното богатство, според "World Institute for Development Economics Research в United Nations University".

(2) Трябва да отбележим, че тази статия не цели да убеждава читателя, че той или тя трябва да спре да разглежда критично минали събития на политическата сцена и да приеме реалността, представена ни от масмедиите. Вярно е, че цялата политическа система е изградена от заговори, измами, машинации и провокации. Добър пример е нацистка Германия. През 1933г., членове на нацистката партия унищожават германския парламент и обвиняват комунистите. Тази провокация отбелязва началото на масовото преследване на всички, които са заподозрени, че са "врагове на бялата раса" (политически опоненти и активисти, артисти, малцинства и др.). Въпреки това, нацистите подплатяват своята пропаганда с безброй конспиративни теории. Техният светоглед е бил основан на идеята, че тайна група комунисти и евреи планира да покори света и поради тази причина силата им трябва да бъде унищожена.

Очевидно има много припокриващи се зони между конспиративните теории и реалността. Например, доказано е, че много хранителни компании произвеждат нискокачествени продукти, за да печелят максимално много. Има няколко примера със смъртни случаи, причинени от неподходяща храна, например тези, причинени от спонгиформна енцефалопатия по говедата: "Британско изследване на СЕГ заключва, че епидермията е била причинена от добитък, който обикновено е тревопасен, но е хранен с останките от друг добитък под формата на месо и костно брашно, причинили разпространението на инфекциозния агент" (BSE and CJD: Ethical Issues and Socio-Economic Impact). Поради тази причина, отхвърлянето на глупостта на конспиративните теоретици може да бъде по-внимателно, защото е лесно някой, който смята тези истории за демогагия, просто да изпадне в плосък антропологически неолиберализъм; предполагаем "здрав разум", който се подиграва с конспиративните теоретици, но в крайна сметка отричащ всяко "вторично" ниво на реалността отвъд очевидното.

Така това, което наистина ме интересува, е начинът, по който ние подхождаме и разбираме политическите сценарии, без да изпадаме в произолни предположения. Задействането на нашето критическо мислене е много важно, но последователността на аргументите и разясняването на ситуациите винаги трябва да ни водят.

Библиография:

-Arendt Hannah, The Origins of Totalitarianism, Third Edition, 1996 London
-Back Les, Solomos John, Theories of race and racism: a reader, Routledge, 2000 ΝΥ
-Knight Peter, Conspiracy theories in American history: an encyclopedia, Volume 1, 2003 ABC-CLIO
-Schlegel Christian, The rhetoric of conspiracy theories, 2003, Grin Verlag

Превод: Mechanic955

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop